№ 14041
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110162107 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Ищецът Е. Б. В. твърди, че ответникът му е повдигнал обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, въз основа на което е било проведено наказателно
производство в периода от 19.12.2019 г. до 16.11.2021 г., приключило с влязла в сила
оправдателна присъда, като на 11.12.2019 г. е бил и задържан за срок от 24 часа на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Поддържа, че от неоснователно проведения наказателен
процес е претърпял стрес, който е оказал негативно въздействие върху личния му живот –
станал е притеснен, отчаян и тревожен, търпял е негативно отношение към него на
работното си място, на което е бил понижен, а впоследствие се е наложило да напусне и не е
успял да си намери друга работа до приключване на наказателното дело. Твърди, че е
претърпял и имуществени вреди под формата на платено възнаграждение на адвокат за
процесуално представителство и защита по наказателното производство. Ето защо
претендира обезщетяването на претърпените неимуществени вреди със сумата от 12000 лв.,
както и обезщетяването на претърпените имуществени вреди със сумата от 500 лв.,
причинени от наказателното преследване срещу ищеца, приключило с влязла в сила
присъда, с която е бил признат за невиновен, ведно със законната лихва върху сумите от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното им изплащане.
Ответникът *********** оспорва исковете при твърдения за липса на доказателства ищецът
1
да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди в пряка и непосредствена
причинна връзка с поведението на ответника. Счита, че доколкото ищецът сам е напуснал
работата си, обстоятелството, че впоследствие не успял да си намери нова работа, е
ирелевантно за настоящия правен спор. Намира, че задържането за срок от 24 часа е въз
основа на заповед на полицейски орган, която представлява индивидуален административен
акт и легитимиран да отговаря за евентуално претърпени вреди от него е издателят му, а не
ПРБ. Оспорва размера на предявения иск като прекомерно завишен с оглед личността на
ищеца и съдебното му минало, липсата на данни за извършени интензивни процесуални
действия с участието на обвиняемия, които да са довели до притеснения извън обичайните,
както и предвид икономическия стандарт в страната. Оспорва и претендираните
имуществени вреди, доколкото липсват доказателства, че оказаната процесуална защита е
именно по процесното наказателно дело.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в
тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1)
повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан с
влязла в сила присъда; 2) претърпени неимуществени и имуществени вреди в причинна
връзка с проведеното наказателно преследване.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че
срещу ищеца е било повдигнато обвинение от ответника за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК, въз основа на което е било проведено наказателно производство в периода от
19.12.2019 г. до 16.11.2021 г., приключило с влязла в сила оправдателна присъда.
Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се приеме, че
обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от ответника,
несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно. Ето защо, ответникът дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ.
При незаконно повдигане и поддържане на обвинение се засяга по един недопустим начин
правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което несъмнено води
до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от това увреждане. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за
които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл.
52 ЗЗД по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
2
дължимото обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за
неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото
обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен
план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания. В този смисъл – постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 223 от
04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о.
В настоящия случай от приложеното за послужване наказателно дело е видно, че
досъдебното производство срещу ищеца е било образувано на 19.12.2019 г., когато Е. Б. В. е
бил привлечен като обвиняем, като не му е била наложена мярка за неотклонение. Същият е
отказал да дава обяснения на този етап, като в хода на досъдебното производство не са
извършвани действия по разследването с негово участие. На 11.12.2019 г., при установяване
на деянието, на ищеца е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, със заповед №
6934/11.12.2019 г. на мл. автоконтрольор към СДВР – ОПП, както и на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР ищецът е бил задържан за срок от 24 часа с оглед проверка за извършено
престъпление по чл. 343б НК. На 20.12.2019 г. му е било предявено разследването в
присъствие на защитник, като отново е отказал да дава обяснения пред разследващия орган.
На 20.01.2020 г. ********** е внесла обвинителен акт срещу Е. Б. В. за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и е образувано н.о.х.д. № 930/2020 г. по описа на СРС,
122 състав. В рамките на съдебното производство са проведени 3 открити съдебни заседания
в периода 24.06.2020 г. – 28.10.2020 г., на които Е. Б. В. се е явил лично и с упълномощен
адвокат (с изключение на третото заседание, на което не се е явил лично, но в присъствие на
упълномощения му защитник е даден ход на делото), като с присъда от 28.10.2020 г. съдът е
признал ищеца за невиновен и го е оправдал. По подаден от прокуратурата протест е
образувано в.н.о.х.д. № 2661/2021 г. по описа на СГС, IV въззивен състав, по което е
проведено едно открито съдебно заседание на 12.07.2021 г., на което не е даден ход на
делото поради молби от ищеца и защитника му за отлагане, както и едно открито съдебно
заседание на 11.10.2021 г. по същество, след което е постановено решение от 16.11.2021 г., с
което първоинстанционната присъда е била потвърдена.
От изложеното е видно, че в хода на цялото наказателно производство, продължило година
и 11 месеца, ищецът е оказвал съдействие на разследващите органи и на съда, явявал се е
лично и със защитник в съдебните заседания, като не е участвал лично в действия по
разследването, а с цялостното си поведение не е станал причина за неоснователно забавяне
на производството срещу него. При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът съобразява освен периода от време, през който спрямо ищеца
реално са били предприети действия по наказателно преследване, така и липсата на
3
наложена мярка за неотклонение, както и характера на престъплението, за което му е било
повдигнато обвинение – основен състав на транспортно престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба, т.е. не
се касае за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че в конкретния случай
проведеното незаконно наказателно преследване е причинило сериозен психически стрес на
Е. В., като същият е станал много подтиснат и се е притеснявал, че няма да може да издържа
семейството си, тъй като работи като шофьор, а в хода на наказателното производство са
отнели шофьорската му книжка. Свидетелката Ваня Николова Вандова, с която ищецът
живее във фактическо съпружеско съжителство, разказва, че Е. е станал раздразнителен,
сънят му се е влошил, а на работа е бил понижен в общ работник, като отношението на
колегите му се е променило и това го накарало да напусне работното си място, а
впоследствие дълго време не е успявал да си намери работа. Свидетелката допълва, че Е. е
бил неспокоен и е вярвал, че ще бъде осъден и затова много се е притеснявал как ще
продължи животът му оттук нататък, тъй като винаги е работел като шофьор, а без
свидетелството си за управление на МПС не би могъл да упражнява професията си.
Изложеното се потвърждава и от показанията на свидетелката **********, близка приятелка
на ищеца, която разказва, че Е. се е притеснявал за материалното и финансово състояние на
семейството си и не знаел каква работа да започне, след като се принудил да напусне
печатницата заради понижението му в общ работник и подмятанията на колегите му в тази
насока. Свидетелката допълва, че ищецът станал по-затворен, не контактувал с близки и
приятели, бил несигурен и емоционално подтиснат.
Следва да се отбележи, че доколкото ищецът има чисто съдебно минало (видно от
свидетелството за съдимост по наказателното дело), то повдигането и поддържането на
обвинение срещу него за умишлено престъпление само по себе си сочи на настъпило
неблагоприятно отражение върху психиката му като неосъждан човек. Същевременно,
следва да се съобрази обстоятелството, че спрямо ищеца веднъж вече е проведено
наказателно производство за идентично деяние – шофиране в нетрезво състояние,
завършило с освобождаване на ищеца от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК (с решение по н.а.х.д. № 10708/2006 г. по
описа на СРС, влязло в сила на 17.11.2006 г.). В този смисъл, наличието на известен опит на
В. по повдигани срещу него обвинения и проведени съдебни производства е повишило в
малка степен резистентността му към подобни стресови фактори, поради което
интензивността на негативните емоционални преживявания при него не е толкова голяма,
колкото би била при друго лице без този опит.
Във връзка с възраженията в отговора на исковата молба следва да се отбележи, че според
настоящия съдебен състав на обезщетяване в настоящия процес подлежат и
неимуществените вреди, причинени от задържането на лицето по реда на чл. 72 ЗМВР и от
отнемането на свидетелството му за управление на МПС като принудителна
административна мярка. Макар тези действия да са извършени от органите на МВР, в случая
4
те са предприети при условията на обвързана компетентност заради установените данни по
досъдебното производство и образуваното наказателно производство за установяване на
извършено престъпление по чл. 343б НК – предвид разпоредбите на чл. 172 ЗДвП
административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да
прецени дали да наложи ПАМ или не, като в този смисъл е и постановената съдебна
практика (Решение № 50084/30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о.,
Определение № 679 от 2.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1824/2017 г., III г. о.). Що се отнася
до мярката по чл. 72 ЗМВР, следва да се отбележи, че и в трите случая на задържане – до 24
часа от полицейски орган на лице, до 72 часа от прокурор на обвиняем и когато съдът налага
мярка за неотклонение „задържане под стража“ – осъществяваната принуда спрямо
задържаното лице е идентична, тъй като със задържането лицето се поставя в принудителна
изолация от неговите близки и обществото, налага му се определен режим на поведение и се
ограничават гарантирани му от Конституцията права (на лична свобода и неприкосновеност,
на личен живот, на придвижване, на свобода и тайна на кореспонденцията). Затова, в
случаите, когато лицето е оправдано, причинените му в резултат на незаконното задържане
под стража неимуществени вреди подлежат на обезщетяване по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, като следващият се за тях размер се включва в общия размер на дължимото
обезщетение – в този смисъл Решение № 95/08.05.2011 г. по гр.д. № 849/2010 г. по описа на
ВКС, III г.о., Определение № 538 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 417/2015 г., III г. о. и
др.
С оглед на гореизложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал и при комплексното зачитане на всички анализирани по-горе обстоятелства,
обуславящи значително висока степен на психически стрес и тревожност предвид
невъзможността за ищеца да упражнява професията си и свързаните с това притеснения за
финансовото състояние на семейството му, но и сочещи към повишена резистентност на
подсъдимия към стресовите фактори, свързани с наказателното преследване, предвид
проведеното в минал период наказателно производство срещу него, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е 4500 лв.,
като за тази сума следва да бъде уважен искът, а за разликата до пълния предявен размер от
12000 лв. следва да се отхвърли. Върху основателната част от претенцията следва да бъде
присъдена законна лихва, считано от датата на влизане на съдебния акт за оправдаване на
ищеца в сила (16.11.2021 г.), доколкото от този момент ответникът е изпаднал в забава – в
този смисъл Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, т. 4.
По делото се установява, че за осъществената защита от процесуален представител в
наказателното производство ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв., като плащането му е удостоверено в представения договор за правна
защита и съдействие от 20.12.2019 г. (приложен по досъдебното производство), служещ като
разписка. Във връзка с възраженията в отговора на исковата молба следва да се отбележи, че
от договора е видно, че е сключен за осъществяване на правна защита именно по процесното
досъдебно производство № 1526/2019 г. по описа на 08 РУ – СДВР, посочено в раздел II
5
Предмет на договора, като в рамките на това ДП ищецът е привлечен като обвиняем и му е
повдигнато обвинение за извършено престъпление, за което впоследствие е бил оправдан.
Съгласно трайната съдебна практика (Решение № 126 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр.д. №
55/2009г., ІV г.о., Решение № 355 от 03.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1651/2009г., ІІІ г.о., и
Решение № 433 от 23.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 563/2009 г., ІV г.о.), разноските,
изразяващи се в заплатен от обвиняемия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата
му в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратяване на
производството, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ и
подлежат на обезщетяване по реда на този закон. Това е така, тъй като в Наказателно-
процесуалния кодекс не е предвидена процесуална възможност претенцията за разноски,
изразяващи се в заплатен от обвиняемия адвокатски хонорар, да се упражни в наказателното
производство и следователно тези вреди следва да бъдат обезщетени по общия ред на
ЗОДОВ – арг. чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ. Ето защо, ответникът дължи обезщетение за причинените
имуществени вреди на ищеца в размер на 500 лв., ведно със законната лихва от влизане в
сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане, като предявеният иск за
сумата се явява основателен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски съобразно уважената част от исковете в размер на
10 лв., платена държавна такса, и в размер на 800 лв., възнаграждение за един адвокат, което
на основание чл. 38 ЗАдв следва да бъде присъдено в полза на процесуалния представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***********, с адрес: ***********, да заплати на Е. Б. В., ЕГН **********, с
адрес: *********** по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 4500
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (психически стрес),
както и сумата от 500 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
резултат от наказателно преследване, приключило с влязла в сила на 16.11.2021 г.
оправдателна присъда по н.о.х.д. № 930/2020 г. по описа на СРС, 122 състав, ведно със
законната лихва върху сумите от 16.11.2021 г., до окончателното им изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 10 лв., разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 4000 лв. до пълния
предявен размер от 12000 лв.
ОСЪЖДА ***********, с адрес: ***********, да заплати на адв. В. ОГНЯНОВ П. от САК,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38 ЗАдв сумата от 800 лв., възнаграждение в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7