Определение по дело №2017/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.166, ал.2, вр. ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Постъпило е искане от Д. С. К., [ЕГН], [населено място], чрез адв.А. Д., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 24-0819-001116/28.08.2024г. на н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, с която за нарушение на чл.162, ал.1 ЗДвП извършено от А. П. П., [ЕГН] и установено с АУАН Серия GA № 1322176/26.08.2024г., на основание чл.22 ЗАНАН и чл.172, ал.1 ЗДвП, му е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца. Отнети са СРМПС № ********* и 2 бр. рег.табели № [рег. номер].

ЗППАМ № 24-0819-001116/28.08.2024г. се обжалва от К. по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП, вр. чл.145 и сл. АПК, и в тази връзка пред Адм.съд - Варна е образувано адм.д. № 2017/2024г., по което е релевирано искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

К. твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и иска нейната отмяна. Относно предварителното изпълнение на заповедта сочи, че същото е допуснато в нарушение на чл.60, ал.1 АПК - без в заповедта да е включено разпореждане и мотиви за това. Твърди, че от предварителното изпълнение на незаконосъобразната заповед ще претърпи непоправими вреди и пропуснати ползи, т.к. не може да използва собствения си автомобил като основно производствено средство за нуждите на семейството му. По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което на основание чл.166, ал.2 АПК да спре предварителното изпълнение на ЗППАМ и разпореди връщане на СРМПС и на регистрационните табели на автомобила.

Ответната страна - н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по искането за спиране на предварителното изпълнение. В писмо вх. № 12242/05.09.2024г., с което е представена жалбата в съда, сочи, че в производството са установени материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите в жалбата и приложените към административната преписка доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 26.08.2024г. около 13:44 часа в [населено място], по [улица] в посока бул.Васил Левски, А. П. П. управлявал л.а. „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], собственост на жалбоподателя Д. С. К.. На водача била извършена проверка от ст.полицай при ОДМВР - Варна, Сектор „Специализирани полицейски сили“. При проверката било установено, че П. управлява автомобила с чуждестранно национално свидетелство № PETRO907101A99HR, издадено от Великобритания. Тъй като били изтекли повече от три месеца от последното влизане в страната било прието, че П. е извършил нарушение на чл.162, ал.1 ЗДвП, за което му бил съставен АУАН серия GA № 1322176/26.08.2024г.

Във връзка с вмененото на водача нарушение по чл.162, ал.1 ЗДвП, със Заповед № 24-0819-001116/28.08.2024г. н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“, оправомощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на директора на ОДМВР-Варна, на основание чл.22 ЗАНН наложил спрямо собственика на автомобила - жалбоподателят Д. К., принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП - прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца. Заповедта била връчена на К. на 29.08.2024г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Съгласно чл.172, ал.2, т.3 ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен номер по чл.165, ал.2, т.2.

Съгласно чл.172, ал.4 ЗДвП, в случаите по чл.171, т.2, букви "в", "к", "л", "м" и т.2а, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство.

Съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал.6 на с.р. подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Доколкото искането за спиране е направено при наличие на висящо производство по оспорване на ЗППАМ № 24-0819-001116/28.08.2024г. – настоящото адм.д. № 2017/2024г., искането за спиране на предварително изпълнение е ДОПУСТИМО.

По същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Приложената с оспорената Заповед № 24-0819-001116/28.08.2024г. ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДВП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона - чл.172, ал.6 ЗДвП, поради което неоснователно жалбоподателят твърди, че в същата незаконосъобразно не е включено разпореждане за предварителното й изпълнение, както и че такова не е мотивирано.

Съдът е сезиран с искане за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на административен акт, което следва да се разгледа по реда и в контекста на предпоставките по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК.

Съгласно чл.166, ал.4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Според чл.166, ал.2 АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да бъде спряно предварителното изпълнение на ПАМ, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките предвидени в разпоредбата на чл.60, ал.1 АПК, както вида и вероятността за настъпване на твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими като основание за спирането му.

За да допусне предварително изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 АПК и тяхното съществуване не следва да се доказва от органа. Адресатът на акта, искащ спиране, следва да докаже наличието на някоя от посочените в чл.60, ал.1 АПК предпоставки, в резултат на което по отношение на него да е налице защитим по смисъла на чл.60, ал.1 АПК личен интерес, противопоставим с по-голяма тежест от презумирания от законодателя. В негова тежест е да обоснове и твърде вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за себе си. Вредите може да бъдат както имуществени – загуби или пропуснати ползи, така и неимуществени.

Във всички случаи вредите трябва да са значителни или да имат такова отражение за молителя, че той трудно да може да ги поправи. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности.

Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя. За вероятността от настъпването на вредите и за възможния им размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока.

В случая в жалбата на Д. К. е посочено единствено, че от предварителното изпълнение на ЗППАМ ще понесе непоправими вреди, т.к. няма да има възможност да използва собственият си автомобил като основно производствено средство за нуждите на семейството му.

Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да ползва процесното моторно превозно средство, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, предвид алтернативните възможности за придвижване, включително с обществен транспорт.

Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая нито се твърди, нито е установена. Това, че на Д. К. се налага да търпи неблагоприятните последици от изпълнението на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда.

Целта на прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а“ ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост - Така в Определение на ВАС № 6224/21.05.2024г. по адм.д. № 4910/2024г., Определение на ВАС № 3595/25.03.2024г. по адм.д. № 2512/2024г., Определение на ВАС № 2932/12.03.2024г. по адм. д. № 1467/2024г., Определение на ВАС № 10930/10.11.2023г. по адм.д. № 10381/2023г.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. С. К., [ЕГН], [населено място], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-001116/28.08.2024г. на н-к група към ОДМВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.