Р Е Ш Е Н И Е
№ /21.12.2015 год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ВТОРИ
ДЕКЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при секретаря А.И. като разгледа
докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 1344 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с
правно основание чл.124 от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен
иск от ЦЕНТРАЛЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ, гр. С., ул. „Г.С.Р." № **, ЕИК:*********, представляван от председателя П.И.С. ПРОТИВ И.И.Ш.,
Н.Т.Т., Ж.Т.Т. и С.Т.К. ***
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба ищеца твърди, че по
силата на успешно проведена кооперативна реституция основана на § 1 от ДР на
Закона за кооперациите (1991 год., отм.) е собственик на следния недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, район Приморски, к. к. „Чайка" (местността
„Армутлията"), представляващ по Нотариален акт № 97, том XXIV, дело №
11304/1994 г. - хотелски комплекс „Странджа", състоящ се от Блок 1-680
кв.м., Блок -2-750 кв.м., ниско тяло (топла връзка) 200 кв.м., ресторант 550
кв.м., сграда (складове, гаражи, трафопост) - 200 кв.м., стопанска сграда - 80
кв.м., навес склад - 70 кв.м. и прилежащия му терен в кв. 25 по плана на к. к.
„Чайка", гр. Варна с площ от 26 120 кв. м. съгласно одобрените със Заповед
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и
кадастрални регистри (КККР) на гр. Варна имотът представлява поземлен имот с
идентификатор № 10135.2579.64 с площ от 21 541 кв. м. с административен адрес:
гр. Варна, район Приморски, к. к. „Чайка", местност 1, както и имот с
идентификатор № 10135.2573.331 с площ от 2 500 кв. м. по КККР на гр. Варна.
След извършена справка в Агенция по
геодезия, картография и кадастър, Служба по ГКК - гр. Варна ищеца е установил,
че за находящия се в границите на притежавания от ЦКС недвижим имот, хотелски
комплекс „Странджа" имот с идентификатор № 10135.2573.331 по КККР на гр.
Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, е нанесен като самостоятелен имот, собственост на ответниците
И.И.Ш., въз основа на Нотариален акт № 91, том XXIX,
рег. № 9193, дело № 8662 от 27.11.1992 г., издаден от Служба по вписванията -
гр. Варна и Е.Н.К., С.Т.К., Н.Т.Т.,
Ж.Т.Т., всички въз основа на Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 4, том III, рег. № 6810, дело № 404 от 2004 г.,
вписан в Служба по вписванията - гр. Варна с вх. № 17004/10.08.04 год., акт №
130, том LVІ, рег. № 17004, дело № 12821 от 10.08.2004 год.
Ответниците основавали правото си на
собственост на Решение № 573 от 22.09.1992 г. на Кмета на община Варна, което
решение е отменено с влязло в сила Решение РД-1100/7/27.03.1995 г. на Областния
управител на гр. Варна.
Реституция в полза на ответниците не е
осъществена, тъй като по силата на § 1 от ДР към Закона за кооперациите (1991
г., отм.) считано от 07.08.1991 год. процесния имот е собственост на Централен
кооперативен съюз. Също така, считано от 15.06.1993 год. до настоящият момент ищеца
осъществява фактическа власт върху имота, която определя като владение върху
имота в неговата цялост - с площ от 26 120 кв.м. по нотариален акт.
В исковата молба се твърди, че
съставените през 1992 год. и 2004 год. за имот с идентификатор №
10135.2573.331, идентичен с имот пл. № 330 и пл. № 3628 по КП на гр. Варна,
местност „Армутлията" (план на КК „Чайка”), Констативен нотариален акт №
91, том XXIX, дело № 8662/27.11.1992 г. на А. Г. - нотариус при Районен съд - гр.
Варна и Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 4, том
III, рег. № 6810, дело № 404 от 2004 г., вписан в Служба по вписванията - гр.
Варна с вх. № 17004/10.08.04 г., акт № 130, том LVI, рег. № 17004, дело № 12821
от 10.08.2004 г. на Б.В. - нотариус при Районен съд - гр.
Варна не могат да удостоверят възникването по надлежен законов ред на правото
на собственост на ответниците върху имота. Наличието на така съставените
нотариални актове обосновават наличието на правен интерес от воденето на
отрицателен установителен иск.
С исковата молба е заведен петитум, с
който ищците молят съда да постановите решение, с което да приемете за
установено в отношенията им, че ответниците не са собственици на имот с идентификатор
№ 10135.2573.331 по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД
-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и административен адрес:
гр. Варна, район Приморски, к. к. „Чайка", местност „1", целият с
площ от 2500 кв.м. Претендират направените по делото разноски.
С исковата молба представени писмени
доказателства и са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ищеца редовно
призован се представлява от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа иска и моли съда да му присъди направените поделото разноски.
Представя списък с разноските моли съда да ги присъди в размер на 3 365
лева, от които 2 637,50 лева юрист консулско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците
по делото чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. Р.Д.-К.,*** са
депозирали писмен отговор, с който оспорва искът.
В отговора си твърди, че предявения
иск е неоснователен. В депозирания отговор твърдят, че заявяват собствено право
на собственост придобито на основание осъществена валидна реституция, както
следва:
за ответника И.И.Ш.,
като наследник на починалата си майка Е.Н.К. по силата на правна сделка Договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 91, том XXIX, дело 8662/27.11.1992
год. на Нотариус А.Г..
С решение, обективирано в Протокол №
11/29.03.1957 год. Комисията по чл.67 от Правилника за изграждане на населените
места, ЦКС се задължава да заплати на К.Т.К. собственик на имот пл. № 330 за: лозе
30 год. II категория от 700 кв.м.; овощна градина III категория от 1 000 кв.м.
и празно място - нива І категория от 1050 кв.м., останали от баща му – Т.К.Я., съгласно нотариален акт
260/06.09.1920 год.
Сестрата на К.К., В.Т. *** през 1958 год., декларира, че
от наследствените лозя си е получила полагаемия дял, видно от Декларация от
10.01.1958 год. а съгласно издадено удостоверение от 06.11.1992 год., на
районен съд Варна, се удостоверява, че съгласно резолюция на съда №
90/17.11.1958 год. е вписано отричане на В.Т.К. по отношение наследство останало след
смъртта на Т.К.Я., починал 05.12.1956 год.
От Служебна бележка от Сектор
„Общинска собственост" при Община Варна, е видно, че К.Т.К. притежава в м. „Ламбур
Бунар" имот 2.5 дка, както и съгласно Разписния лист имота е с пл. № 330.
Съгласно Удостоверение № 776/08.01.1958 год., издадено от Варненски ГНС,
отделение „Кадастрално-устройствено" имота на К.Т.К., находящ се
в м. „Армутлията", „Зл. пясъци", гр. Варна, е отчужден за ЦКС за
почивна станция. Изграден е комплекс „Странджа", който е в експлоатация от
1961 год. През 1964 год. по силата на Разпореждане № 314 на МС от 08.10.1964
год. имота е отнет от ЦКС и предаден на Главно управление по туризма при МС,
заедно с прилежащия терен, обслужващ комплекса съобразно предназначението му,
като е съставен и АДС № 6931/17.11.1965 год.
На основание Молба, с вх. №
ТСУ-Р-103/10.04.1992 год. подадена от К.Т. ***, се иска на основание ЗВСОНИ да
се възстанови собствеността върху имота му, представляващ пл. № 330, м.
„Армутлията", к.к. „Чайка". Комисията по реституция при Община Варна
с Предложение от 05.09.1992 год. уважава молбата за възстановяване на имота
само за площ от 1060 кв.м.
С Протокол № 17/21.09.1992 год. е
определен имота, графично, като е отбелязано, че ограничението е извършено въз
основа на графични данни.
С Решение № 573/22.09.1992 год. на
Кмета на Община Варна, е възстановена собствеността върху 1060 кв.м. на
недвижим имот м. „Армутлията", к.к. „Чайка" отчужден за почивна
станция на ЦКС и е върнато полученото от държавата обезщетение видно от
Разписка от 29.09.1992 год.
С писмо, с № ДИ-6200(3)/29.03.1994
год. на Кмета на Община Варна, ищеца се уведомяват, че във връзка с действащият
закон за реституция със свои решения, между които и решение № 573/22.09.1992
год. е възстановена собствеността на бивши собственици и техни наследници на
част от земята, попадаща в района, отчужден за почивна станция на ЦКС, к.к.
„Чайка", като възстановената част следва да се предаде във владение на
собствениците и съответно да не им се пречи да упражняват правата си като
такива.
В отговора не оспорват факта, че ищеца
упражнява фактическата власт върху имота, но тяхното владение е било смущавано
във времето видно от приложените жалби, нотариални покани, водене на дела.
В отговора си ответниците твърдят, по
отношение на издадената от Областния управител Заповед № РД1100(7)/27.03.1995
год., с която е отменена Заповед № 573/22.09.1992 год. на Кмета на Община Варна
за реституираните 1060 кв.м. от процесния имот е незаконосъобразна и
постановено в противоречие със закона и нормата на чл.232 от ГПК. Областния
управител не е притежавал правото да се произнесе, като отмени решението на
Кмета. Отделно от това с тази заповед и отменяването на административния акт по
реда на този член не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни
лица по отношение на ответника И.Ш., тъй като правото на собственост е
придобито по възмезден начин чрез договорно правоприемство. В отговора се
твърди, че исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като
такава. Не претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответниците редовно
призовани не се явяват, представляват се от процесуалния си представител по пълномощие,
която поддържа отговора и оспорва искът. Моли съда да отхвърли искът като
неоснователен и недоказан. Не претендира разноски по делото и не е представила
списък с разноските.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК,
приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Със Заповед № 824/27.02.1957 год.
подписана от зам министър към Министерство на
комуналното стопанство на основание § 19 от временните правила на ЗПИНМ е
отреден терен за почивна станция на Ц.К.С. в местността „Армутлията”в землището
на гр.Варна. към заповедта е приложена и скица.
С Протокол № 11/29.03.1957 год. на
комисията по чл.67 от Правилника за изграждане на населените места, във връзка
с горе посочената заповед, ЦКС се задължава да заплати на К.Т.К. собственик на имот пл. № 330 за: лозе
30 год. II категория от 700 кв.м.; овощна градина III категория от 1 000 кв.м.
и празно място -нива от I категория от 1050 кв.м., останал от баща му – Т.К.Я., съгласно нотариален акт
260/06.09.1920 год.
В полза на ищеца е издадено разрешение
за строеж, за изграждане на почивна станция, като не са
намерени строителни книжа за изграждането на хотелския комплекс, но са
представени Билет
№ 58, за строеж, Билет № 1333 за строеж, Билет № 233 за строеж в полза на ЦКС и
Заповед № 3358е одобрено разрешението терена за почивна станция на ЦКС по плана
на гр.Варна, по червените контури на приложена скица. Върху терена е изграден е
комплекс „Странджа" и въведен в експлоатация през 1961 год. През 1964 год.
по силата на Разпореждане № 314 на МС от 08.10.1964 год., считано от 15.10.1964
год. е отнет от ЦКС и предаден на Главно управление по туризма при МС,
почивната станция, заедно с помощните сгради към тях и районите които ги
обслужват заедно с обслужващите ги райони-паркове, градини, лозя, плажове и др.,
и е съставен и АДС № 6931/17.11.1965 год.
По делото е представена Заповед №
38/26.04.1993 год. на Комитета по туризма към Министерски съвет, постановена на
основание § 1от ДР на ЗК и ПМС № 192/1991 год.по предявено искане на ЦКС за
връщане на одържавено кооперативно имущество състоящо се в хотелски комплекс
„Странджа” в района на „Златни пясъци” АД Варна, с което е наредено на „Златни
пясъци” АД да предадат на ищеца ЦКС одържавения хотелски комплекс.
В мотивите на заповедта се посочва, че
хотелски комплекс заедно с прилежащия терен е собственост на ЦКС. Представено е
по делото и Заповед № 205/21.07.1994 год. и.д. Председател на Комитетът по
туризма, с която на ЦКС на основание § 1от ДР на ЗК и ПМС _ 192/1991 год.е
наредено на „Златни пясъци”АД да предадат на ЦКС, одържавения хотелски комплекс
„Странджа” находящ се в к.к.”Чайка” м.Армутлията”, състоящ се от бл. 1 с площ
680 кв.м., блок.2 с площ 750 кв.м., ниско тяло топла връзка с площ 200 кв.м.,
ресторант 500 кв.м., сграда /складове, гаражи,трафопост/ 260 кв.м., стопанска
сграда 80 кв.м., навес склад 70 кв.м. или общо застроена площ 2 530 кв.м.,
заедно с прилежащия терен от 26 120 кв.м. по плана на к.к.”Чайка”. Съставен
приемно предавателен протокол с дата 15.06.1993 год.
Ответника И.И.Ш.
е наследник по закон на Е.Н.К. б.ж. на гр.Варна поч.
на 27.09.2005 год., като неин син, която е съпруга на К.Т. *** поч.
на 28.04.1994 год. и негов наследник по линия на заместване е ответника И.И.Ш..
Ответниците Н.Т.Т., Ж.Т.Т., С.Т.К. на наследници на К.Т. *** поч.
на 28.04.1994 год. по линия на заместване на починалия им наследодател Т.К.Т. поч. на
24.12.1987 год. б.ж. на гр.Варна син на наследодателя К.Т.К..
По силата на правна сделка отв. И.И.Ш. е придобил и
собственост по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 91,
том XXIX, дело 8662/27.11.1992 год. на Нотариус А.Г.
В.Т. *** през 1958 год., е направил отказ
от наследството на Т.К.Я. поч. на
05.12.1956 год. видно от Декларация от 10.01.1958 год., съгласно Удостоверение
на Районен съд от 06.11.1992 год., който отказ е вписан под № 90/17.11.1958
год. в актовата книга.
На основание Молба, с вх. № ТСУ-Р-103/10.04.1992
год. подадена от К.Т.
***, на основание ЗВСОНИ с искане да се възстанови собствеността върху отчуждения
му, представляващ пл. № 330, м. „Армутлията", к.к. „Чайка", Комисията
по реституция при Община Варна с Предложение от 05.09.1992 год. уважава молбата
за възстановяване на имота само за площ от 1060 кв.м.
С протокол № 17/21.09.1992 год. е
определен имота, графично, като е отбелязано, че ограничението е извършено въз
основа на графични данни. С Решение № 573/22.09.1992 год. на Кмета на Община
Варна, е възстановена собствеността върху 1060 кв.м. на недвижим имот м.
„Армутлията", к.к. „Чайка" отчужден за почивна станция на ЦКС. С
Разписка от 29.09.1992 год. е върнато е полученото от държавата обезщетение. С
писмо № ДИ-6200(3)/ 29.03.1994 год. на Кмета на Община Варна, изпратено до ЦКС
София, Кооперативен съюз Варна и Почивна станция на ЦКС (Хотелски комплекс
„Странджа") те са уведомени, че във връзка с действащият закон за
реституция и Решение № 573/22.09.1992 год. е възстановена собствеността върху
бивши собственици и техни наследници на част от земята, попадаща в района,
отчужден за почивна станция на ЦКС, к.к. „Чайка", като възстановената част
следва да се предаде във владение на собствениците и съответно не им се пречи
да упражняват правата си като такива. С протокол № 168/15.09.1993 год.
собственика е въведен във владение на възстановеният имот с пл. № 330 с площ от
1060 кв.м. С нотариален акт № 91, том XXIX, дело № 8662/27.11.1992 год. К.Т.К. продава на И.И.Ш.
възстановеният му имот, представляващ лозе с площ 1060 кв.м., съставляващо имот
пл. № 330, при граници: път, имот пл. № 329, имот пл. № 306 и имот пл. № 331.
С Решение № 573/22.09.1992 год. на
Кмета на Община Варна останалата част от претендирания
за възстановяване имот не е била възстановена на наследниците на К.Т.К.. По повод обжалването на този отказ е
образувано адм. дело № 57А/1994 год. по описа на ВОС.
С Решение от 07.06.1995 год. по адм. дело 57А/1994
год. на ВОС, съдът отменя Решението на Кмета на община Варна в частта, в която
е отказана реституция на наследниците на К.Т.К. за разликата над 1060 кв.м. до 2630
кв.м. от имот пл. № 330 в гр. Варна, м. „Армутлията", като имота е
възстановен на правоимащите в лицето на праводателя
на ответниците. Решението е влязло в законна сила на 07.06.1995 год. По делото
е приета техническа експертиза, установяваща, че „Мероприятието, осъществено на
терена не е засегнало имота на К.Т. ***-Златни пясъци са засегнати 120 кв.м., които
остават в тротоара и остават 2630 кв.м. с лице към пътя 60м., т.е. може да се
обособи парцел съгласно чл.55 ППЗТСУ."
Въз основа на това съдебно решение
наследниците Е.Н.К., С.Т.К., Н.Т.Т.
и Ж.Т.Т. на К.Т.К. с констативен нотариален акт № 4, том
III, рег. № 6810, дело № 404/2004 год. на Нотариус Б.В. с район на действие район на
Варненски районен съд, са признати за собственици по наследство и реституция на
земя, находяща се в м. Армутлията, гр. Варна с площ 1570 кв.м., съставляваща
част от имот № 3628 целият с площ 2630 кв.м., кв.6, по плана на кк. „Чайка", при граници: път и поземлени имоти №3317
и №3466.
Съставен е впоследствие и строителен
протокол № 54/27.06.1995 год. за заграждане на възстановения имот по силата на
завършилата реституционна процедура Решение на комисията по реституция №
573/22.09.1992 год. и Решение от 07.06.1995 год. по адм.
д. 57А/2005 год. на ВОС.
Със Заповед № Р-387/21.09.1995 год. на
Кмета на Община Варна е одобрено попълване на кадастрална основа на имот № 3628
по плана на к.к. „Чайка", в който е нанесен имот № 3628, кв.6., състоящ се
от две части реституирани по различно време, а именно от 1060 кв.м. и по-късно
от 1570 кв.м. или общо 2630 кв.м.
Останалата част от имота е собственост
на ответника И.И.Ш. приобретател
по договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № 91, том XXIX,
дело 8662/27.11.1992 год. на Нотариус А.Г.
С констативен нотариален акт № 97, том
XXIV, дело № 11304/1994 год. на основание §1 от ДР на Закона за кооперациите
(1991г.,отм.) ЦКС е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, к.к. „Чайка" (м. Армутлията), с обща площ 26 120 кв.м., от които
застроена площ 2 530 кв.м., представляващ хотелски комплекс „Странджа" и
прилежащия му терен в кв.25 по плана на к.к. „Чайка", гр.Варна в този имот
е включен и процесния.
През 2008 год. имота е отразен и в
СГКК-Варна с идентификатор № 10135.2573.331 идентичен с имот по стар план №
3628 квартал 6 и административен адрес Варна, р-н Приморски,
к.к.”Чайка”местност 1, имота е записан на името на ответниците по делото
съгласно представените нотариални актове.
По делото е представена и приета като
доказателства Заповед № РД1100(7)/27.03.1995 год. на Областният управител гр.
Варна, с която е отменена Заповед № 573/22.09.1992 год. на Кмета на Община
Варна за реституираните 1060 кв.м. от процесния имот.
В заповедта са изложени мотиви, че
заповедта на Кмета на Община Варна е постановено при непълнота на
доказателствата и мероприятието, за което е извършено през 1957 год.
отчуждението е осъществено.
Заповедта на Областния управител е
издадена на основание чл.32 ал.1 от ЗАП и при упражняването на косвен съдебен
контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК върху тази заповед /Тълкувателно
решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК, докладчик
съдията Ж.С. Тълкувателно
решение № 1 от 2.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГК, докладчик
съдията Б.Д. настоящия съдебен състав намира, че е
нищожна.
Настоящия съдебен състав намира че при
извършения косвен съдебен контрол по реда на чл.17 ал.2 от ГПК, Заповедта на
Областния управител е нищожна, тъй като не е имал правомощията да я постанови
поради липса на материално правни предпоставки, така и на процесуални. Съгласно
чл.32 от ЗАП действал към момента на нейното издаване „Влязъл в сила
административен акт, който не е бил обжалван пред съда, може да бъде отменен
или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган…само при
условията на чл. 231 от Гражданския процесуален
кодекс по молба на заинтересувания или по предложение на прокурора”.
В случая при постановяване на заповедта видно от изложените мотиви, не е налице
нито едно от правните основанията посочени в чл.231 от ГПК /отм./, което съставлява
липса на правно основание административния орган да я отмени, а от процесуална
страна Заповед № 573 на Кмета на Община Варна е издадена на 22.09.1992 год.,
Заповед № РД1100(7) на Областния управител на гр. Варна е издадена на
27.03.1995 год. след три години. Тази заповед е нищожна тъй като е постановена
извън предвидените в чл.232, ал.1 от ГПК преклузивни срокове. Предвидения в
закона срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на
административния орган в случая Областния управител да я постанови.
В тази насока може да се изтъкне и
аргумента, че постановената заповедта на областния управител съставлява
нарушение на чл.6 от Конвенцията за правата на човека, с оглед въведения
принцип за забрана за повторно разглеждане на въпроса относно възстановяване на
собствеността по реституционните закона. В тази насока са дела „К. и други срещу България” (с номера
47797/99 и 68698/01, §§ 51-54, 12.01.2006 г.) и „С. и К. срещу България”(№ 30383/03,
§§ 57‑60, 15.11.2011 г.) и ДЕЛО „Д. И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ” (Жалба № 43071/06).
По силата на чл.17 ал.2 от ГПК при
косвения съдебен контрол съдът намира, че Заповед № 38/26.04.1993 год. на
Комитета по туризма към Министерски съвет и Заповед № 205/21.07.1994 год. и.д.
Председател на Комитетът по туризма не са породили правно действие по отношение
възстановяване на правото на собственост върху недвижимия имот в полза на ищеца
/Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г.,
ОСГК, докладчик съдията Ж.С./. С тези заповеди административния
орган не е имал правото /правомощието/ да постанови да се възстанови по реда на
§ 1от ДР на ЗК /отм./ правото на собственост върху процесния имот в патримониума
на ищеца, тъй като ищеца не е собственик на имота доказателства в тази насока не са представени/липсва
поделото нотариален акт, който да го легитимира като собственик по § 100 от
ППЗПИНМ/отм./. Ищеца е притежавал единствено ограничено право на строеж, което
е реализирал и придобил собствеността на построеното върху него. В тази насока
по-долу съдът е изложил доводи по действието на чл.55а от ЗПИНМ/отм./.
Имота предмет на иска не е засегнат от
строителните мероприятия извършени от ищеца, за което страните не спорят..
По делото е изслушано заключение на
вещо лице, от което съдът установи, че имот с идентификатор № 10135.2573.331
/процесния имот/ по кадастралната карта на гр. Варна е идентичен с част от имот
пл. № 330 по нот. акт № 91, том XXIX, дело 8662/92 год. с площ 1060 кв.м. и с
част от пл. № 3628 по нот. акт № 4, том III, рег. № 6810, дело № 404/2004 год.
на Нотариус Б.В. с район на действие район на
Варненски районен съд с площ 1570 кв.м. Разликата в площта от 130 кв.м. между
възстановената площ от 2630 кв.м. и отразената в СГКК идва от оцифряването и
наслагването на различните планове.
Тази фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните поделото писмени доказателства.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е допустим.
Предявения иск е допустим, тъй като е
налице правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск,
като представка за неговата допустимост.
Предявен е отрицателен установителен с
правно основание чл.124 от ГПК, с който се цели да се отрекат със силата на
присъдено нещо правото на собственост на ответника, върху процесния имот.
Правният интерес се установява от
обстоятелството с оглед въведените от ищеца твърдения, за завършена в негова полза
реституция по силата на § 1 от ДР към Закона за кооперациите (отм.) считано от
07.08.1991 год. и Заповед № 205/21.07.1994 год. и.д. Председател на Комитетът
по туризма, с които се легитимира като собственик на имота. Ответниците
противопоставят на ищеца свои права от проведена реституция по ЗВИОНИ с Решение
№ 573/22.09.1992 год. по преписка ТСУ-Р-103/10.04.1992 год. и с това че
ответниците са се снабдили със нотариален акт за собственост и от договорно
правоприемство. В този смисъл исковата защита, предприета от ищцата, с
предявения отрицателен установителен иск е допустима.
С въвеждането на тези обстоятелства,
като фактически твърдения ищцата установява правния си интерес от търсената
защита да предяви отрицателния установителен иск срещу ответника, който смущава
правото му на собственост. В този смисъл Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, докладвано
от съдиите Л.И.
и С.П.
Предявения отрицателен установителен
иск е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
В производството по отрицателния
установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му
интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му.
В тежест на ответната страна по спора,
съдът е възложил да установи при условията на пълно и главно доказване, че е
придобил на годно правно основание правото си на собственост върху процесния
имот. С допуснатите от съда писмени доказателства настоящия съдебен състав намира,
че ответниците при условията на пълно и главно доказване са установили
принадлежността на правото на собственост върху процесния имот представляващ
идентификатор № 10135.2573.331 по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД
-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и административен адрес:
гр. Варна, район Приморски, к. к. „Чайка", местност „1", целият с
площ от 2500 кв.м.
Ответниците по делото се легитимират
като собственици на процесния имот вследствие на завършила в тяхна полза
реституция по силата на чл.4 от ЗВОНИ с Решение № 573/22.09.1992 год. по
преписка ТСУ-Р-103/10.04.1992 год. на Кмета на Община Варна и по реда на
обжалването по смисъла на ЗАП с Решение № …../07.06.1995 год. по гр. дело №
57А/1994 год. на ВОС.
По силата на реституцията на ответниците е възстановено правото на собственост върху процесния имот като наследници на К.Т.К..
Ответника И.И.Ш.
се легитимира като собственик въз основа на договорно правоприемство от лице, в
полза на което е завършило реституцията въз основа на Нотариален акт № 91, том
XXIX, дело 8662/27.11.1992 год. на Нотариус А.Г. и като наследник на общия
наследодател.
Правото на собственост на ответниците е
възстановено по реда на чл.4 от ЗВСОНИ. С успешното провеждане на реституцията
ответниците са придобили собственост на процесния недвижим имот.
Съществения в случая въпрос е
конкуренция на основанията за реституция тези по ЗВСОНИ извършена в полза на
ответниците и праводателя на И.И.Ш.
и реституцията в полза на ищеца по смисъла на §1 от ДР на Закона за
кооперациите (1991г.,отм.).
Имотът е отчужден от наследодателя на
ответниците на основание чл.55 а от ЗПИНМ/отм./, за изграждане на почивна
станция за ЦКС. Почивната станция е изградена и въведена в експлоатация през
1961 год. Ищеца е станал собственик на построеното, но не е придобил правото на
собственост върху процесния имот. Доказателства в тази насока липсват. За да
придобие право на собственост по реда на чл.55а от силата на § 100 от
ППЗПИНМ/отм./ ИК на ГНС е следвало да снабди ищеца с нотариален акт за
собственост за имота. Съгласно Постановление
№ 5 от 30.05.1963 г. по някои въпроси по Закона за планово изграждане на
населените места и ППИНМ, Пленум на ВС„За завладяване на имотите, отчуждени по
ЗПИНМ/отм./, не могат да се водят ревандикационни
искове по чл. 108 ЗС и искове по чл.
2, т. 2 ЗН. ……, а обществените организации и частните лица се въвеждат във
владение по тяхно искане от съдебния изпълнител само въз основа на издадения им
нотариален акт, поради което и нямат правен интерес да водят такива искове.” В
изложения смисъл при липсата на издаден в полза на ищеца нотариален акт, по
смисъла на § 100 от ППЗПИНМ/отм./ то не може да се приеме, че ищеца се легитимира
като собственик на отчуждения имот по реда на чл.55 а от ЗПИНМ/отм./.
Тъй като ищеца не е придобил правото
на собственост, то в негово лице на основание § 1от ДР на ЗК /отм./ и Заповед №
205/21.07.1994 год. и.д. Председател на Комитетът по туризма последиците от
реституцията относно възстановяване правото на собственост върху недвижимия
имот не са настъпили. Ищеца никога не е бил собственик върху имоти и с
реституцията по § 1от ДР на ЗК /отм./ не може да придобие собствеността, тъй
като с реституция се възстановяват само онези права, които ищеца е притежавал
към момента на одържавяването. Към 1964 год. ищеца се не се легитимира като
собственик на отчуждения имот.
В изложения смисъл, с реституцията по
смисъла на § 1от ДР на ЗК /отм./ на ищеца не му е възстановено правото на
собственост. Извършеното отчуждаване на имота по реда на чл. 55а (Нов - Изв.,
бр. 54 от 1956 год.) от ЗПИНМ/отм./, поражда като последица, след постановяване
на Решението на ИК на ГНС, възникване на право на собственост в полза на
държавата върху отчуждения имот по смисъла на отчуждаването. Ищеца не се е
снабдил по реда на § 100 от ППЗПИНМ/отм./ с нотариален акт, които да го
легитимират като собственик, макар имота е отчужден за строителство на почивна
станция за нуждите ищеца, като обществена организация по смисъла на чл.55а ал.2
от ЗПИНМ/отм./. С издаване на разрешението за строеж, ищеца е придобил
ограниченото вещно право - право на строеж, което е реализирал и придобил
собственост върху построеното.
В обобщение съдът намира, че ищеца не
е придобил собствеността на имота, след неговото отчуждаване от собственика
Държавата по предвидения в закона, ред, а е притежавал единствено право на
строеж, което е осъществил и е придобил собствеността само върху построеното. В
този смисъла оспорването на Заповед № 38/26.04.1993 год. на Комитета по туризма
към Министерски съвет и Заповед № 205/21.07.1994 год. и.д. Председател на
Комитетът по туризма, с която на ЦКС на основание § 1от ДР на ЗК и ПМС №
192/1991 год. е възстановено правото на собственост са незаконосъобразни
преценени от съда по реда на чл.17 от ГПК и съдът не следва да ги кредитира. В
този смисъл Тълкувателно решение № 2 от
2.VI.1995 г. по гр. д. № 2/95 г., ОСГК, докладчик съдията М.Ж..
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че отрицателно установителен иск е неоснователен, тъй като правото на
собственост на ответниците не може да бъде отречено, а искът се явява
неоснователен.
Ищците се легитимират като собственици
на процесния имот въз основа на успешно проведена реституционна процедура,
която е породила своето вещно правно действие. Ответниците се легитимират като
собственици на процесния имот на годно правно основание. Ответника И.И.Ш. се легитимира като собственик, както по наследствено
правоотношение така и по силата на договорно правоприемство обективирано в
Нотариален акт № 91, том XXIX, дело 8662/27.11.1992 год. на Нотариус А.Г. от собственик поради, което неговите
права не могат да бъдат отречени.
Ищеца е противопоставил и възражение в
подкрепа на отрицателния установителен иск, че в негова полза е изтекла давност
за придобиване правото на собственост върху процесния имот, чрез непрекъснато и
трайно осъществявано владение от 15.06.1993 год. Началната дата на владението
обективира с представения поделото протокол № 168/15.09.1993 год. на Община
Варна, с който във владение на възстановения имот е въведен К.Т.К. праводател
на ответниците поделото.
Това възражение е направил едва в
последното съдебно заседание, поради и което за него е настъпила преклузия и
съдът не следва да го обсъжда.
Предвид неоснователността на
предявения иск и тъй като ответниците не претендират разноски по делото, то
съдът не следва да присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪЛЯ
като НЕОНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
предявения от ЦЕНТРАЛЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ, гр. С., ул. „Г.С.Р." № **, ЕИК:*********, представляван от председателя П.И.С. против И.И.Ш.
с ЕГН **********, Н.Т.Т. с ЕГН **********, Ж.Т.Т. с ЕГН ********** и С.Т.К. с ЕГН ********** чрез адв. Р.Е.Д.-К.,***, в качеството й на процесуален
представител на ответниците по реда на чл.32 от ГПК и съдебен адрес ***, с
който се иска да се признае за установено в отношенията им, че ответниците И.И.Ш., Н.Т.Т., Ж.Т.Т. и С.Т.К., НЕ СА
СОБСТВЕНИЦИ на: имот с идентификатор № 10135.2573.331 по КККР на гр. Варна,
одобрена със Заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК и административен адрес: гр. Варна, район Приморски, к. к. „Чайка",
местност „1", целият с площ от 2500 кв.м., при граници имот с
идентификатор № 10135.2573,272, идентификатор 10135.2573.64.
Решението подлежи на обжалване
двуседмичен срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанциония съд пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: