Р Е Ш Е Н И Е
№….........../22.10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 17211 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу Х.М.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, искове, както следва: предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 9710 лв., представляваща непогасена
главница по сключено между страните споразумение от 17.05.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на заявлението в съда – 05.01.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 643,06 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за
периода от 17.05.2017 г. до 05.01.2018 г., сумата от 39,07 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.06.2017
г. до 05.01.2018 г., както и сумата от 120
лв., представляваща такса изискуемост, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. 273/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, както и евентуално съединени с тях
осъдителни искове за същите суми, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба – 14.11.2018 г., до окончателното изплащане
на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 17.05.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД
и Х.М.К. е сключено споразумение, с което страните са се съгласили да обединят
съществуващи задължения на ответника към банката, произтичащи от договор за
кредит за текущо потребление от 07.05.2014 г., договор за кредитна карта от
24.01.2014 г. и от договор за кредитна карта от 08.05.2014 г. в един общ кредит
за текущо потребление в размер на 9710 лв., получен като сбор от остатъчните
задължения по обединените договори. Сумата по споразумението ответникът се
задължил да върне, ведно с възнаградителна лихва при уговорен променлив лихвен
процент в размер на 10,5 %, формиран от стойността на 6-месечния СОФИОР - 0,326
% и надбавка от 10,174 %, в срок от 120 месеца, на месечни погасителни вноски с
падеж 15-то число на съответния месец, съгласно изготвен погасителен план, и
договорен гратисен период от 3 месеца, през който
погасителната вноската включва само договорна лихва в размер на 84,96 лв.
Ищецът твърди, че с обединяване на старите кредитни задължения и закриване на кредитните
сметки, по които същите са отчитани, банката е изпълнила задълженията си по
споразумението, обективиращо договор за новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Поддържа, че ответникът
е изпаднал в забава и на 02.07.2017 г. банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем, за което длъжникът е уведомен с нотариална покана, връчена му на
17.10.2017 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че освен дължимата главница
и договорна лихва по споразумението, на основание т. 18.1 от ОУ, ответникът
дължи също обезщетение за забава в размер на 10 % върху просрочената главница
за периода от 15.06.2017 г. до 05.01.2018 г., както и такса разходи при
изискуем кредит в размер на 120 лв., начислена на основание т. 12 от
споразумението във вр. т. 5 от Тарифата на „Банка
ДСК“ ЕАД.
Излага, че по негово заявление срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 273/2018 г. по описа на Районен съд -
Варна за следните суми, а именно: 9710 лв. - главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на заявлението в съда – 05.01.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението; 643,06 лв. - договорна възнаградителна
лихва за периода от 17.05.2017 г. до 05.01.2018 г.; 39,07 лв. – обезщетение за
забава за периода от 15.06.2017 г. до 05.01.2018 г.; 120 лв. – такса
изискуемост, като заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника
(настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по
същество моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца посочените суми, обективирани в издадената заповед за незабавно
изпълнение. В условията на евентуалност – в случай че по делото не се установи
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението в съда, формулира искане за осъждане на ответника да заплати на
ищеца тези суми. Претендира присъждането и на съдебно-деловодни разноски,
сторени в исковото и заповедното производство, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния му представител, поддържа исковата молба и обективираното е
нея искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. В представена по
делото писмена защита твърди, че длъжникът е редовно уведомен за предсрочната
изискуемост преди сезирането на заповедния съд, като се позовава на
разпоредбата на чл. 47 ГПК в редакцията й, действаща към момента на връчването
през м. октомври 2017 г., и съдебна практика по нейното приложение. Счита, че
сключеното между страните споразумение за обединяване на кредити притежава
характеристиките на договор за новация и клаузите му са индивидуално уговорени, което
изключва евентуалната тяхна
неравноправност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Оспорва предоставянето на уговорената сума, доколкото не са
приложени договорите, задълженията по които са обединени с процесното
споразумение. Оспорва също настъпването на твърдяната предсрочна изискуемост с
твърдения, че длъжникът не е надлежно уведомен за волеизявлението на кредитора
в тази насока. Във връзка с последното счита, че начислената такса за
предсрочна изискуемост е недължима. Отделно
формулира бланкетно възражение за наличието неравноправни клаузи в сключения
между страните договор за кредит за текущо потребление от 07.05.2014 г. и
договор за кредитна карта от 24.01.2014 г.
Намира за неоснователни и предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове.
С тези аргументи по
същество моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание особеният представител на ответника поддържа депозирания отговор и
формулираното искане по същество. В представена по делото писмена защита
оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните по процесното
споразумение, доколкото не са представени предшестващите го договори,
задълженията по които са обединени в него. Оспорва настъпването на предсрочната
изискуемост както преди заявлението по чл. 417 ГПК, така и в хода на исковия
процес, предвид представляването на ответника от особен представител. Оспорва
дължимостта на таксата за изискуемост от 120 лв. с аргумент, че уговорката за
нейното заплащане противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приложеното допълнително споразумение от 17.07.2017 г.
(л. 7), сключено между „Банка ДСК“ ЕАД и Х.М.К., се установява, че страните са
се съгласили да обединят съществуващи задължения на ответника към банката с
обща остатъчна стойност от 9710 лв., произтичащи от договор за кредит за текущо
потребление от 07.05.2014 г., договор за кредитна карта от 24.01.2014 г. и от
договор за кредитна карта от 08.05.2014 г. Със споразумението е постигнато
съгласие за изменение на условията за погасяване на общия дълг, като е
договорен срок за издължаване от 120 месеца, лихвен процент по кредита от 10,5
%, формиран от стойността на 6-месечния СОФИБОР и надбавка от 10,174 %, ГПР от
11,25 %, гратисен период за издължаване на главницата
от 3 месеца и обезпечение на кредита със залог на вземане по разплащателна сметка.
Според т. 7 от договора месечните вноски се събират служебно от кредитора на
падежната дата от авоара по посочена разплащателна сметка на длъжника, открита
в „Банка ДСК“ ЕАД. В т. 17 е предвидено, че кредитополучателят заплаща такси съгласно
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по
извършени услуги на клиента, с условията на която е декларирал, че е запознат.
От приетия погасителен план (л.
8) се установява, че страните са уговорили кредитът да бъде издължен на 120
месечни погасителни вноски с падеж 15-то число на съответния месец, като
първите три вноски с падежи от 15.06.2017 г. до 15.08.2017 г., вкл., съдържат
само лихва, а останалите 117 включват главница и лихва, като размерът на всяка анюитетна вноска е 132,93 лв. Според погасителния план
крайният падеж на договора е 17.05.2027 г.
Приобщена към доказателствения
материал по делото е и Тарифата на „Банка ДСК“ ЕАД по кредити за текущо
потребление (л. 11). Според т. 5 от същата кредитополучателят се задължава да
заплати разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв.
Представени са и Общите
условия, приложими към процесното споразумение (л. 12), които са подписани от
страните на всяка страница. В т. 18.2. от ОУ е предвидено, че допусната забава
в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият непогасен остатък от
главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент
и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Видно от приложената нотариална
покана от 02.10.2017 г. с рег. № 7098, том 4, акт 65 на нотариус И.М.с рег. №
195 на НК (л. 73), банката е отправила уведомление до ответника за обявяване
предсрочната изискуемост на сключени между тях три броя договори, сред които и
договор от 17.05.2017 г. за отпуснат кредит в размер на 9710 лв., отчитан по
кредитна сметка № 24421906.
За установяване връчването на поканата
по делото е представен протокол на нотариуса (л. 74), в който е отразено, че регистрираният
постоянен и настоящ адрес ***, е посетен от служител на нотариалната кантора на
03.10.2017 г., но адресатът не е намерен. Връчителят е събрал информация от
живущите на адреса – нови собственици на имота от 2013 г. (без посочени имена),
според която търсеното лице не живее там, поради което е залепил уведомление на
видно място върху портата на двора, като е пуснал и екземпляр от същото в
съответната пощенска кутия. В протокола е посочено, че в двуседмичния срок от
залепване на уведомлението, изтекъл на 17.10.2017 г., адресатът не се е явил в
кантората на нотариуса за получаване на книжата. На 18.10.2017 г. върху
поканата е обективирано нотариално удостоверяване, спорен което документът е
връчен редовно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 70) се изяснява, че след сключване на
споразумението кредитополучателят не е извършвал никакви плащания, като
непогасените задължения към датата на депозиране на заявлението в съда възлизат
в размер на следните суми: 9710 лв. главница, 644,81 лв. договорна лихва, 39,08
лв. наказателна лихва и 120 лв. такси. При изслушването на вещото лице М.С. по
реда на чл. 200 ГПК същата пояснява, че възнаградителната лихва по кредита не е
променяна по време на действие на договора и важат условията на погасителния
план, подписан при сключване на споразумението (л. 77).
От материалите по приобщеното ч. гр. д. № 273/2018
г. по описа на Районен съд – Варна е видно, че въз основа на подадено на 05.01.2018
г. заявление от „Банка ДСК” ЕАД срещу Х.М.К. е издадена заповед № 176/09.01.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за
процесните суми, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като установителните
искове са предявени в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК (л. 49 от
заповедното дело).
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими,
доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.
422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС),
установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което основателността на исковите претенции е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а
именно: 1.) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между
страните въз основа на процесното
споразумение от 17.05.2017 г., 2.) точното изпълнение на поетите от
ищеца задължения по споразумението, 3.) настъпила изискуемост на задълженията в
претендирания размер и 4.) неизпълнение на същите от страна на ответника.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно
предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно точно изпълнение.
От коментираните по-горе писмени доказателства се доказва,
че между страните е постигнато споразумение за преструктуриране на задълженията
на ответника по предхождащ договор за кредит за текущо потребление от
07.05.2014 г. и договори за кредитна карта от 24.01.2014 г. и от 08.05.2014 г.,
сключени при ОУ, чрез обединяването им в общ кредит за стойността на
остатъчните плащания от 9710 лв. Настоящият съдебен състав намира, че промяната
в срока за изпълнение и начина на плащане, както и уговарянето на допълнителна
лихва върху текущия дълг, не представлява изменение на съществен елемент от
договора и не обуславя извод за наличие на обективна новация,
доколкото липсва изрично изразено в споразумение намерение за новиране на страните. В този смисъл е и съдебната практика,
обективирана в решение № 145 от 09.01.2017 г. по т.д. № 31/2015 г. на ВКС, II ТО, решение № 210 от 22.12.2014 г. по т. д. №
4090/2013 г. на ВКС, I ТО, решение № 175 от 25.02.2016 г. по т. д. № 2602/2014
г. на ВКС, II ТО и др., според която способите за преструктуриране на даден
кредит, вкл. разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, не са индиция за наличие на воля у съконтрагентите
за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД, която, за да е релевантна,
трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път.
С подписване на споразумението от кредитополучателя същият е признал
съществуването на стария дълг, поради което съдът счита за неоснователни
възраженията на особения представител за липса на облигационна връзка между
страните поради недоказаност на договорите, задълженията по които са обединени
с процесното споразумение. От изложеното следва, че е установено наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между „Банка ДСК“ ЕАД и Х.К.,
както и точното изпълнение на поетите от банката задължения по него.
Във връзка с изискуемостта на вземанията ищецът се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита при условията на т. 18.2. от ОУ, а именно при
допусната забава в плащанията над 90 дни.
Според задължителните указания,
дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки:
обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита
за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който
волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да
предхожда по време сезирането на заповедния съд.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че не са
извършени никакви плащания по споразумението, поради което ответникът е
изпаднал в забава, продължила повече от деветдесет дни (предвид падежа на
първата погасителна вноска на 15.06.2017 г.), съответно е доказано настъпването
на уговореното между страните обективно условие за отнемане преимуществото на
уговорения в полза на длъжника срок.
Доказано е също и упражненото от ищеца право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Волеизявлението му в този смисъл е обективирано в обсъдената по-горе
нотариална покана, която е надлежно връчена на длъжника на 17.10.2017 г. по
реда на чл. 50 ЗННД във вр. чл. 47, ал. 5 ГПК преди датата на подаване на заявлението в съда – 05.01.2018
г. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на особения
представител за нередовност на връчването по следните съображения:
Връчването е осъществено преди изменението на чл. 47 ал. 1 ГПК с ДВ бр. 86
от 27.10.2017 г., като приложимата редакция на разпоредбата предвижда, че когато
ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери
лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят
залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен
достъп - на входната врата или на видно място около нея, като пуска уведомление
и в пощенската кутия, в случай че има достъп до такава. Действително, и преди
изменението на закона съдебната практика по приложението на цитираната
разпоредба (напр. решение
№ 233 от 3.07.2014 г. по гр.д. № 7723/2013 г. на ВКС, IV ГО, решение № 233 от 03.07.2014 г.
по гр.д. № 1394/2017 г. на ВКС, IV ГО и др.) приема, че следва да бъдат извършени
поне три посещения в различно време на деня в рамките на повече от месец преди
да се залепи уведомление. Това изискване обаче е въведено с цел връчителят да се увери, че адресатът не може да бъде
намерен на адреса. В разглеждания случай още при първото посещение длъжностното
лице е събрало данни от живущите на адреса – нови собственици на имота от 2013
г., че търсеното лице не живее там, поради което извършването на последващи
посещения не е било необходимо. В тази хипотеза на надлежно удостоверено трайно
отсъствие на лицето от адреса нито приложимият закон, нито съдебната практика,
изискват извършването на допълнителни действия, включително нови опити за
връчване. В съставения от нотариуса протокол е отбелязано, че уведомлението е
залепено на видно място върху портата на двора, както и че екземпляр от същото
е пуснат в съответната пощенска кутия, с което са спазени изискванията на
процесуалния закон, респективно книжата са връчени редовно.
От изложеното следва, че са изпълнени кумулативните предпоставки за това и
предсрочната изискуемост на процесния кредит е настъпила на 17.10.2017 г.,
когато длъжникът е редовно уведомен за промяната в договора. Към тази дата са
настъпили и правните последици на изменението, като цялата неизплатена главница
е станала изискуема. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза
същата възлиза в размер на претендираната сума от 9710 лв., поради което установителният иск за главница следва да бъде изцяло
уважен.
До датата на предсрочната изискуемост ответникът дължи и падежиралата възнаградителна лихва по кредита, а след това уговореното
възнаграждение за ползване на предоставените средства не се дължи, предвид
упражнения избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок и преустановеното добросъвестното ползване на паричната сума
от длъжника (в този смисъл – т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г., ОСГТК на
ВКС). Според приложимия погасителен план договорната лихва, включена в
месечните вноски с падежи от 17.05.2017 г. до 15.10.2017 г., включително, е в
размер на 418,73 лв., поради което до тази сума и за този период искът следва
да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 643,06 лв., както и
за периода от 15.10.2017 г. до 05.01.2018 г. – отхвърлен като неоснователен.
С оглед установената от експертното заключение забава на ответника при изпълнение
на паричните му задължения по кредита, на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК за същия
е възникнало и задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Претендираната наказателна надбавка
от 39,07 лв., начислена за периода от 15.06.2017 г. до 05.01.2018 г., не
надвишава размера на дължимата законна лихва за същия период, поради което
съдът намира, че този иск следва да бъде изцяло уважен.
Освен установителните искове за главница и лихви по
процесния договор, предмет на разглеждане е и обективно кумулативно съединен с
тях установителен иск за сумата от 120 лв., представляваща такса разходи при
изискуем кредит по т. 5 от Тарифата на банката.
С оглед характеристиките на обединените с процесното
споразумение договори, съдът намира, че правоотношението между страните се регулира
от материалноправните норми на Закона за
потребителския кредит, които са императивни и за спазването им съдът следи
служебно. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав
констатира, че клаузата на т. 5 от Тарифата на банката, въз основа на която е
начислена претендираната такса, е нищожна, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. На първо място, няма данни въпросната такса да е свързана с предоставени от
кредитора допълнителни услуги, които да оправдаят насрещната парична престация на длъжника, поради което е налице противоречие с
чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Второ, таксата е начислена поради настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, респективно е обусловена от забавата на длъжника, което
води до недопустимо разширяване на неговата отговорност над нормативно
установения в чл. 33, ал. 2 ЗПК максимум до размера на законната лихва. Отделно
от това, таксата е свързана с управлението на просрочения кредит и е недължима
и по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПК. Няма данни за индивидуално уговаряне на обсъжданата
клауза, обективирана в Тарифата на банката, към която споразумението пряко
препраща, и аргументите на ищеца в тази насока не се споделят от съда. Горното
налага извод за неоснователност на предявения иск за начислена такса по
кредита, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
В заключение, настоящият съдебен
състав намира, че предявените установителни искове следва да бъдат уважени за
главница в размер на 9710 лв., възнаградителна лихва в размер на 418,73 лв. за
периода от 17.05.2017 г. до 15.10.2017 г., както и за обезщетение за забава от 39,07
лв., начислено за периода от 15.06.2017 г. до 05.01.2018 г. Исковите претенции
следва да бъдат отхвърлени за разликата над сумата от 418,73 лв. до пълния предявен размер на възнаградителната
лихва от 643,06 лв. и за периода от 15.10.2017 г. до 05.01.2018 г., както и за
сумата от 120 лв., представляваща начислена такса изискуемост.
Доколкото съдът приема, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила преди сезирането на заповедния
съд със заявлението по чл. 417 ГПК, предявените в условията на евентуално
осъдителни искове не следва да бъдат разглеждани.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в общ размер на 1425,25 лв., при извършени разноски от 1473,52
лв., от които 328,16 лв. за заплатена държавна такса (л. 2), 200 лв. за депозит
за вещо лице (л. 64), 845,36 лв. за депозит за особен представител (л. 46), и
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Такива са присъдени с издадената заповед за незабавно
изпълнение в размер на 260,24 лв. (210,24 лв. за заплатена държавна такса и 50
лв. за юрисконсултско възнаграждение), като от тях, съразмерно с уважената част
от исковете, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 251,72 лв.
Ответникът не е
представил доказателства за направени разноски по делото, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът Х.М.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,
дължи на ищеца „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, следните суми: сумата от 9710 лв. (девет хиляди седемстотин и
десет лева), представляваща непогасена главница по сключено между страните
споразумение от 17.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
заявлението в съда – 05.01.2018 г., до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 418,73 лв. (четиристотин и
осемнадесет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 17.05.2017 г. до 15.10.2017 г., както и сумата
от 39,07 лв. (тридесет и девет лева
и седем стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода
от 15.06.2017 г. до 05.01.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. 273/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, като ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове за разликата над сумата от 418,73 лв. (четиристотин и осемнадесет
лева и седемдесет и три стотинки) до
пълния предявен размер на вземането за договорна възнаградителна лихва от 643,06 лв. (шестстотин четиридесет и
три лева и шест стотинки) и за периода от 15.10.2017 г. до 05.01.2018 г., както
и за сумата от 120 лв. (сто и
двадесет лева), представляваща такса изискуемост по т. 5 от Тарифата на банката;
ОСЪЖДА Х.М.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1425,25 лв. (хиляда
четиристотин двадесет и пет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА Х.М.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 251,72 лв. (двеста
петдесет и един лева и седемдесет и две стотинки), представляваща сторени в заповедното производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: