ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 353 21.03.2019г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На двадесет и първи март две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав
:
Председател: АННА ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 24 по описа
на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на И.П.К. с ЕГН ********** и Р.К.К.
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** - адвокат Д.Р., против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ОЛИМПИК““
АД със седалище и адрес на управление Кипър, гр.Никозия, ул.„Агапинорос и
Макариу III” № 27, регистрирана в търговския и фирмен регистър на Република Кипър с № НЕ
71103, представляван понастоящем от назначения временен ликвидатор Павлос
Накузи, чрез клона на търговеца
в Република България – „Застрахователна
компания „Олимпик – Клон България““ КЧТ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Триадица“ ул.“Гоце Делчев“ № 142-142А, представляван
от Пелагиа Теодосиева Евтимова.
Предявени са
субективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на всеки от
ищците по 170 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди
от непозволено увреждане, причинено виновно от Нихат Ахмед Топал – на 21.08.2016г.
при управление на моторно превозно средство допуснал ПТП, при което причинил смъртта
на сина на ищците – Мартин Иванов К., починал на 31.08.2016г. Претендират и законна
лихва върху стойността на обезщетенията от датата на деликта – 31.08.2016г. до
окончателното им изплащане.
На съда е служебно
известно, че съпругата и децата на починалото лице Мартин Иванов К. също са
предявили искове за обезщетения от описаното непозволено увреждане - т.д. № 39/ 2018г. по описа на ОС –
Бургас, образувано по искова молба на МИЛЕНА КОЛЕВА К. с ЕГН **********,
действаща лично и като майка и законен представител на малолетните си деца И.
МАРТИНОВ К. с ЕГН ********** и БОЖИДАР МАРТИНОВ К. с ЕГН **********,***, със
съдебен адрес *** - адвокат Д.Р., против
същия ответник - „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ОЛИМПИК““ АД - Кипър, чрез клона на търговеца в Република България – „Застрахователна компания
„Олимпик – Клон България““ КЧТ. Предявени са субективно кумулативно съединени осъдителни
искове за заплащане на всеки от ищците по 180
000 лв. - обезщетения за неимуществени
вреди от непозволено увреждане от описания деликт. Към тях са обективно съединени
и искове за обезщетения за имуществени вреди : 1. 2 886 лв. – претърпени вреди от Милена Колева К., състоящи се
в разходи за изработка и монтаж на паметник на покойния й съпруг в размер на
2 676 лв. и 210 лв. разходи за психологическо консултиране; 2. 33 000 лв. – пропуснати ползи от лишаване
на малолетното дете И. Мартинов К. от издръжката, осигурявана от починалия
родител за периода от смъртта му до навършването на пълнолетие на детето – по
250 лв. месечно за период от 11 години; 3. 54 000
лв. - пропуснати ползи от лишаване
на малолетното дете Божидар Мартинов К. от издръжката, осигурявана от починалия
родител за периода от смъртта му до навършването на пълнолетие на детето – по
250 лв. месечно за период от 18 години. Претендират се и законни лихви върху
всяко от паричните вземания от датата на деликта – 31.08.2016г. до
окончателното им изплащане.
Тъй като предметът
и на двете дела обхваща установяване на еднакви обстоятелства относно
настъпването на ПТП и последиците от него, както и относно договорната
отговорност на ответника, а ищците по делата са близките родственици на
починалия, съдът намира, че е налице връзка между делата по смисъла на чл.213
от ГПК, която за процесуална икономия налага двете производства да бъдат
съединени с оглед постановяването на общо решение по тях.
Съдът намира за
неоснователно искането на ответника за съединяване и на т.д.№ 38/ 2018г. по описа на БОС, образувано по иск на пострадалата
от същото ПТП Яна Колева Душева. Въпреки идентичността на част от правопораждащите
факти, съдът приема, че самостоятелната материалноправна легитимация на това
пострадало лице от непозволеното увреждане обуславя различен предмет на
доказване и предполага разглеждането на исковете й в отделно производство.
Производството по
двете съединени дела – т.д. № 24/ 2018г. и № 39/ 2018г. по отписа на БОС е било
спряно с влезли в сила определения на съда от 03.05.2018г. на основание чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК – до приключване на нохд № 1132/ 2017г. по описа на БОС с влязла в сила присъда.
С молби от
19.03.2019г. пълномощникът на ищците по делата представя доказателства, че
постановената по нохд № 1132/ 2017г. присъда е влязла в сила на
20.02.2019г. Ето защо съдът приема, че е отстранена пречката за движение на
настоящото производство и на основание чл.230 ал.1 ГПК то следва да бъде
възобновено. На основание чл.230 ал.3 от ГПК производството следва да продължи
от фазата, в която е било спряно – постановяване на определение по чл.374 от ГПК.
Обстоятелства, на
които ищците основават претендираните права и предявените искове :
Твърдят, че на 21.08.2016г.
около 13:00 ч., на път № 906 – от разклона за с.Порой в посока към гр.Каблешково,
община Поморие, област Бургас, Нихат Ахмед Топал управлявал лек автомобил „Рено“,
модел „Канго“ с per. № А 1759 МК, нарушил правилата за движение по пътищата –
навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение, без да изпреварва или да
заобикаля, в резултат на което допуснал пътно-транспортно произшествие с
движещото се насрещно МПС – лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № А
0092 ВМ, управляван от Мартин Иванов К. ***, като по непредпазливост причинил
смъртта на водача Мартин Иванов К., настъпила на 31.08.2016г., и средни телесни
повреди на пътничката Яна Колева Душева. Против виновния водач Нихат Ахмед
Топал е образувано наказателно производство - нохд № 1132/ 2017 г. по описа на ОC
- Карнобат, понастоящем приключило с влязла в сила присъда, с която Нихат Ахмед
Топал е признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и причинената по непредпазливост
смърт.
Отговорността на
ответника произтича от задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по полица № BG/ 28/ 116001941731/, в чието
покритие е извършено деянието на застрахованото лице Нихат Топал.
Ищците считат, че са
от кръга на лицата с право на обезвреда за нанесените им имуществени и
неимуществени вреди от загубата на близкия им загинал родственик. Всички ищци
основават исковете си на твърдения за претърпени болки и страдания, свързани с
безвъзвратната внезапна и шокираща загуба на родственика им – син на И.П.К. и Р.К.К.,
съпруг на Милена Колева К. и баща на малолетните И. Мартинов К. и Божидар
Мартинов К..
Ищците И.П.К. и Р.К.К.
сочат следните основания на претърпените от тях неимуществени вреди : Покойният
им син бил тяхна подкрепа и опора, поддържали близка връзка с него, дори и след
като той създал свое семейство, като и понастоящем И.К. живеел в едно
домакинство със семейството на сина си. Помагал на майка си с разрешаването на
всякакви битови проблеми, носил й радост, когато е имала здравословни проблеми,
я водил на лекар, подпомагал я финансово за закупуване на лекарства, имали
близка духовна връзка.
Ищците Милена
Колева К., И. Мартинов К. и Божидар Мартинов К. твърдят, че покойният Мартин К.
бил чудесен съпруг и баща. Съпрузите се обичали, били щастливи заедно и имали
общи планове за бъдещето си. Към момента
на ПТП ищцата Милена К. вече била бременна с второто им дете, като Божидсар К.
се родил след смъртта на баща си. Ищцата сочи, че занапред ще трябва сама да
отглежда и да възпитава децата си, като от този деликт тя е лишена от
единствената си опора, а децата – от авторитета и напътствията на баща си,
както и от единствения човек, който е щял да ги обича и отглежда с цялата си
любов и отговорност към тях. Детето Божидар никога няма да види и да опознае
баща си, а детето И. имало неповторима духовна близост с баща си, която майката
не може да компенсира, поради което загубата е изключително драматична за него.
Непосредствено след смъртта на бащата се наложило майката да заведе детето И.
на психолог, който дълго работил с него. И до момента детето страдало от силна
тревожност и от страхове /от изоставяне, от загуба на майката/, които потискал
и така се пораждали поведенчески проблеми – напр. разплаквал се безпричинно.
Сочи се, че чувството за изоставеност и тъгата по починалия родител щели да се
запазят у детето И. през целия му живот и да окажат влияние на личностното му
развитие. Това състояние на тревожност на детето разстройвало допълнително и
ищцата Милена Кирова. Поради непреодолимата си мъка от загубата на най-близкия
си човек тя живеела трудно, нямала желание да упражнява професията си –
фолклорна певица.
Правно основание :
Предявените преки искове
против застраховател за заплащане на обезщетения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ са с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането /в сила от 01.01.2016г./. Исковете за обезщетения за забава в
размер на законната лихва са с правно основание чл.86 ал.1 вр. чл. 84 ал.3 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Относно редовността
и допустимостта на иска :
Исковите молби
отговарят на изискванията на чл.127 – 128 ГПК.
Исковете са
предявени съобразно с правилата за родова и местна подсъдност.
Исковете са
допустимо – налице са процесуалните предпоставки за разглеждането им, липсват възражения
и процесуални пречки.
Книжата по делото
са редовно разменени между страните.
На основание чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето
/ЗЗДетето/ за настоящото съдебно производство, в което са предявени и права на
малолетни деца, следва да бъде уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр.Бургас.
Становище на
ответника :
На 07.02.2018г. на
ответника са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията с
указанията по чл.367 от ГПК. В преклузивния срок по чл.367 ал.1 от ГПК – на 16.02.2018г.
ответникът представя писмени отговори на пълномощник, с които оспорва исковете.
Не оспорва настъпването
на ПТП, настъпилата смърт на родственика на ищците и съществуването към момента
на ПТП на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с водача на лекия автомобил „Рено“. Оспорва противоправното и
виновно поведение в процесното ПТП на застрахования водач, респективно и
отговорността на застрахователя. Твърди 50% съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия Мартин К.. В нарушение на чл.137а от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ лицето не е използвало обезопасителен колан,
като в противен случай не би претърпял настъпилите телесни увреждания от удар
на предната част на главата в панорамното стъкло на управлявания микробус.
Освен това не е изпълнил задължението си по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, като не
е задействал своевременно спирачната система на управлявания от него автомобил
при възникване на опасността, поради което сблъсъкът е настъпил със значително
по-голяма сила, съответно уврежданията са били по-големи.
Ответникът счита,
че представените по делото документи не доказват ищците да попадат в кръга на
лицата, определен с ППВС № 4/ 1961г., № 5/ 1969г. и № 2/ 1984г., които имат
право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като не е налице изискването
те действително да са претърпели вреди. По отношение на ищеца Божидар К. счита
исковете за неоснователни, тъй като лицето не е съществувало като правен субект
към момента на смъртта на пострадалия, а разпоредбата на чл.2, ал.1, б.“а“ от ЗН била неприложима, тъй като само признавала качество на наследник на лицето.
Счита за
прекомерно завишени размерите на претендираните обезщетения. Тъй като съпругата
и децата на починалия съжителствали с неговите родители, те взаимно намирали
емоционална опора в ежедневния контакт с близките си, а силната връзка между
тях оказвала благоприятно въздействие върху емоционалното им състояние и
спомагала за преодоляването на душевните им страдания.
Позовава се на
чл.380, ал.3 и чл.497, ал.1 от КЗ, като твърди, че не дължи законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди от датата на настъпването на инцидента.
Едва на 27.02.2017г. са представени банкови сметки на съпругата на починалия и
на неговите родители, а на основание чл.130 от СК било неоснователно
обезщетенията за децата да бъдат преведени по сметка на тяхната майка. Оспорва
по основание претенциите за законна лихва за обезщетенията за претендираните
имуществени вреди на двете деца, тъй като тези вземания още не са възникнали,
както и претенцията за законна лихва по имуществените вреди на ищцата Милена К.,
тъй като претендираните разходи още не са били направени към момента на
деликта.
Оспорва по
основание иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в
разходи за надгробен паметник. Счита, че тези разходи са направени в изпълнение
на нравствен дълг и не подлежат на обезщетяване по аргумент от чл.55, ал.2 от ЗЗД. Дори и да се приеме противното, тези разходи също следва да бъдат намалени
с установения процент на съпричиняване.
Оспорва и исковете
на малолетните деца за изплащане на обезщетения за вреди от пропусната
родителска издръжка. Счита, че те са преждевременно предявени, тъй като на
основание чл.146 от СК издръжките са платими ежемесечно и не са станали
изискуеми – децата не са навършили пълнолетие. Счита, че осъдителните искове за
изпълнение на повтарящи се задължения са допустими само при условията на
чл.124, ал.2 от ГПК, но в случая подобна претенция към ответника не е
предявена. Като основание за недопустимост на претенциите сочи и
обстоятелството, че ответникът не е бил сезиран с тях по реда на чл.380 от КЗ –
вр. чл.498 КЗ. Твърди също, че правото на обезщетение за претърпени ползи от
лишаване от издръжка възниква, когато лицето е било издържано от починалия или
е имало право на такава издръжка, но само доколкото тази вреда не може да бъде
компенсирана от наследствената пенсия, определена по реда на чл.81 от КСО.
Оспорва починалият да е осигурявал издръжка за децата, надвишаваща дължимите им
наследствени пенсии. При условията на евентуалност твърди, че тази пенсия следва
да се приспадне от размерите на очакваните издръжки, които от своя страна
следва да бъдат намалени с установения процент съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия.
Страните
представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират
и присъждане на направените по делото разноски.
Допълнителна искова
молба :
На основание чл.372 ГПК препис от отговорите е връчен на ищците на 21.02.2018г.
В преклузивния
срок по чл.372 ал.1 от ГПК - на 06.03.2018г. ищците представят допълнителни
искови молби, с които поддържат твърденията си по исковите молби.
Твърдят, че са
отправили извънсъдебно заявление още на 05.09.2017г., но ответното дружество не
се е произнесло в срока по чл.496 от КЗ. Въпреки това представител на ответника
– адвокат А. Георгиев предложил на ищците обезщетения от общо 500 000 лв.
за всички тях.
Във връзка с
претенциите на детето Божидар Мартинов К. се твърди, че заченатото, но неродено
по време на настъпване на вредоносния резултат дете, веднага след раждането си
започва да търпи имуществени и неимуществени вреди от смъртта на баща си.
Моментът на раждането на детето е и моментът, от който възниква правото му на
обезщетение за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са вече настъпили или са бъдещи. Обезщетението за
имуществени вреди е предсрочно изискуемо, тъй като не е възможно до
навършването на пълнолетие да отпадне основанието за това вземане.
Оспорват
твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Мартин К..
Неговите действия били правилни и адекватни на създалата се ситуация, като е
бил със закопчан предпазен колан, който не е бил в състояние да предотврати
уврежданията с оглед на механизма на настъпилото ПТП.
Оспорва и
възраженията на ответника, че съвместното съжителство облекчавало страданията
на ищците от загубата на родственика им. Отново сочат, че само дядото живее
съвместно със снаха си и малолетните деца, като неговата фигура не може да
замести липсата на бащата на децата. А емоциите на бабата и дядото от внучетата
им не заместват упованието и опората, която те биха намерили в покойния си син,
като ежедневният контакт с децата неизбежно напомнял за безвъзвратната загуба и
носел допълнителни страдания от липсата, която децата изпитват и от трудния им
живот.
Допълнителен
отговор :
На основание чл.373 ГПК преписи от допълнителните искови молби са редовно връчени на ответника на 03.04.2018г.
В преклузивния
срок по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не представя допълнителни отговори.
Доказателствена
тежест :
Предвид
становищата на страните и влязлата в сила присъда на наказателния съд съдът
приема за ненуждаещи се от доказване фактите, свързани с извършването на
деянието, противоправността му и виновността на дееца. Спори се относно
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в резултат на противоправно
поведение от страна на пострадалия. Страните не спорят относно : - наличието
към момента на ПТП на посочената в исковата молба валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ между виновния водач и ответното застрахователно
дружество; - настъпилата на 31.08.2016г. смърт на пострадалия от ПТП; -
родствените връзка на ищците с покойния пострадал – съответно син, съпруг и
баща на ищците.
На основание
чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и
154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. В
настоящото производство ищците носят доказателствената тежест да установят претърпените
конкретни имуществени и неимуществени вреди, техният интензитет и
причинно-следствената връзка между деянието и претендираните вреди. Ответникът
носи тежестта да установи твърдяното съпричиняване и размера на наследствената
пенсия на малолетните деца.
По доказателствата
:
Представените от страните
документи, част от доказателствения материал по цитираното наказателно дело с
изключение на официалните документи, не са допустими доказателства по настоящия
спор, тъй като не са събрани по установения в процесуалния закон ред. Представеният
обвинителен акт не е необходимо доказателство по спора, предвид влязлата в сила
присъда.
Останалите
представени от ищците документи, посочените гласни доказателства и поисканата комплексна
съдебна експертиза – медицинска и автотехническа - са допустими, относими и
необходими доказателства и ще бъдат допуснати от съда. Не е необходимо
доказателство по делото поисканото за прилагане наказателно дело, като на
ответника следва да бъде издадено исканото съдебно удостоверение за запознаване
с делото и снабдяване с нужните му документи. Не е необходимо доказателство по
делото и поисканата от ищците съдебна психологическа експертиза относно
състоянието на детето И. Мартинов К., като съдът приема, че повторното изследване
на малолетното дете не е в негов интерес.
Мотивиран от
горното, на основание чл.213, чл.230 ал.1 и чл.374 вр. чл.146, ал.1 от ГПК Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪЕДИНЯВА настоящото производство за общо разглеждане с по-късно
заведеното т.д. № 39/ 2018г. по описа на БОС, като и
двете дела ще продължат под номера на настоящото дело - № 24/ 2018г. по описа
на БОС.
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 16.05.2019г. от 10,45 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от
настоящото определение.
ДА СЕ УВЕДОМИ за производството и Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр.Бургас с връчване на препис от настоящото определение.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад
по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА
страните към доброволно уреждане на спора и спогодба.
НАПЪТВА
страните към медиация.
ДОПУСКА като доказателства по делото следните
представени от страните документи : присъда с мотиви по нохд № 1132/ 2017г. на
БОС, решение по внохд № 22/ 2018 на БАС, решение по н.д. № 598/ 2018г. на ВКС,
удостоверения за раждане на Мартин Иванов К., И. Мартинов К. и Божидар Мартинов
К., застрахователна полица, протоколи за оглед на местопроизшествие и на
веществени доказателства, карта за регистрация на ПТП, писма от адвокат Р. до
ответното дружество от 27.02.2017г. и от 05.09.2017г., удостоверение за
наследници, фактури от 28.08.2017г. и 18.12.2017г., психологическа оценка.
НЕ ДОПУСКА останалите
представени от страните документи.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на
ответника поисканото съдебно удостоверение за снабдяване с копия на
необходимите му документи от нохд № 1132/ 2017г. на Окръжен съд - Бургас – след
представяне на доказателство за заплатена държавна такса от 5 лв. по сметка на
съда.
ДОПУСКА разпит
на свидетели на ищцовата страна при режим на довеждане в съдебно заседание.
ДОПУСКА извършването
на комбинирана съдебна автотехническа и медицинска експертиза, която да
отговори на поставените от страните въпроси – в доказателствените искания в
исковите молби, писмените отговори и допълнителните искови молби.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за извършването на експертизата в размер на 600 лв., вносим от
ответника в 5-дневен срок от съобщението.
Ищците са освободени от съдебни такси и разноски на основание чл.83,
ал.1, т.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи
лица по назначената експертиза инж. Тодор Георгиев Илиев и д-р Косьо Николов
Янков.
ОПРЕДЕЛЯ срок
за депозиране заключението на вещите лица до 08.05.2019г. включително.
УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :