Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. Тутракан, 18.08. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският районен съд в публично
заседание на двадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 113 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 22 от 08.05.2020
г. Директорът
на ОД на МВР гр. Силистра е наложил на А.А.П.,
с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
/ЗЗ/, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 4, предл. 2 от ЗЗ
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.
НедоВ.от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят П., който чрез процесуалния си представител адв. В.В. ***,
го обжалва в срок и моли съдът да го отмени като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Директорът на ОД на МВР гр. Силистра
не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по съществото на
спора.
Районна прокуратура гр. Силистра Териториално
отделение гр. Тутракан, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Актосъставителят В.Й.В. и свидетелят Т.Т.Ф. са
служители на РУ на МВР гр. Тутракан.
На 14.04.2020 г. те изпълнявали служебните си
задължения на територията на Община Тутракан, обл. Силистра. В 11:20 часа, по
време на патрулиране по ул. „Трансмариска“ в гр. Тутракан, до пекарна „При Д.“,
установили лице без защитна маска на лицето си в условията на обявеното в
страната извънредно положение. Жалбоподателят не представил на полицейските
служители документ за самоличност, при което била извършена служебна справка с
ОДЧ при РУ на МВР Тутракан. От същата се установило, че това е лицето А.А.П. ***.
За констатираното нарушение, актосъставителят В.Й.В.,
в качеството си на служител на РУ на МВР гр. Тутракан, в присъствието на св. Т.Т.Ф.,
съставил на жалбоподателя П. АУАН № 22/14.04.2020 г. /серия Д бл. № 408840/, с
който му повдигнал обвинение за това, че „на 14.04.2020г., около 11:20 часа в
гр. се установи,че горепосоченото лице в Тутракан, по ул. „Трансмариска“, до
пекарна „При Д.“, е без да има поставена
защитна маска на лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство,покриващо носа или устата в това число,кърпа,шал и други,като деянието
не е маловажно, с което е нарушил т. 9 от заповед № РД-01-197/11.03.2020 г. т. 9,
с която се допълва заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването,влязла в сила на 12.03.2020г.”.
Жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на АУАН,
подписал същия без да направи възражения и получил препис от него.
АНО е приел, че с деянието, описано в съставения АУАН е
осъществен фактическия състав на престъпление и изпратил материалите на РП –
Силистра ТО – Тутракан, за което е образувана преписка вх. № 1109/2020 г.
С Постановление от 27.04.2020 г. наблюдаващият прокурор отказва да образува досъдебно
производство и прекратява преписка вх. №
1109/2020 г., тъй като жалбоподателят не е бил поставен под карантина. Счел е,
че не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, а
се касае за извършено административно нарушение.
Наблюдаващия прокурор постановил изпращането на препис
от постановлението за прекратяване на Началника на РУ на МВР-Тутракан за
продължаване на административно-наказателното производство.
Директорът на
ОД на МВР гр. Силистра, в качеството си на АНО, е издал Наказателно постановление
№ 22 от 08.05.2020 г. След като взел
„предвид, че В.Й.В., на длъжност Младши ПИ
при РУ на МВР-Тутракан при ОДМВР-Силистра е съставил АУАН серия Д-408840 от
13.04.2020г. против : А.А.П. с ЕГН **********,*** за това, че на 14.04.2020 г.,
около 11:20 часа в гр. Тутракан, обл. Силистра, по ул. „Трансмариска“, до
пекарна „При Д.”, лицето се е намирало на открито обществено място и не е
поставило защитна маска на лицето си, в условията на обявено в Р. България
извънредно положение с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание и
въведена противоепидемична мярка, на основание чл. 63, ал.1 от Закона за
здравето, със заповед № РД-01-197/11.03.2020 г. т. 9, с която се допълва заповед
№ РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, с която всички
лица, които се намират на обществени места (открити/закрити), са задължени да
носят защитни маски на лицата си, с което виновно е нарушил чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето” и на основание чл.209а ал. 4 от ЗЗ,във връзка с чл.209а ал.
1 от ЗЗ и чл.53 ал. 1 от ЗАНН,му наложил административно наказание „глоба” в
размер на 300 лв. На 01.06.2020 г. жалбоподателят е получил препис от НП.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от показанията
на разпитаните актосъставител Волен Й.В. и свидетел Т.Т.Ф. и приетите от съда
писмени доказателства, които съдът кредитира като допустими, логични, последователни
и непротиворечащи си.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от
лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,но не и на посочените в
жалбата основания.
Съдът счита, че както при съставяне на АУАН,
така и при издаване на наказателното постановление, са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на
наказаното лице. Съгласно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т.
5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, следва да се
съдържа описание на нарушението, като задължително следва да бъдат посочени
законовите разпоредби, които са били нарушени.
АУАН не отговаря на изискванията на чл.42 ал.
1 т. 4 от ЗАНН. Може да се приеме,че нарушението е описано,но не и
обстоятелствата, при които е било извършено.Не е посочено,че жалбоподателя е
бил на открито обществено место както и че деянието му е било извършено по
време на обявено извънредно положение,обявено с решение на Народното събрание.
Последното е необходимо за да се изясни защо от жалбоподателя се изисква
поведение,противоречащо на чл.2 ал.1 от закона за ограничаване носенето на
облекло, прикриващо или скриващо лицето и че е налице хипотезата на чл.3 т. 1
буква „а” от същия закон.
АУАН не отговаря и на изискванията на чл. 42,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.Като нарушена норма е посочена т. 9 от заповед РД 01-127 от
13.03.2020г., допълнена със заповед № РД 01-197 от 11.04.2020г.на Министъра на
здравеопазването,влязла в сила от 12.04.2020г. Посочената по-горе императивна
разпоредба на ЗАНН изисква в АУАН да бъдат посочени точно нарушените законови
разпоредби.В АУАН е посочено,че е нарушена т.9 от заповед РД 01-127 от
13.03.2020г., допълнена със заповед № РД 01-197 от 11.04.2020г.на Министъра на
здравеопазването. Правилната квалификация на деянието е чл.209а ал. 1 във
връзка с чл.63 ал. 4 от ЗЗ във връзка с т.9 от заповед РД 01-127 от
13.03.2020г., допълнена със заповед № РД 01-197 от 11.04.2020г.на Министъра на
здравеопазването.
В атакуваното НП описанието на нарушението и
на обстоятелствата, при които е извършено е в необходимата достатъчност.Същото
обаче е издадено като е била нарушена разпоредбата на чл.57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН.Като нарушена разпоредба е посочен чл.209а ал. 1 от ЗЗ. Тази разпоредба
съдържа състав на административно нарушение,но е бланкетна и следва да бъде
направена привръзка с друга
разпоредба,съдържаща описание на мерките. Чл. 209а, ал. 1 ЗЗ в случая е следвало да
е посочен във връзка с чл. 63, ал. 4 ЗЗ във връзка с т.9 от заповед РД 01-127
от 13.03.2020г., допълнена със заповед № РД 01-197 от 11.04.2020г.на Министъра
на здравеопазването. Нито в АУАН, нито в НП се споменава обаче чл. 63, ал. 4 ЗЗ,
според който "При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област", а се цитира единствено в описанието на
нарушението в НП чл. 63, ал. 1 ЗЗ, който предвижда кога се обявява
"извънредна епидемична обстановка" и сам по себе си няма как да
представлява нарушена норма.
Посочване на правната квалификация на
нарушението е от съществено значение с оглед гарантиране правото на
санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е наложено
административно наказание. Освен това следва между текстовото описание на
нарушението и неговата цифрова квалификация да е налице пълно единство и
съответствие.
Производството по налагане на административно
наказание е един строго формален процес, който изисква стриктно спазване на
процедурата и законовите норми. Констатираните от съда по-горе нарушения на
процесуалните правила са съществени, тъй като нарушават правото на защита на
жалбоподателя и представляват формална предпоставка за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Същите опорочават изцяло производството по
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и водят
до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Съдът счита,че е допуснато и друго съществено
процесуално нарушение при издаването на атакуваното НП.Разпоредбата на чл. 33
ал. 2 от ЗАНН, при констатиране на признаци за извършено престъпление,
административно-наказателното производство се прекратява,а материалите се
изпращат на съответния прокурор.В конкретния случай АНО е изпратил преписката
на Районна прокуратура-Силистра,ТО-Тутракан. По преписката липсва акт на АНО,от
който да е видно,че той е прекратил на основание чл.33 ал. 2 от ЗАНН
административно-наказателното производство,започнало със съставянето на АУАН №
6 /бл.№ 408861/.С постановление от 28.04.2020г. наблюдаващия прокурор е отказал
да образува досъдебно производство и е върнал преписката на АНО за приключване
на административно-наказателното производство.
При издаването на атакуваното НП,АНО се е
позовал не на постановлението на наблюдаващия прокурор,каквато процесуална
възможност му предоставя разпоредбата на чл.36 ал. 2 от ЗАНН,а на АУАН № 22 /бл.№ 408840/, сложил началото на
административно-наказателно производство,което е следвало по силата на чл.33
ал. 2 от ЗАНН да е прекратено от АНО.
Съдът констатира в атакуваното НП и друга
допусната грешка,а именно грешно изписан месец на издаване на заповед РД 01-197
като месец април /04/ е изписан м.март/03/.Съдът счита,че грешката е
техническа.По своя си характер не е съществена и не нарушава правото на защита
на жалбоподателя,изразяващо се в невъзможност да узнае по тази причина какво
обвинение му е повдигнато и като такава не обуславя отмяната на атакуваното НП,
като незаконосъобразно на това основание.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното
Наказателно постановление № 22 от 08.05.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР
гр. Силистра, с което на А.А.П. е наложено административно наказание глоба в
размер 300 лева на основание чл. 209а, ал. 4, предл. 2 във вр. чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от същия закон, следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното, и на основание чл.63 ал1 от ЗАНН,съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 от 08.05.2020 г. Директорът на ОД на МВР гр. Силистра с което е
наложил на А.А.П., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 4,
предл. 2 от ЗЗ административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв., като
незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред
Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: