РЕШЕНИЕ

   № 303

               гр.Варна, 20.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 03.12.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.П. в.т.дело № 622 по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпили са въззивни жалби от „Петрол Холдинг“ АД - гр.Варна /в открито производство по несъстоятелност/, представлявано от синдика И.В., и от „Морско казино“ ЕАД /в несъстоятелност/ чрез представляващия „Франсис резидънс“ ЕООД – член на СД и законен представител на дружеството - М.Г.Д. срещу решение № 510/10.06.2019 г., постановено по т.д. № 934/2018 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което съдът е отхвърлил предявения от първото дружество иск за установяване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност на „Морско казино“ ЕАД /н/ по т.д. №1495/2016 г. на Окръжен съд Варна вземане на кредитора „Морска градина“ ЕАД за сумата 278 777 лева, представляваща заплатена главница за погасяване на данъчно задължение по облагаема доставка, извършена от длъжника „Морско казино“ ЕАД по фактура №188/25.02.2015 г. и фактура №189/26.02.2015 г. в изпълнение на ревизионен акт от 21.03.2016  г.,  както и на лихвата след решението за откриване на производство по несъстоятелност, считано от 26.02.2018 г., на основание чл.694, ал.3, т.2 ТЗ. Моли се за отмяна на решението изцяло и за постановяване вместо него на друго такова, с което на основание чл. 694, ал.3, т.2 от ТЗ бъде установено по отношение на „Морско Казино“ ЕАД /н/, че вземане на кредитора „Морска градина Варна“ ЕАД, включено в списъка на приетите вземания по реда на чл.692, ал.4 ТЗ, не съществува. В случай, че съдът приеме, че вземането на „Морска градина Варна“ ЕАД /н/ съществува по отношение на „Морско Казино“ ЕАД/ н/, молят същото да бъде намалено до размер, съобразно особените изисквания на чл. 127 от ЗЗД.

Срещу жалбите са постъпили писмени отговори от „Морска градина Варна“ ЕАД – гр.Варна, с които моли за оставянето им без уважение, с направено искане за присъждане на разноските по делото.

„Морско Казино“ ЕАД /н/ е представило чрез синдика си становище, с което поддържа становището си от 11.09.2018 г. пред ВОС.

Въззивниците молят в с.з. чрез процесуалните си представители за уважаване на жалбите им, като съображения за това излагат в писмени бележки. Възразяват за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника по жалбите. Последният моли в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни.

Страни по анекс №3 от 13.03.2015 г. към предварителния договор за продажба на недвижим имот са „Морско казино“ ЕАД-гр.Варна – продавач, „Петрол холдинг“ АД – гр.Стара Загора - собственик на капитала му и „Морска градина Варна“ ЕАД – гр.Варна – купувач по предварителния договор за покупко-продажба на ресторант „Морско казино“, като от същия анекс се установява, че продавачът ще заплати част от дължимия ДДС по облагаемата сделка за сметка на заплатената му от купувача сума в размер на 9090.85 лева, като останалата част от дължимия ДДС като задължение към НАП ще бъде заплатено от  собственика на капитала му „Петрол холдинг“ АД чрез превод по банковата му сметка в „ПИБ“ АД в срок до 16.03.2015 г. Последният е поел и задължението да възстанови на „Морско казино“ ЕАД целия платен от дъщерното му дружество негов дълг към „Инвестбанк“ АД  /по формулата „дълг срещу собственост“ – в размер на 1440400 лева/ в срок до 31.12.2015 г. Тъй като „Петрол холдинг“ АД не изпълнява поетите с анекс №3 задължения целият дължим от „Морско казино“ ЕАД данък по доставката във връзка с продажбата на ресторант „Морско казино“ по нотариален акт №55/26.02.2015 г. на нотариус Ал.Ганчев в размер на 254310.79 лева ДДС не е бил ефективно внесен, като на 30.10.2015 г. е внесен от продавача данък само в размер на 1615 лева и остава невнесен остатък в размер на 252695.79 лева, установено от ревизионния доклад на НАП – ТД Варна от 29.02.2016 г. срещу  получателя на доставката – „Морска градина“ ЕАД. На основание чл.177 – ЗДДС с ревизионен акт от 21.03.2016 г. е ангажирана отговорността на последния за задължения за ДДС по фактури №188/25.02.2015 г. и №189/26.02.2015 г. в размер на 252695.79 лева и лихви в размер на 26081.21 лева, като ревизионният акт е потвърден по административен и по съдебен ред. Данъкът по доставката се дължи от доставчика „Морско казино“ ЕАД, който за м.февруари 2015 г. е и подал справка-декларация за него от 13.03.2015 г.

Отговорността по чл.177 ЗДДС на регистрирано лице – получател по облагаема доставка, ползвало приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък, е за това че то е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл.117-120 ДОПК /ал.1 и ал.2/. Отговорността не е обвързана с получаване на конкретна облага от невнасянето на дължимия данък – ал.4. При неуспешно събиране на данъка от лицето - пряк получател по доставката, отговорност носят предходните доставчици / ал.5 и ал.7/ и всеки следващ получател /ал.6/. Като е заплатил чуждо публично задължение, получателят по доставката  встъпва /суброгира се/ в правата на кредитора НАП срещу длъжника на задължението – продавача на недвижимия имот. Вземането съществува вече в лицето на третото лице, удовлетворило кредитора - НАП. Според правната теория суброгацията е институт, по силата на който удовлетвореното от третото лице вземане на кредитора продължава да съществува в полза на третото лице и преминава върху него заедно с всичките му принадлежности. Суброгацията е способ за преминаване на вземания, а не за погасяване на задължения, като  следва да включва правен интерес за третото лице /по аргумент от чл.74 ЗЗД/, както и негови регресни права, основанията за които могат да бъдат различни в зависимост от вътрешните отношения между третото лице и длъжника. Суброгацията се определя като преминаване на правото на кредитора върху трето лице, което го е удовлетворило. По отношение на публичните вземания чл.180, ал.1 – ДОПК предвижда лице, което изпълни чуждо публично задължение, установено с влязъл в сила акт и неизпълнено в сроковете за доброволно изпълнение, встъпва в правата на публичния взискател по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност или в изпълнителното производство срещу длъжника по реда на ГПК или на ДОПК, когато т. 3  - изпълнилият задължението е задължен наред със задълженото лице за изпълнението на публичното задължение.  Изпълнилият задължението встъпва в правата по ал. 1 до размера на своята претенция срещу задълженото лице /ал.2/.  Правният интерес на третото лице - получател на доставката да удовлетвори кредитора - НАП се съдържа в самото му задължаване за това по силата на закона. Наличието на правен интерес за третото лице от изпълнението според трайно установената практика на ВКС се изразява в засягане на негови конкретни имуществени права от облигационното правоотношение между кредитора и длъжника. Доколкото третото лице - получател не е солидарно задължен с доставчика за ДДС, а само отговорен за неизпълнението на неговото задължение по силата на закона, той има претенция към продавача за цялата прихваната от приходния орган сума за главница и лихви, която за него е недължимо платена. Суброгирането му в правата на удовлетворения публичен взискател е с оглед възникнали регресни права спрямо длъжника, основани на правилата на неоснователното обогатяване. Няма заместване в дълг на длъжника от собственика на капитала му, тъй като за това няма изрично съгласие на кредитора – НАП, който не е страна по анекс №3/13.03.2015 г. Само в този случай заместеният длъжник  би се освободил от отговорност към кредитора – чл.102, ал.1 – ЗЗД. Щом заместване в дълг няма, третото лице, удовлетворило публичния взискател, не е било длъжно да предявява вземането си в производството по несъстоятелност на „Петрол холдинг“ АД, като правилно го е предявило в производството по несъстоятелност на „Морско казино“ ЕАД – гр.Варна. Регресното право на платилото данъчното задължение на последния трето лице „ Морска градина Варна“ ЕАД- гр.Варна съществува, затова искът по чл.694, ал.3, т.2 – ТЗ за установяване несъществуването му е неоснователен и следва да се отхвърли.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция –  заплатен адвокатски хонорар за нея в размер на 2500 лева, видно от договор за правна защита и съдействие от 11.11.2019 г., който съдът не счита за прекомерен съобразно положения труд от адвоката и значителната фактическа и правна сложност на делото. Въззивниците следва да  бъдат осъдени за държавна такса за въззивната инстанция в размер на 1393.89 лева, която не е била предварително внесена, на основание чл.694, ал.7 - ТЗ.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 510/10.06.2019 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д. № 934/2018 г.

 ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Петрол Холдинг“ АД – гр.Варна /в открито производство по несъстоятелност/, представлявано от синдика И.В., ЕИК *********, и на „Морско казино“ ЕАД /в несъстоятелност/ - гр.Варна, ЕИК  *********, да заплатят на „Морска градина Варна“ ЕАД – гр.Варна, ЕИК *********, сумата 2500 лева – съдебни разноски за въззивната инстанция.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Петрол Холдинг“ АД – гр.Варна /в открито производство по несъстоятелност/, представлявано от синдика И.В., ЕИК *********, и на „Морско казино“ ЕАД /в несъстоятелност/ - гр.Варна, ЕИК  *********, да заплати всяка от тях в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна държавна такса за въззивната инстанция в размер на 1393.89 лева.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.