МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 1 от
09.01.2018г по НОХД№ 304/2017г на СлОС
ОП-Сливен е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Г.С.С.
за извършено престъпление по чл.343 ал.3
предл.1 б.“б“ предл.1 вр.ал.1 б.“В“ вр.чл.342
ал.1 от НК за това, че на 03.10.2015 г., в гр. Сливен, при управление на МПС -
лек автомобил „Х.М." с рег.№ С,***К,, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.25 ал.1 от ЗДвП -
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение" и на чл.77 ал.1 от ППЗДвП - „Водач, който има намерение да извърши маневра, е
длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши
останалите участници в движението и преди да започне маневрата - да подаде
своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал", и по
непредпазливост причинил смъртта на Х.Т. ***, като деянието е извършено в пияно
състояние.
В с.з. представителят на ОП-Сливен в с.з.
поддържа повдигнатото обвинение. Предлага на подсъдимия при определяне на
наказанието да бъде приложена разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК и да бъде
наложено наказание под минималния,
предвиден в закона, размер- две години лишаване от свобода, което да бъде
отложено за изпитателен срок от четири години. Предлага също наказанието по
чл.343г от НК да бъде за срок от три години. Позовава се на експертните
заключения по назначените автотехнически експертизи, които обуславяли извод, че
ако пострадалият е управлявал мотоциклета с разрешената скорост 50 км/ч, то не
би настъпил удар между двете моторни превозни средства. В този смисъл съдът следвало да отчете и степента на
съпричиняване на пострадалия спрямо настъпилия вредоносен резултат.
В с.з.съдът е конституирал като частни обвинители в
наказателното производство родителите на
пострадалото лице Х.Т.Т.- И.П.т. и Т.Х.Т..
Последните чрез повереника си адв.Н.Д. поддържат частното обвинение. Претендират на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния размер,
предвиден в чл.343 ал.3 от НК. По отношение на предвиденото в чл.343г от НК
наказание предлагат на съда същото да бъде наложено в размер, по-висок от този
на наложеното наказание лишаване от свобода.
Претендират направени по делото разноски. Повереникът на частните
обвинители в хода на съдебните прения заявява, че намира обвинението за
доказано по безспорен и категоричен начин както от обективна, така и от
субективна страна, но изразява несъгласие със становището на държавното
обвинение по въпроса налице ли е съпричиняване относно вредоносния резултат от
пострадалото лице. Излага аргументи в подкрепа на гореизложеното като счита, че
е без значение в коя от двете ленти за движение
се е намирал мотоциклетът, тъй като съобразно нормата на чл.15 ал.2 от ЗДвП
е допустимо водачите на моторни превозни средства да избират най-удобната лента
за движение в населено място при скорост
на движение до 80 км/ч. Сочи още, че мотоциклетистът е възприел своевременно
лекия автомобил и е предприел маневра изпреварване като е започнал да се престроява в лявата
лента за движение. Твърди, че не следва да се приема от съда съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице, защото скоростта на движение на мотоциклета
не е функция на крайния резултат. Пострадалият е възприел
своевременно опасността и реагирал
адекватно на същата със задействане на спирачната система. От друга страна
подсъдимият според повереника е допуснал
драстично нарушение на правилата за движение по пътищата, което ако не бъде сериозно санкционирано чрез налагане
на ефективно наказание лишаване от свобода, не би се постигнал превъзпитателен
и поправителен ефект върху същия. В заключителната част на пледоарията си
повереникът настоява съдът да отчете процесуалното поведение на подсъдимия, което
обуславяло извод, че подс.С. не проявява самокритичност, а чрез оспорване
изводите на експертите е допринесъл за продължителността на наказателното
производство.
Защитникът на
подсъдимия С. намира, че обвинението не е доказано по безспорен начин. Счита,
че от доказателствения материал по делото не може да се изведе извод, че подсъдимият
е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата. Според защитата
подсъдимият е подал светлинен сигнал, с който е индикирал намерението си да
предприеме маневра завиване в обратна
посока като преди това се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците
в движението. От друга страна твърди, че по делото остава загадка кое е
отклонило вниманието на водача на мотоциклета на този широк пътен участък при
добра видимост като акцент се поставя в
тази връзка на високата скорост на движение на пострадалия и на
обстоятелството, че е закупил превозното средство пет дни преди пътно-транспортното
произшествие. На следващо място защитникът заявява, че причината за смъртта на
пострадалото лице е падането върху терена, а не удара между лекия автомобил и
тялото на пострадалия. Друг поставен акцент в пледоарията на защитата е върху
доказателствата, чрез които прокурорът е изградил изводите си за наличие на
квалифициращия признак „пияно състояние“. Позовава се на приложените по
досъдебното производство копия от талони за медицинско изследване и
разминаването в посочения в тях час на връчване на талона. На следващо място се
твърди, че заключението на вещото лице д-р Ч. е изготвено според методиката, която вече не се прилага. Твърди, че експертът се е съобразил при изготвяне на заключението си с
резултатите от техническото средство Дрегер и часа на изследването, който не е
установен по безспорен начин. Намира, че следва да се приеме от съда резултата
от изследването на кръвта на подсъдимия- 0.42 промила и подс.С. да бъде
оправдан по обвинението да е извършил деянието в пияно състояние. В
обобщение от съдебния състав се иска да постанови присъда, с която да признае
подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска подс.С. да бъде признат за невинен и
да му се наложи административно наказание за извършено административно
нарушение по ЗДвП относно предприетата
маневра обратен завой.
Разпитан в с.з.
подсъдимият С. пледира за невиновност. Упражнявайки правото си на лична защита разказва за
инцидента. Твърди, че се е пристроил в дясната лента за движение, предприемайки
действия по извършване на маневра обратен завой, но не е видял от разстоянието,
на което се е намирал хоризонталната маркировка; своевременно е погледнал в огледалото за обратно виждане и
към този момент не е възприел друг участник в движението. Твърди, че към този
момент мотоциклетистът е бил извън полезрението и ако същият е управлявал
мотоциклета с разрешена скорост за населеното място би го видял и пропуснал.
Заявява още, че ударът не е настъпил на осовата линия, което обстоятелство се
установявало от снимковия материал по досъдебното производство, поради което
намира направените от експертите по автотехническите експертизи за неправилни.
Относно квалифициращия признак „пияно състояние“ заявява, че не е бил повлиян
от алкохол; че след завръщането си от работа е изпил една бира и след това е заспал, а по време на управлението на лекия
автомобил в посока Гробищен парк-Сливен е изконсумирал няколко шоколадови
бонбона със съдържание на алкохол. Моли съда да го признае за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
Съжаление за
настъпилата смърт на пострадалото лице е
изказано в хода на съдебното производство.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Г.С.С.
е правоспособен водач на МПС категория „А“,„В"
и „АМ“. Неколкократно е наказван по административен ред за допуснати нарушения
на правилата за движение по пътищата. Притежава лек автомобил „Х.М.“ с рег.№С,***К,.
На 03.10.2015 г. подсъдимият С. се прибрал в дома си около 14,30 часа. Докато
обядвал изпил около около 600 мл. бира, след което заспал. Около 17,30 часа
предложил на свид. Л.С. /негова майка/ да отидат с автомобила му до гробищен
парк „Нови гробища". Тя се съгласила и около 17,40 часа потеглили с
управлявания от подсъдимия лек автомобил „Х.М.".
Подсъдимият
управлявал автомобила си по бул. „Бургаско шосе" в гр.Сливен със скорост
от около 40 км/ч. Пътното платно се състояло от две ленти за движение във всяка
посока. Времето било слънчево. Автомобилът се движел в дясната пътна лента в
посока към с. Тополчане, общ.Сливен. Докато пътували подсъдимият и неговата
майка разговаряли помежду си и подс. С. пропуснал отбивката за Гробищния парк
/Т-образно кръстовище с намиращ се от дясната му страна напречно разположен
път/. Въпреки наличието на забрана, оказана с хоризонтална маркировка, той
решил да предприеме завиване в обратна посока, непосредствено след
разделителния остров. Без да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, подсъдимият намалил
скоростта на автомобила и предприел маневра „обратен завой", пристроявайки
се от дясната към лявата лента за движение.
В този момент по
същия булевард и в същата посока на движение, зад автомобила, около осовата линия и в близост до нея, се
движел мотоциклет „К," управляван от постр. Х.Т.Т.. Пострадалият Т.
управлявал мотоциклета си, с превишена скорост от около 119 км/час, като
опасната зона за спиране при тази скорост е била 132 метра.
Въпреки наличието
на движещ се зад него мотоциклет в същата посока, подс. С. не съобразил
неговото положение, посока и скорост на движение и предприел забранената
маневра „обратен завой" от дясната лента за движение. Към този момент
пострадалият се е намирал в лявата лента
за движение и в близост до осовата линия, но на не повече от половин метър от
нея. Предприемайки посочената маневра, подс.С. навлязъл в опасната зона за
спиране на управлявания от постр. Т. мотоциклет.
Постралото лице възприело
възникналата опасност чрез спиране, с ефективно задействане на спирачната
система. Към този момент мотоциклетът се е намирал на 64м от мястото на удара.
В резултат от предприетите действия за предотвратяване на произшествието,
постр. Т. изгубил контрол над управлението, паднал върху терена и плъзгайки се,
се ударил в управлявания от подсъдимия автомобил. В лявата лента за движение,
настъпил удар между задната лява и странична част на автомобила и долните
елементи на мотоциклета. Според установения в заключението на назначената
съдебна автотехническа експертиза механизъм на произшествието, разяснен в с.з.
от 09.11.2017г, л.155 в резултат на удара, управляваният от постр. Т.
мотоциклет „К," рязко променил траекторията си, поради ударния импулс,
като продължил движението си напред и надясно спрямо посоката си на движение и
стигнал крайното положение на покой, определено в огледния протокол, а
процесният автомобил „Х.М." се завъртял около вертикална ос, в посока
обратна на часовата стрелка, достигайки крайно положение на покой с предната
част към предварителната си посока на движение .
При възникналото
пътно-транспортно произшествие постр. Т. е получил тежки травматични
увреждания, като изпаднал в шоково състояние. За настъпилия пътен инцидент е
бил подаден сигнал на телефон „112" в 17.55ч и 17.58ч като първото
обаждане е от телефон с № **********,
ползван от подсъдимия. До пристигането на медицинския екип, на пострадалия се
притекли на помощ лица - очевидци на произшествието. Около 18,00 часа на
мястото на произшествието пристигнал медицински екип. Проведените от
медицинските специалисти реанимационни мероприятия не дали резултат. Постр. Т.
е бил транспортиран в Спешно отделение починал. Смъртта на пострадалия е била
регистрирана в 18,22 часа.
В хода на
разследването е назначена съдебномедицинска експертиза на труп за изясняване на
обстоятелствата, касаещи вида и степента на получените от пострадалото лице
травматични увреждания и причината за настъпилата смърт. Видно от експертното
заключение, причината за настъпилата смърт на постр. Т. е съчетаната травма и
изпадането на пострадалия в тежко шоково състояние вследствие на множествените
тежки травми и масивни кръвоизливи. Според експерта, водещо значение за
настъпването на смъртта на пострадалия има тежката гръдна травма, а на първо
място - тежката коремна травма. Тежестта на гръдната травма се изразява и в
множествените счупвания на ребрата, тежките контузионни изменения на белите
дробове и разкъсванията на паренхима им, които съчетано са довели до изпадане на пострадалия в състояние
на остра дихателна недостатъчност. Тежестта на коремната травма се изразява в
тежките разкъсвания на черния дроб и загубата на кръв от местата на
разкъсванията му. За настъпването на смъртта на пострадалия е имало значение и
повърхностната травма на двете големи мозъчни хемисфери. Видно от заключението
на назначената съдебномедицинска експертиза, настъпването на смъртта на
пострадалия е било неизбежно и неминуемо. Тя се дължи на получените травматични
увреждания при възникналото пътно-транспортно произшествие, които са пряка и
непосредствена последица от произшествието.
Експертното
заключение изяснява механизма на получените травматични увреждания като е
прието, че описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди
тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени при възникналото
пътно-транспортно произшествие. Черепно-мозъчната травма е била получена
вследствие изпадане на пострадалия от мотоциклета със значителна скорост и
удряне на челнотеменните области на главата върху повърхността на терена на
местопроизшествието със значителна сила. Гръдната травма е получена при
изпадане на пострадалия от мотоциклета и при приземяването му по гръб с удряне
на гърба със значителна сила по повърхността на терена на местопроизшествието.
Разкъсването на черния дроб е получено по същия механизъм. Повърхностните
травми в областта на лицето, крайниците, гърдите и корема са получени при
удрянето на тялото на пострадалия по лекия автомобил и при падането и удрянето
на тези области на тялото по повърхността на терена на местопроизшествието.
За изясняване
механизма на установените травматични увреждания, в хода на разследването е
назначена и допълнителна съдебномедицинска експертиза. В заключението на така
назначената експертиза експертът е потвърдил изводите си от първоначалната
експертиза относно вида на получените травми и причината за настъпилата смърт
на пострадалия. Изводите относно механизма на травматичните увреждания са
обосновани чрез установените данни относно скоростта на процесното МПС, мястото
на удара, установените деформации и мястото, където са били намерени тялото на
пострадалия мотоциклетист и управлявания от него мотоциклет. Според експертното
заключение от медицинско гледище травматичните увреждания по тялото и
вътрешните органи на пострадалия добре отговарят да са възникнали при
установения механизъм на възникналото пътно-транспортно произшествие.
Протриването на левия ръкав на якето на пострадалия, охлузванията и
кръвонасяданията в областта на лявото рамо и страничната повърхност на лявата
мишница добре отговарят да са били получени при страничното триене на тези
области на тялото по пътното платно при страничното плъзгане на мотоциклета към
автомобила. Експертът е приел, че макар мотоциклетът да се е обърнал на лявата
си странична повърхност и се е придвижил към автомобила плъзгайки се на пътното
платно, пострадалият все още е бил на него и при блъскането на мотоциклета в
автомобила, постр. Т. също се е блъснал в автомобила, като видно от експертното
заключение, най-добре отговаря тогава пострадалият да е получил тежката гръдна
травма с множествени тежки двустранни счупвания на ребрата покрай гръбначния
стълб и тежката травма на белите дробове. В този момент пострадалият е получил
и травмите в областта на бъбреците с кръвоизливите в областта на мастната им
капсула. Следващият етап на произшествието, според заключението на назначената
допълнителна съдебномедицинска експертиза, мотоциклетът е продължил да се движи
в същото направление, а тялото на пострадалия е било освободено от мотоциклета,
извършвайки полет / с оглед направената по отношение на терминологията корекция
от вещото лице проф.К. в с.з. от 09.11.2017г/ и е
паднало по повърхността на
терена на местопроизшествието,
като преди окончателното установяване на тялото на пострадалия на пътното
платно, същият е получил и увреждането в областта на дясната половина на
тялото, травмите в областта на главата и дясната половина на корема в областта
на черния дроб. Експертът е приел, че не е възможно установените тежки увреждания
в областта на главата, гръдния кош и корема да са получени при страничното
обръщане на мотоциклета вследствие предприети маневри от страна на пострадалия
за предотвратяване на катастрофата. Видно от експертното заключение, ако тялото
на пострадалия не беше се ударило в лекия автомобил, то получените увреждания
биха били не само по-леки, но и от друг вид.
В хода на
разследването е назначена съдебна автотехническа експертиза за установяване
причините за настъпилото пътно-транспортно произшествие, от заключението на
която е видно, че скоростта на лек автомобил „Х.М." в момента на удара е
около 22 км/час, а преди пътно-транспортното произшествие - около 40 км/час.
Скоростта на движение на мотоциклет „К," преди ПТП е около 120 км/час, а
към момента на удара - около 111 км/час. Опасната зона за спиране на мотоциклет
„К," при определената скорост за движение е била около 136 метра. Мястото
на удара между лек автомобил „Х.М." и мотоциклет „К," е в лявата
лента за движение и спрямо платното на 19,2 метра след мерната линия и на около
0,33 метра вляво от разделителната линия. Според експертното заключение, в
момента на предприетата маневра за обратен завой лек автомобил „Х.М." е
бил на около 17 метра от мястото на удара, а мотоциклет „К," е бил на
около 68 метра от мястото на удара. Водачът на мотоциклет „К," е предприел
спиране, като в момента на възприемане на опасността е бил в лявата лента и в
близост до разделителната линия. Автомобил „Х.М." в момента на
предприетата маневра за обратен завой е бил в дясната лента за движение. Видно
от заключението на назначената автотехническа експертиза, водачът на лек
автомобил „Х.М." е имал техническа възможност да предотврати
пътно-транспортното произшествие като спре и изчака преминаването на мотоциклет
„К,", който се е движел направо. Опасната зона за спиране на мотоциклет „К,"
при 50 км/час е около 31 метра. Водачът на мотоциклет „К," е имал
техническа възможност да предотврати пътно-транспортното произшествие при
движение на ППС с 50 км/час и същите действия на водача на лек автомобил „Х.М.",
като спре на около 37 метра преди мисления коридор на движение на автомобила.
Според експертът това означава, че е било възможно дори намаляване на скоростта
без ефективно спиране, при което двата обекта биха се разминали.
Видно от
експертното заключение, техническите причини, довели до възникването на ПТГТ
са: предприетата технически неправилна маневра за обратен завой от водача на
лек автомобил „Х.М." от дясната лента за движение и при наличие на движещ
се мотоциклет в лявата лента направо; предприетата технически неправилна
маневра от водача на лек автомобил „Х.М." при наличие на забрана за това,
оказана с пътна маркировка; навлизането на лек автомобил „Х.М." в опасната
зона за спиране на мотоциклет „К,"; движението на мотоциклет „К," със
скорост над максимално разрешената за участъка; при движение на мотоциклет „К,"
със скорост 50 км/час и предприети аналогични действия не би настъпил удар.
За изясняване на
обстоятелствата относно механизма на процесното пътно-транспортно произшествие
и причините за неговото настъпване, в хода на разследването е назначена
допълнителна тройна съдебна автотехническа експертиза. С експертното заключение
на така назначената експертиза се потвърждават изводите, обосновали
заключението на първоначално назначената съдебна автотехническа експертиза
относно механизма на процесното транспортно произшествие, данните за скоростта
на процесиите пътни превозни средства, мястото на удара и техническите причини,
довели до настъпване на ПТП. Прието, е че опасната зона за спиране на
мотоциклет „К," при определената скорост на движение, е около 134 м.
Във връзка с
поставените допълнителни задачи пред вещите лица, е бил извършен допълнителен
оглед на процесния автомобил, при който са били констатирани допълнителни
деформации в областта на долната част на пода на автомобила. Според експертите,
така описаните и посочени деформации не променят механизма на настъпване на
ПТП. Видно от експертното заключение, извършеният подробен динамичен и
кинематичен анализ напълно съответства маневрата на водача на лек автомобил „Х.М."
да е започнала от дясната пътна лента. При извършената компютърна симулация е
било установено наличие на съвпадение на следите, което отговаря на маневра на
водача от дясната лента. При тези констатации експертите са приели, че изводите
за извършената от водача на автомобила маневра съвпадат напълно с динамиката на
ударния процес. В отговор на поставената задача, къде се е намирал
мотоциклетистът, в какво се е ударил, както и дали е имало удар на тялото на
пострадалия в процесния автомобил, експертите са приели, че тялото на
мотоциклетиста е контактувало с автомобила, за което свидетелства близкото му
местоположение след ПТП. Налице е ударен процес между тялото на мотоциклетиста
и автомобила. Тялото на мотоциклетиста се ударило в повърхността на лявата
странична повърхност на автомобила, в резултат на което е загубило кинетична
енергия и след удара е останало близо до автомобила. При определяне
техническата възможност на мотоциклетиста да предотврати ПТП чрез заобикаляне
вдясно от процесния автомобил, в експертното заключение е прието, че предприетата
маневра от водача на мотоциклета за предотвратяване на удара е на разстояние 64
метра от мястото на удара. Действията на водача на мотоциклета са със
задействане на спирачната система. Според експертите, при тези действия е
последвала пълна загуба на управление, което практически изключва възможността
да се предприеме маневра за предотвратяване на удара със заобикаляне в
уширението. Водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП при заобикаляне на автомобила от дясната му страна при така
предприетите действия от водача на автомобила и при наличните скорости на
движение. Мотоциклетистът е загубил контрол над мотоциклета, в резултат на
задействане на спирачната система и падане преди мястото на удара.
В хода на
съдебното следствие, след провеждане на разпит на явилите се свидетели на
вещите ликца е поставена допълнителна задача по поставени от защитата
въпроси. В заключението на вещите лица
по допълнителната тройна автотехническа експертиза е
посочено, че скоростта на мотоциклета преди произшествието е около 119 км/ч, а
към момента на удара –около 106 км/ч. Направен е извод също, че скоростта на
лекия автомобил преди произшествието е 40 км/ч, а опасната зона за спиране на мотоциклета при определената скорост на движение е била около 132 м. Пострадалият е възприел
опасността на около 64м от мястото на удара като технически безопасната скорост
спрямо това разстояние и предприетата маневра на подс.С. е около 76
км/ч. Експертите са посочили, че направените корекции са съобразени с
установените обективни находки на мястото на пътно-транспортното произшествие,
отразените в огледния протокол протривни и спирачни следи, деформациите по
двете превозни средства, данните за разположението на мотоциклета и лекия автомобил спрямо мястото
на удара и са наложени с оглед свидетелските показания на свид.Л.С., свид.Б.К.
и свид.П.И. относно положението на тялото на пострадалия след ПТП. В пункт
втори от заключението експертите са посочили, че ако мотоциклетът е управляван при
скорост на движение от около 119км/ч и на разстояние от 1 до 1.5м от
дясната граница на платното, както и при
запазване на това направление на
движение, не би настъпил удар с автомобила при предприетата маневра от водача на лекия автомобил. При относително
по-висока скорост на движение на
мотоциклета и движение на автомобила в дясната пътна лента, мотоциклетистът би
извършил маневра изпреварване
безпрепятствено.Уточнен е и характера на следите, обективирани в снимковия
материал по приложения по досъдебното производство фотоалбум. Първата следа-
снимка №4 представлява спирачна такава
от задната гума на мотоциклета и съответства на траекторията на движение на
превозното средство преди удара с лекия автомобил. Втората следа / №5 от мащабната скица към експертизата/ е
протривна следа от гума, а третата /№6 от скицата/ е протривна следа от гума. В с.з. от
09.11.2017г вещото лице проф.К. прави
подробно разяснение на механизма на извършване на процесното пътно-транспортно
произшествие. Уточнява, че е извършена
компютърна симулация по начин, по който движението на автомобила и мотоциклета
да съвпадне напълно с установените по
делото следи. Заявено е, че безспорно се установява с най-съвременния метод /
компютърна симулация/ мястото на удара –около осовата линия, където е намерена
пресечната точка на траекторията на мотоциклета след удара и траекторията на
мотоциклета преди удара.
Във връзка с
твърдението на подсъдимия, че пътното платно, по което се е движел, не
представлява права линия, а описва „чупка“ и поради тази причина не е възприел
в огледалото за странично виждане мотоциклета, вещото лице К. заявява с
категоричност, че водачът на лекия
автомобил е имал техническа възможност да възприеме мотоциклета зад себе си
преди да предприеме маневрата, защото към този момент тази „чупка“ е била
преодоляна от движещия се зад лекия автомобил мотоциклет.
По делото е
назначена химическа експертиза с обект на изследване взетата от подс. С. проба
кръв. Видно от протокол № 342/05.10.2015 г. /л.66/ в изпратената за изследване
проба кръв, взета от подсъдимия, е доказано наличие на етилов алкохол в
концентрация 0,42 промила.
Кръвната проба е
взета на 03.10.2015г в 19.10ч. видно от
протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол и друго упойващо вещество /л.67 от досъдебното
производство/.
Видно от протокол
за химическа експертиза № 345/05.10.2015 г., в изпратената за изследване проба
кръв, взета от трупа на пострадалото лице Т., не е доказано наличие на етилов
алкохол.
По делото е
назначена химическа експертиза с обект на изследване иззета от трупа на постр. Т.
проба кръв относно наличие на наркотични и упойващи вещества. Видно от протокол
№ 342/13.10.2015 г., представената за изследване проба кръв иззета от пострадалия,
не е доказано наличие на наркотични и упойващи вещества от вида морфин, кокаин,
марихуана, MDMA /екстази/, амфетамин, метамфетамин, бензодиазепини и
метадон.
С оглед на
оспореното заключение, съдържащо се в протокол № 342/05.10.2015 г. относно
концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подс. С., в хода на разследването
е назначена съдебномедицинска експертиза за установяване концентрацията на
етилов алкохол в кръвта на подсъдимия в момента на възникналото ПТП. В
експертното заключение е прието, че около времето на възникналото ПТП, около
17.50 часа у подсъдимия е завършила фазата на максимална резорбция на
консумирания алкохол и е започнала фазата на елиминацията на етиловия алкохол от
кръвта му. Позовавайки се на посоченото в заключението ръководство за
„Съдебномедицинска експертиза на живи лица", експертът е приел че щом
концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подсъдимото лице установена при
газхроматографското изследване на кръвната проба взета в 19.10 часа е била 0,42
промила, когато са изминали 80 минути след катастрофата, то в 17.50 часа тя е
била 0,62 промила.
При сравняване на
установените концентрации на етилов алкохол в кръвта на подсъдимия С. за 19,10
часа и за 17,50 часа, с концентрацията на алкохол, установена при изследване на
подсъдимия с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР в 18,45 часа, която е била
0,69 промила в експертното заключение е прието, че резултатът от това
изследване е достоверен, тъй като изследването е било извършено около 25 минути
преди вземането на кръвната проба, като за това време концентрацията на
етиловия алкохол е спаднала с 0,07 промила.
По повод
наведеното от подсъдимия твърдение, че преди да настъпи произшествието, докато
е управлявал лекия автомобил, е
консумирал бонбони със съдържание на алкохол / пияни вишни /, вещото лице е
заявило, че концентрацията на алкохол в
тези бонбони е незначителна и тя не е повлияла върху резултата от експертизата. Аргументира се с краткото време между момента на
консумацията и момента на възникване на пътно-транспортното произшествие. В
този времеви диапазон д-р Ч. е категоричен, че
съдържанието на бонбоните не
се е резорбирало, те са се намирали още
в стомаха на подсъдимия и не би било възможно
съдържанието на алкохол в тях да окаже влияние върху концентрацията на
алкохол в кръвта.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно. Съдът
кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И.Р.И., Л.Г.С.,
Б.А.К., П.И.И., М. Д.Н.- Д. , Ж.П.З. и Г.
С. Г.. Първият и последните двама свидетели в качеството си на полицейски
служители са посетили местопроизшествието. Техните показания са обективни,
кореспондират с писмения доказателствен материал. Свидетелите Г. и З. са били
част от първия полицейски екип, който е пристигнал на местопроизшествието.
Описват еднозначно състоянието на пътното платно, поведението на подсъдимия, който е бил
уплашен, но е съдействал на служителите на реда като е дал сведение относно
пътно-транспортното произшествие. Показанията им съвпадат с писмения
доказателствен материал – протокол за оглед на местопроизшествието и протоколите за извършено медицинско
изследване. Двамата свидетели са категорични, че хоризонталната маркировка е била видима, което кореспондира с фотоалбума,
представляващ неразделна част от протокола за оглед на местопроизшествието.
Свидетелят И.Р. е бил част от втория екип на полицията, изпратен по повод
получен сигнал за ПТП, първи по време подаден от подсъдимия от собствения му
телефон. Макар и не детайлни като показанията на полицейските служители от
дневната смяна свидетелите З. и Г., показанията на този свидетел също
допринасят за изясняване на фактическата обстановка и съдът им се довери. В тях
се съдържат данни относно състоянието на пътя-асфалтова суха настилка, относно времето, когато е настъпило
произшествието-светлата част на денонощието,
относно състоянието на водача на лекия автомобил при пристигането на
автоконтрольорите от първия екип- подсъдимият е бил силно притеснен, но е
съдействал като е разказал, че целта на пътуването е било Гробищния парк, но е
пропуснал отбивката, тъй като е разговарял с майка си-свид.Л.С.. Доколкото
показанията на тримата свидетели са логични, последователни и кореспондиращи с
писмените материали и в частност със съставения протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума по делото, съдът намира, че следва да ги кредитира.
Съдът дава вяра и на показанията на
свидетелите Б.К., П.И. и М. Н.-Д.. Двете свидетелки възпроизвеждат еднозначно
състоянието на пострадалото лице след настъпилото пътно-транспортно
произшествие и направения опит от страна на свид.Д., която е лекар по професия,
да помогне на постр.Т.. Относно състоянието на пътя, разположението на превозните
средства, положението на тялото на пострадалия
показанията на свид.Б.К. както в досъдебната, така и в съдебната фаза на
производството дават съществен принос при изясняване на относимите към предмета
на делото факти и обстоятелства и същите, ведно с показанията на свид.П.И. и
свид.Л.С. в частта относно разположението на пострадалия върху пътното платно
след удара на двете МПС са били внимателно обсъдени и анализирани от тримата
експерти по допълнителната автотехническа експертиза. Съществени противоречия
съдът не установи в показанията на свидетелите И., К. и Д., поради което
намира, че следва да бъдат ценени в няколко насока- време, място на произшествието, състояние на пострадалия.
Съдът намира, че не следва да кредитира
тази част от показанията на свид.И., в която се твърди, че хоризонталната
маркировка за водача на лекия автомобил не е била видима, тъй като била
изтрита. В тази част тези показания влизат в противоречие както с огледния
протокол, така и със снимковия материал по делото. Нещо повече: от показанията
на свид.К. е видно, че същата като опитен
водач на моторно превозно средство, какъвто е и подсъдимия, е наясно, че съществува забрана за
предприетата от подсъдимия маневра на този участък от пътя.
Показанията на свид.Л.С. съдът следва да
обсъди прецизно, доколкото същата е майка на подсъдимия и съответно е
заинтересована от изхода на делото. В частта от нейните показания, касаещи събитията преди произшествието на
инкриминираната дата и поведението на подс.С. след произшествието съдът намира
за обективни, доколкото са в унисон с показанията на всички останали свидетели.
Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, в частта, в която се твърди,
че преди маневрата подсъдимият е погледнал в огледалото за странично виждане и
не е забелязал друг участник в движението, който да се движи след автомобила в
същата посока. Показанията на свидетелката в досъдебното производство и в
съдебна фаза в този аспект са противоречиви: в досъдебното производство свид.С.
е заявила, че синът й е бил заслепен от слънцето, а в хода на съдебното
следствие показанията й са съвсем различни, тъй като заявява, че не само синът
й, но й тя е погледнала в страничното ляво огледало и не забелязали движещия се
зад тях мотоциклетист. Едва след прочитане на показанията на свид.С. по реда на
чл.281 ал.5 вр.ал. 1 т.2 предл.2 от НПК се установи, че заявеното от
свидетелката всъщност представлява нейна интерпретация на събитията, а не
обективно възприятие.
Подсъдимият С.
дава обяснения по повдигнатото му обвинение като категорично не се признава за
виновен. Голяма част от заявеното от него
от една страна е функция от правото му на лична защита по обвинението, а
в друга-анализ на доказателствения материал-устен и писмен по досъдебното
производство. Тази част от обясненията,
касаещи поведението му от момента на завръщането му от работа,
консумирането на храна и алкохол, до управляването на автомобила по
бул.“Бургаско шосе“ преди отбивката за гробищния парк , включително и
консумирането на бонбони със съдържание на алкохол /пияни вишни/ съдът не
намира причина да дискредитира. Както беше посочено по-горе вещото лице Ч.
разясни в съдебно заседание, че дори и да е консумирал бонбони със съдържание
на алкохол в тях, то същите са се намирали все още в стомаха на С. и на
практика минималното количество алкохол, който съдържат по никакъв начин не би
могло да окаже влияние върху крайните изводи на експерта по изготвената от него
съдебно-медицинска експертиза. Категоричен е д-р Ч., че организмът не е имал
време от консумацията до настъпването на
пътно-транспортоното произшествие да ги усвои, т.е. да настъпи резорбция. В
останалата част обясненията на подс.С. относно
мястото на удара, правилността на предприетите от него действия по
осъществяване на маневрата обратен завой са проявление на защитната му теза и
не кореспондират с обективните находки, установени чрез огледния протокол,
фотоалбума и с изводите на тримата експерти, изготвили съдебните автотехнически
експертизи.
Доколкото защитата
намира, че не е налице квалифициращият признак пияно състояние съдът е длъжен
да обсъди направените възражения и оспорвания на писмения материал по
досъдебното производство, а именно талона за медицинско изследване. Действително
на л.46 и л.113 от досъдебното производство са приложени копия от талон за
медицинско изследване №355696 като на този, приложен на л.46 е видно, че са
направени поправки в часа на връчване на подс.С.. Това обстоятелство обаче няма
касателство с установяване наличието или не на квалифициращия признак на
деянието. Експертът д-р Ч. е изготвил възложената му задача да определи концентрацията
на етиловия алкохол в кръвта на С. към момента на възникване на
пътно-транспортното произшествие на 03.10.2015г в 17.50ч. Вещото лице е
съобразило протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество / л.67 от ДП/, от който се установява, че лекар в ЦСМП-гр.Сливен 03.10.2015г е взел кръв от С. в 19.10ч.
От протокола за
химическа експертиза е видно, че
опаковката на пробите е отговаряла на
изискванията на Наредба №30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства. В изпратената за изследване
проба кръв от подсъдимия С. е била
установена концентрация 0.42 промила. Именно тази е базата данни, върху които вещото
лице д-р Ч. е извършило възложеното му изследване- кръвната проба е взета
в 19.10ч, а концентрацията на алкохол в
нея към този момент е била 0.42 промила.
При използваната методика определянето на концентрацията на алкохол в кръвта се
извършва като от установената
концентрация на алкохол в кръвта към часа на вземане на кръв се добавят промили
в съотношение 1ч/0.15 промила. Пояснено е, че елиминацията на етиловия алкохол
в кръвта за един час спада средно с 0.15
промила. Следователно към 18.10ч тя е била 0.57 промила, а към часа на
пътно-транспортното произшествие -0.62 промила. Експертът е пояснил, че тази
концентрация отговаря на лека степен на
остро алкохолно отравяне. Лицата с такава концентрация са леко повлияни от
отражението на алкохола върху централната нервна система.
Съдът изцяло кредитира заключенията на вещите лица по изготвените
автотехническа и допълнителна такава експертиза, изготвена от вещите лица К., У.
и Ш.. Експертите са изготвили двете
заключения на базата на обективните находки, отразени в протокола за оглед на
местопроизшествие и представляващите неразделна част от него снимкови
материали. Вещите лица са предоставили един сериозен анализ, обоснован както в експертните заключения, така и при
разпита на вещите лица в съдебно заседание, който не създава предпоставка за съмнение в техния професионализъм и в
правилността на изготвените експертизи. Същите допринасят за изясняване на
съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване- механизма на
причинените увреждания и причината за смъртта на пострадалия, причините за
възникване на пътно-транспортното произшествие и механизма на неговото протичане.
В съдебно заседание компетентно и убедително експертите отговорят на всички
въпроси, поставени както от защитата на подсъдимия, така и от представителите
на държавното и частно обвинение. В допълнителната експертиза, извършена след
запознаване със свидетелските показания и в частност относно разположението на
тялото на пострадалия на пътното платно след пътно-транспортното произшествие,
вещите лица са направили незначителни корекции
относно скоростта на мотоциклета преди
удара / от 120 км/ч на 119 км/ч/ и скоростта на същото превозно средство към момента на удара- от 109,5 км/ч на 106
км/ч. Промяна е настъпила и при определянето на опасната зона за спиране на
мотоциклета-от 136м на 132м. В допълнителното заключение е посочено, че водачът на мотоциклета е
възприел опасността на разстояние от около 64м от мястото на удара като
технически безопасната скорост спрямо това разстояние и предприетата маневра от водача на автомобила е била 76 км/ч. В с.з., проведено на 09.11.2017г
вещото лице К. /л.154 гръб/ е заявило, че в допълнителната експертиза /респ.на
скицата / са приели „сечението“ от показанията на свидетелите Л.С., П.И. и Б.К.,
което удовлетворявало в най-голяма степен всички страни по делото. Експертите
са съобразили при допълнителната експертиза и теглото на пострадалия
мотоциклетист. В съдебно заседание проф.К. е пояснил, че изчисляване на скоростта влияе
т.нар.остатъчна кинетична енергия на телата след удара. Същата пряко зависи от
движението на тялото след удара като в
конкретния случай е отчетено и мястото
на тялото след удара с оглед показанията на тримата свидетели. Според цитирания експерт дори и да се промени
разположението на тялото на пострадалото лице с пет до десет метра, скоростта на
движение на мотоциклета и на автомобила
преди и по време на удара би се променила с не повече от 2 км/ч. Разликата в изчисленията е в рамките на физичната грешка, която се
дължи на приети параметри като коефиценти на сцепление и на триене, на състояние
на автомобила, окачване и други величини, които вещите лица са приели за
средностатистически.
Съдът даде вяра и
на заключенията, изготвени от вещото лице д-р Ч.. Действително се констатират
незначителни разлики между първата съдебно-медицинска експертиза на експерта и
последващата, в която се изяснява етапния механизъм на причиняване на телесните
увреждания на пострадалото лице. При разпита на вещото лице и проследяване на
хронологията при изготвяне на различните
видове експертизи по досъдебното производство съдът установи, че втората
съдебно-медицинска експертиза, касаеща
изясняването на причината за настъпилия вредоносен резултат и начина на
причиняване на телесните увреждания на Т. е изготвена след запознаване на д-р Ч.
със заключението по автотехническата експертиза на вещите лица К., У. и Ш..
Поради това обстоятелство съдът намира, че
втората съдебномедицинска експертиза на д-р Ч. следва да се вземе
предвид при формиране на правните изводи. Съдът няма причина да се съмнява в
компетентността на д-р Ч. при изготвяне на съдебно-медицинската експертиза за
определяне съдържанието на етиловия алкохол в кръвта на подсъдимия към момента
на пътно-транспортното произшествие. Както вече бе посочено експертът е
анализирал обективни данни и е отчел резултатите от химическата експертиза на
вещото лице Г. /л.66 от ДП/, в чиято компетентност и добросъвестност нито съдът
има основание да се съмнява, нито е оспорена от страните. Отразеният час в
двете копия от талон за медицинско изследване, в чиято достоверност защитникът
на подсъдимия е изразил съмнения, не е рефлектирал върху изводите на д-р Ч..
Последният е анализирал и ползвал като отправна точна единствено резултата от
химическата експертиза, според който към часа /19.10ч/ , в който е взета
кръвната проба от подсъдимия, концентрацията на алкохол в кръвта му е била 0.42
промила.
Фактическите
констатации са изградени и върху експертните заключения на вещите лица Г. и М.,
които са професионално и компетентно изготвени. Съмнения в компетентността и добросъвестността на тези
експерти не е възникнала и за страните, които не са оспорили обсъжданите
експертизи.
Съдът счита, че следва да кредитира писмените
доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са изготвени в съответствие
с общите изисквания на чл.128 и следващите текстове от НПК и на специалните
изисквания за конкретното процесуално действие, поради което се преценят от
състава като годни доказателствени средства.
Въз основа на приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
С деянието си
подсъдимият С. е осъществил състава на престъплението по чл. 343 ал.3 предл.1
б.“б“ предл.1 вр.ал.1 б.“В“ вр.чл.342
ал.1 от НК за това, че на 03.10.2015 г., в гр. Сливен, при управление на МПС -
лек автомобил „Х.М." с рег.№ С,***К,, нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.25 ал.1 от ЗДвП -
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе
между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение" и на чл.77 ал.1 от ППЗДвП - „Водач, който има намерение да извърши маневра, е
длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши
останалите участници в движението и преди да започне маневрата - да подаде
своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал", и по
непредпазливост причинил смъртта на Х.Т. ***, като деянието е извършено в пияно
състояние.
От обективна
страна по категоричен начин се установи, че подсъдимият при управлението на
лекия автомобил е нарушил правилата за
движение, визирани в чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.77 ал.1 от ППЗДвП. Категорично по делото
е установено, че подсъдимият е
управлявал автомобила в еднопосочно
двулентово платно за движение и в дясната му пътна лента и въпреки установената
с хоризонтална маркировка забрана за
маневра обратен завой е предприел последната. Не се е убедил, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и без да подаде ясен и достатъчен за
възприемане сигнал, е предприел маневрата, престроявайки се от дясна в лява
лента за движение. Категорично по делото
бе установено, че подсъдимият е имал възможност да възприеме движещия се зад
него мотоциклетист. Описаната от подс.С. „чупка“ на пътя е била преодоляна от мотоциклета към момента
на предприемане на маневрата от страна на подсъдимия. Пострадалият се е движил
с превишена скорост-119 км/ч, реагирал е на възникналата опасност чрез
ефективно задействане на спирачната система, изгубил е равновесие и е паднал на
терена с мотоциклета, удряйки се в управлявания от подсъдимия автомобил.
Получените травматични увреждания, довели до смъртта на пострадалия, са в
причинно-следствена връзка с възникналото пътно-транспортно произшествие.
Тези изводи на
съда се базират както на събрания доказателствен материал, така и на заключението на първоначалната и допълнителна
тройна автотехническа експертиза и
съдебно-медицински експертизи. Според експертите по автотехническите експертизи
и поясненията в с.з. техническите причини, довели до възникването на ПТП са
няколко: предприетата технически неправилна маневра обратен завой от водача на
автомобила от дясната лента за движение и при наличието на движещ се зад него
мотоциклет в лявата лента направо и в
близост до осовата линия, но на не повече от половин метър от нея, предприетата
технически неправилна маневра от подсъдимия при наличие на забрана за нея,
указана с пътна маркировка, навлизането на лекия автомобил в опасната зона за
спиране на мотоциклета.
От изготвената по
делото съдебно-медицинска експертиза от д-р Ч. се установява наличието и на
квалифициращия признак „пияно състояние“. Към момента на възникване на
пътно-транспортното произшествие подсъдимият е бил с концентрация на алкохол в
кръвта 0.62 промила. Съгласно
Постановление №1 от 17.01.1983г по н.д. №8/1982г на Пленума на ВС водачът е в
пияно състояние, когато по време на произшествието в кръвта му има алкохолно
съдържание не по-малко от 0.50 промила. При наличието на такава концентрация на
алкохол, макар и да не е свързана с външни прояви на опиване,
психофизиологичното състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да
управлява безопасно моторното превозно средство.
Безспорно
нарушавайки правилата за движение по пътищата, подсъдимият с поведението си е
станал причина за възникване на ПТП, при което е настъпила смъртта на пострадалия
Т..
По наведените от
защитата възражения относно липсата на възможност да възприеме наличната
забрана за извършване на маневрата за обратен завой, поради заличена пътна
маркировка, съдът се произнесе по-горе при обсъждане и анализиране на
доказателствения материал-писмен и гласен такъв. Категорично както от
приложения по досъдебното производство фотоалбум, така и от показанията на
свидетелите, които бяха кредитирани, се установява, че хоризонталната
маркировка е била видима. Във връзка с възраженията от защитника, касаещи
мястото на настъпилия удар съдът назначи допълнителна автотехническа
експертиза, резултатите от която обусловиха промяна в скоростите на мотоциклета
преди и по време на удара, в опасната зона за спиране на същото превозно
средство, но както вече бе посочено същата е незначителна и не променя крайните
изводи на експертите. Относно възражения по механизма на получаване на телесните увреждания съдът поясни, че решаващо значение при
приемане на фактически установеното и на правните изводи има втората
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Ч., която е изготвена след
запознаване с всички събрани материали по досъдебното производство, включително
и със заключението на автотехническата експертиза.
От субективна страна
деянието е извършено при непредпазливост, тъй като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл съобразно
квалификацията си на водач на МПС да ги предвиди. С оглед на установените факти
и обстоятелства подсъдимият е бил в обективна възможност да предвиди
настъпването на общественоопасните последици като преди да предприеме маневрата
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, движещи се
след него, както и да съобрази хоризонталната маркировка, забраняваща забарана за извършване на маневра обратен
завой. Вместо това е предприел маневрата от дясната лента в лявата за движение
при наличие на движещ се зад него мотоцклет в лявата лента направо.
Следователно подсъдимият не би могъл да
претендира, че нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици по смисъла
на нормата на чл.15 от НК.
Като причини и
условия за извършване на престъплението съдът преценя проявеното от страна на
подсъдимия незачитане на основни правила за движение по пътищата.
При определяне вида и размера на наказанието,
наложено на подсъдимия, съдът съобрази
предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на
санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществена опасност на подсъдимия
и на деянието като бяха спазени
изискванията на чл.36 от НК относно постигане целите на наказанието.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете налаганите на подсъдимия наказания по административен ред за нарушаване
на правилата за движение по пътищата. Съдът не намира, че процесуалното
поведение на подсъдимия, изразяващо се в оспорване на заключенията на вещите
лица, следва да се третира като отегчаващо отговорността обстоятелство и в този
смисъл не споделя тези доводи на повереника на частното обвинение. С описаното
поведение подсъдимият е упражнил правото си на защита, гарантирано му от законодателя.
За смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът намира приема чистото съдебно минало, възрастта на подсъдимия, влошеното му здравословно състояние/
твърдението му, че страда от диабет не бе оспорено от страна на държавното и
частното обвинение/, трудовата му ангажираност. Видно от събрания по делото
доказателствен материал подсъдимият е
подал сигнал за произшествието на тел.112, съдействал е на полицейските
служители като е разказал веднага за инцидента съобразно своите зрителни и слухови
възприятия и през призмата на участник в пътно-транспортното произшествие.
Не на последно
място при определяне размера на наказанието лишаване от свобода бе отчетено, че
е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
Съдът не споделя доводите на повереника на частното обвинение, че скоростта, с
която пострадалото лице е управлявало мотоциклета няма връзка с настъпването на произшествието.
Категорично експертите са посочили, че ако пострадалият се е движил с
разрешената от закона скорост 50 км/ч, то
при предприетите от него действия при въприемане на възникналата
опасност, не би настъпил удар между двете превозни средства, тъй като би могъл да спре на около 30м преди мисления
коридор на движение на лекия автомобил
или да намали скоростта без ефективно спиране и двете превозни средства
да се разминат.
Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и
генерална превенция съдът счете, че на подсъдимият следва да бъде наложено
наказание в предвидения от закона минимален размер, а именно три години
лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за изпитателен
срок от пет години. Настоящият съдебен състав намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително да
изтърпи наложеното наказание.
В по-висок размер
и с оглед разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК бе определено
наказанието по чл.343г от НК като подсъдимия бе лишен от право да
управлява МПС за срок от четири години. Този
относително по-дълъг период, в който подсъдимият ще бъде лишен от възможността на управлява МПС,
ще спомогне същият да преосмисли поведението си на водач на моторно
превозно средство.
С оглед правилата
на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати
на СлОС направените по процеса разноски
в размер на 1 460.06лв по сметка на бюджета на съдебната власт,
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 2008.85лв
по сметка на ОД на МВР-Сливен, както и на двамата частни обвинители – разпоски
в размер на 300лв. Веществените доказателства съдът постанови да се върнат
както следва: лекия автомобил след влизане на присъдата в сила да се върне на
подсъдимия, а мотоциклет „К,“ с рег.№СН 0115 К да бъде върнат на частните
обвинители И.П.Т. и Т.Х.Т..
Ръководен от
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Мотивите са
изготвени и предадени на 24.01.2018г.