Р Е Ш Е Н И Е

№……/04.06.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХLVI - ти състав в закрито заседание, проведено на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11212/2018г. по описа на ВРС, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 247, ал.1 и чл. 248, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по молба вх. № 23792/01.04.2019 г., подадена И.В.К.,***, уточнена с молба от 11.04.2019г. с искане да бъде изменено постановеното по делото решение №903/06.03.2019г. в частта за разноските. На първо място се намира, че на ищеца се дължат разноски по всеки един от разгледаните три броя комулативно съединени иска при съобразяване на уважения материален интерес. На следващо място се оспорва извода на съда за прекомерност на заплатеното възнаграждение. Със същата молба се отправя искане за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решението, като се настоява, че в първия диспозитив следва да се чете, че сумата от 2659,27 лева представлява капитализирана лихва, вместо посоченото- главница.

В законоустановения срок  не е постъпил отговор от насрещната страна ***.

По молбата с правно основание чл. 247, ал.1 от ГПК.

Очевидната фактическа грешка по правило представлява противоречие между формираната от съда воля и нейното външно обективиране. В случая такова противоречие не се установява. В мотивите на решението съдът е разгледал въпроса относно съществуването на вземане за главницата в частта й след капитализиране на лихва, каквито са били твърденията на страната. Ищецът е навеждал, че лихвата е добавена към главницата. Съобразно формираната в мотивите воля е постановен и съответен диспозитив в съдебния акт.

Молбата е неоснователна.

По молбата с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК.

Молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в законоустановения срок за обжалване на решението от легитимирана страна, депозирала списък по чл. 80 от ГПК, поради което същата следва да се разгледа по същество. По същество съдът намира следното:

По първото искане за определяне на отделни възнаграждения по трите иска съдът съобразява трайно разбиране в практиката, че адвокатското възнаграждение се определя върху сбора от предявените искове, а не поотделно по всеки кумулативно предявен иск. Така в определение №366/18.07.2016г. по ч. гр.д.№2443/16г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение №95/03.04.2017г. по ч. гр.д.№868/17г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №292/13.06.2017г. по ч. гр.д.№2096/17г. на ВКС, ГК, ІV г.о., се посочва, че в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Утвърдилите се в практиката аргументи са свързани със становището, че срещу заплатения хонорар процесуалният представител осъществява обща защита на интересите на довереника си.

По отношение възражението за прекомерност на първо място настоящият състав намира, че не отговаря на действителното положение довода, че определеното възнаграждение( общо по изложените по-горе мотиви) е в минималния размер по Наредбата за адвокатските възнаграждения. Съгласно правило на чл.7, ал.2, т. 3 от цитираната наредба с оглед материалния интерес по делото( 6750,99 лева ) минималното възнаграждение би се равнявало на 667,54 лева. Не са налице основания за преразглеждане на така определения размер на възнаграждението. Производството по делото не са характеризира с правна сложност. Същото е протекло в две съдебни заседание, в хода на които не са събирани гласни доказателства. Назначена е експертиза, въпросите по която са формулирани преимуществено от съда.

Ето защо и това искане се преценява за неоснователно.

Водим от горното и на осн.чл. 247, ал.1 и 248, ал. 1 от ГПК, съдът

 

 

                                         Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 23792/01.04.2019 г., подадена И.В.К.,***, уточнена с молба от 11.04.2019г. с искане за поправка на очевидна фактическа греша и за  изменение на  постановеното по делото решение №903/06.03.2019г. в частта за разноските.

 

В частта, с която е отхвърлена молбата с правно основание чл. 247, ал.1 от ГПК решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението, а в частта, с която е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК решението (с характер на определение в тази част) подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: