Решение по дело №3601/2018 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

394/24.4.2019г.

гр. Шумен, 24.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и пети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

 

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 3601/2018 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по иск, с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от С.В.Т. срещу „Макс колект“ ООД гр. София, с който ищецът иска да реализира защита срещу материално правна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по ИД № 12006/2018 г., по описа на ЧСИ Р. Р., като бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи по изпълнителното дело парична сума в общ размер на 175.86 лв., от която 19.90 - главница и 155.96 - неустойка, за която по ЧГД № 508/2015 г., по описа на НПРС, е издаден изпълнителен лист.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че образувано срещу него на 22.11.2018 г. изпълнително дело № 12006/2018 г., по описа на ЧСИ Р. Р., било за вземане погасено по давност, започнала да тече на 22.6.2015 г., когато по ЧГД № 508/2015 г., по описа на РС Нови Пазар, бил издаден изпълнителен лист и изтекла на 22.06.2018 г., а изпълнително дело № 12006/2018 г., по описа на ЧСИ Р. Р., било образувано три месеца след изтичане на давността. Моли съдът да постанови решение, с което признае, че ищецът не дължи сумата 175.86 лв., поради изтекла тригодишна погасителна давност. Претендира разноски.

В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът подава писмен отговор на исковата молба, в който са изложени твърдения, от които може да се направи извод, че счита исковата претенция за допустима, но неоснователна. Оспорва становището на ищеца, че е настъпила погасителната давност, като счита че Заповедта за изпълнение придобива стабилитет, съответно поражда започването на нова погасителна давност, която всякога е 5 години по смисъла на чл. 117 ЗЗД, независимо дали е издадена за задължение попадащо в хипотезите на 3 или 5 годишна давност. Твърди, че през този период давността е прекъсвана многократно, тъй като по издадения Изпълнителен лист от ищеца са постъпвали доброволни плащания преди образуване на изпълнителното дело, както следва: на 22.12.2016 г. – 50 лв.; на 23.03.2017 г. – 30 лв. и на 22.08.2017 г. – 20 лв. Претендира разноски.

Предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че въз основа на Заявление от 16.04.2015 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 508/2015 г., по описа на НПРС, като в полза на „Макс Колект” ООД, срещу С.В.Т., е издадена Заповед № 279/29.05.2015 г. за изпълнение на парично вземане /лист 3 по ЧГД № 508/2015 г., по описа на НПРС/, произтичащо от Договор между „Макс Телеком“ ООД и ответника, за предоставяне на услуги за мобилен достъп до интернет № DE1082612111/27.12.2011 г., по фактура № **********/01.04.2012 г., както следва: 19.90 лв. - главница, ведно със законната лихва от 16.04.2015 г. до окончателното плащане; 155.96 лева – неустойка; 6.08 лв. - лихва за забава, за периода от 17.04.2012 г. до 15.04.2015 г. и 175 лв. - деловодни разноски. В Заявлението по чл. 410 ГПК е посочено, че на 18.12.2014 г. първоначалния кредитор „Макс Телеком“ ООД е прехвърлил вземането си на ответника в настоящото производство - „Макс Колект” ООД. В съобщението за връчване е отбелязано, че Заповедта за изпълнение е получена на 03.06.2015 г. от майката на длъжника със задължение да я предаде /лист 5 по ЧГД № 508/2015 г., по описа на НПРС/.

В законовия срок длъжникът не е подал възражение за недължимост, поради което на 22.06.2015 г. е издаден Изпълнителен лист /лист 5 по делото/, въз основа на който по Молба на кредитора рег. № 199101/22.11.2018 г., е образуване на ИД № 20189310412006, по описа на ЧСИ Р. Р., в която взискателят е посочил, както извършване на несъщински изпълнителни действия – връчване на съобщения и ПДИ, справки в ТД НАП и НОИ, справки в Регистъра на банковите сметки и сейфове по реда на чл. 56а, ал. 3, т. 9 ЗКИ за длъжника, така и валидни изпълнителни способи – запор върху всякакви открити възнаграждения и вземания на длъжника, запор на банкови сметки на длъжника и опис на движими вещи в дома на длъжника.

По изпълнителното дело е изискана информация за длъжника: от ТД на НАП Шумен - за имущественото състояние, декларирани МПС и имоти; от БНБ – Справка за банкови сметки и сейфове, а от НОИ РУСО гр. Шумен - за получавана пенсия. От Справка рег. № 2006/26.11.2018 г. /л. 8 по ИД/, за банкови сметки и сейфове на физическо лице се установява, че длъжникът притежава банкови сметки в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и в Банка „ДСК“ ЕАД. От Удостоверение рег. № 20226/30.11.2018 г. /л. 9 по ИД/ се установява, че длъжникът притежава 2 бр. МПС и е осигурен по трудово правоотношение при работодател „Д.“ ООД. От Удостоверение рег. № 20227/30.11.2018г. /л. 10 по ИД/ се установява, че длъжникът няма задължения и наложени обезпечителни мерки. С Уведомление изх. № 10127/10.12.2018 г. /л. 16 по ИД/, връчено лично, длъжникът С.Т. е информиран за образуваното срещу него изпълнително производство, като е поканен да изпълни задължението си. С Писмо изх. № 10128/10.12.2018 г., по описа на ЧСИ, получено на 14.12.2018 г. от лицето Й., до работодателя „Д.“ ООД, е изпратено Уведомление с молба за връчване на длъжника /л. 17 по ИД/. С Писмо рег. № 2995/21.12.2018 г., по описа на ЧСИ, /л. 39-41/ от „Д.“ ООД връщат връчено Уведомление до длъжника, като в Разписка за връчване от 19.12.2018 г. е отбелязано, че длъжникът го е получил лично. С Известия за доставяне от 13.12.2018 г. /л. 14 по ИД/ до Банка „ДСК“ ЕАД е изпратено Запорно съобщение изх. № 10124/10.12.2018 г., по описа на ЧСИ /л. 13 по ИД/, за налагане на запор върху сметки на длъжника С.В.Т.. С Писмо изх. № 10125/10.12.2018 г., по описа на ЧСИ /л. 19 по ИД/, до „Д. ООД гр. София е изпратено Запорно съобщение /л. 15 по ИД/, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С.В.Т.. Със Заявление рег. № 20931/14.12.2018 г., по описа на ЧСИ /л. 23 по ИД/, /изпратено до взискателя „Макс колект“ на 18.12.2018 г. по електронна поща /л. 24 по ИД//, длъжникът моли адвокатския хонорар да бъде намален от 500 лв. на 350 лв. Със Съобщение, рег. № 2993/18.12.2018 г., по описа на ЧСИ /л. 32 по ИД/, работодателят уведомява, че върху трудовото възнаграждение на длъжника може да бъде направен запор в размер на 290 лв.. Със Съобщение изх. № 10648/27.12.2018 г., по описа на ЧСИ /л. 34 по ИД/, работодателят е уведомен, че изпълнението на запора е спряно от ЧСИ до второ нареждане. С Постановление изх. № 10384/18.12.2018 г., по описа на ЧСИ /л. 27 по ИД/, във връзка с издадена обезпечителна заповед по ГД № 3601/2018 г., по описа на РС Шумен, изпълнителното дело е спряно. С писмо рег. № 511/12.01.2019 г., по описа на ЧСИ /л. 45 по ИД/, Банка ДСК уведомява за наложен запор по сметки във валута на длъжника.

В хода на съдебното производство съдът е допуснал по искане на ищеца производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване на представени от ответника документи, като на ответната страна е дадена възможност да изрази становище във връзка с направеното оспорване, както и да предприеме съответните действия, като са указани последствията от невземане на отношение. Тези указания не са изпълнени, поради това съдът с Протоколно определение от 25.03.2019 г. е изключил от доказателствата: Платежно нареждане на ТБ „Банка ДСК” АД /л. 31 по делото/ за сумата от 50 лв. с наредител С. П. К. от 22.12.2016 г.; Платежно нареждане на ТБ ЦКБ” АД /л. 32 по делото/ за сумата от 30 лв. с наредител С.В.Т. от 23.03.2017 г. и Платежно нареждане на ТБ ЦКБ” АД /л. 33 по делото/ за сумата от 20 лв. с наредител С.В.Т. от 22.08.2017 г.

Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от правна страна следното:

Предявеният иск за оспорване на изпълнението уреден в чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, който има за предмет само оспорване на изпълняемото материално право, като длъжникът би могъл да търси защита по този реда и относно „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, какъвто е и настоящият случай. Надлежни страни по това оспорване са само носителите на оспорваното материално право /длъжник и взискател/. Действия на съдебен изпълнител не могат да бъдат оспорвани чрез отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, а само по реда на обжалването предвиден в чл. 435 ГПК /в този смисъл е Опр. № 313/25.03.2011 г., по ЧТД № 157/2011 г., II т. о./.

Специфична предпоставки за допустимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК е твърдение за наличието на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в частност след изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК (т. е. влизане в сила на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК). Такъв факт е бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство, което поражда за длъжника потестативното право да се позове на погасяване на искането за принудително осъществяване правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност. В настоящият случай ищецът се позовава на такъв факт, като твърди и се домогва да докаже, че взискателят, имащ качеството на ответник, който е имал възможността на действа, с оглед защита на интересите си, не е сторил това след изтичане на определен срок, поради което е лишен от правото да търси изпълнение по принудителен ред.

По общо правило бездействието на носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение, през определен от закона срок, води до погасяване на искането за принудително осъществяване - изсрочва искането към органите за правна защита /съд, арбитраж, съдебен изпълнител, данъчна администрация/ да постановят решение или да приведат съдебно решение в изпълнение. Периодът от време, през който, ако носителят на едно субективно право не потърси неговото принудително осъществяване, дава възможност на правно задълженото лице по принцип с възражение, направено пред орган за правна защита, да погаси правото на иск или на принудително изпълнение на оправомощеното лице. Следователно погасителна давност е свързана с бездействието на носителя на едно субективно право и води до загуба на едно право. Всъщност не се погасява самото субективно право, а се погасява правото да се търси защита на правото, т. е погасява се само възможността за правна защита. В основата на погасителна давност като правен институт, стои предположението, че носителят на субективното право няма интерес от осъществяването му (отказал се от него), щом като в продължителен период от време не търси помощта от правозащитен орган. В гражданското право „давността“ е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа - давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска).

В този смисъл фактическият състав на института „погасителна давност“ включва 3 елемента: 1/изтичане на определен от закона срок; 2/бездействие през този срок на носителя на субективно право; 3/волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтеклия в негова полза срок.

Волеизявлението на длъжника е едностранна сделка, с която се упражнява едно потестативно право. Погасителната давност не се прилага служебно, не настъпва и по право /чл. 120 ЗЗД/. Това означава, че правозащитният орган не може да възбуди процес и приложи погасителната давност по своя инициатива По принцип правото на длъжника да се позове на изтекла в негова полза погасителна давност може да се осъществи само като възражение срещу предявен от носителя на субективното право (кредитора) иск или предприети от кредитора чрез правозащитен орган действия на принудително изпълнение (привеждане в изпълнение на ИЛ). По изключение, както е в процесния случай, правото на длъжника може да се осъществи чрез отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ГПК поради непредприети от кредитора чрез правозащитен орган действия на принудително изпълнение, като извънредно средство за защита в изпълнителното производство.

Специфичните особености на института „погасителна давност“ в изпълнителното производство са, както относно продължителността и началото, така и относно теченето /спиране, прекъсване, прекратяване/ на давностния срок. Именно на тези особености се позовава ищецът твърдейки, че образуваното срещу него на 22.11.2018 г. изпълнително дело № 12006/2018 г., по описа на ЧСИ Р. Р., е за вземане погасено с тригодишна давност, започнала да тече на 22.6.2015 г., когато по ЧГД № 508/2015 г., по описа на РС Нови Пазар, бил издаден изпълнителен лист и изтекла на 22.06.2018 г., а изпълнително дело № 12006/2018 г., по описа на ЧСИ Р. Р., било образувано три месеца след изтичане на давността.

По общо правило продължителността на давностния срок в изпълнителното производство се определя от изпълнителното основание, с което е установено правото на принудително изпълнение, като съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност, която винаги е 5 г.. Следователно в общия случай продължителността на давността в изпълнителното производство е винаги 5 г., а началото на давностния срок започва да тече от влизане в сила на съдебно решение. В хипотезата когато правото е установено със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК или Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, след ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., ОСГТК, относно продължителността и началото на давностния срок в изпълнителното производство, съдебната практика приема, че при оспорване от длъжника, проверката дали вземането съществува следва да се извърши в общ исков процес, като при положителен отговор отново ще се стигне до съдебно решение - в тази хипотеза новата давност почва да тече от влизането в сила на това съдебно решение и е винаги 5 г.. При липса на възражение от длъжника и след изтичане на срока за това, както е в настоящия случай, издадената Заповед за изпълнение влиза в сила, но заповедното производство няма установително действие за съществуване на вземането и правните последици на акта на съда не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес, тъй като влезлия в сила съдебен акт се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо, поради което разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 14 ОСГТК, е пояснено, че ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова подаването на Заявление за заповед за изпълнение не прекъсва давността. На молбата за издаване на Изпълнителен лист също не може да бъде придадено действие да прекъсва давността, поради едностранния характер на производството за издаване на Изпълнителен лист.

В настоящият случай, предвид че длъжникът не е подал възражение за недължимост, по молба на заявителя, обективирана в Заявлението от 16.04.2015 г., на 22.06.2015 г. в производство образувано по ЧГД № 508/2015 г., по описа на НПРС, по реда на чл. 410 ГПК, е издаден Изпълнителен лист. Следователно продължителността на давностния срок следва да се определи по общото правило - от изпълнителното основание, с което е установено правото на принудително изпълнение.

Предвид, че издадената Заповед № 279/29.05.2015 г. и Изпълнителния лист, са за изпълнение на парично вземане произтичащо от Договор за предоставяне на услуги за мобилен достъп до интернет и включва: 19.90 лв. - главница; 155.96 лева – неустойка; 6.08 лв. - лихва за забава, за периода от 17.04.2012 г. до 15.04.2015 г. и 175 лв. - деловодни разноски, следва че съдържа признаците на понятието „други периодични плащания”, по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага специалната тригодишна давност /в този смисъл са разясненията в мотивите на ТР № 3/18.05.2012 г., ТД № 3/2011 г., ОСГТК/, която, ако не са налице предпоставките за спиране или прекъсване на давността, е изтекъла на 22.06.2018 г.. Погасителната давност се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен /както е в настоящия случай/ или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със Заявлението. Не е допустимо тълкуване analogia legis относно разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД. Това е логично предвид изводите в ТР № 2/26.06.2015 г., ТД № 2/2013 г., т. 10, ОСГТК, че предприемането на действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД са обвързани с реализацията на конкретен изпълнителен способ в рамките на висящия изпълнителен процес, но стеснява обхвата на този принцип и обвързва защитата на кредитора единствено с действията в рамките на висящ изпълнителен процес.

Доколкото молбата на кредитора – ответник в настоящото производство рег. № 199101/22.11.2018 г., по която е образувано ИД № 20189310412006, по описа на ЧСИ Р. Р., както и че първото изпълнително действие с прекъсващ давността ефект /връчване на ТБ „Банка ДСК” АД на Запорно съобщение/ е извършено на 13.12.2018 г., се налага извода, че е след изтичане на давностния срок, поради което искът с правно основание чл. 439 ГПК е явява основателен и следва да бъде уважен.

Относно разноските:

При този изход на делото на ищеца се дължат разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което следва да се присъдят в претендирания размер от 650 лева, са което има приет списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

Признава за установено по предявения отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, от С.В.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, против “Макс колект” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”***” № 17, че ищецът не дължи на ответника, сумата 175.86 лв. (триста петдесет и един лева и седемдесет и една стотинки) по ИД № 20189310412006, по описа на ЧСИ Р. Р. с рег. № 931 и район на действие Окръжен съд – Шумен, представляваща 19.90 лв. главница и 155.96 лева – неустойка по Заповед № 279/29.05.2015г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 508/2015 г., по описа на РС Нови Пазар.

Осъжда “Макс колект” ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”***” № 17, да плати на С.В.Т., с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 650.00 (шестстотин и петдесет) лева направени деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Районен съдия:.................