Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,24.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на единадесети ноември
през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при
секретаря Донка Шулева
и
прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия
Маркова в.гр.д.№ 16278 по описа
за 2019 г., за да
се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ищец пред СРС, срещу решение №182102 от 01.08.2019 г. по гр. дело №
64727 по описа за 2017 г. на СРС, І-во ГО, 42
състав, с което решение са били отхвърлени предявените от ищеца пред СРС - въззивник пред настоящата инстанция иск по чл. 79 ЗЗД и по
чл. 86 ЗЗД.
Излагат се доводи за неправилност на така
постановеното решение, с което предявените от въззивника искове по чл.79 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД са били отхвърлени като неоснователни. СРС неправилно бил
приложил разпоредбата на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ, сега пар.2 а, както и чл.64,
ал.1 ОУ на дружеството, който допускал възможност потребител на топлинна
енергия да бъде физическо лице-наемател на имот, собственост на юридическо
лице; в този случай партидата се откривала на името на наемателя. Наред с това
задължението за заплащане на консумативи по ползването на имота от наемателя
произтичало и от чл.232,ал.2 ЗЗД.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъдат уважени така
предявените искове. Разноски се претендират.
От
въззиваемата страна, ответник в производството пред
СРС –К.В.Д., чрез особения му представител, е постъпил отговор, в който се излага становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на така постановеното първоинстанционно решение. Правилно
СРС бил приел, че наследодателката на ответниците З.Д.няма качеството на потребител на топлинна
енергия, тъй като нито е собственик на имота, нито е носител на вещно право на
ползване върху същия. Сочи, че между З.Д.и ищцовото
дружество не било възникнало облигационно отношение поради което искът по чл.79 ЗЗД бил неоснователен. Неприложимо било правилото на чл.64, ал.1 от ОУ, тъй
като липсвало изрично съгласие на Столична община. При неоснователност на
главните искове, акцесорните също се явявали неоснователни.
Въззиваемата страна М.М.М. не депозира отговор по въззивната жалба, както и не
взема становище по въззивната жалба.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 02.08.2019
г., Въззивната
жалба е подадена на 06.08.2019 г., следователно същата е в срок.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По доводите
във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че ответниците са наследници на З.Д.Д., която
била починала на 16.05.2016 г. З.Д.Д. била обитавала
общинското жилище за периода м.12.2013 г. до м.07.2014 г. заедно със сина й Д.Л.М..
Съгласно заповед № РД-09-147/23.06.2014 г. жилището било усвоено от Столична
община. От тези си констатации СРС е достигнал до извода, че наследодателката на ответниците не е нито собственик, нито ползувател на имота с аб.№
296650. Затова и не било възникнало облигационно отношение. Не били налице и
предпоставките на чл.64 ОУ, тъй като липсвало съгласие на собственика на имота,
изразено в писмена форма с нот.заверка на подписа.
Спорно по делото е обстоятелството, е ли наследодателят на ответниците
/в производството пред СРС/ потребител на ТЕ, съответно негово ли е
задължението за заплащане стойността й.
В тежест на ищеца е да докаже, че наследодателят на ответниците
е в облигационно отношение с ищеца, респ., че е потребител на ТЕ. В този смисъл
са били и указанията на СРС в доклада по делото, обективиран в определение №
131184 от 03.06.2019 г., виж л.100. Във връзка с доклада на съда и
разпределението на доказателствената тежест, ищецът не е представил
доказателства.
Този факт не е установен и от изслушаните и приети по
делото СЧЕ и СТЕ, тъй като в тях този въпрос не е обсъждан.
От кореспонденцията между ищцовото
дружество и район „Възраждане“ се установява, че наемното правоотношение с наследодателката на ответниците е прекратено със заповед №
РД-46-1/11.02.2014 г./виж л. 22/ и до м.11.2014 г. жилището е било свободно.
С оглед приетото в ТР 2/17
г. от 17 май 2018 г. на ОСГК на ВКС, собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й.
Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, липсват данни партидата да се води на З.Д.. Липсва сключен
договор между топлопреносното предприятие и наследодателката на ответниците за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Не са налице и
предпоставките на чл.64 ОУ на които се позовава въззивника, тъй като липсва
изразено писмено съгласие между собственика на имота – Столична община за
придобиване качеството на клиент на топлинна енергия от страна на З.Д..
На основание гореизложеното настоящата инстанция
счита, че решението на СРС, ГО, 40 с-в е правилно и като такова ще следва да
бъде потвърдено.
По
разноските:
При този изход на спора на въззивника не се следват разноски и такива няма да бъдат
присъдени.
Въззиваемата М.М.М. не претендира разноски, а и такива не са били сторени.
Въззиваемият К.В.Д. се
представлява от особен представител, назначен по реда на чл.47 ГПК. Въззивникът
/ищец пред СРС/ е останал задължен за разноски за особен представител. Затова и
въззивната инстанция определя адв. възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №182102 от 01.08.2019 г. по гр. дело №
64727 по описа за 2017 г. на СРС, І-во ГО, 42
състав, изцяло.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** Б, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.77 ГПК адв. възнаграждение на особения представител – адв.С.Д.Ч.-Н. пред въззивната инстанция в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: