Р Е Ш Е Н И Е
№ 1744
гр. Пловдив, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХХХ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през
две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
с участието на
секретаря Таня Златева, като разгледа докладваното от съдия БАБАКОВ
адм. д. № 1501 за 2023 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.197 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс.
Образувано е по жалба на К.А.Т. с ЕГН **********, с
адрес ***, офис 4 против Решение № 119/01.06.2023г. на Директора на ТД на НАП
гр. Пловдив, с което са потвърдени Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С230016-022-0032292/11.05.2023г., Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С230016-022-0032288/11.05.2023г., Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230016-022-0032286/11.05.2023г.,
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С230016-022-0032273/11.05.2023г. и Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С230016-022-0032234/11.05.2023г., издадени от Т. И. - публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив, на основание чл. 200 и чл. 202 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 195, ал. 1 -
ал. 3 от ДОПК.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
административния акт, като се претендира неговата отмяна от съда.
Жалбоподателят излага доводи, че данъчната оценка на
имота покрива изцяло публичните задължения, като възразява, че не са изложени
конкретни мотиви относно възприетото от решаващия орган, че събирането на
вземането ще е невъзможно или ще се затрудни.
Възразява се също, че е нарушен чл. 198, ал.2 ДОПК,
като се твърди, че в случая е налице свръхобезпеченост, в конфликт с принципа
за съразмерност, като наложените допълнително обезпечителни мерки, в разрез с
чл. 6, ал.2 АПК вр. с параграф 2 от ДР на ДОПК, засягат правата и законните
интереси на длъжника в по-голяма степен от необходимото за целта, за която акта
се издава.
Най-сетне се твърди, че нито едно от изброените
съдилища в оспорените постановления са работодатели на жалбоподателя, същият няма
трудови правоотношения с тях и не получава възнаграждения по сключени с тях
трудови договори.
Претендира се отмяна на решението, с което са
потвърдени Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С230016-022-0032292/11.05.2023г., Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С230016-022- 0032288/11.05.2023г., Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С230016-022-0032286/11.05.2023г., Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230016-022-0032273/11.05.2023г. и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С230016-022-0032234/11.05.2023г., издадени от Т. И. - публичен изпълнител при
ТД на НАП Пловдив, както и присъждане на сторените деловодни разноски.
Приложени към жалбата са съобщения за заплащане на ДНИ
и ТБО за възбранения имот.
Ответната страна - директор на ТД на НАП гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, и изразява становище за
нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Оспореният акт е обжалван в указания 7 – дневния срок
от връчването му съгласно чл.197 ал.2 от ДОПК, от адресата на административния
акт, имащ правен интерес, поради което съдът намира жалбата за допустима.
От фактическа стара съдът намира за установено
следното:
За събиране на задължения на К.А.Т. е образувано
изпълнително дело № 16050005476/2005г.
С Постановление с изх. № РД-11-1234/25.04.2007г. е
постановено продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни
мерки с Постановление, изх. № РД-10-241/26.03.2007г. на К.Т., както следва: Възбрана
върху недвижим имот до размера на установеното публично вземане, а именно :
1.1. 1/2 /една втора/ идеална част от целия втори етаж, от двуетажната жилищна
сграда, построена в южната част на парцел VII - 720 - седем римско, седемстотин
и двадесет арабско, в кв. 158 - сто петдесет и осем, по плана на гр. Пловдив,
находяща се на ъгъла на улиците „Никола Вапцаров” и „Цанко Дюстабанов” като
целия втори етаж представлява самостоятелно жилище с вход от източната страна
на сградата и се състои цялото от две стаи, кухня, хол и баня, ведно с 1/2 една
втора/ идеална част от всички общи части на сградата, както и 1/2 от
прилежащото на етажа избено помещение и пералня, както и една втора ид. част от
дворното място, цялото от 453 кв. метра /четиристотин петдесет и три кв. метра/
съгласно скица № 797/ от техн. Сл. на ПРС гр. Пловдив, а съгласно у-ние № 1027/
от 7.ХII.87г.. -
176.50 /сто седемдесет и шест и 0,50 кв.м., при граници на така описания имот:
улица „Никола Вапцаров”, ул. „Цанко Дюстабанов” и имоти на В. В. и Д. П.,
придобито с Нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот № 52, том IV,
дело. № 1075/1988г. при Агенция по вписванията, Служба по вписванията - гр.
Пловдив.
Съгласно представената справка към жалбата данъчната
оценка на имота е 36 227,80 лв.
С ПНОМ с изх. № С230016-022-0032273/11.05.2023 г.,
издадено от Т. И. на длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране"
при ТД на НАП Пловдив, за обезпечаване на установеното и изискуемо публично
вземане по изп. дело № 16050005476/2005г. по описа на дирекция „Събиране” при
ТД на НАП Пловдив в общ размер на 5881,77 лв., от които главница в размер на
3008,64 лв. и лихва 2873,13лв., на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202 от ДОПК
във връзка с чл. 195, ат. 1 - ал. 3 от ДОПК, са наложени обезпечителни мерки -
запор върху вземане от трето задължено лице - Районен съд Пловдив.
Изпратено е Запорно съобщение на основание чл. 202,
ал. 2 от ДОПК с изх. № С230016-119-0004930/11.05.2023г., в отговор на което от Районен
съд Пловдив е получено писмо, че се признава вземането за основателно и са
готови да го платят, няма претенции от други лица и наложени запори по ИЛ върху
същото вземане и че за периода от 01.01.2023г. до 19.05.2023г. PC Пловдив не е
изплащал суми на задълженото лице.
С ПНОМ с изх. № С230016-022-0032286/11.05.2023 г.,
издадено от Т.
И. за
обезпечаване на вземането на Т. по изпълнителното дело са наложени
обезпечителни мерки - запор върху вземане от трето задължено лице - Апелативен
съд Пловдив,. Изпратено е Запорно съобщение на основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК
с изх. № С230016-119-0004933/11.05.2023г., на което не е получен отговор.
С ПНОМ с изх. № С230016-022-0032288/11.05.2023г.,
издадено от Т. И. за обезпечаване на вземането по изп. дело са наложени
обезпечителни мерки - запор върху вземане от трето задължено лице -
Административен съд Пловдив. Изпратено е Запорно съобщение на основание чл.
202, ал. 2 от ДОПК с изх. № С230016-119-0004934/11.05.2023г. С писмо изх. №
1846/11.05.2023г. Административен съд – Пловдив признава за основателно
вземането, върху което се налага запорът; няма претенции от други лица върху
същото вземане; няма наложен запор по изпълнителни листове върху това вземане и
не превежда суми по банкова сметка *** К.Т..
С ПНОМ с изх. № С230016-022-0032292/11.05.2023г.,
издадено от Т. И. за обезпечаване на гореописаното вземане по изп. дело, са
наложени обезпечителни мерки - запор върху вземане от трето задължено лице - Национално
бюро за правна помощ. Изпратено е Запорно съобщение на основание чл. 202, ал. 2
от ДОПК с изх. № С230016-119-0004937/11.05.2023г., на което не е получен
отговор, но след справка в регистъра е установено, че задълженото лице не е
вписано в него.
С ПНОМ с изх. № С230016-022-0032234/11.05.2023г.,
издадено от Т. И. за обезпечаване на вземане по изп. дело на К.Т. са наложени
обезпечителни мерки - запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки,
депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и
суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи
суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в „Инвестбанк“
АД и „Уникредит Булбанк“ АД. Изпратено е Запорно съобщение на основание чл.
202, ал. 1 от ДОПК с изх. № С230016-003-0027618/11.05.2023г. до „Инвестбанк“ АД,
както и Запорно съобщение с изх. № С230016-003-0027619/11.05.2023г. до „Уникредит
Булбанк“ АД, в отговор на което са получени съобщения, с които банките
уведомяват НАП, че лицето не е техен клиент.
К.Т. е оспорил гореописаните ПНПОМ пред директора на
ТД на НАП с жалба с вх. № 16-1092/18.05.2023 г.
С Решение № 119/01.06.2023 г. директорът на ТД на НАП
– Пловдив е потвърдил Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С230016-022-0032292/11.05.2023г., Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С230016-022- 0032288/11.05.2023г., Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С230016-022-0032286/11.05.2023г., Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230016-022-0032273/11.05.2023г. и
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С230016-022-0032234/11.05.2023г., издадени от Т. И. - публичен изпълнител при
ТД на НАП Пловдив
Решението на директора на ТД на НАП – Пловдив е
връчено на жалбоподателя на 06.06.2023г., видно от известие за доставяне, а
жалбата срещу него е подадена, чрез административния орган, до Административен
съд – Пловдив на 13.06.2023 г., или в предвидения в закона 7-дневен срок.
За да постанови това решение, решаващият орган е
приел, че
в
продължителен период от време жалбоподателят е бездействал, като не е платил
дължимите от него публични задължения, с оглед на което е приел, че ще бъде
невъзможно или най-малкото ще се затрудни събирането на установените и
изискуеми публични вземания по изпълнителното дело, което представлява и мотив
за налагане с оспорените ПНОМ за обезпечителни мерки.
Според решаващия орган е налице обезпечителна нужда и
необходимост да бъдат предприети действия за налагането на обезпечителни мерки
върху наличното имущество на лицето, като при налагане на обезпечителните мерки
публичният изпълнител е извършил преценка, съпоставяйки размера на публичните
задължения и наличното имущество на жалбоподателя, което би могло да послужи за
обезпечаване на публичните задължения.
Посочено в решението на Директора на ТД на НАП е, че
третите лица - Районен съд Пловдив, Административен съд Пловдив и Апелативен
съд Пловдив не са работодатели на жалбоподателя, а в НБПП, същият не е вписан,
но запорите са наложени върху вземания от трети лица, като самата дума
„работодател“ намира място в
документите, тъй като по този начин се изходира от програмния продукт, чрез
който документите се създават, запорите са признати от съдилищата, което според
решаващия орган е още една индикация за основателността на налагането им.
Според мотивите в решението обстоятелството, че
длъжникът не следва да получава суми или такива не му се превеждат от третите
лица, не означава, че това не би могло да се промени, тъй като задълженото лице
извършва дейност като адвокат, което безспорно сочи възможността за него да
възникнат бъдещи вземания точно от тези трети лица.
Директорът на ТД на НАП е приел за неоснователни
възраженията за преобезпеченост, с мотиви, че въпреки наложената възбрана,
следва да се вземе предвид на първо място, че от отговорите на третите
задължени лица става ясно, че към настоящия момент от наложените обезпечителни
мерки не е възможно да има парични постъпления за погасяване на задълженията,
на следващо място, процесните обезпечителни мерки са наложени до размера на
дълга по изпълнителното дело, което е в интерес на длъжника, тъй като в случай,
че постъпят пари, които да погасят дълга, то имотът ще се запази в неговия
патримониум.
В хода на съдебното производство от процесуалния
представител на ответния административен орган
е представена справка за задължения на жалбоподателя, в която е
посочено, че към 18.09.2023 г. задълженията на лицето са в общ размер на 5998,04 лв., от които главница в размер на 3005,40
лв. и 2992,64лв.-лихва.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
Решение № 119 от 01.06.2023 г. на директора на
Териториална дирекция на НАП – Пловдив е обжалвано в 7 – дневния срок от
връчването му съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК, от адресата на административния
акт, поради което жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Обжалваното решение на директора на ТД на НАП –
Пловдив е валидно и допустимо, издадено от компетентен орган – директора на ТД
на НАП – Пловдив и в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК.
Съдът, с оглед задължението си за служебна проверка на
законосъобразността на оспорения акт по чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК,
извършва преценка дали при издаването на постановленията на публичния
изпълнител за налагане на обезпечителни мерки и на решението, с което се
потвърждават наложените обезпечителни мерки, са спазени всички изисквания за
законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на
материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена
форма и съобразяване с целта на закона.
В тази връзка Съдът констатира, че обжалваните
постановления за налагане на обезпечителни мерки са издадени от компетентен
орган - публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, в предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и формално съдържат
посочените в същата норма задължителни реквизити.
Няма спор по делото, че жалбоподателят
има изискуеми задължения, които могат да бъдат основание за налагане на
обезпечителна мярка "Запор". Няма спор и
че до издаване на процесното решение от К.Т. не са
постъпвали средства за погасяване на вземането по №16050005476/2005г.
Спорният въпрос по делото е налице ли е вземане от
трето лице – Районен съд-Пловдив, Апелативен съд– Пловдив, Административен съд
- Пловдив, НБПП, както и ТБ „Инвестбанк“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, което вземане
да бъде предмет на запора и върху което да бъде наложен запор.
От данните по преписката се установява, че към
18.09.2023 г. задълженията на К.Т. са в общ размер на 5998,04 лв., от които главница в размер на
3005,40 лв. и 2992,64 лв.-лихва.
В отговор на запорните съобщения до Районен
съд-Пловдив и Административен съд Пловдив, и двете институции сочат на липса на
вземане от трето лице, независимо, че признават вземането, но така или иначе,
потвърждават, че лицето няма вземания от Административен съд – Пловдив и Районен
съд Пловдив. От страна на Апелативен съд Пловдив не е получен отговор на
изпратеното запорно съобщение. След служебна справка е установено и, че
задълженото лице не е вписано в Националното бюро за правна помощ.
По отношение на наложения запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори,
включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително
управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при
доставчик на платежни услуги в ТБ „Инвестбанк“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД, е
констатирано, че К.Т. не е клиент на банка „Уникредит Булбанк“ АД и ТБ „Инвестбанк“ АД.
Принципното правило на чл. 195, ал. 1 от ДОПК е, че
подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Актовете,
които установяват вземанията и представляват изпълнително основание, са
изчерпателно изброени в чл. 209 от ДОПК.
Налагането на запор се извършва от публичния
изпълнител с постановление за обезпечение (чл. 200 от ДОПК), което е
индивидуален административен акт, засягащ правната сфера на длъжника, съответно
подлежи на обжалване.
Обезпечителната мярка е едновременно защитата и
санкцията. При определяне на обезпечителна мярка следва да се вземе предвид,
както обезпечителната нужда за налагане на обезпечението, така и интересите на
длъжника, като мярката не следва прекомерно да го обременява. Това е изискване,
производно на един от основните принципи в административното производство -
принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство
на основание § 2 от ДР на ДОПК.
В тежест на административния орган е да установи
всички фактически основания за необходимостта от налагане на обезпечителната
мярка, като за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и
обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази
произтичаща от преследваната от закона цел.
Целта на обезпечението е да се предотврати
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които
събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително трудно.
За да се спазят цитираните изисквания на закона, вкл.
и в аспекта на проверката му от горестоящия административен орган, а и от съда,
е задължително конкретно посочване на актовете, установяващ всяко едно от
публичните вземания, вкл. и индивидуализация на последните по конкретен вид и размер,
за да се прецени доколко въпросните актове съставляват годно изпълнително
основание, респ. доколко установените с тях публични задължения са налични и
изискуеми към датата на постановяване на обезпечителните мерки.
В настоящия казус от данните по преписката се
установява, че няма вземане на длъжника от трето лице, което да е предмет на
запор и налагане на обезпечение.
Нито по административната преписка, нито в настоящото
съдебно производство се представят доказателства за наличие на вземане, от
което реалната правна последица е липса на предмет на запора, наложен с
процесните постановления.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. В тази връзка по делото се установи, че няма
предявено вземането нито от РС – Пловдив, нито от Адм. съд – Пловдив, до
приключване на съдебното дирене.
От друга страна, както се посочи по горе, не е
предоставена информация от Апелативен съд Пловдив, както и е установено от
приходните органи, че К.Т. не е клиент на „Инвестбанк“ АД, нито на „Уникредит“
Булбанк, нито е вписан в НБПП, но
въпреки това е прието, че са налице основания за потвърждаване на процесните
ПНОМ. При липсата на доказателства, че К.Т. има налично вземане от РС – Пловдив
и от Административен съд - Пловдив, както и при липсата на информация от
Апелативен съд Пловдив, и установеното по отношение на „Инвестбанк“ АД и
„Уникредит Булбанк“ АД, и НПББ, посочено по-горе, изводите на съда са, че
липсва ликвидно и изискуемо вземане от трето лице, което да е предмет за
налагане на обезпечителни мерки.
В тази връзка следва да се посочи, че обезпечението не
може да се налага за бъдещи (неустановени) и все още неизискуеми вземания или
пък за вече платени публични задължения. Поради това, сред задължителните
реквизити на постановлението на публичния изпълнител за налагане на
обезпечение, с оглед идентифициране на установеното и изискуемо публично
вземане, за което се налага обезпечение са: фактическите и правните основания
за издаването му; наименованието, идентификационния номер, адреса за
кореспонденция и постоянния адрес, съответно седалището и адреса на управление
на длъжника; размера на публичното задължение и лихвите (чл. 196, ал. 1, т. 3,
т. 4 и т. 5 от ДОПК).
В този смисъл в настоящото производство безспорно
подлежи на установяване, като доказателствената тежест във всички случаи е на
административния орган, фактът на наличието на установени по надлежния ред и
подлежащи на принудително събиране публични вземания и то в конкретно визирания
размер – все факти, които следва да намерят отражение и в мотивите на
административния акт, съобразно изискването на чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК.
В конкретния случай, самите постановления са издадени
при липса на фактическите основания – чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК. В обжалваните
постановления липсват изцяло мотиви за налагане на обезпечителната мярка.
Липсата на мотиви относно необходимостта за налагане на конкретната мярката
съставлява нарушение на изискването на
чл. 195, ал. 2 от ДОПК лишава съда от възможност да установи дали актът
е в съответствие с целта на закона. Това нарушение е особено съществено и също
е основание постановленията за налагане на обезпечителните мерки да бъдат
отменени като незаконосъобразни. В обжалваните постановления не са посочени
конкретни или каквито и да било обстоятелства, които да обосновават
необходимост от налагане на обезпечения.
С оглед липсата на мотиви за налагане на обезпечителни
мерки, съдът намира, че в случая, не е доказана обезпечителна нужда и спазване
принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.
На следващо място следва да е налице и съответствие
между наложената мярка и справедливия интерес (на лицето) да се задоволи
обезпечителната нужда на публичния взискател без ненужно обременяване правата
на лицето. Това произтича пряко от основните принципи в административното
производство, част от което е и обезпечаването на публичните вземания. Касае се
за принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 от АПК, приложим
по препращане на § 2 от ДР на ДОПК в настоящото производство. Съдържанието на
посочения принцип се свежда до упражняване от страна на административния орган
на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо,
като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават
задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. И
накрая, в ал. 5 на чл. 6 от АПК е посочено, че административните органи трябва
да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Проявна форма на този принцип е и правилото
залегнало изрично в нормата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК, че обезпеченията трябва
да съответстват на вземанията на държавата или общините.
В конкретния случай, този принцип е нарушен, тъй като
наложеният запор не е до размера на установеното публично задължение, с оглед
разпоредбата на чл. 195, ал. 7 от ДОПК. Както
вече бе казано задълженията на лицето са в размер на 5881,77 лв., докато
данъчната оценка на възбранените недвижими имоти, съгласно представената
справка от К.Т., е в размер на 36 227,80 лв.
Тук е мястото да се посочи, че от страна на приходните
органи не са представени никакви данни за данъчната оценка на имота, нито в
преписката се съдържат данни за
стойността на имотите, върху които е наложена възбраната.
Всъщност постановлението с изх. №
РД-11-1234 от 25.04.2007г. не е обсъдено от решаващия орган, като само е
посочено единствено, че е налице наложена възбрана на ½ ид.ч. от
поземлен имот, ведно с ½ ид.част от сграда, но „…следва да се вземе
предвид на първо място, че от отговорите на третите задължени лица става ясно,
че към настоящия момент от наложените обезпечителни мерки не е възможно да има
парични постъпления за погасяване на задълженията, на следващо място, процесните
обезпечителни мерки са наложени до размера на дълга по изпълнителното дело,
което е в интерес на длъжника, тъй като в случай, че постъпят пари, които да
погасят дълга, то имотът ще се запази в неговия патримониум…“
Съответно към момента на налагане на
обезпечителната мярка с оспорените ПНОМ не се доказва гарантиране в максимална
степен интереса на публичния взискател, доколкото при липса на стойност /"данъчна
оценка"/ - при евентуално принудително изпълнение не е налице предвидимост
както за длъжника, така и за взискателя. Тоест, целта за максимално гарантиране
интереса на публичния взискател и ефикасна реализация на имуществото при
евентуално принудително изпълнение, не е постижима.
Действително, от една страна разпоредбите на ДОПК
създават достатъчно гаранции, да не се накърняват повече от необходимо правата
и интересите на данъчния субект, а от друга предоставя правото на публичния
изпълнител да избере най - подходящата обезпечителна мярка, предвид
разпоредбата на чл. 198, ал. 2 от ДОПК,
с оглед нуждите на бъдещото изпълнително производство.
Задължение на публичния изпълнител обаче е да избере
най–целесъобразните обезпечителни мерки, т. е. тези, с които спрямо конкретната
обезпечителна нужда, да не засягат права и законни интереси на субектите в
по–голяма степен от необходимото за събиране на задълженията. Императивното
изискване на нормата е пряко проявление на принципа на съразмерност по чл. 6, ал.
2 от АПК, за който администрацията следва да следи винаги, когато законът й
дава възможност да избере дали да упражни или не, дадено свое правомощие, което
в случая не е сторено.
С оглед изложеното, съдът намира, че в случая не е
доказана обезпечителна нужда и спазване принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.
Отделно от това наложената обезпечителна мярка е върху
вземане от трето лице, което не съществува.
Предвид изложеното, съдът намира, че Решение №119/01.06.2023г.
на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което са потвърдени Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. №С230016-022-0032292/11.05.2023г.,
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С230016-022-0032288/11.05.2023г.,
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С230016-022-0032286/11.05.2023г., Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх. № С230016-022-0032273/11.05.2023г. и Постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С230016-022-0032234/11.05.2023г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив следва да бъде отменено, което налага и отмяна
на наложените обезпечителни мерки.
При посочения изход на спора и своевременно
направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1, пр.
1 от ДОПК, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството.
Те се констатирах в размер на 10 лв. – заплатената държавна такса.
С оглед така изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 119/01.06.2023г. на
Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, и наложените с Постановление с изх. №
С230016-022-0032292/11.05.2023г., Постановление с изх. № С230016-022- 0032288/11.05.2023г.,
Постановление с изх. № С230016-022-0032286/11.05.2023г., Постановление с изх. №
С230016-022-0032273/11.05.2023г. и Постановление с изх. № С230016-022-0032234/11.05.2023г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив обезпечителни мерки.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.
София, да заплати на К.А.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата в размер на 10 (десет) лв., представляваща заплатената
държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.197 ал.4 от ДОПК.
СЪДИЯ: