Р Е Ш Е Н И Е № 260501
гр. Русе, 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на втори ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Красимира
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5300 по описа за 2019
г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба от „Н-ТРАН“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
Западен, бул. Шести септември № 8, ет. 2, ап. 10, представлявано от управителя
Христо Петров Христозов против П.М.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ за установяване на вземане на ищеца от ответника в размер на сумата 1009,56
лв., произтичащо от липса на парични ценности, представляващи предоставен от
ищеца и получен от ответника аванс /в първоначален размер от 1950 лв./, по
сключен трудов договор от 18.01.2019 г., който аванс не бил отработен и не е
върнат от длъжника на работодателя след прекратяване на правоотношението, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска.
Сочи, че за претендираната сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №1334 от 15.05.2019 г. по ч.гр.д. № 2766/2019 г. по описа на РС Русе.
В
исковата молба се твърди, че между страните е възникнало трудово правоотношение
по силата на сключен между тях Трудов договор № 17/18.01.2019 г., с който
ответника бил назначен на работа в дружеството на длъжност „шофьор товарен
автомобил“/международни превози/, с основно месечно трудово възнаграждение 560
лв. Със заповед от 18.01.2019 г. ответникът бил командирован със задача: превоз
на товари, като първоначално възложения превоз е следвало да се осъществи на
територията на Испания. Ищецът твърди, че във връзка с възникналото трудово
правоотношение е заплатил на ответника по банков път следните суми: 1.сумата от
507 лева – заплатени на 16.01.2019 г. /преди сключване на трудовия договор/, за
пътни разходи; 2. сумата от 1950 лева – заплатена на 23.01.2019 г., за която
твърди, че представлява „заем под формата на аванс“; 3. сумата от 568.35 евро –
заплатена на 04.02.2019 г., представляваща командировъчни и 4. сумата от 96,60
евро – заплатена на 05.02.2019 г., заплата за м.01.2019 г. Твърди, че на
ответника бил проведен инструктаж, като му бил предоставен товарен автомобил за
превоз на товари, но той не спазвал установената трудова дисциплина, не
попълвал задължителните документи и се отнасял нехайно към възложените му
задачи, като на 04.02.2019 г. изоставил повереният му товарен автомобил без
надзор в Испания, без да предостави на работодателя си дигиталната карта на
тахографа и необходимата документация. В телефонен разговор ответника
информирал работодателя си, че е оставил камиона с натоварената на него стока и
не желае да работи в „Н-ТРАН“ ЕООД. Със заповед №12/05.02.2019 г. трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 05.02.2019 г., на основание чл. 71, ал.
1 от КТ. Ответника отказал да подпише заповедта и тя му била връчена при
условията на отказ, в присъствието на двама свидетели.
С допълнителна молба от 03.01.2020 г. уточнява, че
претендираната сума е във връзка с възникналото между страните трудово
правоотношение от 18.01.2019 г., като изплатеният аванс от общо 1950 лв. е бил
преведен на четвъртия ден от сключване на трудовия договор по изрична молба на Д.,
да му бъде изплатен аванс, поради необходимост от парични средства. Уговорката
им била, че този аванс ще бъде изработен от ответника, което той не изпълнил.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК, същият е подал писмен
отговор, с който исковете се оспорват изцяло като неоснователни. Признава
обстоятелството, че са били в трудовоправни отношения. Оспорва наличието на
заемно правоотношение, като заявява, че не е искал заем от ищеца и такъв не му
е бил даван. Оспорва твърдението, че му е провеждан инструктаж. Оспорва да му е
връчвана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и че е отказал да
я получи. Твърди, че на 05.02.2019 г. не е бил в България, нито в Испания, а по
пътя в Европа, прибирайки се. Ответникът не оспорва получаването на сумата от
507 лева, изплатена на 16.01.2019 г., за която признава, че е във връзка с
пътните му разходи от България до Испания. Не оспорва и определения със Заповед
10/18.01.2019 г. размер на полагащите му се командировъчни на стойност 56,81
евро на ден. Относно процесната сума първоначално заявена в размер 1950 лв.,
заявява, че същата представлява половината от договореното между страните
реално трудово възнаграждение в размер на общо 2000 евро, което е стандартно за
този вид работа, като условието му, за да се качи в камиона, било
възнаграждението за двете седмици изпитателен срок /1000 евро/ да му бъде
изплатено предварително, преди да се качи на камиона. Твърди, че ищецът
предложил да му заплати пътните разходи в двете посоки, по 400 евро в посока с
лек автомобил до гр. Памплона Испания, като му превел първоначално на
16.01.2019 г. сумата 258,67 евро, за да тръгне от България. Твърди, че на
22.01.2019 г. предал личния си автомобил на Христозов и съпругата му и поел курс
от гр. Памплона по посочената от тях дестинация. На 23.01.2019 г. ищецът му
превел сумата 1000 евро / 1950 лв./ съгласно договореното в България. Твърди,
че условията за работа били неприемливи, работодателят се държал грубо,
настоявал ответника да извършва нарушения на испанските и френските закони, да
спира на непозволени места, което неминуемо щяло да доведе до санкции за него като
шофьор. Поради това изработил двете седмици съгласно уговорката и заявил на
Христозов, че няма да работят заедно занапред. Попитал го дали ще изпълни
уговорката да му заплати пътя до България и той се съгласил, като му превел на
04.02.2019 г. остатъка от 150 евро за отиване и 400 евро за връщане, както и
96,60 евро заплата за м. януари. Твърди,
че се разделили приятелски, като на 04.02.2019 г. в 19,54 ч. извадил картата от
тахографа и предал камиона, заедно с цялата документация, а ищеца му върнал
личния автомобил заедно с документите и ключовете. Няколко дни след като ответникът
се върнал в България, управителят на ищцовото дружество му звъннал и поискал да
върне сумата 1000 евро, тъй като разполагал с документ срещу него, като записал
в платежното нареждане от 23.01.2019 г. като основание за плащането – аванс за
м. януари. Ответника се възмутил от некоректното отношение на работодателя си и
подал сигнал в Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ за извършени от
дружеството нарушения.
С отговора на исковата
молба ответникът прави възражение за прихващане със сума в общ размер на
4385.91 лева, представляваща сбор от описаните в отговора насрещни вземания,
които има спрямо работодателя, както следва: 1. Сума от 1999.99 лева –
командировъчни за 18 дни; 2. Сума от 508.52 лева – гориво отиване; 3. Сума от
508.52 лева – гориво връщане; 4. Сума от 254.26 лева-нощувка; 5. Сума от 254.26
лева-нощувка; 6. Сума от 356.36 лева – заплата м.януари за 14 дни; 6. Сума от 112 лева-заплата за м.февруари за
4 дни; 7. Сума от 392 лева – пътни такси отиване/връщане.
С молба от 03.01.2020 г.
ищецът сочи, че не е налице основание за прихващане на паричните суми по възражението
на ответника, като счита, че претенцията за командировъчни за 18 дни е
завишена, тъй като те са изплатени за 14 дни, в размер на 568,35 евро, но и те
не били реално отработени, защото ответника самоволно си тръгнал; изцяло
оспорва претенцията за гориво отиване до Испания и връщане до България, като
твърди, че уговорката е била да се поемат разходите по пътуванията /билетите/ в
двете посоки с автобус на „Юнион Ивкони“ и за това е била преведена сумата 507
лв.; оспорва изцяло претенцията за нощувки от по 130 евро в едната и другата
посока, каквато уговорка не са имали; счита неоснователна претенцията за
заплата, за м. януари 14 дни и м. февруари 4 дни, тъй като на ответника му се
дължали и били заплатени всички отработени дни, а не календарни; оспорва
претенцията за пътни такси в размер на 200 евро отиване и връщане, тъй като не
е поемал като работодател да плаща такива суми. Оспорва твърденията на
ответника, че се е държал грубо с него и настоявал да извършва нарушения, тъй
като санкциите в такъв случай щели да бъдат за работодателя, а не за работника.
Твърди, че заради непредаването от ответника на картата от тахографа и
невъзможността да бъде разтоварена, на ищеца била наложена санкция, последствие
отменена.За това, че ответника взел картата за гориво от ищеца бил подаден
сигнал пред Полицията в Испания.
В съдебно заседание
управителя на ищцовото дружество не се явява, представлява се от адв. Р.А.,
който поддържа иска, прави изменение на първоначално предявения размер от 1950
лв., като го намалява на 1009,56 лв. Поддържа твърдението, че авансът е
предоставен на ответника, защото той го е искал предварително и авансът не бил
за командировки, а работникът го е искал като служебен аванс, за да може да го
изработи във времето, но не го е изработил. Представя писмена защита, с която оспорва
обясненията на ответника, дадени по реда на чл. 176 от ГПК и показанията на св.
Д., че основанието за превода, извършен на 23.01.2019 г. в размер на 1950 лв. е
за пътни разходи. Посочва, че не са имали уговорка да поемат разходите за
пътуване на ответника с избран от него превоз, таксите и нощувките, а само
стойността на автобусните билети. Счита за безспорно установено по делото, че
по молба на Д. му е преведена авансово сумата 1950 лв., която той следвало да
отработи при ищеца, но не го направил. Моли да се уважи иска в пълен размер от
1009,56 лв. със законната лихва. Претендира разноските.
В съдебно заседание
ответникът се явява лично и с адв. Т.Б., като твърди, че уговорката с ищцовото
дружество била за равностойността на минималната работна заплата 560 лв. и
определените командировъчни по 56,81 евро на ден, които са общо 2000 евро
месечно. Уговорката е била да се заплатят и пътните разходи за отиване и
връщане с личен автомобил, чиято равностойност страните са договорили да е по
400 евро в посока или 800 евро общо. Тази сума била заплатена от работодателя
на два пъти. Твърди, че ответникът си е отработил двете седмици, от 22.01.2019
г. до 04.02.2019 г., съгласно уговорката за изпитателния срок, като е полагал
труд събота и неделя и е получил възнаграждението от 1000 евро, без възражения
от работодателя. Оспорва твърдението да е искал и получавал служебен аванс, за
което няма молба й издаден РКО, съгласно изискванията на Закона за
счетовотството. Моли да се отхвърли иска, като недоказан. Претендира направените
разноски по делото.
По отношение откритото
производство по чл. 193 от ГПК на оспорените от адв. Б. писмени доказателства: заверени преписи с превод от испански на български език и апостил от
„Процедура по информиране на пострадало лице или лице станало жертва на
престъпление, за правата, които има“, „Процедура по даване ход на жалба във
връзка с наказателно нарушение, чрез лично явяване на тъжителя по досие-жалба №
2019-003505-**“, „Съдебна власт, Следствен съд № 2, Заявление от Д. С. Х. за
анулиране, поради неправомерно използване на карта № 13550, считано от
05.02.2019 г.“, Съдебно решение № 2253/09.12.2019 г. по АНД № 7195/2019 г. на
Пловдивския районен съд, с което се отменя наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв. на „Н Тран“ЕООД за нарушение на чл. 38 ал. 1 т. 2 от Наредба
№ Н-3 на МТ, съдът намира, че оспорването на истинността им не е доказано и
тези доказателства следва да бъдат приобщени и да се ценят по делото.
От приложените по делото писмени доказателства:
заверени копия от: Трудов договор № 17/18.01.2019 г., Длъжностна
характеристика на П.Д.; Заповед №
110/18.01.2019 г.; Заповед № 12/05.02.2019 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, преводно нареждане за пътни разходи от 16.01.2019 г. за сумата
от 507 лв., платежно нареждане от 23.01.2019 г. с основание – аванс 01.2019 г.
за сумата 1950 лв., платежно нареждане от 04.02.2019 г. за изплатена заплата
01.2019 г. за сумата 96,60 евро, платежно нареждане от 04.02.2019 г. за
изплатени командировъчни за сумата от 568,35 евро, лична карта на П.М.Д., свидетелство
за управление на П.Д., контролен талон
на П.Д., удостоверение за психологическа годност, карта за квалификация
на водач на МПС, карта на водача П.Д., ведомости на служителите за отработени
дни за м. януари 2019 г. и м. февруари 2019 г., заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ведно с обратна разписка, възражение,
разпореждане № 5770/24.07.2019 г. на РС Русе, съобщение, доказателствата по приложеното
ч.гр.д. № 2766/2019 г. на РРС, актуално състояние на „Н-ТРАН“ ЕООД, ЕИК
*********, от Търговския регистър, Писмо изх. № 50-00-109/4/02.04.2019 г. от
Изпълнителна агенция Автомобилна администрация – Пловдив, заверени преписи с
превод от испански на български език и апостил от „Процедура по информиране на
пострадало лице или лице станало жертва на престъпление, за правата, които има“,
„Процедура по даване ход на жалба във връзка с наказателно нарушение, чрез
лично явяване на тъжителя по досие-жалба № 2019-003505-**“, „Съдебна власт,
Следствен съд № 2, Заявление от Д. С. Х. за анулиране, поради неправомерно
използване на карта № 13550, считано от 05.02.2019 г.“, Съдебно решение № 2253/09.12.2019
г. по АНД № 7195/2019 г. на Пловдивския районен съд, с което се отменя наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. на „Н Тран“ЕООД за нарушение на чл. 38
ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-3 на МТ, показанията на разпитаните свидетели Д. С.
Х. и В.А.Д., от заключението по съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д.И.А.,
както и от доводите на процесуалните представители на страните, всички преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.№ 19584/14.05.2019 г., от “Н-ТРАН”ЕООД гр.
Пловдив, ЕИК ********* е било образувано ч.гр.дело № 2766/2019 г. по описа на
Русенския районен съд, който е издал Заповед № 1334/15.05.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника П.М.Д., ЕГН **********,***,
за сумата 1950 лв., представляваща преведен аванс на длъжника по трудово
правоотношение, която сума не е изработена от него и не е върната на
работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението /14.05.2019
г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 439 лв.,
представляваща разноски по делото, включващи държавна такса 39 лв. и 400 лв. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът П.М.Д. е подал писмено възражение
срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането. Заявителят е
предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК,
поради което настоящото производство е допустимо.
Безспорно е, че между страните е било налице трудово
правоотношение, съгласно трудов договор № 17/18.01.2019 г., по силата на който
ответникът П.М.Д. е работил в ищцовото дружество „Н-Тран“ ЕООД, на длъжността
“шофьор товарен автомобил/ международни превози”.
Със Заповед № 10 на Управителя на дружеството от
18.01.2019 г., ответникът бил командирован със задача: превоз на товари, като
изрично е посочено, че разходите за пътни, дневни, квартирни и вътрешен
транспорт на командирования са за сметка на „Н-Тран“ЕООД. Дневните са определени
в размер на 56,81 евро на ден.
По делото е представено и прието като доказателство платежно
нареждане от 23.01.2019 г. с основание – аванс 01.2019 г. за сумата 1950 лв. преведена
от ищеца „Н-Тран“ЕООД на ответника. Изслушан по реда на чл. 176 о ГПК ответникът
не спори, че е получил посочената сума. Твърдението му е, че не е искал аванс, а
е имал уговорка с ищеца да му заплати пътните разходи по 400 евро в посока, които
са 800 евро в двете посоки. Посочва, че тези 1000 евро, изплатени на 23.01.2019
г., са за пътни 800 евро и 200 евро за цигари, които купил на ищеца по негово
искане и му ги занесъл, а после той му ги превел като аванс. Посочва, че и гума
да спука, плаща със свои пари, а после фирмата му ги връща като аванс. Заявява,
че претенции към фирмата няма, като са му били изплатени отработените от него две
седмици в уговорения срок.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза
също се установява, че с платежно нареждане от 23.01.2019 г. е преведена сума в
размер на 1950 лв. по разплащателна сметка в лева на ответника П.Д. с основание
за превода „аванс 01.2019 г.“ От справка в Хронологична ведомост от
счетоводството на ищцовото дружество вещото лице установява, че на 23.01.2019
г. е осчетоводена като преведена на ответника сумата 1950 лв., както следва: по
дебита на сметка 498 – Други дебитори, подсметка 3 – П.Д.
и по кредита на сметка 503 – разплащателна сметка. На 02.09.2019 г. сумата е
отнесена в сметка 444-вземания по съдебни спорове, с основание гр.д. № 5300/19
г. РРС. Вещото лице изчислява, че дължимата сума на командировъчните по 56,81
евро на ден за периода на командировката от 18.01.2019 г. до 04.02.2019 г. /18
дни/ е в размер на 1022,58 евро. Платена
е сумата 568,35 евро и е останала дължима сумата 454,23 евро за командировъчни.
Дължимата сума за трудови възнаграждения за м. януари и м. февруари вещото лице
изчислява в брутен рамер на 310,55 лв. и нетен размер 240,98 лв., без да
включва положения от ответника извенреден труд в почивните дни събота и неделя,
който се установи, като е заплатена сумата 188,94 лв. и остава да се дължи
52,04 лв. Общата дължима сума на ответника е 940,44 лв., която след приспадане
от платения „аванс“ остава надплатена сума в размер на 1009,56 лв., според
вещото лице. За пътните разходи от счетоводството на ищцовото дружество са
представили платежно нареждане за сумата 507 лв., колкото е автобусен билет за
отиване и връщане до гр. Памплона. Установи се по делото, че ответникът не е
пътувал с автобус, а с личния си автомобил. От представеното от ответника свидетелство
за регистрация на МПС вещото лице установява, че ползваното МПС е марка Сеат,
модел Ибиза, с максимална мощност 131 к.с. Вещото лице изчислява, че
разстоянието от гр. Русе до гр. Памплона е 3104 км., при комбинирана разходна
норма за дизеловото гориво за 5л./100 км. е 155,20 л., а при изминато
разстояние 3350 км., както се твърди от ответника в отговора на исковата молба
при комбинирана разходна норма за дизеловото гориво 5 л./100 км. е 167,50 л.
Поради липса на разходни документи за платени суми за дизелово гориво и пътни
такси от ответника при пътуването от България за Испания, както и поради липса
на информация за държавите, в които е зареждано гориво и цените на горивото към
този момент, експертизата не може да извърши остойностяване на общия разход за
дизелово гориво и пътни такси, извършен от ответника.
От показанията на разпитания
свидетел Д. С. Х., се установява, че работи на длъжност „диспечер“ в ищцовото
дружество. Ответникът постъпил на работа на 18.01.2019 г. и работил до
04.02.2019 г., като изоставил камиона и напуснал, за което ги уведомил по
телефона. За януари месец Д. получил минимална работна заплата плюс
командировъчни, като по негова молба му били изплатени 1000 евро авансово,
които трябвало да се заработят през м.февруари. Не искал да чака да подпише
заповедта за освобождаване и да му бъде разтоварена дигиталната карта.
Свидетелката се обадила в Полицията да го задържат на границата, за да
разтовари картата, но те отказали, защото нямали право. Заповедта за
прекратяване я съобщили на ответника по телефона на 05.02.19 г. Свитетелката е
съпруга на П. Х., който бил генерално упълномощен от управителя Христо Петров
Христозов да прави уговорки от името на фирмата. В нейно присъствие не са
правили уговорки за заплащане на пътните разходи с личен автомобил, а само за
билети 500 и няколко лева. Пин кода на служебната картата за зареждане на
гориво бил същия като регистрационния номер на камиона, което ответника знаел и
така заредил собствения си автомобил, за да се прибере.
Съдът допусна до разпит и ангажирания
от ответника свидетел В.А.Д.
която
заявява, че е бивша съпруга на ответника и пътувала с него, за да му помага в
работата. Управителят на фирмата се съгласил съпруга й да пътува с личния си
автомобил и да му заплати по 400 евро в посока, като за нея не е плащал
допълнително. Преди да тръгнат платили от фирмата 250 евро и в Испания им
превели останалите. Пътят в едната посока излязъл 305 евро, но понеже е много
дълъг и изморителен спали в мотел във Франция. След като пристигнали в гр.
Памплона ги посрещнала госпожата от фирмата, като се наложило да изчакат
съпруга й да се върне с камиона и преспали една вечер в дома им. На другия ден
оставили личния си автомобил при тях, заедно с ключовете и документите и
започнали работа с камиона. Уговорката била 14 дни да пробва мъжа й дали ще му
хареса работата. По принцип за такава работа се плащало 2000 евро месечно.
Понеже отишли на работа за пробен период уговорката с фирмата е била 1000 евро
да платят преди да се качат на камиона. Съпругът й не останал доволен от работата,
защото искали да работи и съботи и недели, нарушавали работното време, а
отделно се налагало и нощно време да се работи. Съпругът й, след като изработил
двете седмици, заявил, че напуска. Пристигнали в Памплона на паркинга от където
тръгнали, оставили камиона, говорили с тях, прибрали багажа. Те му върнали
личния автомобил с ключовете и документите, като им дали картата, с която да
заредят гориво в автомобила. Разделили се приятелски със собственика и
съпругата му. След няколко дни получили обаждане от собственика на фирмата, че
иска да му върнат 1000 евро.
Изслушана в с.з. вещото лице, по приетата и неоспорена
от страните съдебно-счетоводна експертиза, заявява, че в счетоводството на
ищцовото дружество няма платежно нареждане с основание служебен аванс и няма
искане писмено от ответника за предоставяне на служебен аванс. На стр. 14 по
делото е представено платежно нареждане с основание „аванс м. 01.2019“ в размер
1950 лв., но не е осчетоводено по сметка 422, която е за аванс на подотчетни
лица. Други документи от ищцовото дружество не са предоставяни. Няма писмено
искане от работника за предоставяне на служебен аванс.
При така установената фактическа обстановка, съдът е
сезиран с иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 207 ал.
1, т. 2 от КТ, за установяване на вземане, произтичащо от липса на парични
ценности, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 1334/15.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 2766/2019 г. на РРС.
Вземането, чието установяване се иска, е в размер на сумата 1009,56 лева,
произтичаща от изплатен аванс за м.01.2019 г.
Съгласно чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
В случая е предявен положителен установителен иск за
вземане и доказателствената тежест се носи от ищеца, който следва да установи
вземането си по основание и размер. По-конкретно ищецът следваше да докаже
факта на настъпване на липсата на процесната парична сума, както и наличието на
основание за търсене на пълна отговорност от ответника за липса, а именно
настъпилата вреда и размера на липсата. С доклада по делото по делото, съдът е указал
на ищеца, че носи доказателствена тежест относно посочените по-горе факти. От
събраните по делото доказателства обаче, искът се явява недоказан. Безспорно се
установи, че на 23.01.2019 г., ответникът е получил по банковата си сметка
парична сума, преведена от ищеца, като негов работодател, в общ размер 1950
лева, с посочено основание в платежното нареждане “аванс 01.2019”. Не се доказа
обаче какво е било основанието на преведената сума като „аванс“. Установи се,
че практиката в дружеството е била искането за служебен аванс да се отправя от
шофьорите устно за техни непредвидени разходи. В този смисъл съдът съобразява
показанията на св. Д. Х., тъй като тя е служител в ищцовото дружество и до нея
са били отправяни устно заявките за аванс, но липсват доказателства за
осчетоводяването му. Свидетелката не споделя по какви причини през процесния
период ответникът е отправял искане за аванс, като заявява само, че за м. януари Д. е получил заплата и
командировъчни. Твърди, че изплатените 1000 евро авансово трябвало да се
изработят през м. февруари. В същото време при заплата от 560 лв. не е ясно
аритметически как е щял ответника да отработи 1000 евро през м. февруари. А
процесуалния представител на ищеца поддържа твърдението, че авансът е
предоставен на ответника, защото той го е искал предварително и не бил за командировки,
а като служебен аванс. В показанията на св. Д. се изнася точно обратното, че по
принцип за такава работа се плащало 2000 евро месечно, но понеже отишли на
работа за пробен период уговорката с фирмата е била 1000 евро да платят преди
да се качат на камиона, които съпругът й отработил. Ответникът посочва лично,
че тези 1000 евро, изплатени на 23.01.2019 г., са за пътни 800 евро и 200 евро
за цигари, които купил на ищеца по негово искане и му ги занесъл, а после той
му ги превел като аванс. Действително видно от Заповед № 10 на Управителя на
дружеството от 18.01.2019 г., ответникът бил командирован със задача: превоз на
товари, като изрично е посочено, че разходите за пътни, дневни, квартирни и
вътрешен транспорт на командирования са за сметка на „Н-Тран“ЕООД и не е
посочено никъде в заповедта, че ще се плаща само стойността на билета за
отиване и връщане с автобус, а направените с личен автомобил разходи до мястото
на работа и обратно няма да се поемат.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че с платежно нареждане от 23.01.2019 г. е преведена сума в размер
на 1950 лв. по разплащателна сметка на ответника П.Д. с основание за превода
„аванс 01.2019 г.“ При проведеното изслушване на вещото лице в съдебно
заседание на 06.10.2020 г., същото поясни, че процесната сума от 1950 лева не е
осчетоводена в сметка 422 /подотчетни лица/ като служебен аванс, а видно от
заключението е осчетоводена по дебита на сметка 498 – Други дебитори, подсметка 3 – П.Д. и по кредита на сметка 503 –
разплащателна сметка. Вещото лице заяви също, че в счетоводството на ищцовото
дружество няма платежно нареждане с основание служебен аванс и няма искане
писмено от ответника за предоставяне на служебен аванс. На стр. 14 по делото е
представено платежно нареждане с основание „аванс м. 01.2019“ в размер 1950
лв., но то не е осчетоводено по сметка 422, която е за аванс на подотчетни
лица, при което в счетоводството на ищеца не фигурира по счетоводните му сметки
задължение на ответника в размер на 1950 лева за „аванс“. Съдът възприема
експертното заключение като обективно, компетентно и неоспорено от страните и
го съобразява при решаването на спора. Фактът, че процесната сума от 1009,56
лева не е била осчетоводена като служебен аванс в счетоводството на ищеца за
процесния период, води до извода, че не е налице основание да се търси
отговорност от ответника за липса на тази сума, произтичаща от служебен аванс.
Без значение е обстоятелството дали при осчетоводяването на процесната сума по
дебита на сметка 498 – Други дебитори, се касае за допусната счетоводна грешка.
Ищецът изрично направи уточнение на исковата молба, че претендираната сума не
касае други заемни отношения. Няма издаден и разходен касов ордер за изплащане
на аванс съгласно Закона за счетоводството. Правнозначимият факт е, че
търсената сума не фигурира в счетоводството на ищеца като “служебен аванс”, при
което няма значение и начина на отчитането му.
С оглед на
изложеното, съдът приема, че предявеният положителен установителен иск за
установяване на вземане, произтичащо от липса на процесната парична сума в
размер на 1009,56 лева от изплатен служебен аванс на ответника, се явява изцяло
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2766/2019 г. на РРС до окончателното й изплащане. При
този изход на спора съдът не следва да разглежда направеното от ответника
възражение за прихващане по чл. 103 ал. 1 от ЗЗД.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото, а именно:
сумата 480 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по Договор
за правна защита и съдействие от 29.10.2019 г.
На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати сумата 50 лв. за възнаграждение на вещото лице в полза на
Бюджета на съдебната власт по сметка на РРС.
Искането на ищеца за присъждане на направените от него
разноски по настоящото дело, включително адвокатско възнаграждение, следва да бъде
отхвърлено.
Относно разноските по заповедното производство,
дължимостта на същите се обуславя от изхода на настоящия исков процес, което
следва да се съобрази в хода на заповедното производство.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен
и недоказан, предявеният от „Н-ТРАН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район Западен, бул. Шести септември № 8, ет. 2, ап.
10, представлявано от управителя Христо Петров Христозов против П.М.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 207 ал. 1 т.
2 от КТ за установяване на вземане на ищеца от ответника в размер на сумата
1009,56 лв., произтичащо от липса на парични ценности, представляващи предоставен
от ищеца и получен от ответника аванс, по сключен трудов договор от 18.01.2019
г., който аванс не бил върнат от длъжника на работодателя след прекратяване на
правоотношението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №1334 от 15.05.2019 г. по ч.гр.д. № 2766/2019 г. на РС Русе.
ОСЪЖДА „Н-ТРАН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, район Западен, бул. Шести септември № 8, ет. 2, ап.
10, представлявано от управителя Христо Петров Христозов, да заплати на П.М.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Н-ТРАН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Западен, бул.
Шести септември № 8, ет. 2, ап. 10, представлявано от управителя Христо Петров
Христозов, да заплати сумата 50 лв. /петдесет лева/ за възнаграждение на вещото лице в
полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на РРС.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Н-ТРАН“ ЕООД, ЕИК *********, за присъждане на направените от него
разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: