№ 1045
гр. Стара Загора, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Д.
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20255530101155 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.386, ал.1 КЗ.
Ищецът „ФИНАНСОВО ИНВЕСТИЦИОННА ГРУПА ПЛЮС“ ООД, гр. Стара
Загора твърди в исковата си молба, че на 07.12.2022 г. сключил застраховка по
застрахователна полица № ... с ответника, с която застраховал за сумата от 310354,17 евро
самостоятелен обект за обществено хранене в гр. Стара Загора, ..., с идентификатор: ....
Застраховката била сключена в полза на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, за срок от
21.12.2022 г. до 20.12.2023 г. На 16.02.2023 г. настъпило застрахователно събитие, като от
извършени СМР била разкъртена плочата на горния етаж, която се явявала таван на имота на
ищеца в областта на ВиК тръбите, като била спукана ВиК тръба за отходни води, в резултат
на което в помещенията на застрахования имот текла отходна мръсна вода и подът бил
напоен с тази мръсна вода. За настъпилото застрахователно събитие ищецът уведомил
ответника още на същия ден - 16.02.2023 г., като по случая била регистрирана претенция №
.... Също така изпратил и изявление до ответника застраховател, че дължимото
застрахователно обезщетение следвало да бъде изплатено на титуляря на полицата - ищец в
настоящото производство - по посочена банкова сметка. На 06.04.2023 г. ответникът отказал
да заплати застрахователното обезщетение. Счита постановения отказ за неправилен и
незаконосъобразен. Ищецът моли съда да осъди ответника ЗД „БУЛИНС“ АД, да заплати на
„Финансово инвестиционна група плюс“ ООД обезщетение по застрахователна полица № ...
от 07.12.2022 г. за настъпилото застрахователно събитие, изразяващо се в авария на
водопроводните тръби и разкъртване на тавана около водопроводните тръби, което
претендира частично в размер на 1250 лв. от общо дължимите 8 000 лв., по което
застрахователно събитие е регистрирана претенция N ... по описа на ответника, ведно със
1
законната лихва върху тази частично претендирана сума от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛИНС“ АД, гр. София оспорва
изцяло предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Административни и търговски обекти” по отношение на
„Финансово инвестиционна група плюс”ООД. Действително при него била заведена щета №
..., но съгласно Общите условия на ЗД „Бул Инс” АД покритите рискове включвали следните
клаузи: „01”-Пожар, „01-1”-Разходи за отстраняване на развалини и останки...в резултат от
покрити по полицата застрахователни събития”, „02”-Буря, ураган, градушка,” „02-1“ -
Наводнение, вследствие на природни бедствия, „03’’-Измокряне в резултат на авария на
водопроводни, паропроводни, канализационни и отоплителни инсталации, „04”-Свличане и
струпване на земни пластове, „05”-Земетресение, „07”- Увреждане от удар от транспортно
средство или в резултат на авария на товаро-разтоварни машини, както и увреждане от удар
от животно, „08” Вандализъм/злоумишлени действия на трети лица/, в това число
злоумишлена експлозия и злоумишлен палеж. Събитието - „В резултат от извършване на
СМР от горните етажи, има разкъртване в плочата, премахване на тръби за отходна вода” не
влизало в покритието на нито един от уговорените и посочени в полицата рискове. Съгласно
Общите условия на застраховка „Административни и търговски обекти” застрахователят
покривал единствено преките материални вреди на имуществата в резултат на проявление
на уговорените и посочени в полицата рискове /клаузи/. Оспорва иска и по размер.
Претендираната сума не отговаряла на действителната стойност на причинените щети.
Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуален представител на
ищеца и моли съда на основание чл.78, ал.5 ГПК да намали същото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
По делото е представена застрахователна полица № .../07.12.2022 г. за имуществена
застраховка „Административни и търговски обекти” със срок на действие от 0:00 часа на
21.12.2022 г. до 24:00 часа 20.12.2023 г., сключена между страните в настоящото
производство. Според т.1 застрахованото имущество представлява: самостоятелен обект за
обществено хранене с адрес: гр. Стара Загора, ..., с идентификатор: .... Застрахователната
стойност е 310354,17 евро.
С уведомление за щета № .../16.02.2023 г. ищецът е уведомил застрахователя за
настъпило на 16.02.2023 г. в 8:40 ч. застрахователно събитие и е поискал за му бъде
заплатено застрахователно обезщетение. Според посоченото в уведомлението събитието се
изразява в следното: „В резултат на извършване на СМР от горните етажи има разкъртване
на плоча, премахване на тръби на отходна вода“. По делото е представен протокол за оглед
по щета № ..., извършен на 16.02.2023 г. от вещо лице Г.З., от който е видно, че в резултат на
извършване на ремонтна дейност на горния етаж има разкъртване на плочата и спукана
2
тръба за отходната вода.
С писмо от 06.04.2023 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че отказва да
заплати застрахователно обезщетение. Отказа си застрахователят е мотивирал с факта, че
причината за настъпилите вреди не може да се определи като покрит риск по смисъла на
Общите условия на застраховка „Административни и търговски обекти” и не попада в
обхвата на нито една от клаузите.
Съгласно чл.343, ал.1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да
поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно
събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Разпоредбата на чл.386, ал.1 КЗ
предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума
(лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Според чл.386, ал.2
КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
В разглеждания случай не е спорно, че ответникът застраховател е поел риска да
заплати обезщетение за причинени на застрахования ищец вреди от следните посочени в
Общите условия на застраховка „Административни и търговски обекти” застрахователни
събития: „01” - Пожар, „01-1”- Разходи за отстраняване на развалини и останки, разчистване,
наложително събаряне, или демонтиране в резултат на покрити по полицата застрахователни
събития”, „02”- Буря, ураган, градушка, падане на дървета и клони в резултат на буря или
градушка, проливен дъжд, увреждане то тежест при естествено натрупване на сняг или лед“;
„02-1“ - Наводнение вследствие на природни бедствия, „03’’-Измокряне в резултат на авария
на водопроводни, паропроводни, канализационни и отоплителни инсталации и включените
към тях уреди, както и в резултат на авария на спринклерни/пожарогасителни инсталации,
„04” - Свличане и срутване на земни пластове, „05” - Земетресение, „07”- Увреждане от удар
от транспортно средство или в резултат на авария на товаро-разтоварни машини, както и
увреждане от удар от животно, „08” - Вандализъм/злоумишлени действия на трети лица/, в
това число злоумишлена експлозия и злоумишлен палеж. Не е спорно също така, че
застрахователното събитие е настъпило на 16.02.2023 г. – в периода на действие на
застрахователния договор.
Макар да не е посочено в исковата молба кой от посочените искове ищецът твърди,
че е настъпил в конкретния случай, то с оглед изложените от ищеца факти и представените
доказателства, следва да се приеме, че ищецът се позовава на риск по клауза „03’’-
Измокряне в резултат на авария на водопроводни, паропроводни, канализационни и
отоплителни инсталации и включените към тях уреди, както и в резултат на авария на
спринклерни/пожарогасителни инсталации. Подробна дефиниция на посочения риск се
съдържа в т.11.5 от Общите условия на застраховка „Административни и търговски
обекти”, където в т.11.5.2 изрично е посочено, че застрахователят не покрива загуби и
3
повреди, когато аварията е настъпила при строителни и ремонтни работи.
В случая в самото си уведомление до застрахователя от 16.02.2023 г. ищецът е
посочил, че измокрянето в застрахования обект е причинено от повреда на канализационна
тръба вследствие на СМР на горните етажи. При извършения на същата дата оглед също е
констатирано, че измокрянето е резултат от спукана канализационно тръба, настъпило
поради разкъртване на плочата на горния етаж при извършване на ремонтни дейности. В
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза също не се сочи
друга, различна причина за настъпилите вреди.
При така установените обстоятелства съдът намира, че увреждането от измокряне на
застраховано имущество, предмет на исковата молба, не съставлява застрахователно
събитие, тъй като съгласно изрично предвиденото в т.11.5.2 от Общите условия на
застраховка „Административни и търговски обекти” изключение застрахователят не
отговаря за този риск.
Поради изложеното предявеният от „ФИНАНСОВО ИНВЕСТИЦИОННА ГРУПА
ПЛЮС“ ООД, гр. Стара Загора против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛИНС“ АД,
гр. София иск за заплащане на сумата 1250 лева, като част от дължимата сума 8000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застрахователна
полица № .../07.12.2022 г. за имуществена застраховка „Административни и търговски
обекти”, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.02.2023 г. до окончателно й
заплащане, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 1320 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно искането на ищеца за намаляване поради
прекомерност на възнаграждението за един адвокат на ответника, тъй като същото е в
размер на 1100 лв. /1320 лв. с ДДС/ - минималният размер, определен съобразно чл.7, ал.2,
т.2, вр. с чл.2, ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа .
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ФИНАНСОВО ИНВЕСТИЦИОННА ГРУПА ПЛЮС“
ООД, гр. Стара Загора, ул.“Веселин Ханчев“ 9, ЕИК *********, представлявано от Н.Т.Н.,
против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛИНС“ АД, гр. София, район Лозенец, бул.
“Джеймс Баучър” 87, ЕИК *********, представлявано от К.Д.К. и С.С.П., иск за заплащане
на сумата 1250 лева, като част от дължимата сума 8000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застрахователна полица №
.../07.12.2022 г. за имуществена застраховка „Административни и търговски обекти”, ведно
със законната лихва върху тази сума от 16.02.2023 г. до окончателно й заплащане, като
неоснователен.
4
ОСЪЖДА „ФИНАНСОВО ИНВЕСТИЦИОННА ГРУПА ПЛЮС“ ООД, гр. Стара
Загора, ул.“Веселин Ханчев“ 9, ЕИК *********, представлявано от Н.Т.Н., да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛИНС“ АД, гр. София, район Лозенец, бул.
“Джеймс Баучър” 87, ЕИК *********, представлявано от К.Д.К. и С.С.П., сумата 1320 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5