РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Ямбол, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М. М. П.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20212330200956 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „***“ООД с.Роза , обл.Ямбол
ЕИК:*** против Наказателно постановление №588210-F 614479/19.07.2021г. издадено от
Директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.3,ал.1,т.1 от ЗОПБ, на
основание чл.5,ал.1 от ЗОПБ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
6478,05 лв.
С жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление.Според
жалбоподателя АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок по чл.34,ал.1 от
ЗАНН.Излага се ,че в АУАН и НП не е посочено мястото на нарушението, както и ,че при
фактическото му описание липсва изрично посочване плащането да е получено в брой или
да е извършено чрез превод или внасяне по платежна сметка.Жалбоподателя намира ,че от
описанието на нарушението не става ясно кой е възприет от актосъставителя и от
наказващия орган за нарушител- дали управителят/без да е посочено кой от двамата
,вписани в Търговския регистър управители/, действащ като физическо лице или
дружеството, действащо чрез управителя си.Излага се , че субект на отговорността по
чл.5,ал.1 от ЗОПБ не може да бъде получателят на извършеното плащане. В заключение се
сочи ,че всяко едно от посочените нарушения, допуснати от актосъставитела и наказващия
орган са съществени и обуславят незаконосъобразността на издаденото наказателно
постановление.
1
В с. з. жалбата се подържа от процесуалния представител на жалбоподателя ,който моли
съда да отмени наказателното постановление и присъди направените по делото разноски.
Въззиваемата страна,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата .Счита, че
събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършеното
нарушение, а в процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието не
са допуснати нарушения, имащи характера на съществени такива и представляващи
основание за отмяна на НП.Пледира НП да бъде потвърдено и да се присъди
юрисконсулстко възнаграждание
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба
доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена
следната фактическа обстановка:
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл.3,ал.1,т.1 от ЗОПБ,изразяващо се в това ,че при извършване на проверка
по РИП с № П02002821021072-ОРП -001/04-02.2021г. е констатирано ,че управителя на
„***“ ООД на 30.07.2020г. е извършил продажби на стоки8фуражни смески/.Той е получил
плащане за извършената продажба ,чрез ФУ „TREMOL 3-KL V2“ с № ZK -0444440 и ИН на
ФП № 50148384, като е издал фискален бон с № 2917/30.07.2020г. в 15.41 часа на стойност
12 956,10, в това число с ДДС на физическо лице , при което е извършил нарушение по
чл.3,ал.1,т.1 от ЗОПБ.
В НП е посочено ,че ФУ е регистрирано в търговския обект за продажби на фуражни
смески, находящ се в стопанския двор на с.Роза , обл.Ямбол.
Горната фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по
следните съображения:
Съдът счита ,че при съставянето на АУАН не е спазен срока по чл.34,ал.1 от
ЗАНН.Съгласно тази норма не се образува административно-наказателно производство, ако
не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриването на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението.То се счита за открито когато има
необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на
нарушителя, респ. когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение,
2
било то действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна страна
сочи на административно нарушение.
В конкретния случай се твърди ,че нарушението е извършено на 30.07.2020г., когато е
получено плащане на стойност 12 956,10лв.за извършена продажба и издаден фискален бон
от ФУ.
По делото е приложен протокол за извършена проверка с бланков №0050846 от
съдържанието , на който се установява ,че на 07.12.2020г. в търговския обект на
дружеството- жалбоподател е извършена проверка от служители на НАП ,при която е
констатирано ,че на 30.07.2020г. е издаден процесния фискален бон на стойност 12956,10
лв., т.е от този момент следва да се приеме ,че нарушителят е известен на органите на
приходите.Съответно и от тази дата е започнал да тече и посочения по –горе давностен срок
по чл.34 ,ал.1 от ЗАНН , който е изтекъл на 07.03.2021г.
При това положение ,след като АУАН е съставен на 01.06.2021г./почти три месеца ,след
изтичане на въпросния срок/ е допуснато нарушение на процесуалните правила, което
нарушение опорочава цялата образувана преписка и издаденото НП се явява
незаконосъбразно.
Съдът намира за основателни и доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя,че от обстоятелствената част на НП не става ясно кой е приет за нарушител
-дали е дружеството жалбоподател, действащо чрез управителя си или управителя ,който е
получил плащането, още повече ,че не е конкретизирано който от двамата вписани в
Търговския регистър е приел плащането.
Като основателно се приема и възражението за допуснато нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от
ЗАНН при фактическото описание на нарушението в НП, доколкото в същото не е
посочено плащането да е получено в брой или да не е извършено ,чрез превод или внасяне
по платежна сметка.Тук следва да се посочи ,че законът не забранява плащания на
територията на страната на стойност над 10 000 лв. ако са извършени чрез превод или
внасяне по платежна сметка,поради което това обстоятелство следва изрично да бъде
посоченото в наказателното постановление.
Основателно е и възражението ,че субект на нарушението по чл.5 от ЗОПБ може да бъде
единствено платецът на паричната престация ,но не и получателят на плащането, както е
приел наказващия орган.Това така ,тъй като съставомерното изпълнително деяние на
цитираната разпоредба е действието по извършване на плащане в нарушение на
изискванията на чл. 3 от ЗОПБ, а не действията по получаване (приемане) на това плащане.
Последното не се регулира с нормата на чл. 3 от ЗОПБ, поради което и получателят на
паричната сума по престацията не може да бъде субект на адм. отговорност по чл. 5, ал. 1 от
ЗОПБ.
3
Така посочените нарушения са съществени, тъй като засягат правото на защита на
наказаното лице, лишавайки го от възможността да разбере какво точно нарушение му се
вменява и от там адекватно да организира своята защита. Тези нарушения не могат да бъдат
санирани от съда. Всичко това е достатъчно основание НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК,
искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 660 лв. се явява основателно .
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на
АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа издал отменения
акт.
Затова съдът като съобрази чл..18,ал.4 от Наредбата № 1 от 09. 07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения , вписаната и платена в брой сума от 660 лв. в
договора за правна помощ и липсата на възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение прие , че същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № №588210-F 614479/19.07.2021г. издадено от
Директора на ТД на НАП-Бургас, с което на „****“ООД с.Роза , обл.Ямбол ЕИК:*** за
нарушение на чл.3,ал.1,т.1 от ЗОПБ, на основание чл.5,ал.1 от ЗОПБ на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 6478,05 лв.
ОСЪЖДА НАП-София да заплати на„****“ООД с.Роза , обл.Ямбол ЕИК:***** сумата
от 660 лв. ,представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4