РЕШЕНИЕ
№ 692
гр. Бургас, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120106500 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Стефан Караджа“ №2,
представлявано от изпълнителните директори, чрез юрисконсулт Надя Кисьова, срещу Б.
СТ. СТ. ЕГН **********, с адрес: град Бургас, ** за осъждане на ответника да плати на
ищеца сумата 1003, 00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 07.05.2016 година в град Бургас, сумата
305, 56 лева, представляваща законна лихва върху сумата, считано от 31.05.2018 година до
31.05.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на
разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: На 07.05.2016 година,
около 18, 00 часа, в ж.к. ** е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от
водача Б. СТ. СТ., който управлявал мотоциклет „Хонда“ ДК № ** с несъобразена скорост и
след употреба на алкохол. Той застига и удря движещ се пред него лек автомобил „Ровер
200“с ДК № ** и му нанася щети. Със застрахователна полица дружеството – застраховател
е сключило със собственика на мотора Т. С. М. застраховка „Гражданска отговорност“ със
срок на действие от 11.06.2015 година до 10.06.2016 година. На 27.10.2016 година за
настъпилите вреди е изплатено застрахователно обезщетение в размер от 1003 лева. В
исковата молба е посочено, че водачът на мотоциклета, посочен като ответник, е с
установена концентрация на алкохол в кръвта 0,10 на хиляда промила и не е спазил
дистанция с движещото се пред него МПС. В резултат настъпва ПТП. На виновния водач е
1
съставено наказателно постановление, което е влязло в сила на 05.08.2016 година. След
изплащане на застрахователното обезщетение ответникът е поканен да заплати
застрахователя платеното обезщетение, но изпълнение на това задължение не последвало.
Поради изложеното и на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ 1 ищецът предявява иска си. Към
исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от писмения отговор
ответникът Б. С.. С., представляван от адвокат А.А., дава писмен отговор на предявения иск.
Не оспорва фактите, описани в исковата молба, но твърди, че за да възникване право на
регрес на ищеца, чието реализиране е предмет на настоящото производство, следва
концентрацията на алкохол в кръвта да бъде над установените в закона 0, 5 промила, а в
случая концентрацията е 0, 1 промила. Поради това ответникът, чрез процесуалния си
представител, счита, че искът за заплащане на главница следва да бъде отхвърлен. Следва да
бъде отхвърлен и искът за заплащане на лихва за забава поради акцесорния характер на тази
претенция. За предявения иск за присъждане на лихви е направено възражение и за изтекъл
погасителен давностен срок. По отношение на наличието на безспорни факти от името на
ответника е изложен довод, че счита за нарушено правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а не
както е посочено в исковата молба – че е нарушено правилото на чл.23, ал.1 е чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба процесуалният му
представител поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат А.
поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на
спора счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав
приема следното:
Съгласно чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ (Обн. - ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.),
която е действащ материален закон към датата, посочен в исковата молба, освен в случаите
п о чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач:
1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона
за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да
се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества.
В случая по делото не са спорни фактите, описани по – горе относно ПТП, сключване
на застраховка „Гражданско отговорност“, изплащане на обезщетението и размера на
вредите. Като писмено доказателство е приложен протокол за ПТП, в който е отразено, че на
участни 2 е направен тест за наличие на алкохол в кръвта и е отразено, че съгласно пробата
2
количеството е по – малко от 0, 5. В писмо с изходящ номер от 08.03.2017 година от
Началника на Сектор ПП е посочено, че с алкотест Дрегер 7510 е отчетен резултат 0,10
промила.
Основанието поради което ищецът счита, че са налице предпоставките за ангажиране
на гражданската отговорност на ответника са относно довода за това, че към датата на
настъпване на ПТП в редакцията на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП няма допустим минимален
размер на съдържанието на алкохол в кръвта и е направен извод, че независимо от
концентрацията на алкохол в кръвта е налице забрана да бъде управлявано моторно
превозно средство стига такава да е налична.
Възражението е неоснователно, тъй като минималната стойност на концентрация на
алкохол в кръвта към датата на ПТП, което е 07.05.2016 година, е била 0,5 промила,
съгласно правилото на чл.174, ал.1 от ЗДвП /Изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012
г./.
По отношение на довода, че с поведението си ответникът е нарушил правилото на
чл.20 от ЗДвП, за което с наказателно постановление от 21.07.2016 година на Началник
група към ОД МВР – Бургас е наложено административно наказание следва да бъде
посочено, че този факт не е релевантен с оглед приложимото правило на чл. 500 от КЗ.
При тази фактическа обстановка, което съдът приема, че е безспорна и предвид
посочените правила, настоящият състав приема, че предявеният иск е неоснователен, тъй
като концентрацията на алкохол в кръвта е в допустимите от закона граници.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен. Акцесорният иск за присъждане на лихва за забава
също е неоснователен.
По отношение на разноските, направени по водене на делото:
При този изход от спора и по правилото на чл.78 от ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени разноските, направени от ответника по водене на делото. Разноските са в
размер от 400 лева и представляват платено възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Стефан Караджа“ №2, представлявано от
изпълнителните директори, чрез юрисконсулт Надя Кисьова, срещу Б. СТ. СТ. ЕГН
**********, с адрес: град Бургас, ** за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата
1003, 00 лева /хиляда и три лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 07.05.2016 година в град
Бургас, сумата 305, 56 лева /триста и пет лева, петдесет и шест стотинки/, представляваща
3
законна лихва върху сумата, считано от 31.05.2018 година до 31.05.2021 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на
делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, ул. „Стефан Караджа“ №2, представлявано от изпълнителните директори, чрез
юрисконсулт Надя Кисьова, да плати на Б. СТ. СТ. ЕГН **********, с адрес: град Бургас,
** сумата 400 лева /четиристотин лева/, представляваща разноски, направени по водене на
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4