Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 5 137 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ/отм./ за сумата от 70 000 лв.
В исковата молба на Ф.А.В. се твърди,
че на 27.05.2016 г. в с. Кладница, около
13.10 часа, лек автомобил „БМВ Х3” с
рег. № *********и водач И.А.Я.при предприемане на маневра „заобикаляне”
на спрели превозни средства навлязла в лентата за насрещно движение и
реализирала ПТП с насрещно движещия се мотоциклет „Хонда ЦБР600Ф”, с рег. № ***,
управляван от ищеца. Твърди се, че от ПТП-то пострадал ищеца, който бил приет в
МБАЛ „Рахил А.” АД с контузна рана в дясна темпорална област с дължина 5 см и
подкожно колатерално кръвонасядане, охлузване по челото и лицето, охлузвания по
скапулата в ляво и охлузвания в лакетните области. След извършените прегледи на
същия му била поставена диагноза: открита дифузна рана на мозъка, контузио
екстремитатес инфериор, фрактура осис метакарпи V синистра като му била извършена оперативна интервенция
на главата – ексцизия на черепна лезия, а по отношение на получената фрактура
на пета метатарзална кост била наложена гипсова имобилизация. Твърди се, че
травматичните увреди му причинили физически болки и страдания. Ищецът преживял
шок и стрес, душевни страдания и дълготрайни психологически последици.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „БМВ”, да му заплати сумата от 70 000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания. Претендира
се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът З. „Л.И.“АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани
в същия възражения като е наведено и възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор не е депозиран от ответника.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. Л..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Й..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№7/2016 г., издаден от ОД на МВР – Перник. От съдържанието на същия се
установява, че на 27.05.2016 г., около 13.10 часа в с. Кладница, на ул. „Цар
Симеон” № 11 се е осъществило ПТП между лек автомобил „БМВ Х3” с рег. № ***,
управляван от И.А.Я.и мотоциклет „Хонда ЦБР 600Ф” с рег. № ***, управляван от Ф.А.В.,
от което пострадал мотоциклетиста с диагноза – фрактура на костите на китката
на лява ръка. В протокола не са посочени причините и обстоятелствата, довели до
ПТП.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. В заключението си вещото лице е
обосновало извод, че най-вероятният
механизъм на произшествието е с оглед движението на лекия автомобил и
предприетата от него маневра за заобикаляне на паркирано МПС като автомобила се
отклонил вляво и навлязъл в срещуположната лента като траекториите на движение
на лекия автомобил и мотоциклета се пресичат и е настъпил удар между тях.
Посочено е, че няма данни за технически причини за настъпване на произшествието
като причините за него са субективните действия на водача на лекия автомобил с
органите на управление. Вещото лице е обосновало извод, че водачът е имал
техническата възможност да възприеме и пропусне преминаването на мотоциклета,
след което да извърши маневрата за заобикаляне на паркирано МПС вдясно на
пътното платно.
Изслушана е и допълнителна САТЕ, в която вещото лице е посочило, че лекия
автомобил се е намирал на разстояние 1,7 метра вляво от десния бордюр и при положение,
че водачът на мотоциклета е управлявал в дясната част на пътното платно по
посоката си на движение на разстояние 0,77 метра вдясно от левия бордюр,
считано по посоката на огледа, мотоциклета и автомобила биха се разминали
безпрепятствено.
По делото е изслушана и СМЕ, изготвена от вещото лице д-р К.А.С.. В заключението
на същата вещото лице е обосновало извод, че вследствие на ПТП-то Ф.А.В. е получил „счупване на пета дланна кост
на лява ръка”, което увреждане е причинено от процесното ПТП. Вещото лице е
посочило, че същият е получил и открита дифузна травма на главата, контузна
рана в дясна темпорална област с дължина 5 см и подкожно колатерално
кръвонасядане, множество охлузвания и контузии по тялото и крайниците. Посочено
е, че възстановителният период при ищеца е продължил 158 дни като през периода
на възстановяване същият е търпял болки и страдания, които през първите 20 дни,
те са били с по-голям интензитет. Посочено е, че в случай, че ищеца е бил с
поставена предпазна каска не би получил рана на главата.
По делото е изслушана и комплексна медицИ.ко-психологическа експертиза.
Вещото лице психолог Е.К. в заключението си е обосновала извод, че нивото на
тревожност и моментното ниво на тревожност при ищеца са над средните норми като
показателите при същия показват много високо ниво на тревожност и страх, което
е мотивирало вещото лице да обоснове извод, че стресът при ищеца преминава в
дистрес като в този случай е необходима сериозна психологическа работа, за да
може да се преработи преживяното и да се овладее състоянието на тревожност,
стрес и страх. Вещото лице – невролог, изготвило медицИ.ката част от
експертизата д-р Б.С. е посочила, че ищецът е получил травматични увреждания в
областта на главата, изразяващи се в контузия на главата, раЗ.ъсно-контузна
рана с дължина 5 см и подкожен хематом в дясна темпорална област, охлузвания по
челото и лицето и мозъчно сътресение. Вещото лице е посочило, че при ищеца са
били налице степенни промени в съзнанието – зашеметяване – сомнолентност, без
изпадане в коматозно състояние. Посочено в заключението е, че не се установява
травматична мозъчна увреда като обичайно при травма на главата с мозъчно
сътресение, което протича без структурни и морфологични промени в мозъка е
налице само посттравматична церебрастения със субективните оплаквания от
главоболие, замаяност, нестабилност в подохката, раздразнителност, без
неврологичен дефицит, които отшумяват напълно за 4-6 седмици.
В съдебно заседание от 26.02.2018 г. са събрани и свидетелски показания на Я.А.М.,
Ж.А.П. и А.К.В., баща на ищеца.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ /отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връЗ.а с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД. Възражението на ответника за
неизпълнение на задълженията по чл. 380 от КЗ, настоящият съдебен състав намира
за неотносимо, с оглед датата на сключване на процесния по делото договор за
застраховка /26.11.2015 г./, която определя релевантността на производството по
реда на КЗ /2005 г., отм./.
Страните не са формирали спор, че към датата на
застрахователното събитие ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор и относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена с оглед изслушаната по делото
САТЕ.
При ангажираните от страните доказателства съдът намира, че не е разрушена
доказателствената сила на презумпцията, установена в чл. 45 ал.2 от ЗЗД досежно
вината.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връЗ.а между
деянието и вредите се установяват от изслушаните по делото съдебно-медицИ.ки
експертизи.
Понесените от ищеца неимуществените вреди се установяват от заключенията на
вещите лица по СМЕ и събраните по делото гласни доказателства, ценени от
състава на съда, съгласно правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените му травматични увреждания, представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на размера
на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /25 години към
датата на ПТП-то/, степента на увредата, продължителността на оздравителния период, периодът
от време, през който е търпял болки и страдания, които неминуемо се отразяват върху
стереотипа на живот. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца, интензитета на страданието, видът и естеството на причинените увреди, периодът,
в който същите са търпени, общия възстановителен период/158 дни/, справедливо
би било да се присъди сумата от 25 000 лв. като за горницата до пълния предявен
размер искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът е управлявал
мотоциклета без поставена предпазна каска. Такова съпричиняване на вредоносните
последици от страна на пострадалия е налице при причинна връЗ.а между неговото
поведение, с което е създадена обективна предпоставка и/или възможност за
настъпване на увредата /решение по т.д. 623/2010 г. на ВКС, Второ ТО/. В
случая по делото е безспорно установено, че ищецът е бил без поставена
предпазна каска с оглед наличната рана на главата, която не би съществувала ако
е бил с поставена каска, с оглед изводите на вещото лице, изготвило
първоначалната СМЕ. Същото съставлява и нарушение на разпоредбата на чл. 137е
от ЗДвП. При тези съображения, настоящият съдебен състав намира заявеното
възражение за основателно като определя процентът на съпричиняване от 10% с
колкото следва да се редуцира определеното обезщетение т.е. същото следва да се
определи на 22 500 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт. Основателно е заявеното
възражение за изтекла погасителна давност, заявено в отговора т.е. началният
период на дължимата лихва следва да се присъди от 16.08.2014 г.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 19.11.2018 г. е заявено искане за определяне на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. С оглед цената на заявения иск
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно размерите по Наредба 1/20004
г. възлиза на 2 630 лв. Същото е адекватно с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Припадащата се част от него съобразно уважената част от
иска възлиза на сумата от 845, 36 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 475 лв.
разноски.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС в размер на 1221, 43 лв. – дължима ДТ и разноските, платени от
бюджета на съда.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 с-в
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Ф.А.В., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. Я.Д. сумата от 22 500
/двадесет и две хиляди и петстотин/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 27.05.2016 г.
в с. Кладница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.05.2016
год. до окончателното им изплащане като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 70 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Я.Д. сумата от 845, 36 лв. –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф.А.В., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Я.Д. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗК „Л.И.”АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 475
лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1221, 43 лв.
– дължима ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: