№ 95
гр. Ловеч, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20244300600180 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази :
ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Г. К.,чрез адвокат С. Г.,в която сочи,че
не са доволни от присъда №4/29.01.2024г. по НЧХД №339/2022г. по описа на
Районен съд-Ловеч /РС/, поради което и в срок обжалват същата със следните
съображения:
Присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснована е и неправилна поради допуснато
нарушение на материалния закон.
Присъдата била постановена в нарушение на материалния закон, тъй-
като при наличие на безспорни доказателства за вината на тримата подсъдими
за извършените от тях престъпления по чл. 146, ал. 1, НК и по чл. 144, ал. 1
НК, съдът постановил оправдателни присъди по отношение на тях. Отхвърлил
и предявените против подсъдимите граждански искове за обезщетения за тези
престъпления.
1
Предвид изложеното и допълнителни съображения, които ще изложат
след запознаване с мотивите на присъдата, молят Ловешки Окръжен съд/ЛОС/
да отмени обжалваната присъда в частите, в които съдът е оправдал тримата
подсъдими и е отхвърлил предявените против тях искове за обезщетение за
тези престъпления и да постановите нова, с която да ги осъди и за
извършените от тях престъпления по чл. 144, ал. 1 НК и по чл. 146, ал. 1 НК,
както и да ги осъди да заплатят исканите обезщетения за причинените с
деянията си неимуществени вреди на тъжителя.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от повереника,
адвокат С. Г.,в която сочи,че не са доволни от присъдата на Ловешкия
районен съд, поради което и в срок обжалват пред Ловешки Окръжен
съд/ЛОС/ същата в частите, в които съдът е постановил оправдателни присъди
против тримата подсъдими за престъпленията по чл. 146, ал. 1 НК и
подсъдимите А. П. и Г. П. за престъпленията по чл. 144, ал. 1 НК, както и в
частите, в които са отхвърлени - предявените против тях граждански искове за
обезщетения за неимуществени вреди от тези престъпления, като
същевременно допълват въззивната жалба със следните съображения:
Приемат,че присъдата в обжалваните части е постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснована е
и неправилна поради допуснато нарушение на материалния закон.
1.Приемат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и необоснованост на присъдата:
1.Позовават се на чл. 104 НПК:
Сочи,че съдът е изключил от доказателствения материал по делото
показанията на св. А. Б.. За да изключи от доказателствата по делото
показанията на св. Б., съдът е приел, че същата не е очевидец на развилите се
събития. Обосновал е този свой извод на даденото от нея сведение пред
полицейските служители, което същата собственоръчно била посочила, че е
посетила мястото след приключване на съприкосновението между
подсъдимите, тъжителя и св. К.а/стр. 12/.
Считат за недопустимо съдът да се позовава на сведения, които не са
събрани по делото по реда на НПК. Същите не представляват гласни или
писмени доказателства по делото.
2.Също така и на чл. 305, ал. 3 НПК:
2.1.Приемат,че съдът е изключил от доказателствения материал по
2
делото показанията на малолетния св. Г. В. К. като непоследователни,
нелогични,вътрешно противоречиви, изцяло пристрастни.
В противовес на това липсват изложени мотиви досежно показанията на
другия малолетен св. Н. Г. К. - не става ясно каква информация за съда
съдържат тези показания, при положение, че четейки внимателно изложеното
от него, също са налице противоречия, липса на логичност, отказ да отговори
на поставени въпроси, „забравяне" на определени факти и обстоятелства.
2.2. В мотивите съдът е посочил, че изцяло кредитира показанията на
св. А. К.. В същите се съдържат данни и за извършените от тримата
подсъдими престъпления по чл.146, ал. 1 НК и по чл. 1441 ал. 1 НК.
Приемат,че липсва коментар на съда на показанията на тази свидетелка в тези
им части - липсват мотиви.
2.3. Липсват мотиви относно изложения от тях довод, че показанията
на св. А. Б. пресъздават изцяло, детайлно и непротиворечиво развитието на
инцидента такъв, какъвто е бил заснет във видеоматериала, представен от
подсъдимите, който от друга страна изцяло се кредитира от съда.Заявяват,че
са посочили и подчертават и сега, че св. Б. единствена /изключват свидетелите
полицейски служители/ не е гледала видеозаписа предварително, преди да
бъде разпитана от съда. В такъв случай няма как същата да разказва в своите
показания подробности, ако не ги е възприела лично и на място.
2.4. В мотивите съдът прави вероятностни изводи, които не са
обосновани от събраните по делото доказателства. Т.напр. на стр. 9 съдът е
изложи,. „Афектиран от казаното...тъжителят В. К. потеглил с колелото..." -
липсват доказателства за такова състояние на тъжителя, каквото е описано от
съда. И по-нататък: „Непосредствено след като подс. А. П. отворила входната
врата тъжителят К. се приближил към нея, като вдигайки ръка й казал:
„...искаш ли да ти разбия зъбите, докога ще се занимавам с теб..." не е ясно от
мотивите, от къде съдът прави извод за тези думи на тъжителя. И на стр. 13 -
„...тъжителят се бил подпрял на велосипеда и единственото, което правил,
макар и с предизвикателна поза..."/к.м./ - въз основа на какво съдът е приел, че
позата на тъжителя е предизвикателна.
На стр. 17 съдът с вероятност е приел, че във възбудено състояние от
страна на поде. А. П. и подс. Г. П. в резултата на засягане на телесната им
неприкосновеност..двете не са вложили такъв конкретен смисъл в тях и още
по-малко не са преследвали инкриминирана цел - да въздействат психически
3
на тъжителя и да предизвикат основателен страх у него". Недопустимо,според
повереника е, с вероятностни изводи да се мотивира една присъда. Но дори в
тази й част, отнасяща се до престъплението по чл. 144, ал. 1 НК, съдът да
изключва инкриминирана цел, то няма мотиви защо изключва престъплението
по чл. 146, ал. 1 НК.
II.Релевира се и нарушение на закона:
Сочи се,че като е произнесъл оправдателни присъдите против
подсъдимите за престъпленията по чл. 144, ал. 1 НК и по чл. 146, an. 1 НК,
свързани с изложените по-горе съображения за необоснованост и допуснати
съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, съдът е
нарушил закона.
III. Доказателствени искания:
С оглед мотивите на съда и дискредитиране на показанията на св. А. Б.,
молят ЛОС да бъде допуснат разпит на същата пред въззивната инстанция, за
да може съдът да изгради и непосредствено своето вътрешно убеждение
относно достоверността на нейните показания.
Предвид изложеното и допълнителни съображения, които ще изложат в
съдебно заседание, молят ЛОС да отмени обжалваната присъда в частите, в
които съдът е оправдал тримата подсъдими и е отхвърлил предявените против
тях искове за обезщетение за тези престъпления и да постанови нова, с която
да ги осъди и за извършените от тях престъпления по чл. 144, ал. 1 НК и по чл.
146, ал. 1 НК, както и да ги осъди да заплатят исканите обезщетения за
причинените с деянията си неимуществени вреди на тъжителя.
Постъпило е и възражение от А. А.,П. П. и Г. П. против въззивната
жалба.В него сочат,че с цитираната присъда, в частта, която обжалва частния
тъжител, подсъдимата А. П. А. е оправдана от PC Ловеч за това, че на
24.04.2022г., около 20:30 часа в гр. Ловеч, пред жилищен блок на ***, се
заканила с престъпление против личността на тъжителя В. Г. К. с ЕГН
********** от гр. Ловеч, че ще го пребие, че ще му счупи краката с бухалка,
ще извикат някого, за да го пребият, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - обвинение за престъпление по
чл.144 ал.1 от НК.
И за това, че на 24.04.2022 г., около 20:30 часа в гр. Ловеч, пред
жилищен блок на ***, в присъствието на тъжителя В. Г. К. с ЕГН **********
от гр. Ловеч е казала унизителни за честта и достойнството му думи,
4
наричайки го „*****", „*******", идиот - обвинение за престъпление по
чл.146, ал.1 от НК.
Подсъдимия П. А. П. е оправдан за това, че на 24.04.2022 г., около 20:30
часа в ф. Ловеч, пред жилищен блок на ***, в присъствието на тъжителя В. \ Г.
К. с ЕГН ********** от гр. Ловеч е казал унизителни за честта и
достойнството му, наричайки го „боклук" и ****** ** ****** - обвинение за
престъпление по чл.146, ал.1 от
Подсъдимата Г. И. П. е оправдана за това, че на 24.04.2022 г., около
20:30 ^часа в гр.Ловеч, пред жилищен блок на ***, се заканила с престъпление
против личността на В. Г. К. с ЕГН ********** от гр. Ловеч, че ще го пребие,
че ще му счупи краката с бухалки, ще извика някого, за да го пребият, като
това заканване би могло да - възбуди основателен страх за осъществяването
му -обвинение за престъпление по чл.144 ал.1 от НК.
Както и за това, че на 24.04.2022 г., около 20:30 часа в гр. Ловеч, пред
жилищен блок на ***, в присъствието на тъжителя В. Г. К. с ЕГН **********
от гр. Ловеч е казала унизителни за честта и достойнството му думи,
наричайки го „*****", „******", „*****", „**** ****, „***** ****" и ******
** ****** - обвинение за престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
Сочат,че недоволен от присъдата, частния тъжител, чрез своя
повереник, е подал своята въззивна жалба. С оглед липсата на аргументи в
тази връзка, поради не изготвени мотиви от страна на PC Ловеч,приемат,че
ЛОС следва да има предвид, че в тази си част считат атакуваната присъда на
PC Ловеч за правилна и законосъобразна, поради което съда основателно
отхвърлил и предявените срещу тях граждански искове.
Считат,че в хода на първоинстанционното производство не се събрали
безспорни и категорични доказателства за тяхната вина по тези обвинения,
както и за обвиненията по член 130 ал.1, по които били осъдени със същата
присъда, за което от своя страна са подали своевременно въззивна жалба.
При тези и други съображения, които ще изложат след запознаване с
мотивите на съда, молят ЛОС да постанови решение, с което да потвърди
оправдателната част на атакуваната от частния тъжител присъда.
Постъпила е и въззивна жалба от тях,в която сочат,че не са доволни от
Присъда №4 от 29.01.2024г. на PC - Ловеч постановена по НЧХД №339/2022г.,
в частта с която признава:
1. Подсъдимата А. П. А., за виновна в това, че на 24.04.2022г, около
5
20:30 часа в гр, Ловеч, пред жилищен блок на ***, в съучастие като
извършител с П. А. П. и Г. И. П. и двамата от град Ловеч, причинила на
тъжителя В. Г. К. с ЕГН ********** от гр. Ловеч разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в контузия на палеца
на лявата ръка, кръвонасядане по страничната повърхност на дясното бедро на
площ с размери 6/4 см., в което има и охлузване с червеникав цвят с размери
3/1.5 см., кръвонасядане по задната повърхност на лявото бедро над колянната
става на площ с размери 12/10 см., по вътрешната повърхност на лява
мишница три жълтеникаво -кафеникави кръвонасядания с неясни граници с
размери до 2 см. в диаметър, по вътрешната повърхност на долната трета на
лявата подбедрица, над глезенната става кръгловато кръвонасядане със същия
цвят с диаметър 4.4 - 5 см, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК я
освобождава от наказателна отговорност и и налага административно
наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на
държавата по сметка на съдебната власт.
2. Подсъдимия П. А. П. за виновен в това, че на 24.04.2022 г, около
20:30 часа в гр. Ловеч, пред жилищен блок на ***, в съучастие като
извършител с А. П. А. и Г. И. П. и двете от гр. Ловеч, причинил на тъжителя
В. Г. К. с ЕГН ********** от гр. Ловеч разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в контузия на палеца на
лявата ръка, кръвонасядане по страничната повърхност на дясното бедро на
площ с размери 6/4 см., в което има и охлузване с червеникав цвят с размери
3/1.5 см., кръвонасядане по задната повърхност на лявото бедро над колянната
става на площ с размери 12/10 см., по вътрешната повърхност на лява
мишница три жълтеникаво - кафеникави кръвонасядания с неясни граници с
размери до 2 см, в диаметър, по вътрешната повърхност на долната трета на
лявата подбедрица, над глезенната става кръгловато кръвонасядане със същия
цвят с диаметър 4.4 - 5 см, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го
освобождава от наказателна отговорност и му налага административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на
държавата по сметка на съдебната власт.
3. Подсъдимата Г. И. П. за виновна, в това, че на 24.04.2022 г, около
20:30 часа в гр. Ловеч, пред жилищен блок на ***, в съучастие като
извършител с А. П. А. и П. А. П. и двата от гр. Ловеч причинила на тъжителя
В. Г. К. с ЕГН ********** от гр. Ловеч разстройство на здравето извън
6
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в контузия на палеца на
лявата ръка, кръвонасядане по страничната повърхност на дясното бедро на
площ с размери 6/4 см., в което има и охлузване с червеникав цвят с размери
3/1.5 см., кръвонасядане по задната повърхност на лявото бедро над колянната
става на площ с размери 12/10 см., по вътрешната повърхност на лява
мишница три жълтеникаво -кафеникави кръвонасядания с неясни граници с
размери до 2 см. в диаметър, по вътрешната повърхност на долната трета на
лявата подбедрица, над глезенната става кръгловато кръвонасядане със същия
цвят с диаметър 4.4 - 5 см, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК Я
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и и НАЛАГА административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на
държавата по сметка на съдебната власт.
Сочат,че са осъдени да заплатят солидарно на тъжителя В. Г. К. с ЕГН
********** от гр. Ловеч сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по
чл.130 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума начиная от датата на увреждането - 24.04.2022 г. до окончателното й
изплащане.
Считат, че атакуваната присъда на Районен съд гр. Ловеч е
необоснована, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменена.
С оглед анализа на доказателствата, съдът,според тях,е следвало да
приеме, че всички обвинения повдигнати им с частната тъжба срещу тях
останали изцяло недоказани и да ги оправдае. Постановявайки осъдителната
си присъда в атакуваната им част, за тях не става ясно по кой член от НК са
признати за виновни - за какво престъпление от всички повдигнати с частната
тъжба, като така съдът допусна нарушение на закона.
При тези и други съображения, които ще изложат след запознаване с
мотивите на съда, молят ЛОС да постанови решение, с което да отмени
изцяло обжалваната присъда и вместо нея да постанови нова, с която да ги
признае за невиновни в извършване на престъпленията, за които били
предадени на съд и осъдени.
Повереника на въззивника В. К.,адвокат С. Г. по време на съдебните
прения , счита жалбата на въззивниците за неоснователна.
Сочи,че в жалбата се правят оплаквания, свързани с това, че
7
първопричина за възникналия инцидент се явяват действията на частния
тъжител В. К.. Според жалбата и изложеното в нея се твърди, че В. К. е
отишъл на място да се саморазправя с подсъдимите, което може да се приеме
за невярно твърдение, тъй като частният тъжител не е отишъл да се
саморазправя, а е отишъл да се срещне с майката, бабата и дядото на
малолетното дете, за да установят причината за конфликта между децата и да
се вземат съответните мерки за тяхното възпитание. Никъде в доказателствата
по делото не са налице такива, от които да направим извод, че В. К. е отишъл
на място да се саморазправя с тях.
На следващо място, в жалбата се твърди, че В. К. се отбранявал. В нея се
казва очевидно, че не прилича на отбрана, защото ясно се вижда, че
единствената явно отбранителна негова поза е моментът, когато се пази да не
бъде ударен от велосипеда, който П. П. бута към него. Благодаря за тази
констатация в жалбата, тъй като тук пряко се признава, че П. П. е извършил
противоправно нападение против В. К., без последният да е започвал да
извършва физически или вербални действия по отношение на когото и да било
от тримата. Че присъдата е законосъобразна в тази й част следва да се приеме
обстоятелството, че тримата подсъдими извършват противоправни действия,
противоправно нападение по отношение на К. и неговата съпруга А.
К..Приема,че първото физическо действие с агресия е от страна на
подсъдимата А. П., която блъска с кормилото на колелото съпругата на В. К. в
областта на корема. Тя и нейната майка се нахвърлят върху А. К., като А.
хваща А. К. отзад за косата и започва да я дърпа, а нейната майка отпред
посяга да удря А. К.. В същото време, П. П. със задното колело на велосипеда
удря В. К. – първо действие на физическа агресия от страна на подсъдимия П..
Едва тогава В. К., при действия на неизбежна отбрана в рамките на
необходимите предели, нанася удар в областта на лицето на П. П., блъска с
ръце А. П., която пада – вероятно тогава се е получила луксацията на рамото
й, и посяга да удари и Г. П..
Приема,че по-нататък няма действия на физически контакт между В. К.
и тримата подсъдими. Това, че той ги е подгонил, а те са успели да избягат, не
означава, че той е продължил нападението, тъй като няма физически контакт.
По-нататък в жалбата се твърди, че причина за настъпилите телесни
повреди на тъжителя К. е изцяло неговото поведение. Говори се за
приложение на института за реторсия, не тогава когато има неизбежна
8
отбрана и не можеш да се позоваваш на института на реторсията, тъй като
тримата подсъдими извършват действия, свързани с нарушаване на
физическата неприкосновеност чрез блъскане, удряне на частния тъжител и на
неговата съпруга, и той в резултат на тези техни действия, се ползва от
правото си в рамките на необходимите предели, да осъществи неизбежната
отбрана. Доказателство за действията на тримата подсъдими са телесните
увреждания, които са получили В. К. и неговата съпруга, отразени в
заключенията на приетите по делото съдебномедицински експертизи.
При тези съображения счита, че тази жалба следва да бъде отхвърлена и
присъдата на РС – Ловеч в тази част потвърдена.
По жалбата на частния тъжител против оправдателните присъди по чл.
146 и чл. 144 от НК против тримата подсъдими сочи,че е изложил подробни
съображения в допълнението на въззивнана жалба, защо следва тя да бъде
уважена. От една страна, районният съд изцяло кредитира показанията на
свидетелката А. К.. В тези показания тази свидетелка говори за това кой от
тримата подсъдими какви обиди и заплахи е отправил към нейния съпруг и
към нея. Счита,че РС не е коментирал в тази част тези показания и не става
ясно, след като изцяло ги кредитира, защо не се позовава на тях да постанови
осъдителна присъда и по тези обвинения.
Приема,че спорното според тримата подсъдими е дали е присъствала на
мястото свидетелката А. Б. или не. Свидетелката Б. е разказала и той черпи
аргументи от това, че още в РС при разпита й като свидетел, същата разказва
такива подробности, които е нямало как да научи, ако не е била очевидец на
извършеното престъпление. Единствено тя от всички участници в двата
процеса, не е гледала видеозапис от станалото. От нейните уста излезе
понятието „В. замахна с велосипеда и ги замете“. Тези думи са използвани и
от вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Той има действително
едно такова посягане и завъртане на велосипеда, все едно, че се извършва едно
въртеливо движение като „замитане“.
Според него съдът съвсем удачно и изключително професионално днес
предяви част от снимковия материал на тази свидетелката, като провери по
този начин нейните показания. В разпита й, свързан с тези фотоснимки, тя
заяви, че при първите няколко от тях, където все още на мястото е само В. К.
не се виждат други лица, тя каза, че това нещо не го е видяла, т.е. значи тя не е
била там тогава. Тя пристига, както обяснява, малко по-късно, когато вече
9
петимата участници в инцидента са били на мястото. Тя оттогава започва да
наблюдава и да слуша какво се случва и възпроизвежда това, което е видяла и
запаметила. В един по-късен момент и към края на тези фотоснимки, които й
бяха предявени, тя отново заяви, че това нещо не го е видяла, не си го спомня,
защото съвпада с показанията й в частта, в които тя каза, че е отишла да види
и да прибере децата, след което се е върнала и е заварила вече полицейските
служители, линейката и свидетелят А. К.. Ето защо смята, че нейните
показания са изключително достоверни. Моли ЛОС, след като изгради своето
вътрешно убеждение, да приеме, че същата действително е възприела лично и
безпристрастно всичко това, което се е случило и добросъвестно възпроизведе
възприетото от нея.
Що се отнася до това, че съдът е изключил от доказателствените
материали или по-скоро не е кредитирал показанията на малолетния свидетел
Г. К.,сочи,че са изложили съображения в тази насока във въззивната си жалба.
Така както може или не може, следва или не следва да се приемат тези
показания с изложените от съда аргументи, със същите е следвало да заяви
приема или не приема показанията и на другия малолетен свидетел – сина на
А. П.. Сочи,че не анализира тези показания, защото наистина децата са много
малки – заявява,че са присъствали при техните разпити по правилата на НПК,
и действително може да се направи някакво предположение, че двете страни,
по един или друг начин, са внушили на малолетните деца нещо, което те да
възпроизведат после при техните разпити. Нещо повече,сочи,че Н. заявил,
когато бил разпитван, че е наблюдавал този видеозапис и той, което означава,
че няма как да не бъде повлиян от това, което е видял на него.
Затова моли ЛОС да приеме за доказани обвиненията за престъпленията
по чл. 144 и чл. 146 от НК така, както са предявени против тримата
подсъдими, да отмени присъдата в тези й части и да постановите нова, с която
да ги признае за виновни в извършване на тези престъпления.
Моли ЛОС да уважи и предявените граждански искове против тях така,
както са заявени.
Моли също да им бъдат присъдени разноските, направени от неговия
доверител.
Защитника на въззивниците –адвокат С. В. моли ЛОС присъдата да бъде
върната, да се отмени и да бъде върнато делото за ново разглеждане на
основание чл. 335, ал. 2 във връзка с чл. 348, ал. 3 от НПК по отношение на
10
осъдителната си част, тъй като от съдебния акт не е видно каква е правната
квалификация, по която са осъдени и тримата подсъдими.
Счита,че съдебната практика и теория е единна в становището си, че
един акт е единство от мотиви и диспозитив, като в диспозитива е логичният
завършек на мотивите, и в него следва да се сочи за какво престъпление
подсъдимия носи наказателна отговорност, а такова нещо липсва в присъдата
и за тримата.
По отношение на присъдата приема,че същата е противоречива в по-
голямата си част, а именно:
За пострадалия В. Г. – в една част от мотивите е прието, че на същия му
е причинено болка и страдание, квалифицирана по чл. 130, ал. 2 от НК. Такова
е заключението на съдебномедицинската експертиза № 2, което счита, че е
правилно и е прието. Неправилно съдът е определил телесната повреда по чл.
130, ал.1, видно от л. 11 на присъдата.Счита,че за тях не става ясно коя от
двете телесни повреди е причинена на пострадалия К.. Тази неяснота в
мотивите на съда е съществен порок на присъдата, поради което следва да
бъде отменена.
По отношение на А.Д.К. – от събраните доказателства приема,че се
установило, че й е причинено болка и страдание, което е лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Това е видно от същата съдебномедицинска
експертиза.
От съдебномедицинската експертиза № 3 е видно, че на А. П. е
причинено болка и страдание, което е лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал. 2 от НК, плюс средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал. 2
от НК. Счита, че в случая няма пречка на основание чл. 130, ал. 3 да бъде
приложен института на реторсията с всички последици от това.
Приема за видно от снимковия материал от видеокамерата, че има
възникнал конфликт между двете семейства, но е невярно, според него, че
пострадалият К. и съпругата му, са седели мирни и кротки и не са обелили
нито една обидна дума срещу подсъдимите. В същия този запис е очевидно
кой какво прави и какви телесни повреди нанася пострадалият К. срещу
подсъдимите.
На следващо място, следващият порок на присъдата е, че същата борави
с обстоятелства, които не са установени по категоричен начин. Съгласно чл.
303 от НПК, една присъда не може да почива на предположения. Такова
11
предположение е причинената телесна повреда на К.. Във всичките си
експертизи съдебният медик д-р М., включително в разпитите си казва, че не
може категорично да се установи по какъв начин е причинена телесната му
повреда на пръста.
В тази връзка моли ЛОС подсъдимите П. П. и Г. П. да бъдат оправдани,
а присъдата в останалата част, в която са отхвърлени останалите обвинения, да
бъде потвърдена.
Другия защитник,адвокат М. И. сочи,че поддържа допълнителното
изложение, което е депозирал пред Лос.Сочи,че са изложили подробни
аргументи за пороците на атакуваната част на присъдата.
Заявява,че тяхното основно искане и счита, че действително са налице
множество пороци в мотивите, и за тях не става ясно как е изградено
вътрешното убеждение на съда на базата на събраните по делото
доказателства, защото някои са тълкувани превратно, които са в техен ущърб.
Приема,че в действителност е налице много сериозен порок на присъдата,
както посочил и колегата му, и както той е посочил в първоначалната въззивна
жалба. Липсва текстовата част на цифровата квалификация на деянието, за
което са осъдени тримата.
Алтернативно сочи,че ако ЛОС счете, че няма процесуални нарушения и
първоинстанционният съд е изпълнил своите задължения при събиране и
анализ на доказателствата, категорично са налице доказателства за прилагана
института на реторсия.
Приема,че е видно от записа кой е реалният потърпевш от този
инцидент.Заявява,че се абстрахира от обстоятелството, че пострадалият е
военнослужещ и неговият етичен кодекс не му позволява да извършва тези
действия, но не може да приеме становището, че те са реалните извършители
и следва те да бъдат осъдени за това деяние – и тримата са удряни, гонени,
пребити с явни удари, с юмруци в лицето.Заявява,че не знае как колегата му
черпи аргументи, че в случая е имало неизбежна отбрана. Счита, че няма как
това деяние да се квалифицира като неизбежна отбрана, като в 99% от кадрите
на записите се вижда неговия атакуващ начин на поведение.
Ето защо ще моли ЛОС, да върне делото за ново разглеждане,
алтернативно да приложи реторсията спрямо тримата.
Относно въззивната жалба на колегата, който счита, че са налице,
въпреки че са доказани всички деяния, за които те претендират в тъжбата,
12
счита същото за неоснователно.
Заявява, че те продължават да твърдят и са съгласни с твърденията на
първоинстанционния съд, че свидетелят А. Б. не е присъствала на този
инцидент. Заявява,че не вижда по какъв начин и показаните от съда днес
кадри, биха доказали истинността на нейните показания. Не вижда как може
да отрече, ако е решила разбира се, както те считат, да дава такива лъжливи
показания, да отрече какво е видяла и какво не е видяла.Заявява,че не вижда
никакви доказателства за правдивостта на нейните показания, от това че ЛОС
и е показал видеокадрите в днешното съдебно заседание от видеотехническата
експертиза, от което се ползва ответната страна. Счита, че в тази си част
присъдата е правилна и законосъобразна.
Повереника,адвокат Ст. Г. използвайки правото си на реплика сочи,че за
правната квалификация дали се касае за престъпление по чл. 130, ал. 1 или за
такова по ал. 2 от НК,дори да се приеме, че първоинстанционният съд е
допуснал грешка при определяне на правната квалификация на деянието като
такава по чл. 130, ал.1 от НК, а тя не е такава. Това не е основание за връщане
на делото за ново разглеждане, тъй като в прерогативите на настоящата
инстанция е да приложи закона за по-леко наказуемо наказание, такова
каквото е престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
На следващо място,счита,че неоснователно се намесват телесните
увреждания на свидетелката А. К. в настоящото дело. Те са били предмет на
разглеждане на друго наказателно производство. Същите са само илюстрация
за това, че против нея от тримата подсъдими също е извършено
противоправно нападение.
Относно неустановяване на механизма на причиняване на телесната
повреда на палеца на частния тъжител приема,че причинените телесни
увреждания не се изразяват само с това на неговия палец, а са изброени
подробно в тъжбата, потвърдени от съдебномедицинската експертиза. Няма
пречка делото без основание да не се връща за ново разглеждане, а да бъде
постановен оправдателен диспозитив в тази част.
Относно посоченото от защитата искане за връщане на делото поради
превратно тълкуване от страна на съда в изложените такива мотиви приема,че
се касае евентуално до необоснованост на постановената присъда, което не
може да доведе до връщане на делото за ново разглеждане, а може една такава
грешка да бъде поправи от настоящия съд.
13
Въззивникът Г. И. П. в защита заявява,че поддържа това, което казва
защитата й,а в дадената й последна дума моли да бъда оправдана.
ПО ДОПУСТИМОСТТА на процесната жалба, от процесуална гледна
точка.
Настоящата инстанция приема, че делото е подсъдно на Окръжен съд –
Ловеч с оглед разпоредбата на чл.45,ал.1 от НПК. Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК от лица, имащи процесуално право да
обжалват подлежащ на обжалване съдебен акт.
ПО ФАКТИТЕ
Въззивният съд като взе предвид становището на страните в процеса,
събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло
законосъобразността на обжалваната присъда, съгласно изискванията на чл.
313 от НПК, счете за установено следното :
В мотивите си,както се възразява от защитника –адвокат В. РС е
приел,че „…От заключението на в.л. д-р М. по назначената СМЕ която съдът
изцяло възприема и кредитира безспорно се установява, че на тъжителя К. са
причинени контузия на палеца на лявата ръка, кръвонасядане по страничната
повърхност на дясното бедро на площ с размери 6/4 см, в което има и
охлузване с червеникав цвят с размери 3/1.5см., кръвонасядане по задната
повърхност на лявото бедро над колянната става на площ с размери 12/10см.
По вътрешната повърхност на лява мишница три жълтеникаво-кафеникави
кръвонасядания с неясни граници с размери до 2см. в диаметър, по
вътрешната повърхност на долната трета на лявата подбедрица, над
глезенната става кръгловато кръвонасядане със същия цвят с диаметър 4,5-
5см., като при тези данни установените увреждания следва да се преценяват
по медико-биологичния признак - Болка и страдание..“Т.е.в противоречие с
присъдата,където е приел,че посочените телесни увреждания са обективирали
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,т.е.лека
телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК.
В тази връзка въззивната инстанция приема за неоснователно
възражението на повереника-адвокат Г.,че това нарушение би могло да се
изправи от настоящата инстанция като се измени присъдата на РС,тъй като се
14
касае за противоречие между диспозитив и мотиви на присъдата и не е ясно
каква е действителната воля на съда.В смисъл дали приема,че е налично
извършено деяние по чл.130,ал.1 и/или по ал.2 от НК.
Още повече,че са налични и други противоречия между диспозитив и
мотиви на присъдата на РС.
Така например РС приема„…Това не могло да се случи, тъй като подс. Г.
П. грабнала велосипеда си и го хвърли по тъжителя като след това започнала
да хвърля по него и камъни и плочи, а последния се опитвал да ги отбива, за да
не пострадат. В един момент тъжителя усетил силна прерязваща болка в
областта на палеца на лявата му ръка, но не разбрал дали е ударен с колелото,
или с камък, или с плоча.Т.е. не става ясно в тази част от мотивите от кого и с
какво от тримата въззивници е причинено това увреждане ,а от друга страна в
присъдата е прието,че е причинено и от тримата.
В друга част от мотивите РС приема“…Съдът кредитира изцяло
заключението на СМЕ и допълнителната СМЕ относно вида на получените
телесни увреждания и механизма на получаването им, който е съответен и
изводим от описаното в тъжбата, СМУ, показанията на кредитираната
свидетелка, а именно че кръвонасядането на дясното бедро на тъжителя е в
следствие удар от велосипеда му, а контузията на палеца на лява ръка е от
хвърлянето на бял съд от страна на подс. Г. П.. Малко по-горе в
мотивите,както вече се посочи и по-горе се приема от РС,че по въззивника са
хвърляни камъни и плочи,но не и от хвърляне на бял съд.
Също така РС приема,че „…Тъжителя викнал на съпругата си да бяга
към вкъщи, за да не я ударят, а и за да извика полиция, защото и двамата били
без телефони. През това време подс. П. също успял да вземе велосипеда му и
да го хвърли по него, като го ударил с него…“.Не е ясно в тази част от
мотивите къде приема,че е ударен въззивника К. и какво увреждане му е
причинено.Освен това в една част от мотивите приема,че процесния
велосипед е хвърлен от възивника Г. П.,а в друга част от въззивника П..
РС в част от мотивите сочи,че „….Така несъмнено се установява от
показанията им, че първо подс. А. П. превъзбудена от предхождащия словесен
скандал пристъпила напред и с ръка бутнала велосипеда на тъжителя в
областта на кормилото, както и че до този момент тъжителя се е бил подпрял
на велосипеда и единственото което правил макар и с предизвикателна поза е
да стои и да наблюдава.В друга част РС приема,че „…Непосредствено след
15
като поде. А. П. отворила входната врата тъжителя К. се приближил към нея,
като вдигайки и ръка и казал „...искаш ли да ти разбия зъбите, докога ще се
занимавам с теб...".В смисъл,че като първопричина за възникване на
конфликта се приема виновно поведение на различни лица-въззивника А.П.
и/или въззивника К../л.298 НЧХД/.
РС приема на л.14 от мотивите-стр.300 от НОХД също така,че“… В
обясненията си и тримата твърдят, че тъжителя е започнал конфликта, но тези
техни твърдения се опровергават от представения видеоматериал от който е
видно, че агресивните и нападателни действия са започнали от страна на
тримата подсъдими и че до физическо съприкосновение се е стигнало след
действията именно на подс. А. П.. Обясненията на тримата подсъдими съдът
приема за неточни и вътрешно противоречиви досежно, кои на кого е посегнал
и какви конкретни действия са извършвани спрямо тях…“.Т.е. липсва
конкретика относно това, кои действия на всеки един поотделно от
въззивниците РС не приема и на базата на кои доказателства.
На стр.9 от мотивите-л.298 обаче РС приема в противоречие с
посоченото,че „..Непосредствено след като подс.А. П. отворила входната врата
тъжителя К. се приближил към нея,като повдигайки и ръка и казал“..искаш ли
да ти избия зъбите,докога ще се занимавам с теб.. „.
Също така РС е посочил“…Съдът взе предвид част от обясненията на
подсъдимите относно причината за възникване на разправия между тях и
тъжителя, част от показанията на св. К.а и св. К. - относно обстоятелството, че
е възникнала разправия между страните по делото, писмените доказателства,
заключението на съдебно - медицинската експертиза и допълнителната такава,
изготвените по делото видеотехнически експертизи и технически експертизи,
приложения запис от охранителните камери, намиращи се на процесното
място, приет и вложен като доказателство по делото. Обсъдени тези
доказателства сочат на извод, че тримата подсъдими при общност на умисъла
са нанесли удар с ръце и посочените по - горе предмети на тъжителя, с което
са му причинили посочените увреждания…“
Липсва конкретика в тази част на мотивите на РС относно това, кой,къде
и какви удари приема РС че е нанесъл всеки един от тримата
въззивници,респективно в крайна сметка какво конкретно всяко увреждане е
причинило на въззивника К.,при положение,че както вече се посочи и по-горе,
в една част от мотивите се приема от РС разстройство на здравето,извън
16
случаите на чл.128 и 128 от НК,а в друга част се приема от РС позовавайки се
на СМЕ,че е причинена болка и страдание,още повече, и че в присъдата са
посочени няколко телесни увреди на различни места по тялото на въззивника
К..
Особено съществено противоречие е налично в приетото от
РС“..Престъплението по чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК тримата
подсъдими са извършили в съучастие като извършители, тъй като всеки един
от тях е участвал в самото изпълнение на престъплението. Побоят над
тъжителя К. е нанесен заедно от посочените лица, същите са действали
едновременно и последователно, като нанесените телесни повреди са резултат
от едновременните действия на тримата подсъдими.
От субективна страна тримата подсъдими са извършили деянието
умишлено, като умисълът им е бил пряк. Действията им са целели и са били
насочени именно към причиняване на телесно увреждане, като реакция на
действията на подс. А., която първа посегнала и хванала за косата Ч..Поради
това съдът я е признал за виновна в извършване на горепосоченото деяние.
Тъй като не се установява да е налице задружно участие в инкриминираното
деяние и на другите подсъдими, то не е налице съучастие по смисъла на чл.20
ал.2 от НК, поради което в тази част от обвинението подс.Ч. следва да бъде
призната за невиновна и оправдана….“. /л.301 ЧНД/.
Т.е. не става ясно в мотивите на РС какво приема за съществен елемент
от фактическия състав на престъплението,а именно от субективна страна от
кого е извършено престъплението,респективно кой следва да се разбира под
подс.Ч,подс.А и дали РС приема,че това са някой от въззивниците осъдени с
процесната присъда. Нещо повече в процесната присъда РС е приел за
тримата въззивници А. А.,П. П. и Г. П.,че са извършили престъплението по
чл.130,ал.1 от НК в съучастие като извършители.
Все в тази връзка РС в мотивите си сочи „…Нещо повече, фактическият
анализ на изложените данни освен, че не води до несъмнен извод, че
действително са били употребени инкриминираните думи на закана срещу
тъжителя К. от страна на двете подсъдими по делото, то дори да са били
казани подобни думи, съдържащи закана, в процеса на конфликта, съдът
приема, че най - вероятно във възбуденото състояние от страна на
подсъдимата А. П. и подсъдимата Г. П. в резултат на засягане на телесната им
неприкосновеност, за което има и обективни данни по делото, двете не са
17
вложили такъв конкретен смисъл в тях и още по-малко не са преследвали
инкриминираната цел - да въздействат психически върху тъжителя и да
предизвикат основателен страх у него. Т.е. от една страна от РС се приема в
присъдата,че не са изречени,а от друга страна РС в мотивите си приема,че
същите са изречени,но не е вложен смисъл в тях .
ПО ПРАВОТО
Съгласно разпоредбата на чл.305,ал.3 от НПК в мотивите на присъдата
се посочват установените обстоятелства,въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение,като при
противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо
едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
С оглед подробно посочените по-горе противоречия въззивната
инстанция приема,че определено от страна на РС-Ловеч са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на
процесуалните права на въззивниците в процеса и по-конкретно на правото им
на защита,тъй като е налице противоречие между диспозитив и
мотиви,подробно посочени по-горе в решението, относно това-какво приема
за установено РС,поради което и въззивната инстанция сама не може да
отстрани тези нарушения във въззивното производство,но същите по принцип
са отстраними.
С оглед всичко горепосочено,въззивната инстанция приема ,че следва
присъдата на РС-Ловеч да бъде отменена и делото бъде върнато на РС за ново
разглеждане от друг състав на съда, от фазата на съдебното заседание, при
което се отстранят допуснатите нарушения.
При тези съображения въззивната инстанция приема,че на този етап не
следва да се произнася по възведените възражения на повереника-адвокат С.
Г. по същество и касаещи оправдателната част от присадата.
Основателно,според въззивната инстанция обаче е направеното от него
възражение,че за да изключи от доказателствата по делото показанията на св.
Б., РС е приел, че същата не е очевидец на развилите се събития,като се е
обосновал с даденото от нея сведение пред полицейските служители, което
същата собственоръчно била посочила, че е посетила мястото след
приключване на съприкосновението между подсъдимите, тъжителя и св.
18
К.а/стр.12/.Въззивната инстанция приема,че следва да вземе отношение по
това възражение, тъй като се касае за позоваване от страна на РС на
документ,който не е събран по предвидения от НПК процесуален ред и не в
рамките на настоящото наказателно производство.В смисъл,че е допуснато
нарушение на принципа за непосредственост,съгласно който съдът основава
решението си върху доказателствени материали,които се събират и
проверяват лично,освен в случаите,предвидени в този кодекс./арг.чл.18 от
НПК/.
При този изход на процеса,въззивната инстанция приема,че не следва да
се произнася по направените искания от страните в процеса за присъждане на
направените разноски.Същите следва да съобрази новия съдебен състав при
произнасяне на присъдата,в зависимост от изхода на делото и постановения
съдебен акт,тъй като с настоящото решение,въззивната инстанция не се
произнася по вината,респективно по възведените с тъжбата обвинения./по
аргумент чл.189,ал.2,3,4 от НПК/.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 335,ал.2 във вр. с
чл.348,ал.3,т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда №4829.01.2024г. по НЧХД №339/2022г. по описа
на Районен съд-Ловеч и връща делото за ново разглеждане от друг състав на
съда,от фазата на съдебното заседание,при което се отстранят съществени
нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на
процесуалните права на страните в процеса.
На основание чл.189,ал.1-4 от НПК не се произнася по направените от
страните разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19