Решение по дело №12913/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8299
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20191100512913
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

 

№……………../… .12.2019г.

гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

                        ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Василев ч.гр.д. № 12913 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 436 и сл. ГПК, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С.О., гр. София, ул. „******, срещу Постановление от 09.09.2019 г. по изп.д. № 00833/2019 г. по описа на ЧСИ А.С.П.с рег. № 849, с р-н на действие СГС, с която е отказано намаляване на приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателите по изпълнителното делото до размера от 200,00 лева, както и е отказано намаляване на определения размер на пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Жалбоподателят счита, че претендираното от взискателите адвокатско възнаграждение е завишено и несъобразено с фактическата и правна сложност на спора, както и с извършените от процесуалния представител действия в изпълнителното производство. Твърди, че възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер от 200,00 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., като не следва да се включва сума по т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело, доколкото длъжникът е извършил плащане в срока на доброволно изпълнение и не са извършени действия по принудително изпълнение. Претендира разноски.

Взискателите, чрез адв. Н.Г., подават отговор, в който оспорват жалбата. Твърди се, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото, че е поискано предприемане на конкретни изпълнителните способи, а предприетите действия са довели до бързото удовлетворяване на вземането.  

На основание чл. 436, ал. 3 от  ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като уговореното между взискателите и процесуалния им представител адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева с включено ДДС е установено в съответствие със закона, същото се дължи за образуване и процесуално представително в изпълнителното дело, като приетата сума е под минималния размер съгласно Наредбата.  Относно такса по т. 26 от Тарифата счита, че същата е изчислена съгласно законовите изисквания.  

Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и разноските в хода на изпълнителното производство са за сметка на длъжника, освен когато изпълнението бъде изоставено, делото се прекратява по реда на чл. 433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образувано, или са направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за сметка на взискателя. В случая не са налице основания длъжникът да бъде освободен от отговорността си за разноски, тъй като не се твърди осъществяване на нито едно от изключенията предвидени в чл. 79, ал.1 от ГПК.

От представените по делото доказателства се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба на процесуалния представител на взискателите на 21.08.2019 г., към молбата е приложено договор за правна защита и съдействие, който представлява и разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960,00 с включено ДДС за извършване действие по образуване на процесното изпълнително дело. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника С.О. на 22.08.2019 г., на същия ден е изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД за налагане на запор върху сметките на длъжника. На 29.08.2019 г., в срока на доброволно изпълнение, задълженията по изпълнителното дело са заплатени в пълен размер, видно приложеното платежно нареждане (л. 27).

При положение, че плащането е извършено в срока на доброволно изпълнение, то на взискателите се дължат разноски за възнаграждение за адвокат само за образуване на изпълнителното дело, което съгласно чл. 10, т. 1 вр. пар. 2 „а“ ДР от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на  240,00 лева с включено ДДС. Претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на 480,00 лева с ДДС, което съдът намира за прекомерно, надхвърлящо два пъти минималния размер, и необосновано завишено с оглед на ниската фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. При това положение процесното Постановление следва да се отмени над сумата от 240,00 лева с включено ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

След образуване на изпълнителното производство всички такси и разноски по изпълнителното дело са за сметка на длъжника. Това включва и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, независимо дали длъжникът е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Събраната сума включва по аргумент за обратното от т.4 на забележката към т. 26 от Тарифата и адвокатското възнаграждение на взискателите. Предвид намаляването му с настоящото решение на минималния размер от 200 лева, съдът намира, че следва да бъде намалена и пропорционалната такса до сумата от 640,60 лева (((((6182,74+240)-1000)х8%)+100)х20%=640,60).  

По разноските.

Длъжникът по изпълнението претендира разноски за производството по жалбата. Такива не следва да му се присъждат. Предмет на производството е законосъобразността на действията на съдебния изпълнител. Причина за образуване на производството е поведението на съдебния изпълнител, а не на взискателя. След като взискателят не е дал повод за образуване на делото, той не може да носи и отговорност за разноските на другата страна. Незаконосъобразните действие ангажират отговорността на съдебния изпълнител, но той не е страна в съдебното производство.

При тези мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.О., гр. София, ул. „******, чрез юрисконсулт М. М., Постановление от 09.09.2019 г. по изп.д. № 00833/2019 г. по описа на ЧСИ А.С.П.с рег. № 849, с р-н на действие СГС, в частта, с която е отказано намаляване на приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателите по изпълнителното делото за разликата над 240,00 лева с ДДС до 480,00 лева, както и по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ за разликата над сумата от 640,60 лева до 663,62 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

НАМЛЯВА разноските по изп.д. № 00833/2019 г. по описа на ЧСИ А.С.П.с рег. № 849, определени в поканата за доброволно изпълнение до сумата от 240,00 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на взискателя за образуване на изпълнителното производство и  сумата от 640,60 лева с ДДС – представляваща такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.