Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 29.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 4
545 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ за сумата от 26
000 лв.
В исковата молба на К.К.Е. се твърди, че на 04.05.2019 г. в гр. С. е
осъществено ПТП от водача на таксиметров лек автомобил „Киа“ с рег. № *******– Д.Г.Д..
Твърди се, че водачът на таксиметровия автомобил привел същия в движение преди
ищеца да успее да се качи в него и в момент, в който се опитвал да постави
предпазен колан на бебешки кош на задната седалка на автомобила. Твърди се, че
автомобилът преминал през десния му крак и спрял на разстояние от 4-5 метра. От
пътния инцидент получил тежки травматични увреждания, изразяващи се във
фрактура на дясно ходило. Твърди се, че десният долен крайник на ищеца бил
обездвижен напълно и той не можел да стъпва на него.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Киа“, да
му заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени
вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания. Претендират се законна
лихва и сторените разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК
- З.“ АД, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор, в който са наведени
твърдения за неговата неоснователност. Заявено е и възражение за съпричиняване.
Претендират се разноски.
Искът се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Н..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв. К..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да
бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена
писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на
чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 28.11.2019 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на приключване на устните състезания, поради което
настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което
са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на
осъществяване на ПТП-то и неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена при съвкупна преценка на
ангажираните по делото доказателства – изслушаната по делото САТЕ и показанията
на свидетеля И.Д.Б., в съдебно заседание от 22.02.2021 г. Съобразно изводите на
вещото лице В.Д. причините за ПТП не са от технически характер, а е с оглед субективните
действия на водача на лек автомобил „Киа“, който е имал техническата възможност
да възприеме отворената задна дясна врата в дясното огледало за обратно виждане
и да не предприема маневра за потегляне. При данните по делото респ. изводите
на САТЕ за липса на техническа възможност от страна на пешеходеца да
предотврати настъпване на произшествието настоящият съдебен състав намира
заявеното възражение за съпричиняване при проведеното насрещно доказване за
неоснователно.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.С.. Вещото лице е посочило, че при
ПТП-то ищецът е получил счупване на вътрешната /медиална/ костица на
сезамовидните кости на дясно ходило. Посочено е, че на ищеца е предписана
криотерапия, покой и НСПВС. Посочено е, че е възможно същият да изпитва болки в
палеца на дясно ходило при натоварване и ходене бос. Обоснован е и извод, че
при такъв вид увреждания, възстановителният период е около 45 - 60 дни, като
първите 20 дни, болките са с по-голям интензитет.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания са довели до болки и страдания се
явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на увредите, продължителността
на възстановителния период, с оглед на които критерии, настоящият съдебен
състав намира, че справедливо би било да се присъди сума от 8 000
лв. като за горницата до пълния предявен размер същият подлежи на отхвърляне.
По
отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за забава
върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете дати –
изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл. 106
ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. Следва
да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е. обезщетението
за забава за неимуществените вреди се следва от 28.19.2019
г., а не както е заявено в исковата молба от датата на
увредата.
По разноските: На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се следва
сумата от 92, 31 лв. – разноски, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца
доколкото по делото са установени предпоставките на сочената разпоредба, с
оглед представения договор за правна защита се следва адвокатско възнаграждение
в размер на 403, 08 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер
на 1 299, 46 лв. Заявеното възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК,
съобразено с фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални
действия по него, цената на заявения иск, настоящият съдебен състав намира за
неоснователно, доколкото същото е идентично по размер с този, определен като
минимален такъв в Наредба 1/2004 г.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 320 лв. – дължима ДТ.
Въз основа
на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. Д.Х. на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на К.К.Е., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. С.Н. сумата от 8 000
/осем хиляди/ лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, реализирано на 04.05.2019 г. в гр. С., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 28.11.2019 год. до окончателното й изплащане, като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лв. като
неоснователен, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 92, 31 лв. –
съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. Д.Х. на основание
чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. С.Н. сумата от 403, 08 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД„ ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. Д.Х. да
заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 320 лв. – ДТ.
ОСЪЖДА К.К.Е., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. С.Н. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД„ ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, със съдебен
адрес:*** – адв. Д.Х. сумата от 1 299, 46 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: