Р Е
Ш Е Н
И Е №
260371
12.11.2020г.,
гр.Пловдив
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско
отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
като разгледа докладваното от с.Ф.Рабчева
гр.д.№ 2253/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по жалба вх.№ 263488/ 30.09.2020г. от М.К.У. и П.К.Ч.,*** чрез
пълномощника си адв.Г.С.,***, като е посочено, че се обжалва отказ на ЧСИ
П.Илиев, с рег. № 821, район на действие ОС-Пловдив да прекрати принудителното
изпълнение по образуваното изп.д.№ 20118210400800 по описа на същия ЧСИ, за
което жалбоподателите получили писмо-съобщение от ЧСИ на 19.08.2020г. По изложение обстоятелства и доводи, се иска
връщане на делото на съдебния изпълнител за издаване на надлежен акт за
прекратяване на изп.производство, като се иска присъждане на направените по
настоящата жалба разноски за ДТ и адв.хонорар, както и направените разноски пред
ЧСИ.
Ответникът по жалбата ЕОС
Матрикс – гр.София като правоприемник на ОББ АД - гр.София, в качеството на
взискател по делото, редовно уведомен, не взема становище.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.Илиев, в които се излага
становище за допустимост, но по изложени съображения се сочи неоснователност на
жалбата, като се иска поради това същата да се остави без уважение.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Жалбата
изхожда от надлежни страни в процеса в качеството на длъжници в изпълнителното
производство, легитимирани да обжалват на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК
отказа да се прекрати принудителното изпълнение, както и се явява в
преклузивния по чл.436, ал.1 ГПК срок, поради което като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното
производство е образувано на 25.03.2020г. първоначално от ОББ АД - гр.София
против П.К.Ч. и М.К.У.,***, за събиране на вземания по издаден на 17.02.2011г.
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2623/ 2011г. по описа на ПРС солидарно от двамата
длъжници, които вземания впоследствие в хода на изпълнителното дело са
прехвърлени с Договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018г. на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД- гр.София. С молбата за
образуване на изпълнителното дело вх.№ 12002/ 25.03.2011г. е поискано от
взискателя налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника П.Ч.,
налагане на принудителна административна мярка по чл.76, т.3 ЗБДС на двамата
длъжници и насочване изпълнението върху движими вещи на същите.
Видно от
комплектованото изп.дело със запорно съобщение изх.№ 13346/ 29.03.2011г. е
наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника П.К.Ч., с ПДИ изх.№
51142/ 09.12.2011г. длъжникът П.К.Ч. е уведомен за наложени запори на трудово
възнаграждение и лек автомобил, с ПДИ
изх.№ 23246/ 03.06.2011г. длъжницата М.К.У. адресирано уведомление за насрочен
опис на движими вещи – нейна собственост, находящи се на адрес: гр.П., ***,
както и с уведомления изх.№№ 27488 и 27457/ 01.07.2011г. до сектор ПП“ при ОД
на МВР наложени запори на длъжниците П.Ч. и М.У. на моторни превозни средства;
с последващо запорно съобщение изх.№ 4552/ 28.01.2013г. отново наложен запор на
трудово възнаграждение при друг работодател на длъжника П.Ч.. С молба вх.№ 39503/ 31.07.2018г. от „ЕОС Матрикс“
ЕООД ЧСИ е уведомен за сключен договор от 31.01.2018г. за прехвърляне на
вземанията по изп.лист между първоначалния взискател „ОББ“АД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, с приложение на адресирани до длъжниците уведомления за цесията на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД ведно с Потвърждение за извършената цесия от „ОББ“ АД;
със Запорни съобщения изх.№ № 36430 /
29.07.2020г., както и №№ 36432 и 36411/ 29.07.2020г. и №№36431и 36410/
29.07.2020г. са наложени запори на
вземания на длъжниците М.У. и П.Ч. в банки, със запорни съобщения изх.№ 36433 и
36412/ 29.07.2020г. наложени запори на трудово възнаграждение на длъжницата М.У.
и длъжника П.Ч. при последващ работодател.
С молба вх.№ 43007/ 04.08.2020г.
длъжниците П.Ч. и М.У. са поискали прекратяване на изп.дело поради перемирането
му и поради липса на извършени изп.действия от 12.04.2016г. до налагането на
запори на трети задължени лица на датата 29.07.2020г., като за този период няма
извършени изп.действия, поради което делото следва да се прекрати. Оспорена е
дължимостта на вземанията спрямо цесионера, тъй като длъжниците били уведомени
чак сега за цесията, поради което не дължат нито на банката, нито на цесионера
поради настъпила перемпция. Поради това е поискано и вдигане на наложените
запори и възбрани. По тази молба е
постановено разпореждане на ЧСИ, с което е оставено без уважение искането на
длъжниците с мотив, че делото не е перемирано и не следва да бъде прекратено.
Видно от съобщение изх.№ 38819/
14.08.2020г. по описа на ЧСИ длъжницата М.У. е уведомена на 19.08.2020г. за
това, че депозираната от нея молба с вх.№ 43008/ 04.08.2020г. по описа на
кантората е оставена без уважение.
Видно от Съобщение изх.№ 38820/ 14.08.2020г. по описа на ЧСИ длъжниците П.Ч. и М.У. са
уведомени на 19.08.2020г., че молба с вх.№ 43007/ 04.08.2020г. е оставена без
уважение.
С
депозираната жалба жалбоподателите оспорват законосъобразността на отказа на
съдебния изпълнител да прекрати изп.дело с доводите: от образуване делото от 2011 до молбата на банката от 12.04.2016г. настъпила
перемпция поради неизвършване на изп.действия спрямо длъжниците; към датата на образуване на изп.дело –
25.03.2011г. делото е перемирано на датата на образуването му; молбата за извършване на изп.действия от
взискателя от 2016г. и 2017г. от първоначалния кредитор – банка – не са
породили действие, тъй като е нямало извършено изп.действие, а също така бил изтекъл перемпционен период,
тъй като изп.способ не е бил поискан и възложен от взискателя на ЧСИ, само
молбата не била действие, което да е изпълнително действие, водещо до наличие
на валидно такова изп.действие, като правноневалидно не прекъсва никакви
срокове; не са налице валидни действия в
рамките на определен изпълнителен способ за посочения период, делото се явявало
перемирано към датата 18.05.2017г. –
молба за запор на ОББ, а първите действия по запора били на 04.08.2020г. до
трети лица; делото било перемирано на 18.05.2017г. и до налагане на запорите от
ЧСИ на датата 28.07.2020г. е изтекъл перемпционен срок – над 2 години, ако се
приеме, че молбите са такива правно валидни изп. действия; оспорва се
дължимостта на вземанията спрямо встъпилия в изп.процес цесионер на
28.07.2018г., за която цесия длъжниците оспорват да са уведомени, както и се
изразява несъгласие с цесията, за която били уведомени на 04.08.2020г.,
встъпването на цесионер не е действие което прекъсва сроковете по изп.дело;
действията на цесионера при уведомяването за цесията не прекъсват сроковете по
ГПК, поради е което настъпила перемпция поради неизвършени изп.действия за периода 18.05.2017г. до
04.08.2020г. – налагането на запори от ЧСИ, делото се явява прекратено по
право. Оспорва се дължимостта на вземанията спрямо цесионера , поради това, че
в молбата на същия не са посочени изпълнителни способи и за това не прекъсва
течението на проц.срокове; отделно от това
се счита, че от встъпването на цесионера на 27.07.2018г. до налагането
на запори на 28.07.2020г. се явява изтекъл 2 годишен срок, в който срок делото
се явява прекратено по право –ако се приеме, че искането за встъпване на
цесионера е валидно изп.действие и делото е прекратено към 27.07.2018г.
Жалбата е неоснователна.
С т.10 на ТР №2/ 26.06.2015г. по
т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни разяснения относно
юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД, обобщени в
разпоредбата като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането,
касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Същите юридически факти се отнасят и за
прекъсване изтичането на двугодишния процесуален срок за проявление на
предпоставките за перемиране на делото по силата на Закона на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, доколкото съобразно цитираното тълкувателно решение при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие , изграждащо съответния изпълнителен
способ, както и, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение.
Така в настоящия случай следователно
несъстоятелно е на първо място твърдението на жалбоподателя, че срокът за
перемиране на делото е започнал да тече преди образуване на изпълнителното
дело, доколкото такъв от гледна точка на предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК не би могло да е започнал да тече преди образуване на изпълнителното дело
на 25.03.2011г. Проследявайки в хронология исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия и действията на СИ във връзка с искането
на първия за тяхното извършване в рамките на определен изпълнителен способ , не
се налага извод, че в рамките на две години от образуване на изп.дело до
депозираната молба на длъжниците, е налице изтекъл двугодишен срок за
перемиране на делото, именно както следва: както се посочи по-горе видно от
молбата за образуване на изп.дело са конкретизирани от взискателя изпълнителни
способи, реализирането на които да
обезпечат събиране на вземането на взискателя. В резултат на това например в
периода след образуване на делото на 25.03.2011г. до 25.03.2013г. са наложени
запори на МПС на длъжниците / на 05.09.2011г. върху МПС на длъжника М.У., на
03.01.2012г. запор на МПС на длъжника П.Ч., а на 25.02.2013г. е налице искане
от първоначалния взискателя за предприемане на изпълнителни действия за опис на
движими вещи, което в последващия период е последвало от ново искане на
първоначалния взискател за извършване на изпълнително действие в рамките на
изпълнителния способ – запор на движими вещи с молбата от 19.02.2015г., което е
последвало от искане за на същия
взискател за налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжниците по
делото с молбата от 12.04.2016г, както и искане за налагане на запор върху
вземания на длъжниците след извършване на справки относно открити банкови
сметки по информация от Централния регистър на БНБ с молбата от 18.05.2017г. на
същия взискател, поради което не може да се приеме, че към датата 18.05.2017г.
е налице перемиране на делото, както се сочи в жалбата. След конституирането на
цесионера / „ЕОС Матрикс“/ по цесионния договор с първоначалния взискател /
ОББ/ с молбата на първия от 31.07.2018г. са поискани извършването на
изпълнителни действия чрез посочени от същия изпълнителни способи – налагане на
запор на трудови възнаграждения, насрочване на опис на движими вещи, налагане
на запор на банкови сметки, каквито действия в рамките на двугодишния срок от
конституирането на последващия взискател са извършени от СИ чрез налагане на
запор на трудови възнаграждения и на двамата длъжници, съответно на датата
31.07.2020г. Поради това и за този срок не са налице данни по изп.дело за
бездействие от последващия взискател, въз основа на което да се направи извод
за изтичане на двугодишен период до датата на подаване на молбата на длъжниците
като основание за перемиране на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Неоснователни
са възраженията на длъжниците във връзка с уведомлението за извършената цесия в
хода на изпълнителното производство и породеното правно действие спрямо тях.
Видно от представените към договора за цесия приложения налице е представено
изрично пълномощно от страна на цедента в полза на цесионера за извършване на
уведомяване до длъжниците за извършената цесия съгласно разпоредбата на чл.99,
ал.3 ЗЗД / т.6 от пълномощното на л.147 по изп. дело/, за която цесия
жалбоподателите сочат да са уведомени на 04.08.2020г, поради което и спрямо тях
същата е породила правно действие, за което не е налице законово изискване
наличието на съгласие от страна на длъжниците за това.
По така изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.437, ал.4 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № вх.№ 263488/
30.09.2020г. от М.К.У. и П.К.Ч.,*** чрез пълномощника си адв.Г.С.,*** против
отказ на ЧСИ П.Илиев, с рег. № 821, район на действие ОС - Пловдив да прекрати
принудителното изпълнение по образуваното изп.д.№ 20118210400800 по описа на
същия ЧСИ, като неоснователна.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: