Р Е Ш Е Н И Е
№1680/19.4.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 19.04.2018г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесети
март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2504/2018г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
и уточняващите я молби ищецът С.А. твърди, че на 15.09.2015г. с ответницата Д.С.
са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.19
от ЗЗД, като ответницата в качеството си на продавач се задължила да му продаде
недвижим имот, находящ се в гр.В****, съставляващ ПИ с ид.№****, с площ от 600кв.м., заедно с построената в
мястото сграда на един етаж, с площ от 33кв.м., срещу цена от 40 000лв. Твърди
се, че окончателния договор е следвало да бъде сключен в срок до 6 месеца от
сключване на предварителния договор, а именно до 15.03.2016г. когато е следвало
да бъде извършено нотариалното прехвърляне на собствеността на имота. Сочи се,
че при подписване на предварителния договор и съгласно чл.1.б.”а” от същия на
16.09.2015г. ищеца е заплатил по банков път капаро /задатък/
в размер на 9600лв., като остатъка от продажната цена 30 400лв., следвало да се
заплати в деня на подписване на окончателен договор и прехвърляне собствеността
на имота по нотариален ред. Сочи се, че след изтичане на договорения 6 месечен
срок, ищецът потърсил ответницата с цел уточнение на ден и час за прехвърляне
собствеността по нотариален ред и начина на плащане остатъка от цената, но на
посочения в договора адрес на продавача: гр.В****, не открил продавача или негов представител, като и че всички
известия и покани отправени за уреждане на отношенията по предварителния
договор, останали невръчени, тъй като лицето не живее на посочения в договора и
известен на ищеца адрес. Твърди се, че съгласно чл.10 от предварителния
договор, след изтичане на срока от 6 месеца от сключването му и при
неизпълнение на задълженията по него, договорът ще се счита развален, поради
което продавачът се е обогатил неоснователно със сумата получена по договора.
Твърди се, че понастоящем ответницата-продавач по предварителния договор, не е
изпълнила поетите задължения за прехвърляне на собствеността и не е върнала
получената сума по разваления договор.
Съда е
сезиран с искане за осъждане на ответницата да върне на ищеца авансово платена
сума /цена/ по разваления предварителен договор в размер на 9600лв., като
получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от предявяване на иска до окончателното им изплащане.
В отговора
на исковата молба от ответницата се поддържа становище за неоснователност на иска,
като се твърди, че от представеното от ищеца банково бордеро за сумата от
9600лв. е видно, че тя е внесена на 16.09.2015г., т.е. ден след сключване на
предварителния договор от 15.09.2015г. Твърди се, че е налице забавяне
плащането от страна на купувача в отклонение от срока определен в т.2, б.”а” от
договора, видно от който авансовата цена е следвало да се внесе в деня на
подписване на договора, т.е. на 15.09.2015г. Твърди се, че не е доказано по
несъмнен начин, че тази сума е постъпила на сметката на продавача или вече не е
върната на продавача, чрез други изпълнителни способи. Сочи се, че по делото
липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че ищеца е търсил ответницата
и е изпращал писмени покани във връзка с подписване на окончателен договор, или
във връзка с разваляне на договора, поради неизпълнение на същия, по вина на
продавача. Твърди се, че видно от съдържанието на представения препис от
предварителен договор в чл.10 ”Други уговорки” е налице дописване на ръкописен
текст ”След изтичане срока по чл.2, договорът ще се счита развален”. Твърди се,
че в договора липсва изрично отбелязване, че този текст е поправка или
допълнение към текста на чл.10 от договора, както и че това е станало със
знанието и в присъствие на ответницата. Поддържа се становище, че наличието на
обективни предпоставки, като влошено здравословно състояние, отсъствие от
страната или други може да са станали причина с ответницата да не бъде
осъществен контакт.
Съдът след
като взе предвид твърденията на страните и представените доказателства приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е
представено копие от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 15.09.2015г. л.4 заверено за вярност от процесуалния представител на ищеца.
Договорът съдържа уговорка между страните по настоящото дело по силата на която
ответницата в качеството си на продавач е следвало да прехвърли на ищеца в
качеството му на купувач собствения си недвижим имот представляващ поземлен
имот с идентификатор **** с площ от
600кв.м. находящ се в гр.В*****, заедно с намиращата се в него сграда с идентификатор****, като съгласно чл.2, б.А от договора ищецът е
следвало да заплати на продавача сумата от 9 600лв. авансово на
15.09.2015г. като капаро/задатък/, а останалата част
от продажната цена възлизаща на 40 000лв. общо е следвало да се заплати
при сключването на окончателния договор. Окончателното прехвърляне на
собствеността от своя страна съгласно чл.2 от договора е следвало да стане в
срок до шест месеца от датата на подписване на предварителния
договор-15.09.2015г.
Съгласно
чл.8 отново от договора при случай, че не се стигне до прехвърляне на
собствеността, по вина на продавача, той дължи връщане на полученото капаро в
двоен размер като неустойка.
Договорът е
двустранно подписан и съдът приема, че е породил за страните посочените в него
задължения и права, като извършеното допълнително ръкописно вписване в чл.10 от
него съдът ще обсъди отделно.
Решаващия
състав по отношение на предварителния договор за покупко-продажба от правна
страна приема, че е съответстващ на законовите изисквания, като съгласно
представеното копие от платежно нареждане от 16.09.2015г. ищецът в изпълнение
на задължението си по него е превел на ответницата сумата от 9 800лв.
Платежното нареждане съдържа достатъчна индивидуализация на основанието за
извършване на плащането, като за такова е посочен именно предварителния
договор. Що се отнася до възраженията на ответницата, че договорът не е спазен,
тъй като сумата е заплатена с един ден закъснение и че тя не е заплатена по
договора съдът намира същите за неверни. Закъснението от един ден за плащане на
сумата е незначително, а освен това в договора липсва уговорка изпълнението на
това задължение на определената дата да се разглежда като съществено за
изправността на страните по него. Твърдените, че сумата е заплатена по друго
задължение от своя страна категорично е оспорено от съдържанието на самото
преводно нареждане и на последно място липсват доказателства парите да не са
достигнали до ответницата, като такъв факт макар и отрицателен подлежи на
доказване от нея чрез представяне на справка от банковата й сметка.
В хода на
производството по направено оспорване автентичността на подписа положен за
ответницата в качеството и на продавач по предварителния договор е установено
чрез СГЕ, че този подпис не е неин и поради това договорът следва да се
разглежда като нищожен поради липса на постигнато съгласие между страните и
съответно полученото по него без основание, но предявената претенция съгласно
указания на въззивната инстанция обезсилила частично
постановеното по делото първоначално решения при съобразяване на фактическите
твърдения на ищеца са, че следва да се разгледа иск по реда на чл.55, ал.1,
пр.второ от ЗЗД, а именно за връщане на получено на отпаднало основание. При
изложеното съдът приема, че сумата от 9 600лв. е получена от ответницата
без основание, а не на отпаднало основание и поради това връщането й се дължи
на осн. чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД, а не по чл.55,
ал.1, пр.второ от ЗЗД, като ищцовата страна очевидно
в хода на производството е осъзнала посоченото разминаване и е направила
изявление в тази насока с молба депозирана в с.з. на 6.07.2017г., която обаче
няма как да има конкретни правни последици съизмерими с искане за изменение на
иск, тъй като такова в посочения по-горе смисъл би било недопустимо.
Предвид
крайния извод на съда и направеното искане ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответницата сумата от 560лв.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.А. ЕГН**********
*** срещу Д.В.С. ЕГН********** *** иск за заплащане на сумата от 9 600лв.
получена на отпаднало основание, на осн. чл.55, ал.1,
пр.2 от ЗЗД.
ОСЪЖАД С.П.А. ЕГН********** *** срещу Д.В.С.
ЕГН********** *** сумата от 560лв. сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяване на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: