№ 3549
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20201110144097 по описа за 2020 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
9005129/14.09.2020 г., с която от името на ..., ЕИК ......... против Ж. Д. ЦВ.,
ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 3006861/28.01.2019 г. ищецът е поискал издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ж. Д. ЦВ., ЕГН **********
за суми, както следва: 1/ сумата от 3826,58 лв., представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
апартамент № .., находящ се в ......., абонатен № ....... за периода 01.05.2015 г.
– 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 28.01.2019 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 495,21 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
1
периода 14.09.2016 г. – 04.01.2019 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 58,99 лева, представляваща
главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот,
представляващ апартамент № .., находящ се в ......., абонатен № ....... за
периода 01.12.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 28.01.2019 г. до окончателното изплащане;
4/ сумата от 11,21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 30.01.2016 г. – 04.01.2019 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение. На 19.03.2019 г. е издадена заповед
по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК, като
в тази връзка на ищеца са дадени указания за възможността за предявяване на
искове за установяване вземанията, за които в производството по ч.гр.д. №
5107/2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си на 12.08.2020 г. Исковата молба е подадена на
14.09.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът ...... твърди, че има договорни отношения с
ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна енергия
за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост,
в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ........, като в тази
връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-..4/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава
по отношение на последното.
Твърди, че ответникът не е заплатил и дължимата цена за услугата
дялово разпределение, като е изпаднал и в забава по отношение изпълнението
на това свое задължение.
2
Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за
установено, че Ж. Д. ЦВ., ЕГН ********** дължи в полза на ... суми, както
следва: 1/ сумата от 3826,58 лв., представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент
№ .., находящ се в ......., абонатен № ....... за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018
г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.01.2019
г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 495,21 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.09.2016 г. –
04.01.2019 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 58,99 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № ..,
находящ се в ......., абонатен № ....... за периода 01.12.2015 г. – 30.04.2018 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.01.2019 г.
до окончателното изплащане; 4/ сумата от 11,21 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.01.2016 г. –
04.01.2019 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за
които на 19.03.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 5107/2019 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по
предявените за разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на
исковата молба се оспорват в цялост предявените искове, като се излагат
подробни съображения в този смисъл. Оспорва се наличието на валидно
възникнало и съществувало между страните облигационно правоотношение, с
предмет доставка на топлинна енергия, което да ги е обвързвало през
процесния период. Оспорва се, че ищецът е доставил до посочения в исковата
молба имот топлинна енергия в твърдяното количество, респективно се
оспорва, че през процесния период, в процесния имот е използвана топлинна
енергия в твърдения обем. Оспорва се, че ответникът е изпаднал в забава по
отношение на задълженията за цена на доставена топлинна енергия,
доколкото не са представени доказателства за публикуване на фактурите на
интернет страницата на ищцовото дружество. Оспорва се и претенцията за
главница за цена на услуга дялово разпределение, като се излагат
съображения, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира
3
сума за цена на услугата дялово разпределение, поради което и този иск се
явява неоснователен. С оглед акцесорния характер на претенцията за лихва за
забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение се
поддържа, че неоснователна се явява и тази претенция.
Предвид горното, се моли, предявените за разглеждане в настоящото
производство искове, да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството
му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния
имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал
и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
4
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-..4 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
5
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-..4 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
6
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения делото и приобщен към доказателствения материал
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 143, том I, рег. №
16571, от 22.10.2003 г. на нотариус ....., рег. № ..... в Нотариалната камара, се
установява в производство, че на 22.10.2003 г. ....., ЕГН ********** и ......,
ЕГН ********** са продали на ответника Ж. Д. ЦВ. процесния недвижим
имот, представляващ апартамент № .., находящ се в ........ От горепосоченото
писмено доказателство се установява още, че по силата на уговорките между
страните по сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 143, том I, рег. №
16571, от 22.10.2003 г. на нотариус ....., рег. № ..... в Нотариалната камара,
продавачите ....., ЕГН ********** и ......, ЕГН ********** си запазили
пожизнено вещно право на ползване върху недвижимия имот, предмет на
договора за продажба.
От приобщените към доказателствения материал по делото справки,
извършени по реда на Наредба №14 от 18.11.2009 г. за реда и начина на
предоставяне на органите на съдебната власт до НБД „Население“ относно
лицата ....., ЕГН ********** и ......, ЕГН **********, се установява в
производството, че ....., ЕГН ********** е починал на 23.11.2010 г.,
респективно, че ......, ЕГН ********** е починала на 07.04.2018 г.
От обсъдените по-горе писмени доказателства се установява в
7
производството, че през процесния период именно ответникът е бил
собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № ..,
находящ се в ........ От друга страна, обаче, се установи в производството, че
по силата на уговорките между страните по сключения договор за покупко-
продажба на недвижим имот, нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 143, том I, рег. № 16571, от 22.10.2003 г. на нотариус .....,
рег. № ..... в Нотариалната камара, продавачите ....., ЕГН ********** и ......,
ЕГН ********** си запазили пожизнено вещно право на ползване върху
недвижимия имот, предмет на договора за продажба, като същевременно се
установи, че правото на ползване, учредено в полза на ....., е прекратено със
смъртта му, т.е. считано от 23.11.2010 г. /преди процесния период/, а правото
на ползване, учредено в полза на ......, е прекратено със смъртта на последната,
т.е. считано от 07.04.2018 г.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, в редакцията си
актуална към процесния период - "Битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Доколкото по делото се установи, че по силата на уговорките между
страните по сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 143, том I, рег. №
16571, от 22.10.2003 г. на нотариус ....., рег. № ..... в Нотариалната камара,
продавачите ....., ЕГН ********** и ......, ЕГН ********** си запазили
пожизнено вещно право на ползване върху недвижимия имот, предмет на
договора за продажба, както и с оглед обстоятелството, че ......, ЕГН
********** е починала на 07.04.2018 г., то се налага извод, че за част от
процесния период, а именно 01.05.2015 г. – 07.04.2018 г., на основание на §1,
т. 2а от ДР на ЗЕ и съобразно чл. 57, ал. 1 ЗС, именно между ......, ЕГН
********** и ищеца е възникнало и съществувало облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия. Следователно
за периода 01.05.2015 г. – 07.04.2018 г. ......, ЕГН ********** е следвало да
отговаря за заплащането на потребената в процесния имот топлинна енергия,
поради което се налага извод, че ответникът Ж. Д. ЦВ., следва да отговаря за
доставената и потребена в процесния имот топлинна за периода 08.04.2018 г.
– 30.04.2018 г., в качеството си на собственик на същия.
8
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2015 г. – м. 04.2018 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през
процесния период е извършвано от .... Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния
период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са
изчислени по Наредба № 16-..4/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били
отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия,
преди нейното разпределение между абонатите.
Установява се също, че в процесния недвижим имот, представляващ
апартамент 38, находящ се в ........, ет. 5, през процесния период, е имало 3 бр.
отоплителни дела /с монтирани разпределители за дялово разпределение и
терморегулиращи винтили/ и бр. щранг – лира в банята, както и че
потреблението на топла вода в имота се отчитало по показанията на един
монтиран в имота водомер.
Установява се още, че през отчетен период 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.
абонатът е осигурил достъп за проверка и отчет на уредите за дялово
разпределение, както и че през отчетни периоди 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. и
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., абонатът не е осигурил достъп за проверка и
отчет на монтираните в имота уреди за дялово разпределение на топлинна
енергия. Последното обстоятелство се установява и от представените и
приобщени към доказателствения материал по делото протоколи за
неосигурен достъп, представени от конституираното на страната на ищеца
трето лице – помагач „......, от дати 07.05.2016 г., 14.05.2016 г., 28.04.2018 г. и
05.05.2018 г., от които се установяват апартаментите в сградата – етажна
собственост, находяща се на адрес: ........, до които не е осигурен достъп за
9
извършване на отчет на уредите за дялово разпределение, сред които е и
процесният апартамент № ...
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че за
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № .., находящ се в
........, ет. 5, през процесния период е доставена и начислявана топлинна
енергия: 1/ за отопление на имот /за отчетен период 01.05.2016 г. – 30.04.2017
г. – по реален отчет на 3 бр. монтирани в имота индивидуални разпределители
за разход на отопление; за отчетни периоди 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. и
01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. - по максимална оценка по мощност, поради
липсата на осигурен достъп за извършване на отчет на уредите за дялово
разпределение/; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект,
като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е 152 кубически
метра; и 3/ топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /за отчетен
период 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. – няма консумация на топла вода и
съответно топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не е
начислявана; за отчетни периоди 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. и 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. - определяна по норма за разход на гореща вода 140 литра на
обитател за едно денонощие /за 1 обитател/, на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба за топлоснабдяването, поради липсата на осигурен достъп за
извършване на отчет на монтирания в имота водомер/. От заключението на
вещото лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се
установява още, че за процесния период за топлоснабдения имот е начислена
топлинна енергия за отопление на имот, отдадена от сградна инсталация и за
битово горещо водоснабдяване на стойност от общо 4080,10 лева. Установява
се също, че през процесния период фирма за дялово разпределение „......
редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално
потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по
компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че
абонатната станция в сградата етажна собственост, в която се намира
процесния топлоснабден имот е била в експлоатация към процесния период,
10
като няма данни за увреждане и/или нефункциониране на абонатната станция
спрямо проектните й размери, както и че редовно е приспадана топлинна
енергия за технологични разходи от отчетената ежемесечна енергия за сметка
на ищеца, съгласно нормативните изисквания. Установява се също, че в
абонатната станция през процесния период е функционирал 1 бр. общ
топломер, както и че общият топломер в абонатната станция е от одобрен тип
и е преминавал задължителни метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в
производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 3826,66 лева.
Същевременно за периода, за който се установи по делото, че ответникът
следва да отговаря за доставената и потребена в имота топлинна енергия –
08.04.2018 г. – 30.04.2018 г., стойността на потребената топлинна енергия е в
размер на 62,63 лева.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният срещу ответника иск за
сумата от 3826,58 лв., представляваща стойност на доставена и потребена
топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № ..,
находящ се в ......., абонатен № ....... за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г.,
следва да бъде уважен за сумата от 62,63 лева и за периода 08.04.2018 г. –
30.04.2018 г., като за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 3826,58 лева и за периода 01.05.2015 г. – 07.04.2018 г., искът следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за сумата от 495,21 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.09.2016 г. –
04.01.2019 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия,
съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД,
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
11
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от ...... на клиенти в гр.
София, приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на
директорите на ......, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР и
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ...... на
клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на ..... и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР.
В раздел IX от горепосочените Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от ...... на клиенти в гр. София, приети с Решение по
т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на ......, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР са уредени въпросите свързани със
заплащането на топлинната енергия и услугата за дялово разпределение.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014 г. след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителни сметки.
Съгласно чл. .., ал. 2 от Общите условия от 2014 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. .., ал. 2 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В разпоредбата на чл. ..,
ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за задължения по чл.
32, ал. 2 и то само в случай, че същите не са заплатени в срока по чл. .., ал. 2,
т.е. с цитираната разпоредба възникването на задължения за обезщетение за
забава върху вземането за потребено количество топлинна енергия е
поставено под условие, доказването на сбъдването на което е в тежест на
продавача – ищец в настоящото производство. По делото не са представени
доказателства за сбъдване на условието по чл. .., ал. 4 от обвързващите
страните по спора Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ...... на клиенти в гр. София, приети с Решение по т.1 от Протокол №
53/28.03.2013 на Съвета на директорите на ......, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Ето защо съдът намира, че ответникът не е изпаднал в забава за периода,
12
за който се претендира обезщетение за задължения възникнали при
действието на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от ...... на клиенти в гр. София, приети с Решение по т.1 от Протокол №
53/28.03.2013 на Съвета на директорите на ......, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Следователно върху сумите за главница, по отношение на които са
приложими общите условия от 2014 г. не се дължи лихва за забава и такава не
следва да бъде присъждана.
Съгласно чл. .. от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
задължението си в уговорения в чл. .. от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. .. от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в
чл. .. срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 62,63 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 15.06.2018 г. до 04.01.2019 г., която съдът определя в
размер на 3,55 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, посредством лихвен
калкулатор на НАП/, до който именно размер, искът с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, се явява основателен и доказан.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан до размера от 3,55 лева и следва да бъде уважен до този размер, като
за разликата над него до пълния предявен размер от 495,21 лева и за периода
13
14.09.2016 г. – 14.06.2018 г., искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 58,99 лева за периода 01.12.2015 г. – 30.04.2018 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-..4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между ..... и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че
фирмата за дялово разпределение точно и в уговорените срокове е
извършвало услуга дялово разпределение на топлинна енергия в сградата –
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което и
претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение за периода
01.12.2015 г. – 30.04.2018 г. се явява доказана по основание. От страна на
ответника не са наведени възражения относно размера на претендираната
сума за извършената услуга дялово разпределение, поради което, съдът
намира, че за извършената услуга през процесния период се дължи
възнаграждение в размер на 58,99 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор рег.
Индекс У № 144/29.07.2015 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за
енергетиката, сключен между ... и .... и представляващия Приложение № 2
към него ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за
услугата „Дялово разпределение“/. Същевременно по делото се установи, че
ответникът следва да отговаря за заплащане на цена на услугата дялово
разпределение само за периода 08.04.2018 г. – 30.04.2018 г., поради което и
така предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата от 1,24 лева.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение, следва да бъде уважена за сумата от 1,24 лева и за периода
08.04.2018 г. – 30.04.2018 г., като за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 58,99 лева и за периода 01.12.2015 г. – 07.04.2018 г., искът
следва да се отхвърли.
14
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 11,21 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение за периода 30.01.2016 г. – 04.01.2019 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 135,03
лева; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. №
5107/2019 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 87,84 лева; 3/ за
заплатен депозит за вещо лице по допусната и приета в производството
съдебно-техническа експертиза в размер на 250 лева; 4/ за заплатен депозит за
особен представител, назначен на ответника в производство в размер на 350
лева 5/ за юрисконсултско възнагражение в заповедното производство по гр.
д. № 5107/2019 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева. От
ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
15
ответникът Ж. Д. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: ......., ап. .., следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца ..., ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: ......, сумата от 2,12 лева /четири стотинки/, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 5107/2019 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Ж. Д. ЦВ.,
ЕГН **********, с адрес: ......., ап. .., следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца ..., ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: ......, сумата от
12,82 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
44097/2020 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 5107/2019 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав и не са представени доказателства за извършването на такива,
поради което и в полза на ответника не следва да се присъждат разноски в
производството по ч.гр.д. № 5107/2019 г., по описа на СРС, ГО, 160 състав.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски
в исковото производство гр. д. № 44097/2020 г., и не са представени
доказателства за извършването на такива, поради което в полза на ответника
не следва да се присъждат разноски в производството по гр.д. № 44097/2020
г., по описа на СРС, ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на ..., ЕИК
........., със седалище и адрес на управление: ..... против Ж. Д. ЦВ., ЕГН
**********, с адрес: ......., ап. .., иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Ж. Д. ЦВ., ЕГН ********** дължи в
16
полза на ..., ЕИК ........., сумата от 62,63 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
апартамент № .., находящ се в ......., абонатен № ....... за периода 08.04.2018 г.
– 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 28.01.2019 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 19.03.2019 г. по гр.д. №
5107/2019 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД
за разликата над уважения размер от 62,63 лева до пълния предявен размер от
3826,58 лева и за периода 01.05.2015 г. – 07.04.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на ..., ЕИК
........., със седалище и адрес на управление: ..... против Ж. Д. ЦВ., ЕГН
**********, с адрес: ......., ап. .., иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ж. Д. ЦВ., ЕГН **********
дължи в полза на ..., ЕИК ........., сумата от 3,55 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.06.2018 г. –
04.01.2019 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
19.03.2019 г. по гр.д. № 5107/2019 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр.
с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
3,55 лева до пълния предявен размер от 495,21 лева и за периода 14.09.2016 г.
– 14.06.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на ..., ЕИК
........., със седалище и адрес на управление: ..... против Ж. Д. ЦВ., ЕГН
**********, с адрес: ......., ап. .., иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Ж. Д. ЦВ., ЕГН ********** дължи в
полза на ..., ЕИК ........., сумата от 1,24 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение в топлоснабден имот, представляващ апартамент № ..,
находящ се в ......., абонатен № ....... за периода 08.04.2018 г. – 30.04.2018 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.01.2019 г.
до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
17
изпълнение на парично задължение от 19.03.2019 г. по гр.д. № 5107/2019 г. по
описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата
над уважения размер от 1,24 лева до пълния предявен размер от 58,99 лева и
за периода 01.12.2015 г. – 07.04.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на ..., ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление: ..... против Ж. Д. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: ......., ап.
.., иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Ж. Д. ЦВ., ЕГН **********
дължи в полза на ..., ЕИК ......... сумата от 11,21 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 30.01.2016 г. – 04.01.2019 г., дължима върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 19.03.2019 г. по
гр.д. № 5107/2019 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Ж. Д. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: ......., ап. .., да заплати в
полза на ..., ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: ......, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2,12 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 5107/2019 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ж. Д. ЦВ., ЕГН **********, с адрес: ......., ап. .., да заплати в
полза на ..., ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: ......, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 12,82 лева, представляваща разноски в
исковото производство по гр.д. № 44097/2020 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - .......
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18