№ 261
гр. Кърджали, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200915 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1947-000387 от 05.08.2022 г.,
издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на Х. Г. Т. от
****, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер
на 100 лв. на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, както и отнемане на 8 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за извършено нарушение по чл.6, т.1
от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Х. Г. Т. намира наказателното постановление за незаконосъобразно,
издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че необосновано била ангажирана отговорността му, тъй като
не е извършил въпросните нарушения. На процесната дата като водач на МПС,
жалбоподателят съобразил поведението си с правилата за движение и ЗДвП, както и със
светлинните сигнали на светофара. При издаване на АУАН и наказателното постановление
били допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочили производството.
Нарушенията, които се твърдяло, че е извършил не били индивидуализирани, правната
квалификация не съответствала на тяхното словесно описание. Моли съдът да отмени
атакуваното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата. Моли за отмяна на наказателното постановление, както
1
и за присъждане на разноски по делото. Твърди, че при издаване на атакуваното
постановление били допуснати съществени пороци, свързани с мястото на извършване на
нарушението като задължителен реквизит. В акта и наказателното постановление било
посочено, че жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на
светофара при завой на ляво. От разпита на свидетелите станало ясно обаче, че той е
извършил завой на дясно, което не кореспондирало с посоката, описана в акта и
постановлението. Тази грешка наказващият орган не намерил за необходимо да отстрани по
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, нито пък бил съставен нов акт за нарушение. От събраните
доказателства не се установявало мястото на извършване на нарушението. На следващо
място, различна била квалификацията в АУАН и наказателното постановление. В акта
нарушението било квалифицирано по чл.6, т.1 пр.2 от ЗДвП, а в наказателното
постановление - по чл.6, т.1 от ЗДвП. В т.1 имало редица предложения и по този начин се
нарушавали правата на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран. По същия начин,
в акта било описано и нарушение по чл.100, ал.1, а в наказателното постановление – чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Това разминаване в правната квалификация било съществено.
Извършването на нарушението не се доказало, тъй като в показанията на разпитаните
свидетели имало редица противоречия. Жалбоподателят преди да бъде спрян преминал две
светофарни уредби, като при описаното нарушение не ставало ясно за коя светофарна
уредба се твърди, че не е съобразен светлинен сигнал. Допуснато било и нарушение на
чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление не фигурирали
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание не се явява, представлява
се от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Намира мястото на нарушението за безспорно
установено от свидетелските показания и АУАН. Излага подробни съображения за това, че
не били ограничени правата на защита на жалбоподателя. Наказателното постановление
било издадено съобразно изискванията на ЗАНН и от компетентен орган. Моли съдът да
потвърди атакуваното постановление, като претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Депозирал е и писмена молба по делото, в
която излага доводи в подкрепа на атакувания акт.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 11.07.2022 г. свидетелите Р. Х. и В. М. били на работа като полицейски служители
в РУ-Кърджали, като се намирали в района на централната част на гр.Кърджали. Около
13.30 часа, те се движели с патрулен автомобил по ул.„Екзарх Йосиф“ в гр.Кърджали. По
същия маршрут, преди тях се движел и лек автомобил „***. На кръстовището, образувано от
ул.„Екзарх Йосиф“ и ул.„Булаир“, водачът на автомобила „***“ завил надясно по ул.
„Булаир“, при светещ червен сигнал на светофара, което било възприето от свидетелите Х. и
2
М.. Нарушителят бил последван от полицейските служители, които чрез звуков и светлинен
сигнал успели да го спрат на близкия бул.„България“ в гр.Кърджали. Контролните органи се
легитимирали и установили самоличността на водача, който не спазил светлинната
сигнализация, а именно Х. Г. Т.. По време на проверката полицейските служители поискали
от него контролен талон към свидетелството за управление на МПС, но същият не носел
такъв и не го представил. По този повод срещу жалбоподателя на място бил съставен АУАН
по чл.6, т.1 пр.2 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, който той подписал и получил с възражение. Въз
основа на така съставения акт, на 05.08.2022 г. наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, с което наложил на Х. Т. административни наказания: по т.1.-
„глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, както и отнемане на 8
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за извършено
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1,
т.1 пр.2 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р.
Х. и В. М., които съдът кредитира изцяло; Акт за установяване на административно
нарушение от 11.07.2022 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Докладна записка от 12.07.2022 г.; Справка за
нарушител/водач на жалбоподателя; Справка за собственост на МПС с ***; Заповед № 292з-
1 от 01.01.2022 г. на директор на ОД МВР-Кърджали и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021
г. на МВР, установяващи компетентността на длъжностните лица, съставили акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление. При анализа
на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Р. Х. и В. М.,
защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен
начин релевантните по делото факти. И двамата са очевидци и свидетелстват, че на
процесната дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото по-горе моторно
превозно средство, при което е преминал на червен сигнал на светофарната уредба. От
показанията им се установява още, че същият не е носел и по време на проверката не е
представил контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. Фактическата
обстановка по делото се подкрепя и от акта за установяване на административно нарушение,
чиято доказателствена сила не бе оборена.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
По т.1 от наказателното постановление: Отговорността на жалбоподателя е
реализирана за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, който задължава участниците в движението
да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. Преценени поотделно и в съвкупност, доказателства
3
по делото категорично сочат, че на 11.07.2022 г. в гр.Кърджали, на кръстовището
образувано от ул.„Екзарх Йосиф“ и ул.„Булаир“, жалбоподателят управлявайки лек
автомобил „***“ *** е преминал при светещ червен сигнал на светофара. Затова за съда е
безспорно, че Х. Т. е нарушил посочената разпоредба, която го задължава да съобразява
своето поведение със светлинните сигнали. Правилно е приложена и санкционната
разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за водач, който преминава при сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването. При индивидуализацията на наказанието
административнонаказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП,
като е наложил предвиденото наказание „глоба“ в размер от 100 лв. Определената на
жалбоподателя „глоба“ е в предвидения от законодателя абсолютен размер, при което са
неприложими критериите на чл.27 от ЗАНН и не са налице основания за изменение на
санкцията. Законосъобразно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при
влизане на постановлението в сила, а именно 8 точки на основание чл.6, ал.1, т.12 от
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Поради това, наказателното постановление в
тази му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По т.2 от наказателното постановление: Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
задължава всеки водач на моторно превозно средство да носи свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. За
неизпълнение на това задължение чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда административно
наказание „глоба” в размер на 10 лв. за виновния водач. В настоящия случай
жалбоподателят на 11.07.2022 г. по време на извършената проверка от полицейските
служители не е носил и не е представил контролен талон към свидетелството си за
управление на моторно превозно средство и затова правилно е наказан. При дадената
правилна квалификация на извършеното административно нарушение законосъобразно е
приложена санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП, където предвиденото
наказание е в абсолютен размер - „глоба” от 10 лв., в който размер е и наложеното на Х. Т.
административно наказание. Затова като правилно и законосъобразно наказателното
постановление в тази част също следва да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от жалбоподателя
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. АУАН и наказателното
постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са извършени.
Видно от обстоятелствената част на акта и наказателното постановление, там ясно и точно е
посочено в какво се изразяват нарушенията и затова правото на защита на жалбоподателя не
е накърнено. Мястото на нарушението е подробно описано - гр.Кърджали, на кръстовището
на ул.„Екзарх Йосиф“ и ул.„Булаир“, при което няма никакво съмнение къде деянието е
било осъществено. Несъществен пропуск е посоченото от защитата разминаване, а именно,
4
че жалбоподателят е извършил завой на дясно, а не на ляво, както се твърдяло от
актосъставителя и наказващия орган. Обстоятелствата в коя посока е завивал автомобилът,
управляван от нарушителя, къде точно и по какъв начин са го спрели контролните органи и
пр., всички те не са елемент от фактическия състав на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП и
дори не е необходимо да фигурират в АУАН и постановлението. Затова непосочването им
или грешното им посочване, както е в случая, не е такъв съществен порок, който да води до
отмяна на наказателното постановление само и единствено на това основание. В акта и
атакуваното постановление се твърди, че на 11.07.2022 г., около 13.41 часа, в гр.Кърджали,
на кръстовището на ул.„Екзарх Йосиф“ и ул.„Булаир“, жалбоподателят управлявайки лек
автомобил „***“ ***, при завиване на ляво не съобразява поведението си със светлинните
сигнали и преминава на червен сигнал на светофара, както и не представя контролен талон
към свидетелството за управление на МПС. Това описание на нарушенията напълно
отговаря на изискванията на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и дава възможност на
жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в
пълен обем защитата си. Словесното описание на констатираните нарушения и установената
по делото фактическа обстановка съответстват на посочените като нарушени правни норми
на чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на санкционните такива по чл.183, ал.5, т.1 и
чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП. Именно това са разпоредбите относими към осъществените от
жалбоподателя деяния. Неоснователен е и доводът, че в наказателното постановление не
било посочено конкретното предложение на чл.6, т.1 от ЗДвП и това съставлявало
съществено нарушение. Според настоящата инстанция е достатъчно да бъдат изписани
съответният член, алинея и точка от нормативния акт, за да е в състояние нарушителят да
разбере защо е наказан. В акта и наказателното постановление изрично е посочено, че
жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинните сигнали, което е
достатъчно, както за индивидуализиране на деянието от обективна страна, така и за
правната му квалификация като административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Липсва
разминаване в описанието на нарушението между АУАН и наказателното постановление,
което да води до неяснота или объркване за жалбоподателя. Напротив, в издаденото въз
основа на съставения акт от 11.07.2022 г. наказателно постановление нарушенията са
описани по идентичен начин, а като нарушени и в двата акта са посочени разпоредбите на
чл.6, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В АУАН единствено е конкретизирано, че става дума за
чл.6, т.1 пр.2 от ЗДвП, което по никакъв начин не може да се възприеме като съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на нарушителя. Що
се отнася до твърдяното неспазване на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, то следва да се отбележи, че
действително в атакуваното постановление липсват посочени отегчаващи и смекчаващи
вината обстоятелства. В случая обаче административните наказания за установените
нарушения по ЗДвП са абсолютно определени в закона по вид и размер - „глоба“ в размер
на 100 лв. за нарушението по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лв. за
нарушението по чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП. Затова дейността на наказващия орган по
индивидуализация на наказанието е ограничена до предвиденото в закона наказание, без да
има възможност да определя вида, размера и срока му въз основа на анализ на посочени
5
отегчаващи и смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства. В тази връзка
непосочването и необсъждането на отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства, макар и
да е в разрез с чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН, не представлява съществено нарушение, което да
води до отмяна на атакувания акт на това основание. Още повече, че нарушението по
никакъв начин не е препятства извършването на съдебен контрол върху наказателното
постановление. Неоснователно е и възражението, че в дадените свидетелски показания се
наблюдавали противоречия. Показанията на разпитаните контролни органи, касаещи
съществените обстоятелства от предмета на доказване, са непротиворечиви,
кореспондиращи помежду си и взаимно се допълват, поради което няма основание да се
поставя под съмнение тяхната надеждност и доказателствена стойност.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е
изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение
в размер на 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на производството, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1947-000387 от 05.08.2022 г.,
издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на Х. Г. Т. от
****, с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер
на 100 лв. на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, както и отнемане на 8 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, за извършено нарушение по чл.6, т.1
от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х. Г. Т. от ****, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
6
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7