гр.Елхово, 21.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Елховският районен съд
в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: В. Апостолова
при секретаря Н.З., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №
103/2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е
образувано по постъпилата от „***“ ЕООД искова молба против Д.С.И.
***, с която е предявен иск за установяване
съществуване на парично вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, с правно основание чл.422, вр.с чл.415 ал.1 от ГПК
В исковата молба се твърди, че на 19.11.2012г.
между „***“ ЕООД и Д.С.И. *** е бил сключен Договор за
револвиращ заем № *** за сумата от 1100.00 лева за срок 24 месеца, при
конкретно посочени условия, вкл. с уговорен годишен процент на разходите и
годишен лихвен процент. Твърди се, че ищецът добросъвестно е изпълнил
задълженията си по този договор като
на 21.11.2012г. е превел по посочена от отв. Д.И. банкова сметка ***.00 лева,
видно и от документ за кредитен превод с уникален регистрационен номер *** от 21.11.2012г.
От
своя страна длъжникът-ответник
не е изпълнил задължението си по този Договор да погасява предоставения заем на
равни месечни вноски, в размер и срокове, посочени в погасителен план, който е
неразделна част от същия Договор за револвиращ заем, като е направил само една
пълна и една частична погасителни вноски. Тъй като е изпаднал в забава и на
основание чл.10.3.1 от Общите условия към Договора за револвиращ заем, на
08.05.2013г. Договорът е бил прекратен от страна на „***“ ЕООД и поради
неизпълнение на договорно задължение е начислена неустойка в размер на 1290.44
лв. Ищецът заявява, че крайния срок за погасяване на кредита съгласно
погасителния план към процесния договор е изтекъл на 15.12.2014г. и с това е
настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.
Вземането си, представляващо
остатък от паричния дълг, ведно с лихва за забава, ищецът заявил по реда на чл.
410 ГПК и в негова полза била издадена заповед за изпълнение от 30.08.18г. по
ч.гр.д № 645/2018г. на ЕРС за исковите суми, но поради връчването й на длъжника
по реда на чл. 47 от ГПК, на основание чл. 415, ал.1, т.2, вр. с чл. 47, ал.5
от ГПК е било указано на заявителя – ищец в настоящото производство да предяви
иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
С оглед изложеното ищецът желае съдът да признае за установено, че „***“
ЕООД има срещу ответника валидно и изискуемо вземане за сумата от общо 4464.17
лева, от която 3173.73 лева представляващи неизплатено
парично задължение и 1290.44 лева – неустойка, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 28.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и направените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Д.С.И. не е
подал писмен отговор, не е направил възражения по иска и не е представил и
посочил доказателства.
В съдебно заседание, за което е редовно призован, ищецът
не изпраща представител, но е представил писмена молба, в която заявява, че
поддържа изцяло иска си и моли същия да бъде уважен.
Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, не се явява лично и не изпраща представител. Не е изразил
становище по исковата молба, не е направил възажения и не е представил и
посочил доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С
оглед приложените по делото писмени доказателства и липсата на направени възражения от ответника по отношение на
същите, съдът с доклада си по чл.146 от ГПК е приел
за безспорно, че на 19.11.2012 г. между ищеца в качеството на кредитор и
ответникът в качеството на клиент /кредитополучател/ е бил сключен Договор за
револвиращ заем № ***, по силата на който на ответника е предоставена сумата от
1100.00 лева, като е уговорен размер на месечни погасителни вноски 139 лв. и
брой на погасителните вноски - 24. Отразено е, че падежът на всяка вноска е до
15- то число на месеца. Параметрите на искания револвиращ кредит са одобрени,
като в поле VІ – параметри на одобрения кредит е посочен и ГПР в размер на
240.19 %, ГЛП – 141.12%, лихвен процент
на ден – 0.39, договорно възнаграждение при револвинг 1101 лв., размер на
револвинга 1668 лв., а общото задължение е в размер на 3448.87 лева. Съгласно текста на раздел VI буква „в” от
сключеният Договор, неразделна част от него са Общите условия към договор за
револвиращ заем за физически лица, които са предадени при подписването на
договора и с които клиента е запознат и ги приема. Изрично е вписано, че
клиента внимателно е запознат със съдържанието на тези ОУ преди подписването на
договора за револвиращ кредит, няма забележки към тях и се задължава да ги
спазва като неразделна част от договора. Към исковата молба са приложени и цитираните
Общи условия, като е видно, че в т.2.2 от тях е разписан начина на сключване на
договор за револвиращ заем, а именно - кредиторът чрез упълномощен от него
кредитен експерт представя на клиента проектодоговора за договор за револвиращ
заем, като с помощта на кредитния експерт клиентът е длъжен надлежно да допълни
и провери всички съществени клаузи и данни с изключение на данните, които се
попълват от кредитора след одобрение на заема. След това клиентът е длъжен
собственоръчно да подпише проектодоговора на договора за револвиращ заем и
неговите приложения и да ги предаде чрез кредитния експерт на кредитора.
Подписването от клиента на проекто договора и предаването му на кредитора
представлява същевременно молба за отпускане на заема. Съгласно т.4.4 от ОУ
лихвата по заема се изчислява ежедневно върху остатъка от непогасената главница
за периода на ползване на заема и започва да тече от датата на усвояване на
заема. Лихвата се изчислява на база фиксирания в т.VI лихвен процент и е
дължима от датата на решаващата вноска съгласно погасителен план.
Не се спори и от
приетото по делото преводно нареждане се установява, че сумата в размер на 1100.00
лева е преведена по сметка на ответника на 21.11.2012 г.
От
представеното от ищеца заедно с исковата молба извлечение към 15.02.2019 г. по
сметка към Договор за потребителски кредит № *** е
видно, че общата постъпила сума по Договора за кредит е 269.14 лева /макар в
извлечението да е посочена като платена сума в размер на 278.00 лв./, като И. е
платил на 12.12.2012 година една пълна погасителна вноска от 139.00 лева и една
непълна вноска от 130.14 лева /без да е отбелязана дата на плащането/, след
което няма постъпили вноски от страна на ответника и останалото задължение е в
размер на 3173.73 лева.
Видно
от приложеното от ищеца уведомително писмо от 09.05.2013г.,
със
същото ищцовото дружество е отправило изявление до Д.И.
за едностранно прекратяване на договор, считано от 08.05.2013г., поради
неизпълнение задълженията по него, както
и че е била начислена неустойка поради неизпълнение на договорните задължения в
размер на 50% от целия размер на заема, като общата дължима сума към
дружеството - ищец е в размер на 4765.08 лева /вкл. 4.48 лв. лихви за забава/. Ищецът
уведомява ответника и, че в случай, че последният не предприеме действия за
уреждане на финансовите си задължения, ще се пристъпи към принудително събиране
на вземането. Не са налице доказателства за получаване на уведомителното писмо
от ответника
От
приложеното по искане на ищеца ч.гр.д. № 645/2018г. по описа на РС-Елхово се
установява, че въз основа на подадено на 28.08.2018г. от ищцовото дружество
заявлени съдът е издал Заповед № 1258 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 30.08.2018г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца общо сумата 4468.65
лева, от които главница в размер на 3173.73 лева, дължима по неизпълнен Договор
за потребителски кредит № *** от 21.11.2012 г., неустойка в размер на 1290.44
лева, законна лихва за забава в размер на 4.48 лева за времето от 16.02.2013 г.
/датата на изпадане на длъжника в забава/ до 08.05.2013 г. /дата на
прекратяване на договора/, ведно със законната лихва върху главницата от 3173.73
лева, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 28.08.2018г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в общ размер на 159.37 лева,
от които 89.37 лева внесена д.т. и 70.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Не е
спорно, че така издадената Заповед № 1258 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника-ответник Д.И. при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК и заповедният
съд е указал на заявителя
– ищец в това производство,
че на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок може да предяви
иск относно вземането си против И. за сумите, посочени в Заповед № 1258/18г. Настоящата исковата молба на ищеца е подадена в едномесечния
преклузивен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като съобщението за предявяване на
иска по чл. 422 ГПК е
получено от ищеца на 18.01.2019г., а
исковата молба е депозирана в съда на 19.02.2019г., но е изпратена
по куриер на 18.02.19г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 9
и сл. от ЗПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 79, вр. чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД за сумата от общо 4464.17 лева, от която 3173.73 лева, представляваща главница,
дължима по Договор за револвиращ кредит и сумата от 1290.44 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на същия договор, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 28.08.2018г. до окончателното
изплащане. Претендират се и направените по делото разноски, както и разноските
в заповедното производство. Не е предявен установителен иск за присъдените в
заповедното производство лихви за забава в размер на 4.48 лева за периода от
16.02.13г. до 08.05.2013г.
Съдът преценя, че предявеният положителен установителен
иск по чл.422 ал.1 вр.с чл.415 ал.1 от ГПК, е процесуално
допустим,
предявен в законоустановения едномесечен срок по общата
относима за заповедите по чл.410 от ГПК, разпоредба на чл.415, ал.1 от ГПК.
Съдът
намира предявеният иск за частично основателен и доказан по следните
съображения:
Между страните по делото са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.5 от ЗПК преди потребителят да е обвързан от предложение или от
договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният
посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата
информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит,
като тази информацията се предоставя във формата на стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити
съгласно. В чл. 11 от ЗПК са уредени изискуемите реквизити на договора за
заем, като липсата на някои от тях, лимитативно изброени в чл. 22 от ЗПК
обуславя недействителност на договора за кредит.
В настоящия
случай не се доказа потребителят – ответник по делото да е уведомен за всички
условия по потребителския кредит преди сключване на Договора. Не се установява
същият да е бил запознат с размера на лихвения процент и
условията за прилагането му преди сключване на договора за револвиращ
заем, като от т.2.2. от Общите условия може да се направи извод, че данните в
раздел VІ, съдържащи и ГЛП и лихвен процент на ден, се попълват от кредитора
след одобрение на кредита и не се представят предварително на потребителя. Т.е.
съгласието на страните по размера на кредита и другите реквизити не е дадено
едновременно и не е получено за да се установи по кои клаузи е постигнато
съгласие и по кои не.
От самия Договор
за револвиращ заем № ***, не става ясно какви са размерите на месечните лихви,
какво се включва в одобрената сума за размер на вноска: 139.00 лева; съответно
как се образува лихвения процент за ден, какво включва и как е образувано
общото задължение от 3442.87 лева. Много от съществените разпоредби, които
трябва да са ясни и конкретни при сключването на договора за заем – лихва по заема, лихва при забава, не
фигурират в процесния Договора, а са изведени в ОУ на „***“ ЕООД към договори
за револвиращ заем за физически лица и макар последните да са неразделна част
от Договора между страните, според съда те са формулирани по общ, неясен и
неразбираем начин – вкл. и о отношение определянето на лихвения процент – т. 4
от ОУ.
Съдът, на
следващо място намира, че уговорените размери на ГПР от 240.19 % и ГЛП от
141.12 % противоречат на добрите нрави, тъй като се явяват несъответни на
интереса и на двете страни от сключването на договора, респективно обуславят
неоправдано разместване на имущество като последица от изпълнението му. Необосновано високите размери на ГПР и ГЛП води
до липсата на еквивалентност на престациите по двустранния договор като основно
правило в частноправните отношения и своеобразна граница на свободата на
договаряне.
В чл. 143 от ЗЗП
е дадено определение на
понятието „неравноправна клауза” в договор с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на
неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 19 точки. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и
конкретния случай.
Освен това по
делото не се доказа на ответника да е бил предоставен погасителен план съгласно
изискването на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК, изискващ договорът за кредит да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Предвид така
изложеното съдът счита, че допуснатото нарушение на разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.11 от ЗПК и сочените други основания обуславят недействителност на
договора за заем на основание чл. 21 и чл.22 от ЗПК, вр. с чл. 26 от ЗЗД. А
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
В конкретния
случай ищецът не твърди предсрочна изискуемост, макар от предприетите от него
действия - за прекратяване на договора, считано от 08.05.2013г. и уведомяване
на ответника за изискуемост на размера на целия дълг, вкл. и начисляване на
неустойка, да е очевидно, че ищецът е счел цялото вземане към ответника за
изискуемо още към 08.05.2013година. Няма данни това уведомление да е достигнало
до знанието на ответника, но в случая към момента на подаването на заявлението
в съда – 28.08.2018г., срокът на Договора за кредит е
изтекъл още през 2014г. когато е настъпил крайният падеж на вземанията. Съгласно
задължителната съдебна практика - ТР № 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк. д. №
8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. ВКС е приел, че позоваването на предсрочната изискуемост
не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК. Правното основание,
на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на
предсрочно изискуемата главница, е сключеният Договор. Следователно, след като всички вноски
по процесния Договор са падежирали, ответникът дължи връщане на заетата сума. Главницата по Договора за кредит в случая е в
размер на 1100.00 лева, което е и чистата
стойност на кредита
/без лихви или други разходи
по кредита
- чл.
23 от ЗПК/, но дължимата главница от ответника е в размер на 1089.24 лева, предвид частичното плащане по Договора от страна на
ответника – ищецът е приел, че е платена част от главницата в размер на 10.76
лева и именно за тази сума от 1089.24 лева искът за главница следва да бъде
уважен, като се присъди и законната
лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда до окончателното плащане.
По претенцията
за заплащане на неустойка съдът намира следното:
В конкретния
случай ищцовото дружество претендира заплащане на неустойка в размер на 1290.44
лв., дължима съгласно т. 10.4 във вр. чл. 10.3.1 от ОУ, които предвиждат, че
при забава на клиента за заплащането на една месечна погасителна вноска повече
от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора за
револвиращ заем, като клиентът остава задължен да заплати всички дължими суми
по заема, както и неустойка в размер на 50 % от целия размер на заема.
В рамките на
извършената служебна проверка относно валидността на посочената неустоечна
клауза, съдът намира, че същата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави.
Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, добрите нрави са морални норми, които
не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или следват от тях. Условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се отчита
естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът
на неизпълнението на задължението (съществено или за незначителна негова част);
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и др.
Процесната неустойка
обезпечава неизпълнението на договора и защитава интереса на кредитора при
прекратяване на облигационната връзка по вина на длъжника. Неустойката е
дължима при прекратяване на договора поради забава в заплащането на която и да
е от месечните погасителни вноски, а размерът на същата е 50 % от стойността на
целия заем, а не от остатъчната му стойност. Подобна уговорка позволява
частично удовлетвореният кредитор да получи едновременно неизплатената част от
дълга, ведно с неустойка върху тази непогасена част, но и върху погасената вече
сума, което противоречи на принципа на справедливостта и излиза извън
обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката. Размерът на подобна
неустойка, предвид уговорения процент
/50 %/ и основата за изчисляване /целия заем/, прекомерно надвишава
стойността на очакваните от неизпълнението вреди. Това значително
несъответствие не може да бъде оправдано със санкционната функция на
неустойката, тъй като последната цели да санкционира неизправния длъжник в
случай на виновно неизпълнение на договора, но не следва да създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на насрещната страна. Следователно
клаузата на т.10.4 от ОУ задължава потребителя при неизпълнение на задълженията
му по договора да заплати необосновано висока неустойка. По съображенията,
изложени по-горе, съдът намира, че освен поради противоречие с добрите нрави,
обсъжданата неустоечна клауза е също и неравноправна, респективно нищожна, и на
основание чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 143, т. 5 от Закона за защита на
потребителите, приложим към процесното правоотношение съгласно изричното
препращане на чл. 24 от ЗПК.
Нищожността на
клаузата за неустойка изключва възникването на претендираното с иска вземане за
неустойка в размер на 1290.44 лева и обуславя неоснователност на исковата
претенция в тази част.
По
делото е направено искане за присъждане на разноски в заповедното и в исковото
производство. Искането на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК за присъждане на
разноски, направени в настоящото исково производство, следва да бъде уважено,
като се присъдят от направените и претендирани разноски в общ размер на 389.29
лева /89.29 лева – платена държавна такса и 300.00 лева юриск. възнаграждение/,
съразмерно на уважената част от иска разноски в размер на 94.99 лева.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство. В
заповедното производство са дължими разноски съразмерно на уважената част от
искането - в размер на 38.85 лева.
Водим от гореизложеното Елховският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422,
вр. с чл. 415 от ГПК, във
вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, във вр. с чл. 240 от ЗЗД,
вр. с чл. 79 от ЗЗД че Д.С.И. с ЕГН - **********,***, дължи на „***“
ЕООД гр.***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ **, бл.***, вх.*, по Договор за револвиращ
заем № *** от 19.11.2012 година главница
в размер на 1089.24
лева /хиляда осемдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/, заедно
със законната лихва върху тази сума
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.08.2018
година до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1258 от 30.80.2018 година по ч.
гр. дело № 645/18 г. по описа на РС – Елхово, а иска за признаване за
установено, че ответникът И. дължи на „***“
ЕООД главница за разликата над 1089.24 лева до 3173.73 лева, както и че дължи
неустойка в размер на 1290.44 лева ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.С.И. с ЕГН - **********,***, да заплати на „***“ ЕООД гр.***, с ЕИК ***, направените по
исковото производство разноски в размер на 94.99 лева /деветдесет и
четири и деветдесет и девет стотинки/, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.С.И. с ЕГН - **********,***, да заплати на „***“ ЕООД гр.***, с ЕИК ***, направените по заповедното производство разноски в размер
на 38.85 лева /тридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/.
След влизане в сила на настоящото решение препис от същото
да се изпрати за прилагане по ч.гр.д. № 645/2018г. по описа на ЕРС.
Решението подлежи
на обжалване по реда на въззивното производство пред Ямболският окръжен съд
чрез Елховският районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................
/В. Апостолова/