Мотиви към присъда по НОХД № 1005 по описа за 2016г. на ШРС
Подсъдимият Р.Л.М. е предаден на съд по обвинение по чл.209,
ал.1, вр. с чл.20, ал.4 от НК за това, че от неустановена дата през м.октомври
2011г. до 08.11.2011г. в с.Благово, на 05.10.2015г. в гр.Шумен, в съучастие
като помагач с Л.Р.М. /помагач/ и с неустановено лице /извършител/, с цел да
набави за себе си и за съучастниците си имотна облага, умишлено улеснил
извършването на измама по отношение С.Л. ***, като транспортирал до мястото на
извършване на деянието съучастника, който получил от пострадалия сумата от
3000,00 лева, предадена от Л. вследствие на възбудено и поддържано у него
заблуждение от неизвестния извършител, че предаването на парите е необходимо в
полза на негов близък за закупуване на телевизори и след това превозил
получената сума до указано му от неизвестния извършител място, като в резултат
от съучастническата дейност на С.Л. била причинена имотна вреда в размер на
3000.00 лева.
Подсъдимият Л.Р.М. е предаден на съд по обвинение по чл.209,
ал.1, вр. с чл.20, ал.4 от НК за това, че на 05.10.2015г. в гр.Шумен, в
съучастие като помагач с Р.Л.М. /помагач/ и с неустановено лице /извършител/, с
цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага, умишлено улеснил
извършването на измама по отношение С.Л. ***, като получил от пострадалия с цел
да предаде на неизвестния извършител сумата от 3000,00 лева, предадена му от Л.
вследствие на възбудено и поддържано у него заблуждение от неизвестния
извършител, че предаването на парите е необходимо в полза на негов близък за
закупуване на телевизори, като в резултат от съучастническата дейност на С.Л.
била причинена имотна вреда в размер на 3000.00 лева.
Пострадалото лице не предявява граждански иск срещу
подсъдимите за причинени имуществени или неимуществени вреди.
Преди даване ход на делото подсъдимите правят искане
да се проведе предварително изслушване и на основание чл.371, т.2 от НПК
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът прецени, че самопризнанията на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с
протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното
следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимите за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение и предлага на съда да определи на двамата подсъдими наказания
”лишаване от свобода” в размер над минималния, предвиден от закона, които да
бъдат редуцирани по реда на чл.58а от НК, като наказанието на подс.Р.М. да бъде
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимите заявяват, че
разбират в какво са обвинени и се признават за виновни, че са наясно с
последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и са съгласни с тях. След
даване ход на съдебното следствие подс.Р.М. заявява, че някои неща на
досъдебното производство не са били записани точно. Според задължителните
указания, изложени в Тълкувателно
решение №1/2009г. на ВКС, ОСНК обаче изявленията на подсъдимия
по чл. 371, т. 2 НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на
съдебното определение по чл. 372, ал. 4 НПК. Поради това изявленията на
подсъдимия в изложената насока се явяват без правно значение и не следва да
бъдат коментирани.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: През 2015г. подс.Р.М. отговорил на
обява, предлагаща работа за куриери със собствен транспорт, като се свързал по
телефона с лице с неустановена по делото самоличност, което се представило с
името „Стоян“. Посоченото лице се свързвало с различни граждани по телефона,
някои от които успявало да заблуди, че следва да му предоставят определена
парична сума, по измислен от него и неотговарящ на действителността повод. Същият
убедил подс.Р.М. да участва в така организираната престъпна дейност, като
посещава посочени му от извършителя адреси и получава парични суми от граждани,
въведени преди това в заблуждение от последния. Получените суми подсъдимият Р.М.
откарвал до посочено му от неустановеното лице място, като преди това отделял
част от сумата за себе си. По-късно в престъпната дейност се включил и
подс.Л.М.- син на първия подсъдим, като и двамата били наясно, че гражданите,
от които получават определени суми, са въведени в заблуждение от неизвестния
извършител, че е налице основание за предаването на сумите.
На 15.10.2015г. около 13,30 часа неустановеното лице
провело телефонен разговор с пострадалия С.Л.Л., като позвънило на стационарния
телефон на последния с номер 054 861 595. Извършителят успял да
възбуди и поддържа заблуждение у св.Л., че е негов близък роднина, който се
нуждае от помощ и го убедил, че е необходимо да предаде на лице, за което
твърдял, че работи в магазин от търговската верига „Зора“, сумата от 3000 лева,
предназначен за предплата за запазени в полза на роднината му телевизори. Били
проведени още няколко телефонни разговора, в хода на които извършителят успял
да поддържа заблуждението у пострадалия, в резултат на което Л. се съгласил да
набави и предаде на непознато за него лице исканата сума. За целта пострадалият
изтеглил от банков клон в гр.Шумен сумата от 3000 лева и се насочил към
обществена градинка в близост до т.нар. „Нова поликлиника“ в гр.Шумен, където
според указанията на извършителя следвало да се срещне с лице, на което да
предаде парите. Междувременно извършителят уведомил в телефонен разговор подс.Л.М.,
че следва да се придвижи до посочената градинка и да се срещне с възрастен мъж,
от когото да получи уговорената сума. Дал указания и на подс.Р.М., че следва да
осигури транспорт на подс.Л.М. до мястото на срещата с пострадалия, а след
получаването на парите- до предварително определеното място за предаването им,
намиращо се в близост до гр.Цар Калоян. Подсъдимите се съгласили и подс.Р.М.
откарал сина си до мястото на срещата, където изчакали пристигането на
пострадалия. Подс. Л.М. се представил на св.Л. като лицето, на което следва да
бъде предадена уговорената сума. Пострадалият обаче настоявал предаването на
сумата да бъде извършено в офис на търговска верига „Зора“, както и да бъде
съставен съответен документ. Извършителят отново се обадил на пострадалия, като
се представил за неговият роднина и успял да го убеди да предаде парите на
подс.Л.М. на мястото, на което се намират и без да бъде съставен документ, след
което указал на посочения подсъдим, че следва отново да се приближи до
свидетеля. Мотивиран от проведения разговор с извършителя, пострадалият предал
на подс.Л.М. сумата от 3000 лева, след което последният отишъл до мястото,
където го очаквал подс.Р.М.. Двамата се качили в автомобила на подс.Р.М. и се
отдалечили. Вечерта двамата се придвижили до гр.Цар Калоян с управлявания от
подс.Р.М. автомобил, където оставили на уговореното място получената сума, от
която задържали известна част, според указанията на извършителя. Малко след
предаването на парите св.Л. осъзнал, че е измамен и уведомил случая РУ на МВР-гр.Шумен.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на самопризнанията на подсъдимите в хода на съкратеното
съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, които признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира,
че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283
от НПК- от показанията на свидетелите Т.С.Ч. и С.Л.Л., от приобщените като
веществени доказателства 4 бр. дискове със записи от охранителни камери, както и
от приобщените по делото писмени доказателства.
От приложените бюлетини за съдимост на подсъдимите се
установява, че и двамата са осъждани, включително и за други престъпления по
чл.209, ал.1 от НК.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът
намира, че с деянието си подс.Р.М. е осъществил състава на престъпление по чл.209,
ал.1, вр. с чл.20, ал.4 от НК,тъй като в съучастие като помагач с Л.М.
/помагач/ и с неустановено лице /извършител/, с цел да набави за себе си и за
съучастниците си имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение
С.Л. ***, като в резултат от съучастническата дейност на С.Л. била причинена
имотна вреда в размер на 3000.00 лева. От своя страна подс.Л.М. също е
осъществил състава на престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.4 от НК, тъй
като в съучастие като помагач с Р.М. /помагач/ и с неустановено лице
/извършител/, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага,
умишлено улеснил извършването на измама по отношение С.Л. ***, като в резултат
от съучастническата дейност на С.Л. била причинена имотна вреда в размер на
3000.00 лева.
Според разпоредбата на чл.20, ал.4 от НК помагач е
този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети,
разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки,
набавяне на средства или по друг начин. Помагачът не участва в изпълнение на
престъплението, извършването на което само умишлено улеснява, като съдейства на
извършителя, чието престъпно решение вече е формирано. Помагачеството улеснява
извършването на престъпление, като създава условия, които в някаква степен
благоприятстват извършителя и създават предпоставки за извършването на
замисленото деяние /“Помагало по наказателно материално право за кандидатите за
и младши съдии младши прокурори“/. Съдебната практика трайно приема, че
помагачеството трябва да предшества или да съпътства
изпълнителното деяние на непосредствения извършител, но не може да има
„последващо помагачество“ /Решение №101/70 г. на ВС, I н.о., Решение №459/91г. на ВС, I н.о. и др./. В настоящото производство се касае за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, което според константната съдебна практика
е довършено с настъпването на имотна вреда за пострадалия. В случая
неизвестният извършител е контактувал поотделно и с двамата подсъдими, като им
е дал съответните указания, след въвеждането на пострадалия в заблуждение, но преди имущественото разпореждане от
страна на последния. При положение, че двамата подсъдими са дали обещание да
окажат съдействие на извършителя и да подпомогнат извършването на
престъплението преди довършването на последното, следва безспорно да се приеме,
че е налице съучастие под формата на помагачество както от страна на подс.Р.М.,
така и от страна на подс.Л.М..
Конкретно за първият подсъдим следва да се посочи
също, че превозването от и до местопрестъплението се третира като форма на
физическо помагачество /“Помагало по наказателно материално право за
кандидатите за и младши съдии младши прокурори“/. Като е транспортирал подс.Л.М.
до мястото, на което е била предадена сумата, с която е ощетен пострадалия, а
след това е превозил посочения подсъдим до мястото, определено за предаване на
получената от престъпната дейност сума, подс.Р.М. несъмнено е улеснил
извършването на измамата, с което, а и с предварително даденото съгласие за
съдействие, е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен. Този
извод се подкрепя и от обстоятелството, че пострадалият е осъзнал, че е бил
измамен, непосредствено след предаването на процесната сума, при което наличието
на транспорт с оглед незабавно отдалечаване на подс.Л.М. от мястото на срещата
е било от съществено значение.
Дейността на подс.Л.М. би могла да се разглежда и на
плоскостта на съизвършителство. От показанията на св.Л. е видно, че посоченият
подсъдим е заявил, че идва за парите, „защото директорът му бил ангажиран“,
т.е. същият е предприел действия, за да поддържа заблуждението у пострадалия.
Подсъдимият също така е получил лично процесната сума, а както беше посочено
по-горе, довършването на престъплението по чл.209, ал.1 от НК настъпва с
причиняването на имотна вреда- в случая-с акта на фактическо разпореждане с
парите. При това положение са налице основания дейността на подс.Л.М. да бъде
квалифицирана като съизвършителство, тъй като същият е участвал в
осъществяването на елемент от фактическия състав на престъплението. Доколкото
обаче обвинението в съизвършителство е по-тежко от това в помагачество и при
липса на съответно обвинение, за съда не съществува друга процесуална
възможност, освен да приеме предложената от прокуратурата правна квалификация и
да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, в което е
обвинен.
По отношение и
двамата подсъдими следва да се отбележи, че неустановяването на самоличността
на непосредствения извършител е без правно значение. В случаите, в които е
невъзможно разкриването на самоличността на извършителя е възможно и воденето
на самостоятелен наказателен процес срещу известния съучастник, стига
неустановяването на извършителя да не е пречка за формулирането на обвинението
срещу известния съучастник по един пълен и ясен начин /Решение №482/08г. на
ВКС, III
н.о./.
Деянията са извършени с пряк умисъл, като извършителите
са съзнавали техния общественоопасен характер и са искали настъпването на
общественоопасните им последици. В подкрепа на този извод са не само
конкретните фактически обстоятелства и направени самопризнания, но и наличието
на осъждания за други подобни престъпления, при което е очевидно, че и двамата
подсъдими добре са разбирали естеството и последиците на действията си.
При определяне на наказанията по отношение подс.Р.М.
съдът отчете като отегчаващи обстоятелства наличието на осъждания за множество
престъпления от общ характер. Макар и по част от осъжданията да е настъпила
реабилитация, следва да се има предвид, че реабилитацията заличава факта на
самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват с
него; тя обаче не може да заличи факта на престъплението и на наказанието, на
значението, което те, в своето разнообразие, имат за преценките при
индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност /Решение №430/96г. на
ВКС по н.д.№468/1995г./. От обстоятелството, че подсъдимият е осъждан за други
две престъпления от вида на процесното се налага извода за повишената
обществена опасност на лицето и значителната му склонност да извършва
престъпления против собствеността и конкретно- измами, осъществявани при сходна
на настоящата фактическа обстановка. Макар и присъдите за посочените две
престъпления да са влезли в сила след извършването на настоящото деяние,
съдебната практика допуска те да бъдат отчетени като отегчаващи обстоятелства
/Решение №436/01г. на ВКС, I н.о./. Като
отегчаващи обстоятелства съдът отчете и размерът на причинената имотна вреда,
както и особената морална укоримост на деянието, предвид личността на
пострадалия. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете материалното положение
на подсъдимия, който е безработен, както и неособено значимият му принос при
осъществяването на съучастническата престъпна дейност. Предвид изложеното съдът
определи наказанието при превес на отегчаващите обстоятелства, с отчитане на
смекчаващите, в размер над минималния, предвиден в закона, а именно- три години
лишаване от свобода. С оглед
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът
намали определеното наказание с една трета, при което подс.Р.М. следва да
изтърпи наказание от две години лишаване от свобода. На основание чл.25 ал.1
във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия по
настоящата присъда с присъдите, постановени по НОХД№690/16г. на РС-Велико
Търново и по НОХД№2745/15г. на ШРС, тъй като деянията са извършени, преди да е
имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, като наложи най-тежкото от
определените наказания, а именно три години “лишаване от свобода.” Подсъдимият Р.М.
е осъждан на лишаване от свобода, но е бил реабилитиран към момента на деянието,
при което не са налице формални пречки за приложението на чл.66 от НК. Съдът
намира обаче, че за постигане целите на наказанието не е достатъчно условното
осъждане на подсъдимия. Съдебната практика приема, че разпоредбата на чл.66 от НК се прилага само когато се установят действителни възможности за поправянето
на подсъдимия /Постановление №4/78г. на Пленум на ВС/. В случая, предвид
изложените отегчаващи обстоятелства и най-вече с оглед завишената склонност на
подсъдимия да извършва престъпления от този вид, не би могло да се приеме, че
такива действителни възможности са налице, нито да се очаква, че само факта на
осъждането би се оказал достатъчен за поправянето и превъзпитанието на дееца.
Следва да се има предвид също, че за да се приложи институтът на „условното
осъждане“ следва да бъде направена констатация, че по този начин може да се
въздейства предупредително и възпитателно и върху другите членове на обществото
/Решение №31/2010г. на ВКС, I н.о./. Постигането
на индивидуалната превенция не бива да става за сметка на пренебрегване на
възпитателното и предупредително въздействие, което наказанието трябва да окаже
върху другите членове на обществото /Решение №227/04г. на ВКС, I н.о./. Предвид ръста на престъпленията от вида на
процесното в последните години и сериозните им последици спрямо пострадалите
лица, трудно би могло да се приеме, че условното осъждане на подсъдимия би
способствало за постигане на целите и на генералната превенция. По изложените
съображения съдът прие за неоправдано и нецелесъобразно приложението на чл.66,
ал.1 от НК, като счете, че общото наказание следва да бъде изтърпяно реално, в затворническо
заведение от закрит тип, при първоначален
строг режим /предвид предходните осъждания на подсъдимия на „лишаване от
свобода“/.
На основание
чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна от така определеното общо наказание
изтърпяната част от наказанието “лишаване от свобода” по посочените присъди.
По отношение подс.Л.М. съдът отчете като отегчаващи
обстоятелства на първо място наличието на осъждания за други престъпления от вида
на процесното, обуславящи извода за наличие на значителна склонност към
извършване на измами, при сходна на настоящата фактическа обстановка.
Отегчаващи обстоятелства се явяват и по-значимият принос в съучастническата
престъпна дейност, размерът на причинената имотна вреда, както и особената
морална укоримост на деянието, предвид личността на пострадалия. Като
смекчаващи обстоятелства съдът отчете семейното и материално положение на
подсъдимия, който единствен е осигурявал средства за издръжка за фактическата
си съжителка и малолетното си дете, а също и демонстрираното разкаяние на
досъдебното производство. По изложените съображения съдът наложи на подс.Л.М. наказание
с отчитане както на отегчаващите, така и на смекчаващите обстоятелства, в
размер малко над минималния, предвиден в закона, а именно-две години лишаване
от свобода. На основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът
намали определеното наказание с една трета, с което наказанието на подс.Л.М. се
редуцира до една година и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.25
ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия по
настоящата присъда с присъдата, постановена по НОХД№1628/16г. на РС-гр.Плевен,
тъй като деянията са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което
и да е от тях, като наложи най-тежкото от определените наказания, а именно две
години и три месеца “лишаване от свобода.” На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС
съдът определи строг режим на изтърпяване на наказанието, което на основание
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде
изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна от така
определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието “лишаване от
свобода” по посочените присъди.
Съдът постанови отделното изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за срок от една година, наложено на подсъдимия Л.М. с
определение за одобряване на споразумение №199/2015г., постановено по
НОХД№2302/2015г. на ШРС, влязло в законна сила на 09.11.2015г. и приведено в
изпълнение по реда на чл.68, ал.1 от НК с Определение №689/2016г. на
РС-гр.Плевен, влязло в законна сила на 09.08.2016г., което следва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим. Макар и посоченото наказание да е
кумулируемо с наказанието, наложено с настоящата присъда, общото наказание не
следва да бъде определяно по този начин, тъй като би се формирало по-голямо по
размер общо наказание от определеното по-горе.
На основание чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна
изтърпяната част от приведеното в изпълнение наказание.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: