Определение по дело №187/2020 на Апелативен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 213

 

гр.Пловдив, 17.06.2020г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на 17.06.2020г., в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

след като разгледа докладваното от съдия Ел.Арнаучкова възз.ч.гр.дело № 187 по описа на АС - Пловдив за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Въззивно производство по реда на чл.278, на осн.чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 4240/096.02.2020, подадена от „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК …, чрез юрисконсулт И.К., против Разпореждане № 680 от 23.01.2020г., постановено по възз.гр.дело № 2109/2019г. по описа на ОС - Пловдив, с което се връща подадената от „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК …, касационна жалба, вх. № 271/06.01.2020г. против постановеното по делото Решение № 1430/04.12.2019г. В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, иска се неговата отмяна и връщане на делото на въззивна инстанция за администриране на касационната жалба.

В подадения в срок отговор, вх.№ 8689/12.03.2020г., от насрещната въззиваема страна В.Н.Г., ЕГН **********, чрез адв.М.Ч., частната жалба се оспорва, моли се за отхвърлянето й и за потвърждаване на обжалваното разпореждане, както и за присъждане на разноски.

Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване разпореждане на въззивна инстанция по чл.274, ал.1, т.2, във вр.с чл.286, ал.2 ГПК, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за връчване на препис за отговор на насрещната страна, поради което се поставя на разглеждане по същество.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията в частната жалба и оспорванията в отговора и след като извърши цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалваното разпореждане, намира следното:

Върнатата с обжалваното разпореждане касационна жалба е против постановеното по делото въззивно Решение № 1430/04.12.2019г., обявено на 04.12.2019г., с което се потвърждава обжалваното първоинстанционно решение за признаване за установена недължимостта на парично вземане за стойността на ел.енергия в размер на 6 342.43лв.по фактура от 31.08.2018г. за обект с посочен И… в с.Ц.Във въззивното решение е посочено, че е неподлежащо на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба, въззивна инстанция е приела, че същата е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на касационно обжалване, съгласно критерия в чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК, с оглед на това, че изпълнението на договора за предоставяне на услуги е свързан с упражняваното от въззивника занятие, поради което процесното правоотношение попада в обхвата на разпоредбата на чл.286, ал.1 ТЗ.

Разгледана по същество, подадената въззивна частна жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно императивната норма на чл.280, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационно обжалване е ограничен за решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. - за граждански дела, и до 20 000лв. - за търговски дела, при изрично посочени в процесуалния закон изключения.

По отношение на понятието „търговско дело“ липсва легална дефиниция в закона.За преодоляване на формираната противоречива съдебна практика за разграничаване на гражданските и търговските дела е образувано тълк.д.№ 3/2019г.на ОСГТК на ВКС по въпроса „Гражданско или търговско е дело с предмет правоотношения, възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие и какъв е прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение по делото?“.

Приема се, че в случая делото е търговско с оглед неговия предмет - парично вземане, възникнало по договор за предоставяне на услуги, една от страните по който – въззивникът е търговско дружество и договорът е свързан с упражняваното от него занятие, поради което се касае за субективна търговска сделка по чл. 286, ал.1, ТЗ. Поради търговския характер на спора, въззивното решение по делото, постановено и обявено на 04.12.2019г., не е подлежало на касационен контрол, както правилно е посочено в него, тъй като цената на иска от 6 342.43лв.е под минималния праг за достъп до касационно обжалване за търговски дела, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

В случая не намира приложение извършеното след постановяване и обявяване на въззивното решение със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 100/2019г., в сила от 24.12.2019г., допълнение на разпоредбата на чл. 113 от ГПК, съгласно което образуваните дела по искове на и срещу потребители се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Доколкото със коментирания ЗИД на ГПК не са предвидени преходни и заключителни разпоредби, придаващи обратна сила на допълнението, същото се прилага за всички заварени към влизането му в сила, или допълнението е приложимо само за висящите производства, по които съдебният акт, слагащ край на производството, не е влязъл в сила към 24.12.2019г. В този смисъл определение № 491/ 28.05.2020г.по гр.дело №589 по описа за 2020г., III г.о. и цитираните в него определение № 112 от 28.02.2020г. на ВКС по ч. т. д. № 332/2020 г., II т. о., определение № 29 от 5.02.2020г. на ВКС по т. д. № 52/2020г., II т. о., ТК, определение № 40 от 20.02.2020г. на ВКС по т. д. № 1216/2019г., II т. о., ТК, определение № 43 от 24.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2210/2019г., II т. о., ТК, определение № 46 от 20.02.2020г. на ВКС по т. д. № 241/2020г., I т. о., ТК, определение № 111 от 28.02.2020г. на ВКС по ч. т. д. № 101/2020г., II т. о., ТК на ВКС.Тъй като коментираното допълнение на разпоредбата на чл.113 ГПК има действие само за заварените производства към 24.12.2019г., в случая същата не намира приложение, тъй като производството по делото е приключило с обявяване на неподлежащото на обжалване въззивно решение на 04.12.2019г., на осн. чл.296, т.1 ГПК, поради което подадената срещу него касационна жалба не е породила суспензивен ефект.

Следователно, е било налице основанието на чл.286, ал.1, т.3 от ГПК за връщане на касационната жалба с обжалваното разпореждане, постановено в изпълнение на предоставените от процесуалния закон на въззивния съд правомощия в законен състав.

Поради изложеното, обжалваното разпореждане, като законосъобразно, се потвърждава, а на въззиваемия се присъждат разноските в настоящото производство, приключващо развитието на производството, за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., доказани с приложения към отговора договор за правна помощ на л.13.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 680 от 23.01.2020г., постановено по възз.гр.дело № 2109/2019г. по описа на ОС - Пловдив, с което се връща подадената от „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК …, касационна жалба, вх. № 271/06.01.2020г., против постановеното по делото Решение № 1430/04.12.2019г.

ОСЪЖДА „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК …, да заплати на В.Н.Г., ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.(двеста лева).

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: