РЕШЕНИЕ
№ 260050
гр. Русе, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговска колегия, в открито заседание на първи октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
БОЯН ВОЙКОВ – мл. съдия
при участието на секретаря МАНЯ
ПЕЙНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Войков в.т. дело № 336 по описа за 2020 год., за се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
адв. В.Р. – особен представител на единия от
ответниците по първоинстанционното производство Т.Й.М.,
ЕГН: **********, с адрес ***, против Решение № 703/12.06.2020 г. по гр.д. №
3672/2019 г. на РС – Русе, в частта, с която е признато за установено, че Т.М.
дължи на „А.с.в.“ ЕАД солидарно сумата от 18 200,05 лв., представляваща
частично претендирана главница по договор за
потребителски паричен кредит за периода от 14.03.2018 г. – 14.04.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от 12.02.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Макар и изводът
на съда за недействителност на договора за потребителски кредит на основание
чл. 23 ЗПК да е правилен касателно отговорността на
кредитополучателя, същата постановка не важи за поръчителя. Съгласно чл. 138,
ал. 2 ЗЗД поръчителството може да съществува само за действително задължение, поради
което, с оглед обявяването на договора за недействителен, отговорността на
поръчителя отпада. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част, като
вместо това да бъде постановено ново, с което да се отхвърли предявеният срещу Т.М.
иск. Претендира разноски.
В двуседмичния срок за отговор на
въззивната жалба е постъпил такъв от другия ответник – Р.П.П.,
ЕГН: **********, с адрес ***, чрез назначения по делото особен представител адв. В.Й. от РАК, със съдебен адрес ***. В същия са
изложени съображения за неоснователност на жалбата. Мярката за отговорността на
поръчителя е обемът на главния дълг. В съдебно заседание прави искане за
присъждане на разноски.
Насрещната въззиваема
страна – А.с.в.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., ***,
чрез юрк. И. Н., е подала в законоустановения
двуседмичен срок отговор на въззивната жалба, като изразява становище за
нейната неоснователност. По отношение въпросът за действителността на договора
за потребителски кредит разпоредбата на чл. 23 ЗПК е специална спрямо нормативната
уредба по ЗЗД. В процесния случай не е налице подписан договор за
поръчителство, а задължението на въззивника произтича от договора за
потребителския кредит. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.
При изпълнение правомощията си по
чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Установената от първата инстанция
фактическа обстановка не е спорна между страните, поради което въззивният съд я възприема изцяло. Спорни са само въпросите
относно приложението на материалния закон и интерпретацията на събраните по
делото доказателства.
Прието е, че ответникът Р.П.П. (тогава все още с фамилията Милкова) е сключил на
23.02.2016 г. в качеството си на кредитополучател потребителски паричен кредит №
2161560 с „У.К.Ф.“ ЕАД, като последното предоставило на кредитополучателя
потребителски паричен кредит в размер на 50 000 лв. чрез превод по банкова
сметка ***.02.2016 г. Същият следвало да се погаси на 72 равни анюитетни
вноски, които включвали, освен главницата, и договорна лихва, както и вноски за
застрахователна премия по застрахователна програма „К.п.п.“.
Общият дължим размер на застрахователната премия бил 1 830,24 лв.
Уговореният годишен лихвен процент бил в размер на 6,99%, което правило общ
размер на възнаградителната лихва за периода 11 533,04 лв. В погасителния
план било посочено общо, че годишният процент на разходите бил 8,71%. В
документа, обективиращ договора за потребителски
паричен кредит, бил вписан като поръчител вторият ответник по делото – Т.М..
Съгласно чл. 13 от Общите условия на „У.К.Ф.“ ЕАД поръчителят поемал задължение
към дружеството да бъде солидарно отговорен за изпълнението на всички настоящи
и бъдещи условни и безусловни задължения на кредитополучателя (наречен
„потребителя“), които възникват по силата на Общите условия. Не е спорен фактът,
че договорът и общите условия носят подписите на страните по делото.
Вземането към кредитополучателя Р.П.
е било цедирано на ищеца А.с.в.“ ЕАД, като същият е
бил упълномощен да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне. Цесионерът изпратил по пощата и чрез ЧСИ
уведомления до главния длъжник и поръчителя на посочените по договора техни
постоянни адреси, които, според извършените в заповедното производство справки
в НБД „Население“, са били актуални.
На 12.02.2019 г. ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за което е било
образувано ч.гр.д. № 883/2019 г. на РС – Русе, като е била издадена заповед за
изпълнение за сумите от 18 200,05 лв. – главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането, 3 106,82 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017
г. до 12.02.2019 г., 426,15 лв. – държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Предвид връчването ѝ на длъжниците
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, на заявителя е било указано да предяви иск
за установяване на вземането, като същият е спазил едномесечния срок за
предявяването на иска.
Обстоятелството дали кредитът е
бил обявен за предсрочно изискуем е ирелевантен за
спора, с оглед задължението на съда да вземе предвид настъпилите след
предявяването на иска факти и претенцията на ищеца за заплащане на падежиралата към 14.04.2020 г. главница. По делото е
назначена съдебна счетоводна експертиза, която е дала отговор относно размера
на дължимите от ответниците суми.
При така установените фактически
обстоятелства Окръжният съд намира решението в обжалваната му част за НЕПРАВИЛНО по следните съображения:
Релевираните от въззивника доводи досежно предпоставката за ангажиране отговорността на
поръчителя – да е налице действително задължение, са основателни. Районният съд
правилно е преценил сключения между страните договор за потребителски кредит за
недействителен поради несъответствието му с изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Изложил е правилни мотиви досежно наличието на две
основания за недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК. Правилно е
преценил, че текстът на договора е изписан с шрифт по-малък от размер 12, което
е нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Констатирал е също, че годишният процент на
разходите (ГПР) не е конкретизиран по отношение на това какво се включва в
него, което препятства потребителя да узнае какви точно разходи водят до
оскъпяването на предлагания кредит, като това е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин – друго основание
за недействителност по чл. 22 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 138, ал. 2,
изр. 1 ЗЗД гласи, че поръчителството може да съществува само за действително
задължение. Щом договорът за потребителски паричен кредит от 23.02.2016 г. е
бил обявен за недействителен, то същият не може да породи и действително
задължение, за което отговорност да носи поръчителя. Такова възражение е
направил особения представител на поръчителя още в отговора на исковата молба,
което, в нарушение на съдопроизводствените правила,
не е било разгледано и обсъдено от районния съд. Сама по себе си
недействителността на договора за потребителски кредит не влече след себе си
недействителност и на договора за поръчителство, но последното не би могло да
породи своето действие, защото е налице необходимо условие задължението, за
което се поръчителства, да е действително. В настоящия случай чл. 22 ЗПК
предвижда една своеобразна санкция по отношение на търговеца, който е действал
недобросъвестно, който не е положил грижата на добрия търговец и е нарушил
правата на потребителя, гарантирани в специален закон. Санкционирането на
правната сделка с най-тежката правна последица в гражданското право, а именно
недействителността, има за цел да възстанови баланса в отношенията между
търговец и потребител и да санкционира първия за неспазване на императивни
правни норми, като го лиши от определени облаги. В този смисъл, като пряка
последица от недействителността на договора, задължението на поръчителя не би
могло да възникне, следователно същият не може да отговаря за задължения,
произтичащи от такъв договор.
Неоснователно е възражението на
насрещната въззиваема страна „А.с.в.“ ЕАД, че не е
налице договор за поръчителство, а задължението на ответника Т.М. произтичало
направо от договора за потребителски паричен кредит. Макар и волеизявленията на
поръчителя, кредитополучателя и кредитодателя да са обективирани в един и същи документ, това не означава, че
първият не разполага с такова качество, тъй като, видно от съдържанието както
на договора, така и на Общите условия, изрично е посочено, че ще отговаря като поръчител.
В чл. 13 от Общите условия на кредитодателя освен
това е посочено, че се поема задължение в качеството му на поръчител да осигури
пълно и точно изпълнение на всички задължения на потребителя. Следователно
страните са действали с ясното съзнание, че Т.М. ще отговаря като поръчител, а
не като обикновен солидарен длъжник по смисъла на чл. 121 ЗЗД.
С оглед гореизложеното
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, като
вместо това да се постанови ново, с което предявеният от „А.с.в.“ ЕАД иск
против Т.М. да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
ангажирана отговорността за разноски на въззиваемия Т.М.,
защото поради отхвърляне на исковете срещу него той не следва да дължи разноски
за която и да е фаза на производството. Предвид изхода на спора пред настоящата
инстанция въззиваемият „А.с.в.“ ЕАД следва да бъде
осъден да заплати възнагражденията на двата особени представители в размер на
по 150 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№ 703/12.06.2020 г. по гр.д. № 3672/2019 г. на РС – Русе, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че Т.Й.М., ЕГН: **********,
с адрес ***, дължи на „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в гр. С., ***, солидарно сумата от 18 200,05 лв.,
представляваща частично претендирана главница по
договор за потребителски паричен кредит за периода от 14.03.2018 г. – 14.04.2020
г., ведно със законната лихва, считано от 12.02.2019 г. до окончателното
ѝ изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК: ***, иск за признаване за установено, че Т.Й.М., ЕГН: **********,
дължи солидарно сумата от 18 200,05 лв., представляваща частично претендирана главница по договор за потребителски паричен
кредит за периода от 14.03.2018 г. – 14.04.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 12.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТМЕНЯ Решение
№ 703/12.06.2020 г. по гр.д. № 3672/2019 г. на РС – Русе, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която Т.Й.М., ЕГН: **********, е осъден
да заплати на „А.с.в.“ ЕАД, ЕИК: *** разноски по ч.г.д. № 883/2019 г. на РС –
Русе в размер на 414 лв. и разноски
по гр.д. № 3672/2019 г. на РС – Русе в размер на 1 848,94 лв.
ОСЪЖДА „А.с.в.“
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., ДА
ЗАПЛАТИ на адв. В.Р. от РАК, със съдебен адрес ***,
ст. 15, сумата от 150 лв. –
възнаграждение за особен представител.
ОСЪЖДА „А.с.в.“
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр. С., ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.
В.Й. от РАК, със съдебен адрес ***, сумата от 150 лв. – възнаграждение за особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1)
2)