Определение по дело №449/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “П.”Е. /в Н. ЕИК *, представлявано от Синдика – В. Л. Ц., на съдебен адрес: С., ул. “В.”32, . 2, ап. 3, срещу „. П.” Е. /в Л., с ЕИК *, представлявано от Й. В. Б. – ликвидатор, със седалище и адрес на управление: град С. 2730, ЖК “О.”, ул. “С.” № 23, Б.област.

Искането е с правно основание чл. 625 във връзка с чл. 630 ал.2 от ТЗ.

Доводите си ищецът основава на фактическите твърдения, че ответното дружество не е в състояние да изпълни изискуемо и безспорно парично задължение по сключен между страните договор за търговска доставка и продажба на метанит и амонит, за което е издадена фактура № 2418/19.05.2000г., което е безспорно установено с влязло в сила решение по гражданско дело № 1470/2002г. на ОС Б., с което ответника е осъден да заплати на ищеца – сумата 6 421.68лв., ведно със законната лихва от 27.12.2002г. до изплащането на сумата, сумата - 2 375лв. като мораторна лихва и сумата 60лв. за сторените по делото разноски. Въз основа на съдебното решение дружеството ищец се е снабдило с изпълнителен лист от 21.03.2006г., след като е образувано ИД № 219/2007г. по описа на ЧСИ Г. Д. – С..

В исковата молба е посочено, че при опит на съдия изпълнителят да събере принудително вземането от ответника в полза на ищеца по настоящото дело се установява, че дружеството „. П.” Е. /в Л., няма налични парични суми по банковите си сметки, а върху всички имоти собственост на дружеството е наложена възбрана от АДВ и съдебни изпълнители. Същевременно от справката по партидата на дружеството в ликвидация се установява, че в периода от месец ХІІ. 2009г. до началото на 2010г., длъжникът е продал 7 свои собствени недвижими имоти, но от получените суми не е погасяван кредита към “П.”Е. /в Н..

Навеждат се твърдения от синдика на дружеството ищец в несъстоятелност, базирани на обнародвания счетоводен отчет в ТР на дружеството ответник за 2009г. от който се установява, че в резултат от извършваната търговска дейност за същата година, „. Пирин” Е. има приходи от 251 365.22лв., а е направило разходи за 363 632.77лв., като за годината е декларирана счетоводна загуба за 112 267.55лв. и данъчни загуби за 98 357.50лв. На фона на финансовото състояние съобразно справката по отчета за 2009г., изводите на Синдика ищец по настоящото дело са за тежко финансово състояние на дружеството в ликвидация и за това че интересите на неговите кредитори са застрашени. Продадените активи на дружеството според изготвения доклад от Принципала – Министерството на икономиката и енергетиката и от ликвидатора К. М. сочат, че са продадени активи на дружеството в размер на 2 468 685лв., а цената която е получена от продажбите възлиза едва на 327 557лв. т.е. повече от 7 пъти по- евтино от балансовата стойност. При такива драстични разлики между балансова стойност и цена на продажбите се налага извода, че или оценките на ликвидаторите са нереално завишени или имуществото на длъжника е до такава степен обезценено, че към него няма никакъв пазарен интерес.

Основните аргументи на ищеца, изложени в исковата молба по делото са, че „. П.” Е. /в Л. не може да се разплаща към кредиторите си, като без разпродажбата на основните си активи, няма да може по никакъв начин да погаси задълженията си към кредиторите. Обективната обстановка за икономическото положение на дружеството в ликвидация, дава основание на ищеца да твърди че са налице основанията на чл. 608 ал.1 от ТЗ, тъй като търговеца ответник не може да заплати на ищеца изискуемо парично задължение, произхождащо от търговска сделка, като е изпълнено и условието на чл.608 ал.2 от ТЗ за да е налице необоримата презумпция за неплатежоспособност на дружеството в ликвидация, тъй като дружеството е спряло плащанията си, като извършва само частични плащания към кредиторите си съобразно нормата на чл. 608 ал. 3 от ТЗ. Това обуславя интереса на ищеца от откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество, за да бъде вземането на ищеца включено в сметка за разпределение и ищеца да може да се удовлетвори за вземането си от масата на несъстоятелността по реда на част ІV от ТЗ.

С исковата молба са направени искания от “П.”Е. /в Н., чрез неговия Синдик, „. П.” Е. /в Л. да бъде обявена в неплатежоспособност, като бъде открито производство по несъстоятелност и с решението на съда ответника да бъде обявен в несъстоятелност, като се прекрати дейността му. Ищецът моли още съда да постанови обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството в ликвидация, като бъдат прекратени правомощията на ликвидатора. За начална дата на неплатежоспособност да бъде обявена – 27.12.2002г., от когато е предявен иск на кредитора ищеца срещу длъжника ответник по настоящото дело за вземането произхождащо от търговска сделка. Ищецът моли след откриване на производство по несъстоятелност, съдът по несъстоятелността да започне осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността на „. ПИРИН” Е. /в Л. и разпределение на осребреното имущество.

С исковата молба са направени искания и за допускане на предварителни мерки за обезпечение по реда на чл. 629а от ТЗ, чрез назначаване на временен синдик с правомощията по чл. 635 ал.1 от ТЗ, като на основание чл. 628 ал.4 от ТЗ, ищецът предлага лицето – адв. Д. Т. С. от МАК, включена в списъка на лицата утвърдени от Министъра на правосъдието, които могат да бъдат назначавани за синдици по чл. 655 от ТЗ.

В срока по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от „. П.” Е. /в Л., с ЕИК *********, представлявано от Й. В. Б. – ликвидатор, със седалище и адрес на управление: град С. 2730, ЖК “О.”, ул. “С.” № 23, Б. област. В него не се оспорва вземането на ищеца по настоящото дело. Възразява се, че предявения иск е неоснователен, тъй като „. П.” Е. /в Л.може да обезпечи с активите си всички плащания с настъпил падеж към кредиторите си, без опасност за интересите им, тъй ката от ликвидатора се изисква да осребри цялото имущество и той е пристъпил към провеждане на търгове за продажбата на същите. Твърди се, че затрудненията на мината са временни, като дружеството притежава активи на стойност многократно надвишаваща задълженията и към кредиторите, като след осребряването на имуществото ще бъдат погасени всички задължения към тях. Посочва се, че дружеството в ликвидация е преустановило своята дейност и в момента се изпълняват проекти за техническа ликвидация и консервация, както и осребряването на останалото имущество на мината за удовлетворяване на интересите на всички кредитори. Изпълнението на проекта, утвърден от Министъра на икономиката, енергетиката и туризма е стартирал през месец VІІ.2006г., като е финансирано със сума от 1 600 223лв., като изпълнението се извършва поетапно поради наличието на инвеститорски интерес за закупуване. В писмения отговор се възразява срещу редица твърдения на ищеца в исковата молба, като се излагат съображения в тази насока. Възразява се и срещу вземането на поисканите от ищеца предварителни обезпечителни мерки. Направено е предложение за назначаване на друг временен синдик, в случай че съдът счете това искане за основателно.

В подкрепа на твърденията в исковата молба са представени писмени доказателства, съобразно нормата на чл. 628 ал.1 от ТЗ. Представено е съобразно нормата на чл. 628 ал. 3 от ТЗ и Уведомление по реда на чл. 78 ал.2 от ДОПК.

По делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза.

След като прецени доводите на страните и извърши анализ на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът – “П.”Е. – град М. е в несъстоятелност, като дружеството е обявено за несъстоятелно с решение на съда по реда на чл. 710 от ТЗ, считано от 23.10.2001г./Удостоверение за актуално състояние № 528/29.09.2010г./. Ответното дружество – „. П.” Е. – град С., е обявено в ликвидация, считано от 19.07.2007г., като дейността на предприятието е прекратена и се осъществяват само дейности с техническата и ликвидация и осребряване на имуществото за удовлетворяване на интересите на кредиторите. Новата експертна оценка на имуществото е приета от МИЕ на 01.07.2009г., а разрешението за осребряване е от 24.10.2008г. От приложените по делото счетоводен баланс към 31.12.2009г. и Доклад на независимия одитор към същия период, обнародвани в ТР се установява, че размера на пасива на търговското дружество надхвърля размера на актива. Приходите от търговска дейност за същата година са 251 365.22лв., а направените разходи са 363 632.77лв., като за 2009г. са декларирани счетоводни загуби от 112 267.55лв. и данъчни загуби от 98 357.50лв. От приложения към делото доклад на принципала на дружеството в ликвидация – Министерството на икономиката и енергетиката, част от активите на дружеството са предадени чрез индивидуално принудително изпълнение, като са продадени активи на дружеството по балансова стойност за 2 468 685.00лв., а цената получена при тези продажби е многократно по- ниска -327 557.00лв. Най – голям дял от задълженията имат вземанията по ревизионен акт на АДВФК от 2005г. – 900 000лв. Задълженията за осигуровки, данъци и други възлизат на 10 771.00лв., а задълженията към персонала към 31.12.2009г. за незаплатени заплати и стари отпуски възлизат на 23 000лв. Финансовия резултат от юридическата ликвидация е загуба в размер на 2 379.00лв., като отрицателния финансов резултат през 2009г. се дължи най- вече на разликата между балансовата стойност на активите и продажната цена от сделките на Агенцията за държавни вземания и съдия изпълнителят. От всички налични активи, които по счетоводен баланс към 31.12.2010г. са в размер на 5 124 лева, 39.66% са запорирани и възбранени за обезпечение на вземанията на кредиторите на дружеството. Дружеството в ликвидация не развива дейност, считано от 19.07.2007г.

Анализа на общото финансово състояние на „. П.” Е. – град С.,обявено в ликвидация, въз основа на представените по делото писмени доказателства, анализирани и от експерта икономист по допуснатата и назначена експертиза, налагат извода, че дружеството се намира в много тежко икономическо състояние, като е налице трайна тенденция за влошаване на това състояние.

Показателите за рентабилност съобразно заключението на експерта икономист, разкриват че коефициента за рентабилност на „. П.” Е. – град С., за приходи от продажби към 31.12.2010г. е – 2.556, коефициента на рентабилност на собствения капитал към същата дата е 0.012, а коефицинетът на рентабилност на пасивите е към 31.12.2010г. – 0.063. Коефициентът на капитализация на активите към същия период е – 0.0134. Изследването на рентабилността на едно предприятие се извършва с оглед на установяване на неговата способност да генерира приходи, като същото е показател и за доходност на капитала, тъй като отразява каква част от финансовия резултат съответства на използваните от предприятието активи или налични пасиви. В настоящия случа поради отрицателните величини на коефициентите за рентабилност и най – вече на рентабилността на продажбите и на капитализацията на предприятието, той е твърде далеч под нормата от 0.10, като се налага извода за декапитализация на предприятието и неспособността дейността му да носи печалба на собственика, както и да бъде ефективна за съществуването на самото предприятие, поради което то е преустановило и дейността си след 2007г.

Показателите за ликвидност сочат на способността на фирмата да изпълнява текущите си плащания към кредиторите, както и възможността за бързо погасяване на наличните текущи задължения с наличните краткотрайни активи. Видно от заключението на експерта по съдебно икономическата експертиза, коефициентът на обща ликвидност на „. П.” Е. – град С., е към 31.12.2010г. – 0.016, което води до извода, че дружеството в ликвидация може да изпълни текущите си налични задължения с наличните крактотрайни активи в размер на 0.016 %, като минималната стойност на този коефициент на теория е минимум 1.25 до 1.50. Коефицинтът на бърза ликвидност на ответното дружество към 31.12.2010г. е 0.015. Равнението в показателите за незабавна и абсолютна ликвидност, които към 31.12.2010г. са в размер на 0.002 се дължи на липсата на краткосрочни финансови активи и тези стойности означават, че с наличните парични средства дружеството в ликвидация е в състояние да изпълнява краткосрочните си задължения едва в размер на 0.2%. Съгласно икономическата теория и практика, коефициентите за бърза и незабавна ликвидност би следвало да бъде най – малко 1 или повече от 1. Изводът е че „. П.” Е. – град С.,обявено в ликвидация, не разполага с никакви налични парични средства, с които да може да покрива задълженията си към кредиторите, като не е в състояние поради липса на финансови средства и вземания, да покрие задълженията си към кредиторите, които надвишават стойността на имуществото на длъжника.

Тези изводи се затвърждават от вещото лице в изготвената съдебно икономическа експертиза, от показателите за коефициента за финансова автономност/неплатежоспособност/, която към 31.12.2010г. е минус 0.527, което е сигурен показател за финансова зависимост от кредиторите и финансова нестабилност на „. П.” Е. – град С., като в конкретика сочат на пълна декапитализация на дружеството в ликвидация, тъй като то не разполага със собствен капитал. Коефициент за финансова автономност над 0.33 означават показатели за добра платежспособност и обратното. Коефициента на задлъжнялост на ответното дружество към 31.12.2010г. е минус 1.898, което е израз на пълна зависимост на дружеството в ликвидация от кредиторите му.

Коефициентът на ефективност на приходите е към 31.12.2010г. е 0.27, а коефициентът на ефективност на разходите е 3.704, което показва че на практика размера на разходите, надвишава размера на приходите 4 пъти. Краткотрайните задължения на дружеството в ликвидация надвишават краткотрайните активи на същото с 932 000лв. и отрицателният нетен оборот е сигурно доказателство за критично финансово състояние.

Кота краен извод в заключението на вещото лице е посочено наличието на трайно установили се отрицателни финансови показатели на предприятието на „. П.” Е. – град С., като вещото лице дава заключение за неплатежоспособност и дори сочи, че към 31.12.2010г. ответното дружество е в състояние на свръхзадлъжнялост по смисъла на чл. 742 от ТЗ, като имуществото му не е достатъчно да покрие краткосрочните задължения, които има към кредиторите. Ето защо експерта Т. заключава, че финансовите затруднения на дружеството ответник не са временни и не могат да бъдат преодолени, като дружеството е в трайна неплатежоспособност. Дружеството практически е спряло да заплаща на кредиторите си от 31.03.2001г., след като най – големите му задължения към НАП са възникнали към края на 2000г. и същите след тази дата вече не са обслужвани. Дружеството не е в състояние без разпродаване на основните си средства и други активи, да изплаща задълженията си с настъпил падеж без да се забави повече от 60 дни от възникване на задължението по търговските сделки. Дружеството не може да обезпечи с ликвидни активи, плащанията към кредиторите си, без опасност за техните интереси. Това дава основание на експерта да счете, че финансовите затруднения на дружеството ответник не са временни, а са израз на тежко и задълбочаващо се икономическо състояние. Имуществото на дружеството е възбранено или запорирано на 40%, поради множество заведени срещу граждански и изпълнителни дела, поради което финансовите затруднения не могат да бъдат преодолени.

Справката за активите на „. П.” Е.– град С., обявено в ликвидация, към месец 12.2010г., сочи че същите са общо в размер на 6 481 771лв., а от Удостоверение № 3979/10.02.2011г. на ОД на МВР – Б., сектор “Пътна полиция”, видно че дружеството в ликвидация има регистрирани 15 бр. МПС, описани в издаденото удостоверение по вид марка и модел, както и по дата на тяхната регистрация.

От приложена служебна бележка от НАП е видно, че срещу „. П.” Е. – град С., има образувано изпълнително производство по реда на ДОПК № 86/2010г. за ликвидни и изискуеми държавни вземания в размер на 7 233 974.80лв., както и лихви върху тази главница в размер на 6 665 895.07лв., за което са наложени обезпечителни мерки – запор на всички банкови сметки на длъжника в страна, както и възбрана върху част от недвижимите имоти собственост на „. П.” Е. – град С., като е започнало принудително изпълнение по отношение на възбранените имоти. Издадено е разпореждане за определяне на окончателно оценка от 23.03.2011г. за един от недвижимите имоти, който е оценен на 6 600лв.

Писмената молба е депозирана пред компетентния за нейното разглеждане окръжен съд, с оглед на местонахождението на седалището на дружеството посочено като длъжник към момента на подаването на молбата за откриване на производство по Н.чл. 613 от ТЗ/. Изложените обстоятелствата от фактическа страна изведени от исковата молба и очертания предмет на иска чрез нейния петитум, налага извода че е депозиран иск за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 625 от ТЗ, за обявяването на дружеството длъжник в несъстоятелност чрез спиране на производството по ликвидация и прекратяване на правомощията на ликвидаторите, като ищецът моли съда да постанови решение по чл. 630 ал.1 т.1 и 2 и ал. 2 от ТЗ. Не е направено искане за обявяване на свръхзадълженост на дружеството в ликвидация.

Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 625 от ТЗ счита, че същият е процесуално допустим, като за длъжника е налице правен интерес от предявяването му пред окръжния съд по седалището на търговеца ответник към момента на подаването на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, при наличие на твърдения за неизпълнено парично задължение, произхождащо от търговска сделка, което е станало изискуемо и дължимо, но не е заплатено от длъжника на кредитора/чл. 613 от ТЗ/, а е безспорно установено по основание и размер. Налице е надлежна активна и пасивна легитимация по предявения иск, тъй като същият е предявен от Синдика на дружеството в Н.”П.”Е./, като израз на правомощията му да предяви такъв иск от името на ищцовото дружество, съобразно разпоредбата на чл. 658 ал.1 т. 7 от ТЗ, а иска е насочен към дружеството длъжник – „. П.” Е. – С..

С оглед на служебното си задължение да изследва процесуалните предпоставки за допустимост на искането още към момента когато е сезиран с писмена молба, съдът констатира че производството е инициирано по молба на търговец имащ качеството на кредитор срещу друг търговец с качеството на длъжник, по сключена между страните търговска сделка по смисъла на чл. 1 ал.1 от ТЗ, като ответника длъжник не е измежду кръга на търговците и ЮЛ изброени в разпоредбата на чл. 612 от ТЗ, по отношение на които е неприложим института на несъстоятелността. Съобразно нормата на чл. 611 ал.3 от ТЗ, производство за несъстоятелност може да бъде открито и по отношение на неплатежоспособно търговско дружество в ликвидация, като това искане не е ограничено със законов срок. Това дава основание на съда да счете че не е налице нередовност във връзка с правосубектността да бъде предявен иск за обявяване на ответника в несъстоятелност, като не са налице нередовности във връзка активната и пасивната легитимация по иска.

Производството по несъстоятелност се открива при неплатежоспособност/чл. 607а ал. 1 от ТЗ/ на юридическо лице имащо качеството на търговец. В чл. 1 от ТЗ е очертан кръга от лицата, които имат качеството на търговци по смисъла на закона, като в случая са налице и двата критерия даващи основания търговската сделка на която ищецът кредитор се позовава във връзка с искането си да бъде открито производство по несъстоятелност в писмената си молба до съда, да бъде определена като търговска сделка. Наведените доводи от фактическа страна в исковата молба по делото, които са подкрепени с представените към нея писмени доказателства, се основават на твърдението за неизпълнение от длъжника на едно изискуемо, безусловно, парично задължение, произтичащо от търговска сделка, между субекти на правоотношението имащи качеството на търговци. В тази връзка съдът по несъстоятелността задължително ще изследва въпроса наличието на задължителната положителна процесуална предпоставка – наличието на търговска сделка между страните по сключения договор, както и останалите основания във връзка с искането за обявяване на несъстоятелност на ответното дружество. С Решение № 530/15.07.2003г. по гражданско дело № 1470/2003г. по описа на РС Б., потвърдено с Решение № 40/26.03.2004г., по в.гр.д. № 1209/2003г. по описа на ОС Б. и влязло в законна сила на 07.05.2004г., „. П.” Е. – град С., е била осъдена да заплати на “П.” Е. в несъстоятелност-град М., сумата 6 421.68лв., съставляваща незаплатена продажна цена за доставка на метанит и амонит, за което е била издадена и фактура № 2418/19.05.2000г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 27.12.2002г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата – 2 375лв., съставляваща мораторна лихва за забава, за периода от 19.V.2000г. до 27.ХІІ.2002г., както и сумата – 60лв. за сторените по делото разноски. За тези суми и въз основа на влязлото в законна сила съдебно решение, е било образувано ИД № 219/2007г. по описа на Частният съдебен изпълнител Г. Д., с рег. № 781 и с район на действие С. градски съд, като от представеното по настоящото дело удостоверение от съдия изпълнителят е видно, че по изпълнителното дело няма постъпили суми от длъжника.

В настоящия случай търговци са както страните по сделката от която произтича вземането претендирано от ищеца по делото, а от друга страна извършената търговска продажба безспорно е търговска сделка, тъй като е извършена доставка и продажба на стоки, които са свързани с дейността на двете дружества съконтрахенти. Следователно релевантни за изследването на неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 ал. 1 от ТЗ, са както качеството на търговец на лицето депозирало искането по реда на чл. 625 от ТЗ, така и ответника по това искане. Безспорен е и търговския характер на сделката от която произтича паричното вземане, за което се твърди че е станало изискуемо и дължимо, а търговеца не е в състояние да изпълни.

Състоянието на неплатежоспособността се преценява от съда към момента, в който той формира своето решение, и то въз основа на анализ на събраните по делото доказателства за цялостния финансов статус на търговеца, тъй като неплатежоспособността е преди всичко едно обективно икономическо състояние на един правен субект, като към този момент следва да са налице всички определени от ТЗ характеристики на неплатежоспособността – вземането което търговеца не може да изпълни да произтича от търговска сделка, като неизпълнението да се дължи на трайна и обективна невъзможност за неизпълнение, а не да касае временно затруднение на длъжника, което същият да може да преодолее.

В настоящия случай безспорно са налице материално правните предпоставки които законът свързва с неплатежоспособността на длъжника ответник. Съобразно нормата на чл. 608 ал.1 от ТЗ, неплатежоспособен е този търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение към определен кредитор или публичноправно задължение към държавата и общините, а в настоящия случай е видно, че длъжникът „. П.” Е. – град С., не може да изпълни задължението си към “П.” Е. в несъстоятелност-град М., което произтича от сключен договор за търговска продажба, като длъжникът не е изпълнил задължението си изцяло. От анализа на доказателствата се налага извод, че посочената в чл.608 ал.1 от ТЗ предпоставка- наличие на изискуемо и установено по основание, доказано по размер, парично задължение по търговска сделка е налице, като същото е изискуемо и дължимо и това е установено с влязло в законна сила съдебно решение, което е задължително за страните по делото по което то е постановено. Налице е и публично задължение на търговеца длъжник към държавата, което е самостоятелно основание за извода за неплатежоспособност на длъжника като основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Анализа на цялостното икономическо положение на дружеството ответник към настоящия момент дава основание на съда да счете, че неизпълнението на парично задължение към кредитора по вземането, възникнало в резултат на сключена търговска сделка за продажба, се дължи на трайна и обективна невъзможност за изпълнение, а не се дължат на временни затруднения на търговеца длъжник в резултат на разразилата се в страната икономическа криза. Анализа на коефициентите за рентабилност на „. П.” Е. – град С., дават основание за изводи за декапитализация на предприятието и неспособността дейността му да носи печалба на едноличния собственик на капитала, както и да бъде ефективна за съществуването на самото предприятие, поради което то е преустановило и дейността си още през 2007г. Показателите за ликвидност пък сочат на неспособността на дружеството в ликвидация да изпълнява текущите си плащания към кредиторите, както и пълна обективна невъзможността за погасяване на наличните текущи задължения с наличните краткотрайни активи, тъй като дружеството длъжник не е в състояние поради липса на финансови средства, да покрие задълженията си към кредиторите, които значително надвишават стойността на имуществото на длъжника, което е показател за пълната му финансова зависимост от кредиторите му. Пасивите на дружеството са много по – големи от неговите активи. Тежкото икономическо положение на финансова нестабилност на „. П.” Е. – град С. ясно се очертават и от показателите за финансова автономност, които в конкретика сочат на пълна декапитализация на дружеството в ликвидация, като то не разполага със собствен капитал. Невъзможността за изпълнение на длъжника към кредиторите му, към момента на постановяването на настоящото решение, при това се дължи не на някакви действия от страна на трети лица, а е резултат единствено и само на влошеното икономическо състояние на търговеца. Следователно длъжника не отказва да изпълни същото, а е в обективно състояние при което не може да го изпълни. Откриването на производство по ликвидация на дружеството ответник не е оправдало икономическите очаквания. Финансовия резултат от юридическата ликвидация е загуба в размер на 2 379.00лв., като отрицателния финансов резултат през 2009г. се дължи най- вече на разликата между балансовата стойност на активите и продажната цена от сделките на Агенцията за държавни вземания и съдия изпълнителят. Осребряването на имуществото на длъжника за удовлетворяване на вземанията на кредиторите не се извършва ефективно и достатъчно бързо, което води до влошаване на икономическите показатели на дружеството в ликвидация, за което е налице и неблагоприятната прогноза в заключението на вещото лице за тенденция към трайно влошаване на икономическото положение на дружеството ответник. От друга страна за възнагражденията на ликвидаторите са изразходвани значителни парични средства, които не съответстват на очаквания икономически резултат, тъй като дружеството в ликвидация е декларирало за 2009г. счетоводна загуба от 112 267.55лв. и данъчна загуба от 98 357.50лв.

Налице е и втората предпоставка, визирана в чл.608 ал.2 ТЗ, с която законодателят е въвел презумпция за неплатежоспособност на длъжника, ако той е спрял плащанията си към кредиторите. Презумпцията по чл. 608 ал. 3 от ТЗ е оборима, но в настоящото производство са събрани доказателства, които не само че не я опровергават, но и категорично доказват наличието на спряно плащане от длъжника към кредиторите му още към 31.03.2001г., което се установява и от заключението на вещото лице по делото, което сочи на спиране на плащания към най – големите кредитори на длъжника след този момент. Както вече беше отбелязано по–горе, налице са обективни доказателства за икономическото положение на длъжника, категорично обосноваващи наличието на трайна и обективна невъзможност за заплащане на съществуващите парични задължение на търговеца към неговите кредитори, поради което доказването че тези затруднения са временни и че длъжника разполага с имущество, достатъчно да удовлетвори кредиторите си без опасност за интересите им, не можа да се извърши в рамките на настоящия процес, като презумпцията не е оборена и същата поражда правните последици които законът свързва с нея. Съобразно посочената от закона/чл. 154 от ГПК/ и разпределена от съда в доклада му по настоящото дело доказателствена тежест, Т. оспорване следваше да се извърши от ответното дружество по делото, но пълно и главно доказване за оборване на законовата презумпция не се състоя. Категорично настоящата невъзможност на длъжника да изпълни задълженията към неговите кредитори, следва да бъде отграничена от неплащането като неправомерен юридически факт, форма на неизпълнение на задълженията, за които длъжника носи отговорност, след като може обективно, макар и със закъснение да изпълни./Р – 806-2006г. на І т.о. на ВКС на РБ/. Частичното заплащане на част от дължимото към кредиторите, чрез осребряване и продажба на част от имуществото на длъжника от ликвидатора, за които има данни по настоящото дело, не може да обуслови промяна на изводите на съда по настоящото дело, че се касае за невъзможност за изпълнение на паричните задължения от длъжника към неговите кредитори, която има траен и необратим характер, доколкото търговеца в ликвидация не разполага с никакви налични парични средства, а имуществото му в цялост не е достатъчно за удовлетворяване на вземанията на кредиторите към него а и той е изпаднал в пълна финансова зависимост от кредиторите си. Следователно налице е едно непредотвратимо и неприкриваемо обективно имуществено положение, което беше безспорно очертано от събраните писмени доказателства и заключението на експерта по изслушаната и възприета от съда съдебно икономическа експертиза. При така представените доказателства съдът намира възражението на ответника длъжник за това че финансовите затруднения на дружеството имат временен характер и могат да бъдат преодолени и че дружеството разполага с имущество достатъчно да покрие задълженията му към кредиторите, без да се увреждат интересите им, за недоказано и напълно необосновано от доказателствената съвкупност по делото, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. Не са налице основанията за приложението на нормата на чл. 631 от ТЗ. Съобразно събраните по делото писмени доказателства и експертните заключения на съдебно-икономическата експертиза съдът приема, че наличното имущество на молителя длъжник не е достатъчно да покрие задълженията му към неговите кредитори. Той не разполага с достатъчно бързоликвидни средства - краткротрайни активи /в т.ч парични вземания, краткосрочни финансови активи, материални запаси или налични парични средства/ за погасяване на вземанията на кредиторите си. Собственият капитал на „. П.” Е. – град С., не е достатъчен за да покрие дълговете му, коефициентите му за ликвидност са отрицателна величина, като предприятието на търговеца в ликвидация е декапитализирано и напълно зависимо от кредиторите му. Предприятието е и закрито, като след 19.07.2007г. същото е преустановило дейността си. Безспорно са налице основанията да бъде обявена неплатежоспобността на търговеца длъжник в ликвидация, като бъде уважено искането на ищеца за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника ответник.

Поради сериозни финансови затруднения и обективна невъзможност да заплаща кредитните си, длъжникът „. П.” Е. – град С. е спрял плащанията към най – големите си кредитори след 31.03.2001г./според експертното заключение по делото и приложения списък на задълженията към кредиторите/. Анализа на финансовото състояние на фирмата длъжник назад във времето, налага извода, че по аргумент на нормата на чл. 608 ал1 от ТЗ, за начална дата на неплатежоспособността следва да се счете датата от която едноличния търговец трайно е спрял плащането на вноските по обслужването на повечето от неговите кредитори. Именно от този момент длъжникът е изпаднал първоначално в забава, а в последствие и в обективна невъзможност да заплати остатъка от непогасените кредити, дължими на кредиторите му изцяло. Логично е с оглед на изложеното от фактическа и правна страна, за начална дата на неплатежоспособност на длъжника да бъде определена датата – 31.03.2001г. от която дата длъжникът е спрял плащанията си към кредиторите с най – големи вземания от него. Това е така, защото дори и длъжника да е изплатил или да е в състояние да изплати частично или изцяло претенциите на отделни кредитори, цялостната обективна картина на финансовото му състояние, очертана от доказателствата по настоящото дело води на категоричния извод за неговата неплатежоспособност, а това състояние датира трайно именно от датата посочена в експертното заключение – 31.03.2001г., която следва да бъде приета и за начална дата на неплатежоспособността.

Ако от събраните по делото доказателства и направената експертиза е очевидно, че продължаването на дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността, съдът може по искане на ищеца да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му, едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Това може да бъда направено и по- късно, но преди изтичане на срокът за предлагане на оздравителен план/чл. 630 ал.2 от ТЗ/. По настоящото дело Т. искане изрично е направено от синдика на дружеството ищец в несъстоятелност, като израз на неговите правомощия по закон. Производството по несъстоятелност за длъжника в ликвидация, какъвто е настоящия случай, следва задължително да бъде открито по реда на чл.630 ал.2 от ТЗ, съгласно нормата на чл.272а от ТЗ, като следва да бъде и обявено дружеството длъжник в несъстоятелност. Следва от датата на вписването на настоящото решение в ТР, производството по ликвидация на дружеството длъжник да бъде спряно, а самото производство по ликвидация се прекратява от датата на влизането на решението по чл. 630 в законна сила. /чл. 272а ал. 1 от ТЗ/.

Следва след обявяването на неплатежоспособността на длъжника и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „. П.” Е. – град С., да бъде назначен на основание чл. 666 от ТЗ, за временен синдик, предложения от ищеца с исковата молба по делото- адв. Д. Т. С. от МАК, която е представила по делото, при месечно възнаграждение 250лв./двеста и петдесет лева/, като определя срок за встъпването му в длъжност – три дни от съобщаването за извършеното назначение. Следва да бъде задължен назначения за временен синдик, в едноседмичен срок от встъпването му в длъжност, да представи по делото доказателства, че отговаря на изискванията на чл. 655 от ТЗ и предварително писмено съгласие за назначаването му за синдик, с нотариална заверка на подписа.

Съдът не е предприел действия за допускане на поисканите с исковата молба по делото предварителни обезпечителни мерки по реда на чл. 629а ал. 1 от ТЗ, тъй като е счел че не съществува опасност от разпиляване на длъжниковото имущество и необходимост от спершни мерки за неговото запазване охраняване. В настоящия случай длъжникът е в производство по ликвидация, а освен това по – голямата част от имуществото е възбранено или запорирано от кредиторите във връзка с обезпечаване на вземанията им, поради което е обективно невъзможно разпиляване на масата на несъстоятелността.

С настоящото решение съдът открива производство по несъстоятелност по отношение на длъжника в ликвидация и едновременно с това го обявява в несъстоятелност, поради което следав да бъдат взети от съда мерки за запазване на масата на несъстоятелността, доколкото следва да бъдат изпълнени целите на производството като универсален изпълнителен способ за удовлетворяване правата на всички кредитори на длъжника. Ето защо съдът счита, че следва на основание чл. 630 ал.1 т. 4 от ТЗ да бъде наложена обезпечителна мярка - ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на „. П.” Е. – град С..

На основание чл. 638 ал.1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелността, се спират изпълнителните производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от ДОПК. Ето защо с настоящото решение следва да бъде постановено и спирането на ИД № 219/2007г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № 781, с район на действие С.градски съд, а на ищеца по настоящото дело да бъде предоставена възможността да предяви вземането си на което е основал искането по настоящото дело, по реда предоставен за предявяване на вземанията на останалите кредитори на длъжника.

Следва да се определи дата на първото общо събрание на кредиторите- 26.07.2011г.- от 15.30 часа, в зала №2 на БлОС.

По изложените съображения и на основание чл.630 ал.1 и ал. 2 от ТЗ във връзка с чл.608 и чл. 272а от ТЗ, Б. окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на основание чл. 608 от ТЗ, на „. П.” Е. /в Л., с ЕИК *, представлявано от Й. В. Б. – ликвидатор, със седалище и адрес на управление: град С. 2730, ЖК “О.”, ул. “С.” № 23, Б. област, като определя начална дата на неплатежоспособността- 31.03.2001г.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, за „. П.” Е. /в Л., с ЕИК *, представлявано от Й. В. Б. – ликвидатор, със седалище и адрес на управление: град С. 2730, ЖК “О.”, ул. “С.” № 23, Б. област.

ОБЯВЯВА длъжника -“. П.” Е. /в Л., с ЕИК *, представлявано от Й. В. Б. – ликвидатор, със седалище и адрес на управление: град С. 2730, ЖК “О.”, ул. “С.” № 23, Б. област, в несъстоятелност, на основание чл. 630 ал.2 от ТЗ във връзка с чл. 272а ал.1 от ТЗ.

СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЛИКВИДАЦИЯ на „. П.” Е., с ЕИК *, представлявано от Й. В. Б. – ликвидатор, със седалище и адрес на управление: град С. 2730, ЖК “О.”, ул. “С.” № 23, Б.област, от датата на постановяване на настоящото решение, на основание чл. 272а ал.1 пр. 1 от ТЗ.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ЛИКВИДАЦИЯ на „. П.” Е., с ЕИК *, представлявано от Й. В. Б. – ликвидатор, със седалище и адрес на управление: град С. 2730, ЖК “О.”, ул. “С.” № 23, Б.област, считано от датата на влизане на решението по чл. 630 от ТЗ в законна сила.

ПРЕКРАТЯВА дейността на „. П.” Е. /в Л., с ЕИК *, представлявано от Й. В.Б. – ликвидатор, със седалище и адрес на управление: град С. 2730, ЖК “О.”, ул. “С.” № 23, Б.област.

ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите на ликвидатора на длъжника - „. П.” Е. /в Л., с ЕИК *, представлявано от Й. В. Б. – ликвидатор, със седалище и адрес на управление: град С. 2730, ЖК “О.”, ул. “С.” № 23, Б.област.

ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на „. П.” Е., с ЕИК *, представлявано от Й. В. Б. – ликвидатор, със седалище и адрес на управление: град С. 2730, ЖК “О.”, ул. “С.” № 23, Б. област.

СПИРА на основание чл. 638 ал.1 от ТЗ, образуваното ИД № 219/2007г. по описа на ЧСИ Георги Дичев, рег. № 781, с район на действие С.градски съд.

НАЗНАЧАВА за временен синдик адв. Д. Т. С. от МАК, при месечно възнаграждение 250лв /двеста и петдесет лева/, като определя срок за встъпване в длъжност – три дни от съобщаването за извършеното назначение.

ЗАДЪЛЖАВА адв. Д. Т. С. от МАК, в едноседмичен срок от встъпването и в длъжност, да представи по делото доказателства, че отговаря на изискванията на чл. 655 от ТЗ и предварително писмено съгласие за назначаването му за синдик, с нотариална заверка на подписа.

СВИКВА ПЪРВО СЪБРАНИЕ на кредиторите на „. П.” Е. – град С., на 26.07.2011г.-15.30ч., в зала №2 на Окръжен съд-Б, при дневен ред съобразно чл.672 ал.1 от ТЗ.

За Първото събрание на кредиторите длъжникът и временният синдик да се призоват с призовки.

Решението подлежи на вписване в Търговския регистър и на незабавно изпълнение, като може да се обжалва пред САС, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

Преписи от решението да се изпратят незабавно след постановяването му, на Агенцията по вписванията–Търговски регистър за вписване в Търговския регистър, както и за публикуване на обявлението за насроченото първо събрание на кредиторите в ТР.

Препис от решението да се изпратят и на Службата по вписванията при АВ-Г. за вписване на наложената обща възбрана върху имуществото на длъжника, както и на държавния съдия изпълнител към РС Б., за вписване на наложения запор върху МПС, собственост на длъжника и на банковите му сметки в банките на територията на РБ.

Препис от решението да се връчи и на временния синдик.

СЪДИЯ В ОС: