№ 173
гр. Габрово, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20224210200391 по описа за 2022 година
Жалбоподателката И. Д. от гр. Габрово като управител на „ДИМБО ТРЕЙД”
ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление град Габрово, ул.
„Шипка” № 5, е обжалвала Наказателно постановление № 07-2200022, издадено на
28.04.2022 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към ИА
“Главна инспекция по труда”, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ на
представляваното от същата дружество в качеството на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на сумата от 2000 лева, на основание чл. 414, ал. 1 от
КТ. По съображения, които са изложени в подадената жалба, жалбоподателката е счела
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и го е обжалвала в
качеството на такова с искания за неговата отмяна, заедно с всички законни
последици, които произтичат от това.
Ответната по жалба страна чрез свой процесуален представител, който е
упълномощен по предвидения за това ред, оспорва твърденията и искането в
подадената жалба, като застъпва становище за оставяне на последната без уважение, и
за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление като правилно, обосновано и
законосъобразно. От тази страна се поддържа искане за присъждане на разноски за
осъществено процесуално представителство при разглеждането на делото, съобразно
указаното в ЗАНН.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, от правна страна съдът намери за установено следното:
Към месец декември на 2021 година санкционираното дружество е наемало
1
самостоятелно работници на трудово правоотношение, като с оглед на това
обстоятелство е представлявало работодател по смисъла на указаното в &1, т. 1 от ДР
на КТ.
Св. Ц. К. и Б. Т. са служители на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово.
На 09.03.2022 година двамата свидетели посетили седалището и адреса на
управление на дружеството в гр. Габрово. Причината за това посещение била свързана
с проверка за изпълнението на предписания, дадени с протокол за извършена проверка
Изх. № ПР2138994 от 14.12.2020 година. При извършената документална проверка те
установили, че дружеството не е изпълнило дадено предписание под № 10 в посочения
протокол, което го е задължавало в срок до 01.01.2022 година да договоря с писмени
двустранни волеизявления между него и наетите лица, с трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто – съгласно експертни решения на ТЕЛК, размера
на основния годишен отпуск в размер на не по-малко от 26 работни дни.
Управителката на дружеството е присъствала при проверката, като според изготвено от
нея писмено обяснение на 30.03.2022 година същата не е изпълнила предписанието,
тъй като имала забрана да контактува и да приближава Р.К..
Като се базирали на изложеното, проверяващите са приели, че след като не е
изпълнило в указания срок даденото задължително предписание под № 10 в протокола
за извършена проверка с посочения по-горе номер и дата на издаване, дружеството е
извършило нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Резултатите от проверката са отразени в
протокол за извършена проверка Изх. № ПР2207320 от 07.04.2022 година. Въз основа
на свързаните със същите констатации на тази дата срещу „Димбо трейд” ЕООД
Габрово е съставен и акт за установяване на нарушение по 415, ал. 1 от КТ в
присъствието на управителя И. Д., на която е бил връчен препис след неговото
съставяне. Въз основа на този акт и останалите материали в административно-
наказателната преписка, от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово е
издадено и упоменатото наказателно постановление, което се явява предмет на
обжалване по настоящето дело.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Данните в приложените на л. 27-28 от делото писмени материали сочат, че
обжалваното постановление е било връчено на управителя на дружеството на датата
23.05.2022 г. Жалбата против същото (според отрезените в нея входящ номер и дата) е
постъпила при наказващия орган на 03.06.2022 година, или в рамките на определения с
чл. 59 от ЗАНН четиринадесет дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от
ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на препис
от него. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е подадена от
правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по
2
същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на наказателното
постановление.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя
от тази на акта за установяване на нарушението, което се санкционира чрез него. Той
следва да бъде съобразен с определени изисквания, посочени в чл. 42, т. 1-10 от
ЗАНН, между които е и това да съдържа описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които то е било осъществено. Актът отговаря на тези изисквания
и съдържа необходимите данни не само за датата и мястото, на които нарушението е
било извършено (и установено), но и в какво точно се е изразило то. Наличието на
същото може да се приеме за безспорно от фактическа страна, тъй като по делото не е
спорно, че даденото предписание под № 10 не е било изпълнено в посочения с
протокола срок. При съдебното производство са предприети действия за събиране на
доказателства относно твърдяните от управителя причини, довели до неизпълнение на
задължението за него. В резултат на тях по делото е постъпила справка за извършена
проверка по преписка, от която е видно, че в РУ Габрово действително е била
осъществила проверка по преписка с Рег. № 264000-1622/07.02.2022 г. по сигнал,
подаден срещу управителя от Р.К. К., която е приключила със съставен констативен
протокол Рег. № 1752р-3420/11.02.2022 г. Той е приложен като заверено копие към
материалите по делото, като от него е видно, че съдържа отправено предупреждение по
чл. 65, ал. 2 към ЗМВР към И. Д. да не извършва действия, застрашаващи живота и
здравето на Р.К. К.; да не отправя обиди, заплахи по мобилните приложения за
комуникация и закани за физическа саморазправа и да не извършва такИ. към същата,
както и че при възникване на спорни въпроси да се отнася към компетентните органи
или по съдебен ред. От съдържанието на описаните писмени материали се установява,
че те не съдържат данни за наложени възбрани по отношение на жалбоподателя И. Д.,
както същата твърди, или предписания, които са създали (или биха могли да създадат)
пречки пред изпълнението на даденото с протокола предписание в определения за това
срок. Тъй като самите предписания не са били обжалвани по предвидения за това ред,
и са били задължителни за изпълнение след изтичане на установения за обжалването
им срок, следва да се приеме, че нарушението е налице от от обективна страна. То е
установено според нормативно предвидения в ЗАНН ред, като от компетентен (по
смисъла на указаното в чл. 416, ал. 5 от КТ) орган е издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което то е санкционирано впоследствие от него.
Освен за определена правилно по вид с оглед на правилно изведената
квалификация на нарушението и правно-организационна форма на съответния
нарушител, който се явява юридическо лице, съдът намери наложената за нарушението
имуществена санкция за законосъобразна по отношение на нейния размер. При
издаване на постановлението наказващия орган е посочил обстоятелства, които водят
до невъзможност за санкциониране на самото нарушение въз основа на предвиденото с
3
чл. 415в от КТ заради липсата на основания за неговата законова квалификация като
маловажен случай. Доколкото същите отговарят на действително установеното от
закона, а заради естеството на самото нарушение не е имало и предпоставки, които
биха могли да обосноват приложението на чл. 28, б. ”А” от ЗАНН, постановлението не
може да се счита за незаконосъобразно с оглед на указанията по приложението на
закона, дадени в задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 година по т.н.д. № 1/2005 г. на ВКС на РБ, НК и изискването за неговата
законосъобразност по същество. От друга страна, свързаните с нарушението
обстоятелства очевидно са били отчетени от наказващия орган при
индивидуализацията на наказанието, макар и същия да е определил имуществената
санкция за него над минимално предвидения от закона размер. Конкретната сума от
2000 лева не е ниска, но предвид естеството на извършеното нарушение наложеното
наказание очевидно отговаря в най-пълна степен както на естеството на самото
нарушение и неговата тежест, така и на целите на административно-наказателната
репресия по смисъла на чл. 12 от ЗАНН, които се преследват чрез неговото налагане.
Поради това и липса на направено искане за изменение, съдът приема, че не са налице
основания, които да налагат отмяната или изменяването на обжалваното
постановление, и счита, че следва да го потвърди.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се потвърди. С оглед на тях, след като отчете направеното
искане в това отношение и съдържанието на конкретно осъщественото процесуално
представителство от съответния юрисконсулт, което не се характеризира с обективни
затруднения, възникнали за извършената от него дейност заради фактическа или
правна сложност на делото, намери, че въз основа на установеното в действащата
нормативна база (чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ) жалбоподателя следва
да бъде осъден да заплати на ответната (по жалба) страна минималното
възнаграждение за него, възлизащо на сумата от 80 лева, доколкото ИА „ГИТ”, към
която в организационно отношение спада и самия процесуален представител от
Дирекция „ИТ” Габрово, се явява юридическо лице на бюджетна издръжка по смисъла
на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на същата, приет с ПМС № 2/13.01.2014 г.,
обн. ДВ брой 6/21.01.2014 г., изм. и доп. с ДВ брой 28/29.03.2018 г.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 07-2200022, издадено на
28.04.2022 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към
Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, с което за нарушение по чл. 415, ал.
4
1 от КТ на „ДИМБО ТРЕЙД” ЕООД, БУЛСТАТ ********* , със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. „Шипка” № 5, в качеството на работодател е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 2000 (две хиляди) лева – на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ДИМБО ТРЕЙД” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. „Шипка” № 5, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, град София, булевард „Княз Ал. Дондуков” № 3, сума в
размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.
Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5