Определение по дело №2013/2016 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 22.03.2016 г.

 

Софийски градски съд, ІV В, ВО, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЯНАЧКОВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                                                                                А. МАДЖЕВ 

 

като разгледа докладваното от съдия Маджев ч. гр. дело №  2013/2016г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение от 14.08.2015г. на М.Д.С.,*** срещу заповед за изпълнение от 09.02.2015г. по гр.д.№ 5954 /2015г., СРС, 55 ти състав.

Молителката-С. твърди, че е узнал за заповедта при направена от нея справка около датата – 25.06.2015 г. в деловодството на СРС чрез адв. К.. Заявява, че тя живее на различен от установения по делото адрес, където е била изпратена за връчване издадената спрямо нея заповед по чл. 410 ГПК. Споменава, че и по предходни дела, в които тя е участвала, като страна отново не е получавала известията до нея, като това се променило едва, когато сезирала съда известията до нея да бъдат изпращани в кантората на адв. К.. Относно процесното дело молителката поддържа, че никога не е била търсена от призовкар, че на адреса й не е било залепяно уведомление, а така също не е била информирана за предмета на делото. Това е и причината тя да е била лишена от възможността да възрази в срока по чл. 414 ГПК спрямо издадената в полза на заявителя – Ж. заповед за изпълнение. Допълва, че е посочила в нарочна молба до СРС, 55 състав депозирана по настоящото дело на 25.06.2015 г., че иска всички книжа адресирани до нея да й бъдат връчвани чрез адв. К.,***. Независимо от това й изявление на молителката СРС издал против нея изпълнителен лист на 03.07.2015 г. приемайки, че заповедта издадена спрямо молителката е влязла в сила. Молителката сочи също така, че винаги може да бъде открита на адреса, на които тя живее, като дори тя да не е там в конкретния момент, то с нея живее и синът й, чрез които също може да се връчи съобщението до нея за издадената заповед за изпълнение. Във възраженията са развити и съображения по същество, че молителката – С. не дължи сумата предмет на издадената заповед за изпълнение, защото същата е погасена поради изтичане на приложимия давностен срок. Иска възражението й да бъде прието.

Заявителят и ответна страна – А. Ж. оспорва искането. Поддържа, че длъжника е уведомен редовно за издадената спрямо нея заповед за изпълнение, като Д. не е възразила в предвидения за това срок, а като последица от това съвсем закономерно било постановено разпореждане за издаване на изпълнителен лист спрямо нея. Изрично се подчертава, че регистрирания постоянен и настоящ адрес на длъжника към датата на издаване на заповедта е в гр. ********* и именно там длъжностното лице по призоваване е изпълнило процедурата по смисъла на чл. 47 ГПК да залепи уведомление до адресата, доколкото същия не е бил открит за да му бъде връчена. Последицата от несвоевременното регистриране на актуален адрес, на които живее длъжника следва да се поеме единствено от него, като процедурата по смисъла на чл. 47 ГПК следва да се счете за редовно изпълнена. Претендира се за присъждането на разноски пред настоящата инстанция, а именно за заплатен адвокатски хонорар.     

От фактическа страна по делото се установява следното:

Гражданско дело № 5954 /2015г., СРС, 55-ти състав е образувано по заявление  за издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу М.Д.С.. Издадена е заповед за изпълнение  от 09.02.2015г. От приложената на лист 10 от делото на СРС справка е виден  постоянния и настоящ адрес ***. До него са изпратени две съобщения и двете върнати с отбелязване, че лицето е продало жилището, което сведение е събрано от домоуправителя на входа. Така на 20.05.2015г. на този адрес призовкарят е залепил уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. До изтичане на двуседмичния срок по чл.47, ал.2 ГПК, длъжникът не се е явил  да получил заповедта. Срокът му за възражение по чл.414 ГПК е започнал да тече на 04.06.2015 г.  и е изтекъл на 18.06.2015 г. Като е приел, че заповедта е влязла в сила, съдът, на основание чл.416 ГПК е постановил издаване на изпълнителен лист на 30.06.2015г. Междувременно на 25.06.2015 г. длъжника – С. е депозирала молба по делото, с която моли всички книжа, които са адресирани до нея да се изпращат в кантората на адв. К., като е посочен адреса на същата.

При горните фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Възражението е депозирано в едномесечния срок по чл. 423, ал.1 ГПК ( факт установим от  приложеното по делото уведомление изготвено от ЧСИ-Р. М.) т.е. разглеждането му е допустимо.

Заповедта е надлежно връчена на длъжника. Конкретните оплаквания за противното изложени от длъжника - С. са неоснователни, доколкото при процедурата по връчване на издадената заповед за изпълнение е спазен реда за залепване на уведомление установен в нормата на чл. 47 ГПК. Отразено е, че уведомлението е залепено на вх. врата на ап. 108, както й на входното табло, доколкото липсва пощенска кутия, която да обслужва кореспонденцията предназначена за ап. 108.    Това означава, че при законовите предпоставки е залепено уведомление на постоянния й адрес и  съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 7 вр. с ал.5 ГПК същата се счита уведомена за заповедта с изтичане срока за получаването й от канцеларията на съда. Съображенията изтъкнати във възражението, че длъжника-С. живее на друг адрес *** не изменя извода, че тя е редовно уведомена по реда на чл. 47 ГПК, доколкото риска от това, че не е извършена навременна промяна в постоянния и настоящия й адрес се носи изцяло от длъжника. В заключение това, че този адрес е посочен в депозирана по делото молба от 25.06.2015 г., включително и адрес за връчване на книжа на същата чрез адв. К. в неговата кантора не рефлектира по никакъв начин върху действието на заповедта за изпълнение издадена по реда на чл. 410 ГПК, доколкото към този момент същата вече е влязла в сила и няма основание, което да поражда повторното и връчване на заявения от длъжника адрес. За ефекта на процесуалното изявление за посочване адрес за получаване на съобщения и книжа във връзка с депозираната молба от 25.06.2015 г. следва да се съобразява относно предстоящите по делото действия, които следва да се сведат до знанието на длъжника, но този ефект не може да се разпростре назад във времето по отношение връчването на заповедта за изпълнение, което както се спомена е установено да е извършено редовно по смисъла на чл. 47 ГПК.     

С оглед изложеното липсва основание за приемане на настоящото възражение.

Съдът констатира, че на лист неномериран лист, находящ се след лист 13 от дело № 5954 /2015г., СРС, 55-ти състав е подвързана частна жалба подадена ан 31.08.2015 г. от М.Д.С. против разпореждането за издаване на изпълнителен лист постановено на 30.06.2015 г. от СРС. Спрямо тази частна жалба отсъстват каквито и да е било действия по администрирането й от СРС, което налага да му се укаже, че следва да предприеме такива след връщане на настоящото дело.

Мотивиран от горното, съдът

 

     О П Р Е Д Е Л И :

 

НЕ ПРИЕМА възражението на М.Д.С.,***, адрес за призоваване - адв. К.,***, срещу заповед за изпълнение от 09.02.2015г. по гр.д. № 5954 /2015г., СРС, 55 ти състав.

УКАЗВА на Софийски районен съд, 55-ти състав след връщане на настоящото дело да предприеме следващите се действия по администриране на наличната по гр.д. № 5954 /2015г. частна жалба с вх. № 3058218/31.08.2015 г. подадена от М.Д.С..

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.