РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Радомир, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20241730101360 по описа за 2024 година
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.143, ал.1 и
чл.146, ал.1 ЗЗП, с насрещен иск по чл.240 и сл. ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД.
Ищцата Е. Б. К., ЕГН: **********,, с постоянен адрес: община Р., с.Н. ., чрез
пълномощника си адв.П. И. П., вписан в АК – Х., съдебен адрес: гр. Х., ул. "М." № ., адв.П.
И. П., е предявила иск против ответника „С.К. К.Г." АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„В. К.“ бл.., ет.., представлявано от А. С., с които моли съда да
постанови решение, с което:
- Да прогласи нищожността на §4 от Договор за потребителски кредит №
./24.01.2024 г., сключен със „С. К. К. Г." АД, ЕИК: . поради това, че е нищожен на основание
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП;
- Да прогласи нищожността на §5 от Договор за потребителски кредит №
./24.01.2024 г., сключен със „С. К. К. Г." АД, ЕИК: ., поради това, че е нищожен на основание
чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Моли да й бъдат присъдени разноските по делото, както и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът „С. К. К.Г." АД, чрез представляващия го А. Д. С. – изпълнителен
1
директор, е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразено становище, че
исковата молба е нередовна. По съществото на спора е изразено становище, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан.
Предявен е насрещен иск от „С.К. К.Г." АД срещу Е. Б. К., с който моли съда да
постанови решение, с което:
- На основание чл.240 и сл. ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД, да осъди Е. Б. К. да заплати на „С. К.
К. Г." АД сумата от 676 лв.- главница по Договор за потребителски кредит № .24.01.2024 г.,
ведно със законната лихва, от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на
сумата;
- Да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 24.01.2024 г. ищецът е сключил с ответника
Договор за паричен заем, съгласно който той следвало да върне сума в общ размер на
1961.64 лева при сума на получаване 1500 лева, при ГПР от 67.46 % и ГЛП от 52.68%, със
срок на кредита от 12 месеца. В §7 от процесния договор било предвидено, че в случай, че в
срок от 3 дни от подписване на същия ищцата не предостави едно от изброените в § 5 от
същия обезпечения, той дължала неустойка в размер на 810.84 лева, разсрочена на 12
месечни вноски, всяка в размер на 67.57 лева.
В исковата молба се поддържа, че клаузата на §5 от процесния договор,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 810.84 лева била нищожна на
основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това,
че била сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. На първо
място се посочва, че съобразно възприетото в правната доктрина и съдебна практика
становище, накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД било
налице, именно когато се нарушавал правен принцип, било той изрично формулиран или
пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби /посочва се съдебна практика
на ВКС/. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, който имал за цел да се предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. Доколкото в случая се касаело за търговска сделка, в
ТЗ този принцип бил прокаран с разпоредбата на чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД
също намирали приложение. Според задължителната практика на ВКС, преценката дали бил
нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки
конкретен случай, за да бъде даден отговор на въпроса дали уговореното от страните водело
до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на посочената разпоредба водела до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне интересите на ищцата и извличане на собствена изгода от кредитора.
Сочи се още, че оспорваната клауза била нищожна и като противоречаща на добрите
нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата от 2772.48 лева,
която се претендирала чрез нея, била в размер, надвишаващ сумата на отпуснатия кредит, по
2
който начин безспорно се нарушавали принципите на добросъвестност и справедливост,
целящи предотвратяване несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на
другата. Клаузата на §5 от договора била неравноправна и по смисъла на чл.143, т.5 от ЗПП,
тъй като предвиждала заплащането на необосновано висока неустойка.
Ответникът „С.К. К.Г." АД, чрез представляващия го А. Д. С. – изпълнителен
директор, е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е изразено становище, че
исковата молба е нередовна. По съществото на спора е изразено становище, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан.
Предявен е насрещен иск от „С.К. К. Г." АД срещу Е. Б. К., с който моли съда да
постанови решение, с което:
- На основание чл.240 и сл. ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД, да осъди Е. Б. К. да заплати на „С. К.
К. Г." АД сумата от 676 лв.- главница по Договор за потребителски кредит № ./24.01.2024 г.,
ведно със законната лихва, от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на
сумата;
- Да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По първоначалния иск.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между ищцата Е. Б. К. и ответника „С. К. К. Г.“ АД е бил сключен Договор за
потребителски кредит № ./24.01.2024 г., по силата на който на ищцата е била предоставена
сумата в размер от 1500 лева за срок от 12 месеца при 52.68% фиксирана годишна лихва,
ГПР 67.46% при обща сума за погасяване в размер на 1961.64 лева. Кредитополучателят се е
задължил да върне предоставения потребителски кредит на 12 равни месечни вноски в
размер на 231.04 лева, дължими на всяко 24-то число на съответния месец. Съгласно § 4 от
договора, в тридневен срок от сключването му потребителят се задължава да осигури на
кредитора едно от следните обезпечения на Договора за потребителски кредит
поръчителство на едно физическо лице, което да представи служебна бележка от
работодател, доказваща нетен размер на трудовото възнаграждение в размер, надвишаващ
90 % от стойността на отпуснатия кредит, но не по-нисък от 1.5 минимални работни
заплати. Съгласно §5 от договора, в случай, че независимо от изразеното от потребителя
преди отпускане на кредита съгласие за предоставяне на обезпечение, потребителят не
представи в срок обезпечението по §4 от Договора и не упражни правото си на отказ от
договора, страните приемат, че за кредитора настъпват вреди от намаляване на
кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора на нарочни
мерки за регулиране на финансовия риск, и затова страните се съгласяват, че потребителят
заплаща на кредитора обезщетителна неустойка в размер на 810.04 лева, платима на 12
равни части в размер на 67.57 лева, като общият размер на месечните плащания на всеки
съответен падеж по договора е в размер на 156.59 лева.
3
Ищцата е направила възражение за нищожност на клаузата на §5 от процесния
договор, съгласно която е следвало да заплати неустойка за непредставянето на обезпечение,
на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави. Критериите
дали е налице нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави се съдържат
в TP № 1 от 15.06.2010г. по т. д. № ./2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка,
която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В тълкувателното решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на
несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на
нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а
не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за
неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и
създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й ще е
налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе
извън обезпечителните или обезщетителните функции, които са й придадени от страните.
Съдът намира, че предвидената неустоечна клауза в процесния договор за потребителски
кредит излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции,
надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради
което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Така, както е
уговорена конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение под формата на
договор за поръчителство. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за потребителски кредит. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по
съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала
сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на дължимата за
връщане сума, поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Клаузата за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като,
както вече бе посочено, предвижда заплащането на необосновано висока неустойка. Нещо
повече – уговорената в § 5 от Договора неустойка е нищожна на основание чл.146, ал.1 от
ЗЗП, вр. чл. 24 от ЗПК, тъй като не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 от
ЗЗП, като според съда безспорно е, че тя е част от стандартно, предварително изготвен
4
формуляр на договор и на практика заемателят е бил лишен от възможността при
сключването му да влияе върху неговото съдържание.
С оглед всичко изложено предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от
ЗЗД, във вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП следва да бъде уважен.
По насрещния иск.
С предявения насрещен иск ищецът - ответник по първоначалния иск, моли съда да
бъде осъден ищцата - ответница по насрещния иск, да заплати сумата от 676 лв.- главница
по Договор за потребителски кредит № ./24.01.2024 г., ведно със законната лихва, от датата
на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.
Константна е съдебната практика по отношение на това, че при обябяване на
договора за потребителски кредит за нищожен длъжникът дължи само чистата сума по
дотговора. По делото е прието без възражения от страните заключение по съдебно –
счетоводна експертиза на вещото лица Я. А.. Според заключението, годишният лихвен
процент на разходите по Договор за потребителски кредит № ./24.01.2024 г. сключен между
„С. к. к. г." АД и Е. Б. К., с включване на 810,84 лева за неустойка е 249,83 %.
По процесния Договор за потребителски кредит № ./24.01.2024 г., сключен между
„С. к. к. г." АД - кредитор и Е. Б. К. - потребител, потребителят е платил общо 824,00 лева,
по дати и суми на плащане и погасени задължения, описано подробно в приложената към
заключението таблица № 1:
- 532,86 лева главница - до погасителна вноска с падеж 24.06.2024 г.
- 291,14 лева договорна лихва - частично до погасителна вноска с падеж
24.07.2024 г.
Предвид това, че остатъчната сума до уговорената главница е 676 лв., съдът намира,
че искът слевда да бъде уважен в пълния му претендиран размер, като бъде присъдена и
законната лихва въррху главницата, смятано от датата на предявяване на насрещния иск –
08.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
В производството по делото ищцата се представлява от пълномощник, на когото не
е заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адв.П. И. П.
от АК – Х.. Посочено е, че ищцата се представлява безплатно от адв. П.П., поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 ЗА
представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл.38, ал.2
ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 и да осъди другата страна да
го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). В настоящия случай на основание чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
.от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в редакцията, действала към
5
момента на сключване на договора, възнаграждението за осъществената безплатна правна
помощ по чл.38 от ЗА следва да бъде определено в минимален размер, с оглед фактическата
и правна сложност на делото.
Така, с оглед цената на предявения иск, се дължи възнаграждение в размер на 450
лева, платимо от ответника на адв.П..
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на РС - Р. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по
предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 и чл.143 от Закона за
защита на потребителите в размер на 50,00 лева., както и сумата от 200 лв.- направени
разноски за хонорар на вещо лице.
С оглед изхода от насрещния иск ищецът - ответницата по насрещния иск следва да
бъде осъдена да заплати на ответника - ищец по насрещния иск сумата от 50 лв.,
представляваща държавна такса по насрещния иск и сумата от 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение, съобразно чл.78, ал.8 ГПК или общо разноски в размер на 150 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по предявените искове с правно основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД, във вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП, от ищцата Е. Б. К., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: община Р., с.Н. ., чрез пълномощника й адв.П. И. П., вписан в АК – Х.,
съдебен адрес: гр.Х., ул."М." № ., адв.П. И. П., против ответника „С. К. К.Г." АД, ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление: гр.С. ул.„В. К.“ бл.., ет.., представлявано от А. С., клаузите
на §4 и §5 от Договор за потребителски кредит № ./24.01.2024 г., сключен между страните,
поради това, че са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като противоречащи на
добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и
чл.146, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА Е. Б. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: община Р., с.Н. . да заплати
на „С. К. К. Г." АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„В. К.“ бл.., ет..,
представлявано от А. С., по предявения насрещен иск с правно основание чл.240 и сл. ЗЗД,
вр. чл.79 ЗЗД, сумата от 676 лв. (шестстотин седемдесет и шест лева) - главница по Договор
за потребителски кредит №./24.01.2024 г., ведно със законната лихва, от датата на
предявяване на насрещния иск – 08.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „С. К.К.Г." АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„В.
К.“ бл.., ет.., представлявано от А. С., да заплати на адв.П. И. П., с адрес на кантора и
съдебен адресат: гр.Х., ул.“М.“ № ., адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
(четиристотин и петдесет лева).
ОСЪЖДА Е. Б. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: община Р., с.Н. ., чрез
пълномощника й адв.П. И. П., вписан в АК – Х., съдебен адрес: гр.Х., ул."М." № ., адв.П. И.
6
П., да заплати на „С. К. К. Г." АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„В.
К.“ бл.. ет.., представлявано от А. С., сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) – направени
разноски по делото.
ОСЪЖДА „С. К.К. Г." АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„В.
К.“ бл.. ет., представлявано от А. С., да заплати по сметка на РС - Р. в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 50,00 лева (петдесет лева), представляваща дължима
държавна такса в производството пред настоящата инстанция и сумата от 200.00 лева
(двеста лева), представляваща изплатен хонорар на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7