ПРОТОКОЛ
№ 37
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно
гражданско дело № 20225000500042 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За жалбоподателя „К. М. А - П., редовно призован, се явява адв. И. Д.,
преупълномощен от адв. Г. Б., за което представя пълномощно.
За въззиваемия „М.-Д.“ ЕООД – Пловдив, редовно призован, се явява
адв. К.А., упълномощен от по-рано.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото:
Настоящото производство е образувано по подадената от „К. М. А - П.
чрез процесуалния му представител адвокат П.А. въззивна жалба против
решение № 260971/03.11.2021 г., постановено по гр.д. № 3341/2015 г. по
описа на Пловдивския окръжен съд – ХХІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че
решението е неправилно поради допуснати нарушения на съществени
1
съдопроизводствени правила и на материалния закон, както и необосновано,
за което излага подробни съображения, като моли съда да го отмени изцяло и
да постанови друго решение, с което да уважи предявения от него иск по чл.
59 от ЗЗД като основателен и доказан. Претендира направените по делото
пред двете съдебни инстанции разноски в пълен обем.
В жалбата е направено доказателствено искане за преразпит на
свидетелите Д. и Ч., като допустимостта на това искане се аргументира с
разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, тъй като първоинстанционният съд е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
доколкото е проявил процесуално бездействие, а е следвало да извърши този
преразпит по своя инициатива.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от „М.-Д.“ ЕООД – Пловдив
чрез процесуалния му представител адвокат К.А., в който се твърди, че тя е
неоснователна, а искането до съда е да потвърди обжалваното решение като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство. Становището на
въззиваемия по отношение на направеното от жалбоподателя доказателствено
искане е то да не се уважава, тъй като в разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК
няма предвидена такава възможност. В отговора не са направени
доказателствени искания.
С разпореждане № 83 от 27.01.2022 г. съдът е дал възможност на
жалбоподателя най-късно в първото по делото съдебно заседание да обоснове
необходимостта от събиране на исканото от него доказателство пред
въззивната инстанция, след което съдът ще се произнесе по него.
Адв. Д.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба и направеното
доказателствено искане.
Доколкото се касае за действие, което съдът има правомощия да
извърши служебно, а именно да преразпита свидетелите, считам, че в случая
първоинстанционният състав е бил длъжен да го извърши, доколкото той е
приел, че „М.-Д.“ ЕООД е ползвало процесните сгради, но едновременно с
него тези сгради са ползвани от друго дружество и според
първоинстанционния съд не е изяснено каква част от сградите е ползвало
едното и каква част другото дружество, с изключение на една от сградите – 4,
за която първоинстанционният съд излага мотиви, че нямало доказателства да
е ползвана. Ползването в случая е установено с гласни доказателствени
2
средства и след като това обстоятелство е останало неизяснено за съда, той е
бил длъжен да разпита свидетелите според мен.
Адв. А.: Оспорваме въззивната жалба по съображенията, изложени в
отговора, който поддържаме.
Доказателственото искане е неоснователно по следните съображения:
Практиката на ВКС и на всички съдилища относно служебното начало
при гледане на делата е категорична. Съдилищата могат да приложат
служебното начало само в определени хипотези и то е когато трябва да се
приложи императивна материалноправна норма или да се защити интереса на
някоя от страните. В случая не сме изправени пред никоя от тези хипотези
пред въззивната инстанция. Иска се преразпит на свидетелите, разпитани
пред първата инстанция и водени от ищеца (въззивника), но пред първата
инстанция нямаме ограничен брой допуснати свидетели или искане за
преразпит на тези свидетели, който да е отказан неоснователно и
незаконосъобразно и затова да се прави такова искане пред вас. Съдът няма
служебно задължение да разпитва свидетели. Това е право на всяка страна в
гражданския процес и за разлика от наказателния процес всяка страна трябва
да установи фактите, на които основава иска, твърденията, възраженията си и
т.н. Задължението на съда е да укаже доказателствената тежест на страните и
това е направено. От там нататък кой с какви доказателства ще докаже
твърденията си и доводите си е негов проблем. В случая не сме изправени
пред никоя от хипотезите на чл. 266 от ГПК за преразпит на свидетел, при
положение, че са допуснати всички свидетели, те са разпитани и не е поискан
преразпит на някой от тях, а това, че страната твърди, че не е установила
всичко с тези свидетели, си е виновна само тя. Трябвало е да прояви повече
активност или да задава повече въпроси, за да изясни обстоятелствата. Няма
какво повече да очакваме от тези свидетели. По същата логика би трябвало
ние да искаме преразпит на нашите двама свидетели и вие всъщност да
станете втората първа инстанция. Считам в този смисъл искането за
неоснователно и моля да го оставите без уважение поради липса на законово
основание за допускане на искания преразпит.
Адв. Д.: Очевидно по различен начин разбираме служебното начало с
насрещната страна. Аз твърдя, че то е много по-широко приложимо в
сегашното въззивно производство спрямо това, което заяви пълномощникът
3
на насрещната страна, така че считам, че това е една от хипотезите, в които
първоинстанционният съд, а сега и въззивният, следва да изясни делото и има
съответните правни възможности.
Съдът намира, че искането за допускане до преразпит на свидетелите
Д. и Ч., разпитани в първоинстанционното производство, е неоснователно. В
новия ГПК възможността за събиране на нови доказателства във въззивното
производство е преклудирана с оглед забраната по чл. 266 от ГПК, като в
случая не са налице изключенията, предвидени в ал. 2 и конкретно в ал. 3 на
цитираната разпоредба. Жалбоподателят твърди, че в случая допустимостта
на исканото от него ново доказателство се аргументира с приложението на
чл. 266, ал. 3 от ГПК, според която във въззивното производство може да се
иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от
първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Пред Пловдивския
окръжен съд са били направени искания за допускане на гласни доказателства
за установяване на твърдените факти от всяка от страните, в т.ч. за
ползването на процесните сгради, след като съдът е разпределил
доказателствената тежест между тях. Исканията на страните за допускане на
гласни доказателства са уважени изцяло. Свидетелите са били разпитани,
никоя от страните не е направила допълнително искане за събиране на нови
гласни доказателства, в т.ч. за преразпит на вече разпитаните свидетели.
Действително в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ГПК е предвидено, че
свидетелят може да бъде разпитан повторно в същото или в друго заседание
по негово искане, по молба на страната или по инициатива на съда.
Логическото тълкуване на тази разпоредба обаче води до извод, че съдът
може да постанови повторен разпит на свидетел по своя инициатива, но не е
длъжен да прави това, а при липса на задължение, както и при непоискване на
преразпит от ищеца, което искане да е било оставено без уважение от
първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че няма процесуални
нарушения по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, които да обосноват
събирането на новото доказателство пред настоящата инстанция.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение искането на жалбоподателя за преразпит на
4
свидетелите Д. и Ч., разпитани в първоинстанционното производство.
Приема пълномощно и договор за правна защита и съдействие,
приложени към отговора на въззиваемия, както и пълномощното на адв. Д.,
представено в днешното съдебно заседание.
Адв. Д.: Представям и моля да приемете отговор на искова молба,
депозирана от „М.-Д.“ ЕООД по гр.д. № 14993/2021 г. на Пловдивския
районен съд. Отговорът е депозиран на 03.12.2021 г., т.е. след изтичане на
срока за въззивното обжалване.
Представям и списък на направените по делото разноски.
Считам, че отговорът съдържа признание и твърдение за фактическото
ползване, с което се обосновава владението, вкл. през процесния период, като
се и твърди, че предявяването на насрещен установителен иск по настоящото
дело е проява на упражняваното владение. Предметът на това дело е
разпределяне на права на ползване по отношение на терена в хипотезата на
чл. 64 от ЗС, тъй като „М.-Д.“ е собственик на терена, а нашето твърдение е,
че „К. М.“ е собственик на сграда 1.
Други доказателства няма да сочим.
Адв. А.: Формално няма пречка да се приеме представеният отговор на
исковата молба.
Други доказателства няма да сочим.
Съдът счита, че следва да бъде приет днес представеният отговор на
исковата молба, доколкото той е постъпил в деловодството на Пловдивския
районен съд на 03.12.2021 г. и по тази причина е новосъздадено писмено
доказателство, като неговата относимост по спора съдът ще прецени при
постановяване на съдебното решение.
Предвид липсата на други доказателствени искания от страните и
доколкото делото е изяснено от фактическа страна съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА отговор на искова молба от „М.-Д.“ ЕООД от 03.12.2021 г.
ПРИЛАГА списък на разноските на „К. М.“ АД.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
5
Адв. Д.: От името на довереното ми дружество моля да приемете
подадената въззивна жалба за основателна, да отмените
първоинстанционното съдебно решение, което намираме за неправилен
съдебен акт и да постановите друго по съществото на спора, с което да
уважите предявената претенция с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Претендираме разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК.
Моля да ми дадете възможност в срок да представя писмени бележки.
Адв. А.: От името на доверителя ми ви моля да потвърдите
обжалваното решение по съображенията, изложени в отговора на въззивната
жалба, които моля да имате предвид. Искам да добавя 3 изречения.
За да се разбере същността на делото, трябва да се има предвид, че се
касае за спор между бивши съпрузи, които купуват една земя, правят няколко
дружества и решават да развиват търговска дейност. След това съпрузите се
развеждат, съпругът прави т.нар. „К. М.“ АД и започват един куп дела срещу
дружествата, в които той е основен акционер и в които междувременно си е
прехвърлил дяловете на сина и всъщност спорът е между син, баща и майка. С
влязло в сила съдебно решение Пловдивският окръжен съд прие, че в
процесните 5 сгради бившата съпруга в четирите от тях има ½ идеална част,
на сграда с идентификатор, завършващ на 1, Н. Д. е изключителен
собственик, а земята е изключителна собственост пък на ответното дружество
„М.“ ЕООД. Ето защо и този извод на съда не се оспорва във въззивната
жалба. В нея се признава изрично, че това е собствеността, при тези квоти е
съсобствеността върху процесните 5 сгради. Ето защо дори само на това
основание няма как да бъде уважен искът изцяло, защото половината от
четирите сгради не са на „К. М.-Д.“, в която „К. Д.“ е апортирал своята
собственост. Мотивите са изчерпателни, фактическата обстановка е изрядно
изяснена, не сме съгласни с някои от доводите на съда, както например с това,
че не приема свидетелските показания на М. Т. по едни спорни за мен
причини, която е така да се каже съучастник в цялата тази дейност на
дружеството, тя е бивша съпруга, съдружник и т.н. Аз не виждам никакви
противоречия в нейните показания. Отказва съдът да приеме и представени
договори за наем, които се намират в кориците на приложено дело към
настоящето, защото не били по наказателно производство с цитиране на
съдебно решение. Именно това съдебно решение дава право и казва, че са
6
допустими и могат да се ползват тези писмени доказателства, защото след
като могат да се ползват доказателства по наказателно дело, на по-голямо
основание ще се ползват такива по търговско и по гражданско дело. И накрая,
всъщност лайтмотивът на решението е казан в едно изречение, че при стояща
пред ищеца тежест да установи твърдението си, че в процесния период
ответникът е ползвал петте процесни имота, той не е успял да го установи при
условията на пълно и главно доказване, защото ползването на 4 от общо 5
сгради се е осъществявало и от ответника, и от едно трето лице на спора, без
да установи в какъв конкретен обем е било осъществявано ползването
конкретно от ответника. Това е в пълно съзвучие с решение по гр.д. №
2968/2015 г. на ВКС – ІV гр.о., което казва, че обезщетението се определя с
оглед обема, в който третото лице ползва имота без основание и се дължи на
собственика. Това е така - М. Д. като собственик на 4-те сгради е сключила
договор за наем с „М.-Д.“ и на това основание той ползва половината. Няма
нито едно доказателство, че той ползва повече от половината от имота, а по
делото е доказано, че гаражът и халето, което е изключителна собственост на
Н. Д., са ползвани от друга тяхна фирма, пак създадена от него, за
извършване на производствената дейност. То затова е строено това хале.
Няма нито едно доказателство в конкретния случай, поради което решението
е правилно, законосъобразно и действително ищецът не можа да докаже, че
моите доверители са ползвали повече от ½ ид.част, за да се дължи
обезщетение за 4-те сгради, а пък петата сграда и гаража изобщо не са
ползвани. В този смисъл са и свидетелските показания. Те са пространно и
обстойно обсъдени и аз съм съгласен с тях. Моля да потвърдите решението.
Претендираме за разноски за тази инстанция.
Адв. Д. (реплика): Претенцията по чл. 59 от ЗЗД не предполага
установяване на това ползвал ли е и какво е ползвал ответникът, а предполага
установяване на обстоятелството пречел ли е ответникът на ищеца да ползва
собствеността си. Ще обърна внимание, че от една страна говорим за сгради,
разположени в двор - охраняем, с пропусквателен режим, заграден, който е
организиран от ответника по исковата претенция, и на второ място, че
дружеството, което е допуснато вътре, се установи, че е допуснато от
ответника и представлява дружество на неговия едноличен собственик на
капитала - на друго негово дружество. В тази хипотеза считам, че кое от
7
дружеството каква част от сградите е ползвало през процесния период е
ирелевантно за изхода по спора и претенцията ни следва да бъде уважена.
Поддържам искането си за писмени бележки.
Адв. А. (дуплика): По делото е представен договорът, от който е видно,
че „М.-Д.“ отдава под наем на „Т.“ всички сгради за ползване в това дворно
място, но договорът е писан от Н. Д., т.е. от управителя и собственика на
ищцовото дружество по времето, когато е бил собственик и управител на
двете дружества – и като управител, и като собственик и той много добре
знае. Развил съм съображения по тези въпроси.
Относно днес приетото днес доказателство – считам, че е неотносимо.
Направено е изявлението от адвокат като защитна позиция по чл. 64. Това,
което ви беше спестено е, че Н. Д. сега е завел дело за делба на всичките тези
четири сгради.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Дава възможност на пълномощника на въззивника „К. М. А - П. в
едноседмичен срок от днес да представи писмени бележки.
Обявява, че ще се произнесе в законния едномесечен срок, считано от
днес, т. е. до 07.04.2022 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:58 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8