Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
17.12.2020 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
18.11.2020
|
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В закрито заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
148 |
по
описа
за |
2020 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във връзка с чл.208 и следв. от
АПК.
Образувано е по
касационна жалба от
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район”/БД ИБР/ - град Пловдив, подадена чрез упълномощен процесуален
представител – старши юрисконсулт Н. Г., против Решение №99 от 22.07.2020 год., постановено по АНД №108/2020
год.
по описа на Районен
съд – Момчилград, с което е отменено наказателно
постановление №289 от 17.12.2019 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град
Пловдив.
Касаторът твърди в жалбата, че безспорно са установени извършеното деяние и
нарушителят, като описва установената фактическа обстановка и доказателствата,
които я подкрепят.
Счита, че при постановяване на
съдебното решение,
Pайонен съд - Момчилград
не се е съобразил с всички факти и обстоятелства около извършената проверка,
като е постановил едно немотивирано решение, противоречащо на материалния закон, като сочи, че съдът
счел, че при издаването на АУАН и на НП
в административнонаказателното производство било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, а именно - липсвала
дата на нарушението, тъй като и в АУАН, и в НП,
административнонаказващият орган се бил ограничил да
опише действията на длъжностните лица, които са извършили проверката, посочено било
на коя дата е извършена проверката, посочено било деяние по чл.200,
ал.1, т.23 от ЗВ, но не била посочена датата на извършване на нарушението и при
това положение за жалбодателя оставало неясно,
на коя дата евентуално е извършил вмененото му административно нарушение. Касаторът счита,
че така изложените съображения на първоинстанционния съд са
напълно неоснователни и неправилни. Развива доводи в
тази насока, като сочи, че и в акта, и в НП,
изрично било записано, че административното нарушение, извършено
от жалбодателя
се изразява в извършване на нерегламентиран добив на наносни отложения от
коритото на река ***. Счита, че при извършваната проверка и при
ангажирането на административнонаказателната отговорност, по никакъв начин не е
нарушено правото на защита на жалбодателя, а доводите,
изложени от управителя на дружеството, че става въпрос за депонирани инертни
материали, а не за изземване, са напълно недоказани, тъй като
в протокола от проверката, а и от разпита на актосъставителя е установено, че
добиват е извършван от коритото на река ***. Намира, че фактическите
обстоятелства, свързани с процесния казус, констатирани към момента на
проверката, по безспорен начин установяват нарушение на разпоредбата на чл.46,
ал.1, т.4 от Закона за водите и съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.23 от
Закона за водите, за същото е предвидена и съответната санкция. Според касатора,
при издаването на акта за установяване на административното нарушение са
спазени изискванията в разпоредбите на чл.42 от ЗАНН, като твърди, че в
конкретния
случай,
в описателната част на акта, ясно, точно и по безспорен начин било
установено, че „Балканстрой Инвест” ООД ползва
коритото на река ***, без да притежава разрешително в съответствие с
изискванията на Закона за водите. Сочи, че при спазване на
изискванията на чл.42 от ЗАНН, органът,
издал акта, постигнал
пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да нарушава правото му на
защита. Счита, че при съставянето
на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
посочени в чл.36 - чл.46 и чл.52 - чл.58 от ЗАНН, като сочи, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, в съответствие с изискванията на
ЗАНН и въз основа на акт за констатиране на административно нарушение, изготвен
от компетентно за това лице и съдържащ изискуемите се от
закона реквизити, като счита, че в акта за установяване на административно
нарушение точно е описано нарушението, което се твърди, че е извършено от
жалбодателя, с всички индивидуализиращи го белези. Отново твърди, че нарушението
се установява по категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, като сочи, че показанията на актосъставителя са
последователни, пълни, логични и непротиворечиви и съдът няма основание да се
съмнява в тях, като същите кореспондират изцяло на приложените по
делото писмени доказателства и установяват фактическа обстановка такава,
каквато е описана в АУАН. Предвид изложеното, с жалбата моли съда да
отмени Решение №99 от 22.07.2020 год.
на Районен съд - Момчилград,
постановено по АНД №108/2020 год., като
неправилно и
постановено в противоречие на закона и да потвърди
наказателно постановление №289 от 17.12.2019 год.,
издадено от директора
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” - Пловдив.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - директор на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив, не се явява и не се
представлява. В деня на съдебното заседание, по електронна поща, е постъпило
писмено становище от старши юрисконсулт Н. Г., в което заявява, че поддържа
изцяло касационната жалба и развива доводи и съображения, идентични с тези,
изложени в самата жалба.
Ответникът по касация
– „Балканстрой Инвест” ООД ***, с ЕИК ***,
редовно призован за съдебното заседание, не се
представлява.
От упълномощения процесуален представител на същия - адв.С.С.В. от АК – ***, е
постъпил писмен отговор на касационната жалба, в който заявява, че счита
подадената касационна жалба за неоснователна, а решението на Районен съд -
Момчилград за правилно и законосъобразно, въпреки констатациите в мотивната
част на решението. Поради това моли съда да потвърди решението на Районен
съд - Момчилград,
като допълни мотивната част, а именно - че не е
установено изземване на наносни отложение от речното корито на река ***. В отговора излага доводи по същество, като твръди, че фактическата
обстановка, така,
както е описана в НП и акта не отговаря на действителността и това
обстоятелство безспорно било
доказано посредством показанията, дадени от
всички свидетели, включително и актосъставителите (!? –
актосъставителят всъщност е един). Твърди, че инертните
материали били депонирани на депо в отделен имот и в процесния ден
с посочената техника единствено били натоварвани и
извозвани и че актосъставителите не могли
да заявят дали става въпрос за изземване на инертни материали или за
натоварване на вече добити такива. Счита, че при проверката е
трябвало да се прецени,
дали посочените действия представляват „добив” или се касае за
извозване на вече добит материал и че констатациите
навеждали единствно на доказателства относно
наличие на багер, наличие на самосвал, но не и на изземване на наносни
отложение, като това обстоятелство било потвърдено от шофьора
на багера и шофьора на единия камион, който извозвал добитите вече инертни
материали. Твърди също, че друго обстоятелство, което също било
установено било, че в момента на проверката техниката, багерът
и самосвалите не са били в речното корито и че само това
обстоятелство било достатъчно, за да бъде отменено наказателното
постановление. С оглед на изложеното, в отговора моли настоящата
инстанция да потвърди изцяло решението
на Районен съд - Момчилград, като
правилно и законосъобразно, като бъде допълнена мотивната част на същото с безспорно
установеното обстоятелство, че се касае за натоварване на депонирана речна
маса. Преди съдебното заседание по делото е постъпило и
писмено становище от същия упълномощен процесуален представител на ответника - адв.С.С.В. от АК – ***,
в което заявява, че поддържа подадения отговор на касационна
жалба и че счита подадената касационна жалбла за
неоснователна. В становището излага доводи, идентични с тези, изложени в
подадения писмен отговор на жалбата, като с оглед на изложеното,
отново моли да да бъде потвърдено
изцяло решението
на Районен съд - Момчилград, като правилно и законосъобразно, като бъде допълнена
мотивната част на същото с безспорно установеното обстоятелство, че се касае за
натоварване на депонирана речна маса. Моли, на основание
чл.63, ал.3
от ЗАНН,
да бъдат присъдени направените по делото разноски и в двете
инстанции, като прилага списък на разноски в настоящата инстанция: адвокатски
хонорар,
в размер на 600 лева, за което е приложен и подписан договор за правна защита
и съдействие от 03.09.2020 година.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали предлага да бъде
постановено решение,
с което да бъде оставено в сила
обжалваното решение на Районен съд - Момчилград, с
което е отменено процесното НП, издадено спрямо „Балканстрой Инвест”
ООД ***, за извършено нарушение по чл.46, ал.1, т.4 от Закона за водите, като
правилно и законосъобразно. Сочи, че първоинстанционният
съд е констатирал липса на посочване на дата на извършване на нарушението,
което обстоятелство счита, че е налице и моли
за решение в този смисъл.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното от
касатора касационно основание всъщност е нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№99 от 22.07.2020 год.,
постановено по АНД №108/2020 год.,
Момчилградският районен съд е отменил наказателно
постановление №289 от 17.12.2019 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град
Пловдив,
с което,
на „Балканстрой Инвест” ООД ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от К. Х. К., на основание чл.200, ал.1, т.23 от Закона за
водите/ЗВ/, е
наложена имуществена санкция, в размер на 20000.00/двадесет хиляди/ лева, за
извършено нарушение на чл.46, ал.1, т.4 от Закона за водите.
За да постанови този краен резултат, в мотивите към решението си Момчилградският районен
съд е посочил следното:
„Видно
от акт и НП,
такива са съставени и издадени на жалбодателя, за това, че при извършена
проверка на 11.02.2019 год.
от служители на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”
/БД
ИБР/,
на река *** -
поземлен имот ПИ ***, в землището на ***, във връзка със сигнал (***/*** г.) - Вх.№***/*** год.
на БД ИБР,
за нерегламентирано изземване на наносни отложения от коритото на река ***,
е констатирано, че „Балканстрой Инвест” ООД ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, извършва
изземване на наносни отложения от водния обект (река ***), от гореописания имот,
без необходимото за целта разрешително за ползване на воден обект по Закона за
водите.
Установено е, че
изземването и товаренето иззетата речна баластра се осъществява с верижен багер
Kamatsu 210, с водач Б. Ф. М., с ЕГН ********** от
***, служител на „Балканстрой Инвест” ООД ***. При
проверката са констатирани два товарни самосвала, с които се транспортират
иззетите инертни материали, описани, както следва: 1. Товарен самосвал КАМАЗ, с
регистрационен номер ***, собственост на „Екострой” ООД
***, ЕИК ***, с водач Б. И. Ш., служител на гореописаното дружество; 2. Товарен
самосвал КАМАЗ, с регистрационен номер ***, собственост на „Екострой” ООД
***, с водач Х. Ю. М., служител на „Балканстрой Инвест”
ООД ***.
Съгласно констативния протокол, при проверката самосвалите са били натоварени с
описаната механизация (!?). Съгласно твърденията на
служителите на описаната механизация,
инертните материали са изземвани в полза на „Балканстрой Инвест” ООД ***. С това деяние - изземване
на наносни отложения от повърхностен воден обект, „Балканстрой Инвест”
ООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от К. Х. К., е нарушило
разпоредбата на чл.46, ал.1, т.4 от Закона за водите.”.
Това изложение, всъщност, не представлява установена и възприета от
районния съд фактическа обстановка, въз основа на събраните и прибщени в хода
на производството по делото писмени и гласни доказателства, а дословно и буквално
възпроизвежда описателната част на процесното наказателно постановление и нищо
повече.
Въз основа на така „установената фактическа обстановка”, съдът е направил
следните правни изводи:
Решаващият състав на Момчилградския районен съд е намерил,
че „при
така издадения АУАН и издаденото НП в административнонаказателното производство
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно - липсвала
дата на нарушението.”.
Развил е довод, че и в АУАН, и в наказателното постановление, административнонаказателният (!?)
орган се ограничил да опише действията на длъжностните лица, които са извършили
проверката, посочено било на коя дата е извършена проверката, посочено било
деяние по чл.200,
ал.1, т.23 от ЗВ, но не била посочена датата на извършване на нарушението и при
това положение,
за жалбоподателя оставала
неясно,
на коя дата евентуално е извършил вмененото му административно нарушение. Съдът е посочил, че отново
следвало
да бъде повторено, че в обстоятелствената част на НП не е посочена
дата на извършване на нарушението, а била възпроизведена
проверка от контролните
органи, които на 11.02.2019 год. са съставили
констативен протокол, но за жалбоподателя, както и за съда,
оставало
неясно, на коя дата жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.200, ал.1, т.23 от ЗВ. Отбелязъл е, че само
за прецизност следва да бъде упоменато, че свидетелят
- служител
на органите на МВР,
обяснил,
че оказвайки
съдействие на контролните органи да извършат проверка на 11.02.2019 год.,
е видял багера, който в момента не е работил.
Предвид тези изводи, Момчилградският районен съд е приел,
че така издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и отново е повторил, че „в настоящият случай са допуснати съществени нарушения
на съществено процесуално правило в
административнонаказателния процес (!?!) и е издадено НП, в което не е посочена дата на нарушението,
нещо което е изрично задължение на административнонаказващия орган.”.
и че „Той се е задоволил само с посочване на дата на
извършване на проверката от страна на контролните органи.”.
Предвид тези заключения, решаващият състав на
Момчилградския районен съд е извел и окончателния си извод, че така издаденото
НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова, поради което и с обжалваното решение го е отменил.
При извършената
служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство
и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
По отношение фактическата
обстановка, „установена” от въззивния съд, настоящата инстанция счита, че районният
съд е възприел същата точно такава, каквато тя е описана в обстоятелствената
част на атакуваното наказателно постановление, а така описана, тя се споделя и
от настоящия съдебен състав.
Изводът на решаващия
състав на Момчилградския районен съд, обусловил и крайния извод на съда, а
именно – че в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него процесно
наказателно постановление, липсвала дата на нарушението, т.е. че не била
посочена датата на извършване на нарушението и при това положение, за
жалбодателя, а и за съда, оставало
неясно, на коя дата евентуално е извършено вмененото административно нарушение,
категорично не се възприема от настоящия състав на касационната инстанция. Във
връзка с това следва да се посочи, че както в съставения АУАН №101 от
03.05.2019 год., така и в издаденото въз основа на
него процесно наказателно постановление №289 от 17.12.2019 год. на директора на
БД ИБР – Пловдив, ясно е описано, че: „При извършена проверка на 11.02.2019 год. от служители на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/, на река *** - поземлен
имот ПИ ***, в землището на ***, … , е констатирано, че „Балканстрой Инвест” ООД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, извършва изземване на наносни
отложения от водния обект (река ***), от гореописания имот, без
необходимото за целта разрешително за ползване на воден обект по Закона за водите.”.
От това словесно описание става пределно ясно, че нарушението се е извършвало и
в момента на проверката, т.е. и на датата, на която по повод подадения сигнал,
е била извършена проверката на място, а именно – 11.02.2019 год. и по този
въпрос, според настоящия съдебен състав, няма никаква неяснота. Казано по дреуг
начин, нарушението, така, както е описано, е било факт и на датата на
извършване на проверката и поради това, тази дата е и датата на извършване на
нарушението. Във връзка с изводите на решаващия състав на Момчилградския
районен съд в тази насока, следва да се отбележи, също така, че нито в подадена
против това наказателно постановление жалба до районния съд, нито в
депозираното на 10.07.2020 год. становище до районния съд, нито в представените
на 20.07.2020 год. писмени бележки по делото от процесуалния представител на
жалбодателя, няма въведено твърдение или оплакване в смисъл, че на жалбодателя
му не е станала известна или ясна датата, на която се твърди да е извършил
описаното нарушение, респ. да му е неясно, на коя дата евентуално е извършил
вмененото му административно нарушение. В подадената до Момчилградския районен
съд жалба има доводи и оплаквания за неяснота относно индивидуализацията на
точното място, където се твърди да е извършено нарушението, както и относно
начина му на извършване, но не и относно датата, на която се твърди да е
извършено. От това следва извода, че на дружеството, сочено за нарушител - жалбодател в производството пред районния съд,
не е останало неясно, на коя дата евентуално е извършил вмененото му
административно нарушение, а напротив – пределно ясно му е било, че се твърди
нарушението да е извършено на датата 11.02.2010 год., като това дори е посочено
и в жалбата му до районния съд. При това положение буди известно недоумение,
защо и как тази дата е останала неясна за решаващия състав на съда, като това
явно се дължи не на обстоятелството, че тя не е посочена в съставения АУАН и в процесното
наказателно постановление, а на някакви други причини.
Следва да се отбележи,
също така, че както съставения АУАН №101 от 03.05.2019 год., така и издаденото
въз основа на него процесно наказателно постановление, съдържат всички
изискуеми се реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, издадени са от
материално и териоториално компетентни органи, като при съставянето и
връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да обуславят незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Съставеният акт, както и издаденото впоследствие НП, съдържат
изчерпателно и точно фактическо описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, правилно е посочена и нарушената разпоредба, както и
санкционната такава, т.е. обстоятелствените части на АУАН и НП съдържат всички
елементи от обективна страна на административното нарушение по чл.200, т.23,
във връзка с чл.46, ал.1, т.4 от ЗВ, а именно – изземване на наносни отложения
от водни обекти с механизация и без разрешително за ползване на воден обект,
издадено за изземване на наносни отложения от повърхностен воден обект.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че с мотивирана резолюция Изх.№ПО-02-263/5/
от 07.10.2019 год. на директора на БД ИБР – Пловдив, на основание чл.33, ал.2
от ЗАНН, образуваното със съставянето на АУАН №101 от 03.05.2019 год.
административнонаказателно производство против „Балканстрой Инвест” ООД ***, с
ЕИК ***, е било прекратгено, тъй като за същото деяние е било образувано
досъдебно производство №**/*** год. по описа на РУ – Момчилград към ОДМВР –
Кърджали, преписка с Вх.№540/2019 год. по описа на Районна прокуратура –
Момчилград. Това досъдебно производство е приключило с Постановление от
13.12.2019 год. на Районна прокуратура – Момчилград, за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №**/*** год. по описа на
РУ на МВР – Момчилград, образувано за престъпление по чл.240а, ал.1 от НК, като
е разпоредено препис от постановлението да се изпрати на Басейнова дирекция за
управление на водите Източнобелороски район с център Пловдив, за отношение по
компеентност. Така, четири дни след издаването на това постановление на Районна
прокуратура – Момчилград, а именно – на 17.12.2019 год., е издадено от
директора на БД ИБР – Пловдив и процесното наказателно постановление №289, с
което, на ответника по касация в настоящото производство - „Балканстрой Инвест”
ООД ***, с ЕИК ***, е наложена имуществена санкция, в размер на 20000 лева, за
описаното в него нарушение.
По отношение
доводите и съображенията, развити в касационната жалба, съдът в настоящия
състав намира следното:
В конкретния случай,
имуществената отговорност на ответника по касация е ангажирана за нарушение на чл.46,
ал.1, т.4 от Закона за водите, която разпоредба поставя като задължително
условие за изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти,
издаването на разрешително за ползване на воден обект.
По делото са събрани достатъчно категорични доказателства
за това, че на 11.02.2019 год., при извършена проверка от В. П. и Т. К. – *** в
БД „ИБР” град Пловдив, съвместно със служителите от ОДМВР – Кърджали: А. Х. – ***
и Т. А. – *** към ОДМВР - Кърджали, на воден обект – река *** - поземлен имот ПИ
***, в землището на ***, било констатирано изземване
на наносни отложения от водния обект – река ***, без издадено разрешително за
ползване на воден обект по Закона за водите. Изземването се извършвало от
посочения воден обект, като при проверката и установяването на нарушесието са
били заснети и точните географски координати на мястото на нарушението,
посочени в съставения Констативен протокол №Кж-015 от 11.02.2019 година. Изземването
и товаренето на наносните отложения/иззетата речна баластра/ се осъществявало с верижен багер „Kamatsu 210”, управляван от Б. Ф. М. от ***, с ЕГН ********** -
служител на „Балканстрой Инвест” ООД ***, като при проверката са констатирани на място два товарни автомобила –
самосвала, с
които са извозвани/транспортирали/
иззетите инертни материали, както следва: 1. Товарен автомобил - самосвал
„КАМАЗ”,
с регистрационен номер ***, собственост на „Екострой” ООД
***, ЕИК ***, управляван от водач Б. И. Ш., служител на същото дружество и
2. Товарен автомобил - самосвал „КАМАЗ”,
с регистрационен номер ***, собственост на „Екострой” ООД
***, управляван от водач Х. Ю. М.,
служител на „Балканстрой Инвест” ООД ***.
В момента на проверката и двата самосвала
са били натоварени с иззет наносен материал, с помощта на описаната
механизация (багер), като според твърденията /обясненията/
на служителите, работещи с тази механизация,
инертните материали са били изземвани в полза на „Балканстрой Инвест”
ООД ***.
Предвид тези констатации и с оглед обстоятелството, че „Балканстрой
Инвест”
ООД ***, ЕИК ***, е нямало издадено разрешително за ползване на
повърхностен воден обект по Закона за водите, за изземване на наносни отложения
от повърхностен воден обект, контролните органи са приели, че дружеството е нарушило
разпоредбата на чл.46, ал.1, т.4 от Закона за водите/ЗВ/.
Предвид горното съдът в настоящия състав намира, че са
налице са всички релеванти факти, обуславящи ангажирането на
административнонаказателната отговорност на дружеството „Балканстрой
Инвест”
ООД ***, ЕИК ***, по чл.200, ал.1, т.23 от Закона за водите,
която разпоредба предвижда налагането на имуществена санкция, в размер от 20000
до 50000 лева, за физическо или юридическо лице, което изземва наносни
отложения от водни обекти с механизация и без разрешително. По делото не се
спори, че дружеството „Балканстрой Инвест” ООД ***, е имало Разрешително за ползване на
повърхностен воден обект №*** от *** год., което, обаче, е било със срок на
действие до 24.09.2018 год. и съответно, към датата 11.02.2019 год., когато е констатирано
изземването на наносни отложения от водния обект – река ***, същото не е
разполагало с такова разрешително. Безспорно е, също така, че изземването, а и
товаренето на иззетия наносен материал, е било
извършвано с механизация, каквато
представлява верижният
багер „Kamatsu 210”. Самият факт на изземването на наносните материали се установява и доказва
от събраните от районния съд писмени доказателства, а и от гласните такива –
показанията на четиримата свидетели: на актосъставителя В. П. и на другите трима
свидетели, присъствали при проверката на място на посочения воден обект и в
посоченото землище и при установяване на самото нарушение и обстоятелствата,
свързани с извършването му – Т. К., А. Х. и Т. А.. Следва да се отбележи, че се
касае за показания на свидетели, които са очевидци на извършеното нарушение, както
и че тези техни показания са непротиворечиви и еднопосочни, а и взаимно
допълващи се. Действително, в хода на съдебното
следствие пред районния съд са дадени показания и от свидетеля Д. К., който в
същите е заявил, че работи в дружеството „Балканстрой Инвест”
ООД от близо *** години и че в момента на
проверката е бил на работа, като ***. В тези свои показания този свидетел е
заявил, че извозвали инертни материали от депо и че тези материали били
депонирани там 7-8 месеца преди това, както и че е убеден, с багера не са били
изземвани материали от коритото на реката, а бил товарен добит инертен
материал. Показанията на този свидетел са напълно изолирани от целия останал
доказателствен материал, приобщен по делото, а са и в противоречие с този
доказателствен материал, като освен това, същите са показания на свидетел,
който е заинтересован, доколкото става безспорно ясно, че същият работи в
дружеството от ** години, т.е. това дружество, сочено за нарушител, е негов
работодател от доста дълго време. При това положение, съдът счита, че тези
негови показания са насочени към изграждане на една защитна теза в полза на
неговия работодател, но тази защитна теза се опровергава от всички останали,
събрани по делото доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че св.К. е
пояснила, че в досието, касаещо разрешителното за ползване на повърхностен
воден обект, издаден на дружеството, със срок на действие до 24.09.2018 год.,
не имало представени никакви констативни протоколи, удостоверение или друг
документ, който да удостоверява, че след изтичането на срока на това
разрешително, на това място е останал депониран инертен материал, иззет преди
изтичането на срока на разрешителното. Така, тези твърдения остават напълно
голословни, като според настоящия съдебен състав, да се твърди, че добитият
инертен материал е депониран в коритото на река ***, т.е. на самото място, от
където е изземван, е меко казано нелепо, както и крайно несъстоятелно да се
твърди, че четири месеца и половина след изтичането на срока на Разрешителното
с №32150099/24.09.2014 год., от това място се извършвало натоварвне и извозване
на вече иззет инертен материал, депониран в един по-ранен момент. Да се
възприеме тази теза би означавало да се приеме, че и след две, три или повече
години, примерно, дружеството „Балканстрой Инвест” ООД може продължи да изземва инертни материали от посочения
воден обект – река *** и от посоченото място в землището на ***, без издадено
разрешително за това, с твърдението или под предтекст, че извършва натоварвне и
извозване на вече иззет инертен материал, депониран в един по-ранен момент. Пределно
ясно е, че една такава теза или позиция е крайно несъсттоятелна и по никакъв
начин не може да бъде възприета и споделена.
Ето защо, по изложените съображения, настоящият състав на
касационната инстанция намира, че в случая, обстоятелството на извършване на
добив на инертни материали с механизация от воден обект без разрешително за
ползването на този воден обект е несъмнено установено и съставът на описанато в
процесното НП нарушение е осъществен, същото е безспорно доказано и правилно
квалифицирано, поради което законосъобразно, в съответствие с материалния
закон, отговорността на дружеството – ответник по касация е била ангажирана
чрез налагане на имуществена санкция, в предвидения от закона минимален размер.
Предвид горното,
касационната инстанция намира, че след като с обжалваното решение Момчилградският
районен съд е отменил процесното наказателно постановление, е постановил един
неправилен и незаконосъобразен съдебен – при неправилна и превратна преценка на
събраните доказателства и в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона.
Така, с оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия
съдебен състав намира жалбата на директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив, подадена чрез упълномощен процесуален
представител – старши юрисконсулт Н. Г., с изложените в нея оплаквания и доводи,
за основателна и доказана, като всички изложени по-горе съображения
водят до
извода, че атакуваното в настоящото касационно производство
решение на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и
необосновано, поради допуснати нарушения на материалния закон, каквото всъщност е
възведеното
касационно
основание,
т.е. такова
нарушение е налице, т.к. е
приложен неправилно материалния закон. Предвид това, обжалваното решение на Районен съд - Момчилград, като необосновано и незаконосъобразно,
следва
с решението по настоящото дело да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по същество на спора, с
което да бъде потвърдено процесното наказателно постановление, издадено от
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град
Пловдив.
Съдебни разноски не са претендирани от касатора в настоящото производство,
поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във
връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63, ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №99 от 22.07.2020 год., постановено по АНД №108/2020
год.
по описа на Районен
съд – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №289 от 17.12.2019 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град
Пловдив,
с което,
на „Балканстрой Инвест” ООД ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от К. Х. К., на основание чл.200, ал.1, т.23 от Закона за
водите, е
наложена имуществена санкция, в размер на 20000.00/двадесет хиляди/ лева, за
извършено нарушение на чл.46, ал.1, т.4 от Закона за водите.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.