№ 3460
гр. Плевен, 16.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430106274 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „Евро Финанс
Колект“ЕООД против *** на исковите претенции чл.422 вр. с чл.415 от ГПК
за установяване вземането на кредитира по издадена заповед по ч.гр.д.
№7548/2019г. на ПлРС.
Съдът е изискал ч.гр.д. №7548/202019г. на РС Плевен, от което се
установява, че след връчване на издадената по делото Заповед за изпълнение,
е подадено възражение на бланка по чл. 414а ал. 1 от ГПК,като изрично е
заявил, че дължи сумите за главница и лихва , а оспорва разноските.В тази
връзка относно разноските се е развило и производство пред ПОС, като
жалбата е оставена без разглеждане.В последствие е дадена възможност
отново да заяви дали оспорва задължението в заповедта и в коя част, не е
подаден отговор. Конституирани са наследниците на длъжника, които не са
дали становище в определения срок и е разпоредено на кредитора на предяви
установителен иск, като по подадена ИМ е образувано и настоящото
производство.
Съдът счита, че следва да се позове на разпоредбата на чл.10а от
ТР№4/2013г., като исковият съд преценява всички предпоставки за
допустимостта на иска и не е обвързан от становището на заповедния съд.В
тази връзка приема, че в бланката на възражението от 05.05.2020г.-л.31 от
ч.гр.д.№7548/2019г. на ПлРС, длъжникът изрично е заявил, че признава
1
задължението за главница и лихва по издадената заповед, а оспорва само
същото в частта за разноските и както бе посочено е била подадена частна
жалба.Кредиторът в становище на л.39, също е посочил, че длъжникът
признава задължението си, а оспорва само разноските и следва да се приложи
т.10а от ТР№4/20213г.При това положение приема, че няма същинско
възражение и заповедта в тази част -за главница и лихва- е влязла в
сила.Липсата на възражение срещу заповедта е процесуална предпоставка за
допустимостта на предявения установителен иск.
Изложеното налага извода, че за ищеца липсва правен интерес от
водене на производство по реда на чл. 422 от ГПК за установяване дължимост
на невъзразено вземане, поради което следва делото да бъде прекратено на
осн. чл. 130 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл. 130 от ГПК, производството по гр.д. №
6274 по описа на съда за 2021г., по иск, предявен от „Евро Финанс
Колект“ЕООД, *** против ***, ЕГН7504214046, с правно основание чл.422
вр.чл. 415 от ГПК, за установяване вземането на кредитира по издадена
заповед по ч.гр.д.№7548/2019г. на ПлРС, поради недопустимост на
предявения иск.
Определението подлежи на обжалване пред ПлОС с частна жалба
в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2