РЕШЕНИЕ
№ 3332
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330107381 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86
от ЗЗД.
Ищецът „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от
************************ Ч.Г.З. и С.А.П., чрез пълномощник юрисконсулт В.Д., е
предявил против И. В. Н., ЕГН: **********, от ************************, иск за
признаване на установено, че ответникът дължи част от присъдените по частно гр. дело №
10966/ 2020 г. на ПРС, II бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК № 5299/ 25.09.2020 г., суми, както следва: сумата от 13 665, 06 лева- главница,
дължима по договор за банков кредит № ********** от 13.07.2005 г. и Анекс № 1/
19.07.2010 г., сумата в размер на 1 084, 47 лева- договорна лихва за периода 18.09.2017 г.-
17.07.2020 г. включително, сумата в размер на 2 606, 02 лева- наказателна лихва по т. 9 от
договора и т. 1 от анекса за периода 27.08.2017 г.- 12.05.2020 г. включително, сумата от 219,
46 лева- лихва по т. 7 от договора за периода 13.03.2020 г.- 13.05.2020 г. включително,
сумата в размер на 378, 15 лева- наказателна лихва по т. 9 от договора и т. 1 от анекса за
периода 14.05.2020 г.- 26.08.2020 г. включително, сумата от 309, 30 лева- разноски за
подновяване на ипотеката по т. 24 от договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението- 27.08.2020 г., до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 13.07.2005 г. между страните бил сключен договор за
1
банков кредит № **********, по който на длъжника била отпусната сумата от 45 000 лева,
усвоен изцяло, като в последствие се сключил и Анекс № 1/ 19.07.2010 г. Крайният срок на
договора бил 18.07.2020 г., но задълженията по него не били заплатени. За събиране на
сумите по кредита се подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, по което се образувало частно гр. дело № 10966/ 2020
г. на ПРС, II бр. с-в и длъжникът се осъдил да заплати суми за главница, лихви и разноски.
По издадения изпълнителен лист банката образувала изп. дело № *****/***** г. по описа на
ЧСИ **********, рег. № ****, като длъжникът подал възражение, че не дължи сумите по
заповедта. Във възражението се правело възражение за давност, без обаче да се
конкретизират суми и периоди. Освен това се навеждали възражения за неравноправни
клаузи, пак без обосновка. В този смисъл се моли за постановяване на решение, с което да се
признае за установено вземането по издадената заповед за изпълнение, намалено с периода
на тригодишна давност за лихвите. Претендират се и разноските по делото. В съдебно
заседание чрез пълномощника поддържа иска. Представя се и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор.
Моли за отхвърляне на исковете, както следва: за главница- за разликата над 9 526, 90 лева
до пълния й размер, като погасена по давност и за всички лихви- изцяло, поради нищожност
на основанието, на което се претендират, или алтернативно- пак поради погасяване по
давност. Признава се иска за разноските за подновяване на ипотеката. Не се оспорват
сключването на договора и анекса. Признава се и иска за главница до размера на сумата от 9
526, 90 лева. Прави се обаче възражение за нищожност на клаузите за лихви- договора и
наказателна, като неравноправни и в противоречие със ЗЗП. Посочва се, че банката
едностранно имала право да променя лихвените проценти, при липса на насрещна
възможност за клиента да се откаже от договора, като за тази едностранна промяна тя не
уведомявала потребителя. Изменението на договора пък се предвиждало да става само по
съдебен ред. Неравноправните клаузи не пораждали действие и нямали правен ефект.
Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
Със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 5299/
25.09.2020 г., постановена по частно гр. дело № 10966/ 2020 г. на ПРС, II бр. с-в, ответникът
е бил осъден да заплати на банката следните суми: сумата от 13 665, 06 лева- главница,
дължима по договор за банков кредит № ********** от 13.07.2005 г. и Анекс № 1/
19.07.2010 г., сумата в размер на 6 712, 44 лева- договорна лихва за периода 18.09.2012 г.-
17.07.2020 г. включително, сумата в размер на 12 633, 50 лева- наказателна лихва по т. 9 от
договора и т. 1 от анекса за периода 23.12.2012 г.- 12.03.2020 г. включително, сумата от 244,
79 лева- лихва по т. 7 от договора за периода 13.03.2020 г.- 13.05.2020 г. включително,
сумата в размер на 1 137, 12 лева- наказателна лихва по т. 9 от договора и т. 1 от анекса за
периода 14.05.2020 г.- 26.08.2020 г. включително, сумата от 309, 30 лева- разноски за
подновяване на ипотеката по т. 24 от договора, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението- 27.08.2020 г., до изплащане на вземането, както и
2
разноските по заповедното производство: 684, 04 лева- държавна такса и 50 лева-
юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 493/ 06.07.2021 г., постановено по В. ч. гр. дело № 1078/ 2022 г. на ОС-
Пловдив, V състав, е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за издаване на
заповед за незабавно изпълнение.
Заповедта е връчена чрез ЧСИ на длъжника, който е подал възражение срещу нея и в тази
връзка в законния едномесечен срок е предявен настоящият установителен лист.
С договор за банков кредит № ********** от 13.07.2005 г. на длъжника е отпусната
сумата от 45 000 лева, за срок до 18.07.2020 г., при съответни условия, като в последствие се
сключил и Анекс № 1/ 19.07.2010 г. с нов погасителен план.
Към договора и анекса са представени погасителен план, както и общи условия на
банката.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице
след проверка на счетоводната документация на банката е установила, че предоставеният
овърдрафт е усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума, като
непогасената главница е в размер на 13 665, 06 лева, договорната лихва за периода
18.09.2017 г.- 17.07.2020 г. е в размер на 1 090, 11 лева, наказателната лихва за периода
27.08.2017 г.- 12.05.2020 г. е в размер на 2 960, 78 лева, лихвата за периода 13.03.2020 г.-
13.05.2020 г. е в размер на 210, 87 лева, а главницата с настъпил падеж за периода 27.08.2015
г.- 27.08.2020 г. е 9 409, 56 лева. В устния си доклад вещото лице посочва, че при постъпила
погасителна сума, банката си я отнасяла към неплатените задължения по кредита, ако не
било посочено какво точно плаща длъжникът. С оглед вида на кредита- овърдрафт, първо се
покривала лихва, а след това и главница. Просрочената лихва обаче не била включвана в
главницата.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Безспорно е обстоятелството, че между страните е възникнало правоотношение по
сключен между тях договор за кредит, по силата на който ответникът е получил от банката
съответна парична сума, която е следвало да върне в определен срок, ведно с лихви и такси
по кредита. Със сключването на договора кредитополучателят се е задължил да изпълни
задълженията си като такъв и така се явява обвързан от съглашението и всички негови
клаузи.
Предмет на настоящия установителен иск е парично вземане по представен в предходно
проведеното заповедно производство документ по чл. 471 т. 2 от ГПК- извлечение от
счетоводни книги на банка, което удостоверява дължими суми за главница и лихви по
договор за кредит, сключени от ищеца с ответника като длъжник.
Основното задължение на всеки кредитополучател е да върне заетата сума в съответните
срокове по договора. В случая крайният падеж е настъпил на 18.07.2020 г., като според
вещото лице по ССчЕ предоставеният на лицето овърдрафт е усвояван многократно до
пълния размер на отпуснатата сума. В заключението е посочено, че към датата на падежа
непогасената главница по кредита, изчислена като разлика между размера на преоформения
3
с анекса кредит и платеното по него, възлиза на сумата от общо 13 665, 06 лева, като
ответникът бил заплатил главницата до вноска № 18 по погасителния план към дата
18.01.2012 г., а след това не бил погасил общо 102 вноски до крайния падеж. Изрично в
устния си доклад вещото лице посочва, че с анекса лихви не били включени в размер на
главницата, поради което следва да се приеме, че действително това е и дължимата сума.
По- голямата част от нея- тази в размер на 9 526, 90 лева, дори се признава в отговора като
дължима, поради което в тази връзка не следва да се обсъжда повече въпросът за
присъждането й, а за останалата част до пълния размер е направено възражение за давност,
което обаче се явява неоснователно, с оглед изложението по- долу. Така първият иск следва
да бъде изцяло уважен, в пълния му предявен размер.
Досежно възраженията на ответника в отговора за изтекла давност по отношение на
главницата за сумата над 9 526, 90 лева до пълния размер, дължима след 18.08.2015 г.,
следва да се отбележи, че те са неоснователни. Въпреки че по договора за кредит, а в
последствие- и по анекса, е налице погасителен план, според който задълженията по
кредита се дължат разсрочено, в случая не може да се приеме, че е налице хипотеза на
периодично плащане, защото такова ще има, когато по естеството си плащането има
периодичен характер. Такива плащания, макар че произтичат от общ юридически факт, са
самостоятелно обособени и представляват независими една от друга престации. При
договора за банков кредит (какъвто е конкретният) принципно има едно неделимо плащане,
като обстоятелството, че страните са се уговорили сумата по заема да се плаща по
погасителен план, разсрочена на вноски, всяка дължима на различна дата, не превръща тези
вноски в периодични плащания. Това са частични плащания по договора, като кредиторът
се е съгласил по този начин да приеме изпълнение от длъжника си- на части, а не наведнъж.
Оттук следва, че дългът е разсрочен, а не, че той представлява периодично плащане на
повтарящо се еднородно задължение, като в този случай давността започва да тече от
момента на настъпване на изискуемостта на целия дълг. В случая това е крайният падеж,
доколкото няма обявена предсрочна изискуемост и в този смисъл началният момент на
давността е от 18.07.2020 г., поради което възражението за изтекла давност към датата на
подаване на заявлението се явява неоснователно.
Основният спорен въпрос по делото е досежно дължимостта на лихвите по договора,
предвид направеното в отговора възражение за нищожност на клаузите за тях. По
отношение на възнаградителната лихва, в чл. 7 от договора е посочено, че тя е в размер на
основният лихвен процент на БНБ, увеличен с надбавка от 8, 96 пункта, като в чл. 7.4. е
предвидено, че при промяна на ОЛП, съответно се променя и договорният такъв, без да е
необходимо предоговаряне. От една страна, неправилно в отговора се твърди, че в случая за
база на лихвата се вземал базов лихвен процент- изрично в договора е записано, че няма
БЛП, а ОЛП, определян от БНБ. Второ- т.н. „едностранна“ промяна е свързана с промяна на
ОЛП на БНБ, т.е. само, ако се промени ОЛП, тогава се променя и възнаградителната лихва.
При това положение, банката се явява обвързана от ОЛП и не може да влияе върху него,
като промяната на договорната лихва не става по усмотрение на банката, а е съобразена с
промяната на ОЛП, като при корекция не се променя фиксираната надбавка.
4
За да е допустима обаче уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за
увеличаване на договорната лихва, както е в случая, тази клауза следва да отговаря на
няколко кумулативни условия: обстоятелствата, които допускат изменение, трябва да са
изрично уговорени в договора или в ОУ; те трябва да са обективни, т.е. да не зависят от
волята на кредитора; методиката за промяна на лихвата следва да е подробно и ясно описана
в договора и ОУ и при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване,
така и понижаване на първоначално уговорената лихва. Също така, клаузата, изменяща
лихвения процент, трябва да е формулирана по ясен и недвусмислен начин, като
потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как
банката може едностранно да промени лихвата, за да може той да реагира.
Законодателят е предвидил възможността в чл. 58 ал. 1 т. 2 от ЗКИ възможността за
промяна на лихвения процент по даден кредит, но изрично е предвидено още, че банката
следва да уведоми клиента за това предварително (чл. 58 ал. 3 от ЗКИ) или пък това да е
публично достояние чрез използване на подходящи средства или информация в офис/
интернет страница на кредитора (чл. 58 ал. 4 от ЗКИ). От изложеното, се налага извода, че
банката е в законовото си право да променя лихвения процент, още повече, когато той е
поставен в зависимост от обстоятелства извън нейния контрол, но за това е необходимо да
бъде уведомен кредитополучателят. Именно последното условие не се доказва по делото-
ищецът не ангажира никакви доказателства за това, че по някакъв начин е информирал
длъжника за промяната на лихвата (писмено, чрез имейл или пък посредством публично
достъпен в офис или интернет сайт информационен бюлетин), за да е наясно клиентът, че е
била извършена промяна на лихвения процент по договора му. Именно това го поставя в
неравноправно положение, а по смисъла на чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в
потребителски договор е всяка уговорка, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в нормата и по-
специално за конкретния случай- точки 9, 10, 11 и 12 на чл. 143 от ЗЗП.
Отделно от това, не се доказа по делото, че обсъжданите клаузи за лихви са били предмет
на индивидуално уговаряне между страните, доколкото е възможно те да са били
предварително предвидени от кредитора в този им вид, без да може потребителят да влияе
върху тяхното съдържание. Не е представена преддоговорната информация, която е била
дадена на кредитополучателя преди да подпише договора, за да се запознае изначално с
условията по кредита, не се доказва по делото още и, че по съдържанието на тези клаузи са
протекли преговори или обсъждания.
В отношенията банка- длъжник, последният е в положение на по- слаба страна и от гледна
точка на степента му на информираност и на възможностите, които му се предоставят да
преговаря, поради което в случаите, в които търговецът използва това и се стига до
приемането от потребителя на предварително установени условия, които в негова вреда
създават неравновесие между правата и задълженията на страните, безспорно се нарушават
изискванията за добросъвестност при сключване на договорите. Спазване на принципа на
добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена защитата на всеки
5
признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалния такъв на някоя от
договарящите страни. Тези изисквания в случая са нарушени с неуведомяването на
кредитополучателя за изменението на лихвите, доколкото така се предвижда едностранна
промяна единствено в полза на банката, чрез което се стига до ограничаване възможностите
на потребителя и не просто до липса на защита, но и до незачитане на неговите интереси.
Предвид неизпълнението от страна на банката на предвиденото й в ЗКИ задължение за
уведомяване на длъжника за промяна на лихвения процент по договора, съдът намира, че
клаузите за лихва, предвиждащи настъпването на въпросната промяна, са неравноправни,
защото поставят потребителя в неравноправно положение и не отговарят на изискванията за
добросъвестност. С оглед горните съображения, всички претенции за лихви- договорна и
наказателна, следва да се отхвърлят, доколкото произтичат от нищожни клаузи в договора за
кредит и не обвързват потребителя. Така сумата в размер на 1 084, 47 лева- договорна лихва
за периода 18.09.2017 г.- 17.07.2020 г. включително, сумата в размер на 2 606, 02 лева-
наказателна лихва по т. 9 от договора и т. 1 от анекса за периода 27.08.2017 г.- 12.05.2020 г.
включително, сумата от 219, 46 лева- лихва по т. 7 от договора за периода 13.03.2020 г.-
13.05.2020 г. включително и сумата в размер на 378, 15 лева- наказателна лихва по т. 9 от
договора и т. 1 от анекса за периода 14.05.2020 г.- 26.08.2020 г. включително, следва да се
отхвърлят, като недължими на основание нищожни клаузи, предвидени в нарушение на
ЗЗП.
По отношение на сумата от 309, 30 лева- разноски за подновяване на ипотеката, следва да
се посочи, че с отговора този иск се признава и доколкото в чл. 24 от договора между
страните изрично е предвидено, че всички разходи във връзка с ипотеката са за сметка на
кредитополучателя, то искът е доказан по основание и след като размерът му не се оспорва,
той следва да бъде уважен, без да е необходимо да се излагат повече съображения в тази
насока.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува частично съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение.
Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12
от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се
произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.
Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, а отделно от това, тя е и частично
предявена, то разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна
такса и за юрисконсултско възнаграждение, също следва да присъдят по съразмерност, като
на страната се присъди по- малко от претендираната сума. Изчислени съобразно уваженото
вземане, разноските в полза на ищеца- заявител следва да възлизат на сумата от 267, 40 лева,
като разликата до пълния им присъден в заповедното производство размер от 644, 04 лева,
остава за сметка на страната. Длъжникът също има право на разноски в заповедното
производство, като в приключилото там производството той е представляван от свой
пълномощник, на когото е заплатил хонорар в размер на 1 700 лева, видно от договора за
правна защита. В тази връзка разноските на длъжника за подаденото възражение против
заповедта за изпълнение следва също да му се присъдят с изричен осъдителен диспозитив,
6
който да се отрази в настоящото решение, като по съразмерност те възлизат на 1 015, 42
лева.
Предвид изхода на делото- частичното уважаване на исковите претенции, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи разноски по
съразмерност. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 365, 25 лева, депозит за вещо
лице по ССчЕ в размер на общо 400 лева, като му е дължимо и юрисконсултско
възнаграждение, доколкото е представляван от свой пълномощник по делото, като на
основание чл. 78 ал. 8 от ГПК и с оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира, че то следва да бъде определено в размер от 150 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от
НЗПП. Ответникът пък е заплатил хонорар на своя пълномощник в размер на 1 700 лева,
видно от представения договор за правна защита и съдействие. Така по съразмерност, на
страните се дължат разноски, както следва: на ищеца- 700, 34 лева, а на ответника- 399, 16
лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от
ГПК № 5299/ 25.09.2020 г., издадена по частно гр. дело № 10966/ 2020 г. на ПРС, II бр. с-в,
И. В. Н., ЕГН: **********, от ************************, ДЪЛЖИ на „Първа
Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от ************************ Ч.Г.З. и
С.А.П., следните суми: сумата от 13 665, 06 (тринадесет хиляди шестстотин шестдесет и пет
лева и шест стотинки) лева- главница, дължима по договор за банков кредит № **********
от 13.07.2005 г. и Анекс № 1/ 19.07.2010 г., както и сумата от 309, 30 (триста и девет лева и
тридесет стотинки) лева- разноски за подновяване на ипотеката по т. 24 от договора, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 27.08.2020 г., до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване на установено, че дължи още
и следните суми по заповедта: сумата в размер на 1 084, 47 лева- договорна лихва за периода
18.09.2017 г.- 17.07.2020 г. включително, сумата в размер на 2 606, 02 лева- наказателна
лихва по т. 9 от договора и т. 1 от анекса за периода 27.08.2017 г.- 12.05.2020 г.
включително, сумата от 219, 46 лева- лихва по т. 7 от договора за периода 13.03.2020 г.-
13.05.2020 г. включително и сумата в размер на 378, 15 лева- наказателна лихва по т. 9 от
договора и т. 1 от анекса за периода 14.05.2020 г.- 26.08.2020 г. включително.
ОСЪЖДА И. В. Н., ЕГН: **********, от ************************, да заплати на
„Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от ************************
Ч.Г.З. и С.А.П., направените разноски по заповедното производство, възлизащи в размер на
267, 40 (двеста шестдесет и седем лева и четиридесет стотинки) лева, изчислени по
съразмерност, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на 700, 34
7
(седемстотин лева и тридесет и четири стотинки) лева, също изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Драган Цанков” № 37, представлявана от
************************ Ч.Г.З. и С.А.П., да заплати на И. В. Н., ЕГН: **********, от
************************, направените разноски по заповедното производство, възлизащи
в размер на 1 015, 42 (хиляда и петнадесет лева и четиридесет и две стотинки) лева,
изчислени по съразмерност, както и разноските по настоящото дело, възлизащи в размер на
399, 16 (триста деветдесет и девет лева и шестнадесет стотинки) лева, също изчислени по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
8