Р Е Ш
Е Н И Е
№
25.11.2021 г.
град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и пети ноември 2021 година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ
Съдебен секретар: Диана Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 51 по описа за 2021 година,
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 439 от ГПК.
Ищцата сочи в исковата
молба, че на 30.04.2009 г. е образувано срещу нея, в качеството й на ЕТ „З.К.
-И.” с ЕИК ***, Изп.д. № 20097440400183/09 г. по
описа на ЧСИ М.Д. №744, с район на действие КОС с взискател
"Ю." АД, по изпълнителен лист от 21.04.2009 г., издаден по гр. д. №
516/ 2009 г. по описа на Районен съд Д. за сумите: 50 633.44 лв. лв. -
главница, 8 334.60 лв. - договорна лихва за периода от 02.06.2007 г. до
16.03.2009 г., 1781.02 лв. - наказателна лихва за същия период, ведно със
законната лихва върху главницата от 17.03.2009 год., датата на постъпило
заявление пред надлежия съд, до окончателно
издължаване, 1012.67 лв. - разноски за издаване на изпълнителния лист и 996.33
лв. - адвокатско възнаграждение. Заявено е, че по това изпълнително дело са
извършвани изпълнителни действия, включително са й удържани суми от трудовото
възнаграждение, като изплатените суми по него са в размер на 25 000 лв.
Последното валидно изпълнително действие - постъпила сума от запор върху
трудовото й възнаграждение - е извършено на 12.04.2011 год. Твърди се, че след
тази дата няма правени искания и предприемани действия от страна на взискателя. Според ищцата, изпълнителното производство е перемирано, считано от 12.04.2013 год.
Заявява, че поради това,
на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК образуваното изп.
дело № 20097440400183/09 г. е перемирано по силата на
закона след изтичане на 2 годишния срок, т. е. считано от 13.04.2013 год. Сочи
се, че същото е прекратено на това основание, за което съдебният изпълнител
издал Разпореждане за прекратяване. Намира, че всички изпълнителни действия,
ако има извършени такива, след 12.04.2013 год. се считат за извършени по
прекратено ех lege
изпълнително производство и не произвеждат действие. Посочено е, че след
12.04.2011 год. /включително и след 12.04.2013 год./ погасителната давност не е
прекъсвана, поради което към 12.04.2016 год., най-късно към 12.04.2018 год., е
изтекла петгодишната давност, в която вземанията по този изпълнителен лист са
погасени по давност. Сочи се, че погасителната давност за процесните вземания
за главница и разноски е 5- годишна, а за акцесорните
претенции за лихви - 3-годишна, тъй като вземането не е установено със съдебно
решение, а по реда на Част пета от ГПК.
Изложено е, че посоченият
изпълнителен лист е издаден в полза на "Ю." АД с ЕИК ***, като
считано от 11.01.2013 год. дружеството е променило наименованието на фирмата
си, на „Ю.” АД.
Посочено е, че след
прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на изп.
дело № 20097440400183/09 г. по описа на ЧСИ М.Д., ответникът "Ю." АД,
въз основа на същия изпълнителен лист на 15 юни 2020 год. е депозирал молба за
образуване на ново изп. дело № 20207440400292 по
описа на ЧСИ М.Д., peг. №744 с район на действие КОС.
По това изпълнително дело, взискателят е приспаднал
изплатените суми по изпълнителния лист по образуваното и прекратено преди това изп.д. № 20097440400183/09 г. по описа на ЧСИ М.Д.. Твърди
се, че към момента на образуване на второто изпълнително дело петгодишната,
съответно и тригодишната погасителна давност за вземанията обективирани
в изпълнителния лист от 21.04.2009 год., издаден по гр. д. № 516/ 2009 г. на Д.
районен съд, както е посочено по - горе, е изтекла /петгодишната - най-късно на
13.04.2018 год., а тригодишната - най - късно на 13.04.2016 год./, като част от
тях са изплатени преди това в хода на първото изпълнително дело.
Сочи се, че задълженията
към „Ю.” АД по процесния изпълнителен лист произтичат от Договор за банков
кредит № Д0126/ 02.06.2007 год. За обезпечаване на всички вземания на Банката
по този договор ипотекарния длъжник Костадин Христов
Костадинов учредил в полза на кредитора договорна ипотека върху свой собствен
недвижим имот, представляващ УПИ с пл. № 194, за който е отреден парцел № VI, в
кв. 24 по регулационния план на с. П., Община Д. от 690 кв. м, ведно с
построената в този поземлен имот двуетажна полумасивна
жилищна сграда и стопанска постройка.
Изложено е, че страна,
като кредитодател по Договора за банков кредит № ДО
126/ 02.06.2007 год. е „Д.Б.” АД. Заявява, че ноторно
е известно, че „Д.Б.” АД се обедини през 2008 год. с „Пощенска банка” с
юридическо име на обединението „Ю.” АД /след сключването на този договор за
банков кредит/, а от 11.01.2013 год. дружеството е променило наименованието на
фирмата си, на „Ю.” АД. Счита, че В този смисъл, надлежен ответник в настоящото
производство е именно „Ю.” АД.
Посочено е, че към
настоящия момент ипотекираният имот не е продаден, поради което той продължава
да служи, като обезпечение на задълженията по процесния изпълнителен лист. Моли,
съда да постанови решение, с което да:
Признае за установено, че
ЕТ „З.К. -И.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Я., ***,
представляван от З.И.К. с ЕГН **********, не дължи на „Ю.” АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.***сумите: 50 633.44 лв. лв. - главница,
8 334.60 лв. - договорна лихва за периода от 02.06.2007 г. до 16.03.2009 г.,
1781.02 лв. - наказателна лихва за същия период, ведно със законната лихва
върху главницата от 17.03.2009 год., датата на постъпило заявление пред надлежия съд, до окончателно издължаване, 1012.67 лв. -
разноски за издаване на изпълнителния лист и 996.33 лв. - адвокатско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.04.2009 год. по
гр. д. № 516/ 2009 г. по описа на PC Д., въз основа на влязла в сила Заповед от
26.03.2009 г. и е образувано изпълнително дело № 20207440400292 по описа на ЧСИ
М.Д., peг. №744 с район на действие КОС, поради
изтекла погасителна давност, тъй като взискателят „Ю.”
АД с ЕИК *** не е предприел действия за принудително изпълнение за
удовлетворяване на вземанията си, повече от 5 години, респ. повече от 3 години
/за мораторни и законна лихви/, както и поради
изплащане на част от задълженията /25000 лв./, извършено по изп.
дело № 20097440400183/09 г. по описа на ЧСИ М.Д., peг.
№ 744. Претендира за направените по делото разноски в съответствие с представен
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В законния срок
ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който не възразява срещу допустимостта на предявения иск,
но счита така предявеният иск за неоснователен и недоказан.
Изложено е
становище по допустимостта на иска, като намира исковата молба за допустима, но
неоснователна.
Намира
твърденията, изложени в исковата молба, за неоснователни и недоказани по
следните съображения:
Посочва, че с
депозираната искова молба са релевирани фактически и
правни твърдения, въз основа на които е направено необоснованото заключение, че
изпълнителното производство по горецитираното
изпълнително дело, образувано по описа на ЧСИ М.Д., е прекратено поради
настъпила погасителна давност, тъй като към момента на предявяване на исковата
молба от последното действие на принудително изпълнение са изтегли повече от 5
години. Намира този довод на ищеца за неоснователен и счита, че същият е
недоказан.
Изложено е, че с
разпореждане на ЧСИ М.Д., peг. № 744, район на
действие КОС изп. дело № 183/2009 г. по неин опис е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК поради настъпила перемпция. Сочи, че това обстоятелство обаче не изключва
правната възможност кредиторът - взискател "Ю."
АД да образува ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист.
Прекратяването на първоначално образуваното изпълнително дело на основание чл.433.
ал.1. т.8 от ГПК не изключва правото на кредитора да образува ново изпълнително
дело и да осъществява принудително изпълнение по него, като взискателят
Ю. АД е упражнил това свое право като на 15.06.2020 г. е подал молба за
образуване на ново изпълнително дело въз основа на съшия изпълнителен лист,
като е образувано изп. дело № 292/2020 г. по описа на
ЧСИ М.Д.. peг. № 744. район на действие КОС.
Заявява, че в
случай, че длъжникът претендира настъпила погасителна давност, то тази
претенция е неоснователна, поради следните причини: Счита, че в конкретния
случай, следва да се приложи ТР № 2 / 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, тъй като
посоченото решение няма обратно действие, до момента на постановяването му е
действало ППВС № 3/18.11.1980г. Посочва, че съгласно ППВС № 2 / 18.11.1980г..
действало до 26.06.2015г., по време на изпълнителния процес давност не тече и
образуването на изпълнително дело прекъсва давността. В този смисъл посочва и
Решение № 170 / 17.09.2018 по дело № 2382 / 2017 на ВКС. ГК. IV г.о. Счита, че
по отношение на конкретното вземане давността е започнала да тече на 26.06.2015
г., прекъсната е при подаване на молба за преобразуване на изпълнително дело,
подадена на 15.06.2020 г., от „Ю.” АД и към момента на образуване на новото
изпълнително дело не е изтекла.
Според
ответника, в конкретния случай е налице законосъобразно образувано изпълнително
дело, за принудително събиране на правно валидно и изискуемо вземане в полза на
кредитора - "Ю." АД.
Моли, да се
отхвърли така предявения иск като недоказан и неоснователен, като се установите
със сила на присъдено нещо между страните, че по отношение на издадения
изпълнителен лист от 21.04.2009 г. по гр. д. № 516/2009 г. по описа на PC Д. и
Заповед от 26.03.2009 г. не е изтекла погасителната давност и че ищецът „ЕТ „З.К.
-И.” дължи на „Ю.” АД сумите: 50 633.44 лв. главница, 8334.60 лв. - договорна
лихва за периода от 02.06.2007 г. до 16.03.2009 г.; 1781.02 лв. наказателна
лихва за същия период, ведно със законната лихва върху главницата от
17.03.2009г., датата на постъпило заявление пред надлежния съд, до
окончателното издължаване, 1012.67 лв. разноски за издаване на изпълнителен
лист и 996.33 лв. - адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 21.04.2009 г. по гр. д. № 516/2009 г. поописа на PC Д.,
въз основа на влязла в сила Заповед от 26.03.2009г. и е образувано изпълнително
дело № 292/2020 г. по описа на ЧСИ М.Д., peг., № 744,
с район на действие КОС. Претендира за направените по делото разноски.
По делото е
постъпила допълнителна искова молба,
с която ищцата допълва
и пояснява първоначалната искова молба.
Заявява, че аргументите,
наведени в отговора на исковата молба са изцяло несъстоятелни и неотносими към настоящото производство, като излага
следните съображения:
Отбелязва, че както е
посочено в исковата молба, след дата 12.04.2011 год. не са правени искания и
предприемани действия от страна на взискателя, поради
което изпълнителното производство е перемирано,
считано от 12.04.2013 год. по силата на закона. Т. е., според ищцата, в рамките
на две години, считано от 12.04.2011 год. (датата на последното валидно
изпълнително действие) не са извършени изпълнителни действия и не е поискано
извършването на такива. Заявява, че съдебната практика е безспорна относно
това, че при бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. "перемпция", като
това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен
юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира
осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки - в
продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Сочи се, че това води до извод, че на
12.04.2013 г. изпълнителното производство по изп.д. №
20097440400183/09 г. по описа на ЧСИ М.Д. е прекратено по право на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. След 12.04.2011 год. /включително и след 12.04.2013
год./ погасителната давност не е прекъсвана, поради което към 12.04.2016 год.
най-късно към 12.04.2018 год. е изтекла петгодишната давност, в която
вземанията по този изпълнителен лист са погасени по давност. Сочи се, че погасителната
давност за процесните вземания за главница и разноски е 5-годишна, а за акцесорните претенции за лихви - 3- годишна.
Според ищцата, тъй като
производството по изп.д. № 20097440400183/09 г. по
описа на ЧСИ М.Д. е премирано на 12.04.2013 г., то
извършените след тази дата действия, ако има такива, не пораждат действия, т.
е. не биха прекъснали давността.
Изложено е, че действително
ответното дружество е упражнило правото си да образува ново изпълнително дело,
но това право е упражнено на 15.06.2020 год. - след изтичане на петгодишния
погасителен давностен срок, независимо от кой момент
ще се приеме, че е започнал да тече - дали от датата на последното извършено
валидно изпълнително действие - 12.04.2011 год. или от датата на изтичане на
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /по този въпрос има различна
съдебна практика/.
Счита, че ответникът
неправилно тълкува приложението на ТР № 2/ 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС към
настоящия процес. Намира, че неправилно се позовава и на приложението на ППВС №
3/ 18.11.1980 год., като не взема предвид факта, че по силата на закона първото
образувано изпълнително дело № 20097440400183/09 г. по описа на ЧСИ М.Д. е
прекратено, считано от 12.04.2013 г. /преди влизане в сила на ТР № 2/
26.06.2015 год./, поради което с прекратяването на изпълнителното производство
е преустановено спирането на давността и от този момент започва да тече нова
давност. Т.е., сочи, че след тази дата между страните не съществува висящо
изпълнително дело, поради което не намира приложение и ППВС № 3/ 1980 год.,
съгласно което „по време на изпълнителния процес между страните давност не
тече”.
Отбелязва, че горното
налага извода, че най-късно от 12.04.2013 г. е започнала да тече нова
погасителната давност и същата е изтекла на 12.04.2018 г. Второто изпълнително
дело № 292/ 2020 год. е образувано на 15.06.2020 год., т. е. след изтеклата
погасителна давност, което е след изтичане на давността. Според ищцата, това
налага извод за основателност на исковите претенции и като такива следва да
бъдат уважени.
Изложени са аргументи,
като е посочена съдебна практика.
Посочено е, че в настоящия
случай погасителната давност е изтекла считано, и от последното валидно
изпълнително действие (14.04.2011 год.), и от момента на изтичане на
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (12.04.2013 год.). Заявява, че е изтекла
преди образуване на второто изпълнително дело № 292/ 2020 год. по описа на ЧСИ Д..
Намира, че относно
вземанията за законна лихва, е приложима тригодишната давност. Същите по правилото
на чл. 111 б. "в" ЗЗД, се погасяват с тригодишна давност и от
прекъсването й на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност,
равняваща се на първоначалната такава. Сочи, че в случая, и от 12.04.2011 год.,
респ. и от 12.04.2013 год. са изтекли преди образуването на изп.
дело № 292/ 2020 год. по описа на ЧСИ Д. повече от три години, поради което
вземането за лихви се явява погасено по давност.
В този смисъл се сочи, че
действията извършени от ответното дружество във връзка с образуването на
второто изп. дело № 292/ 2020 год. по описа на ЧСИ Д.,
не прекъсват давността, тъй като същата е изтекла най - късно на 1.04.2018 год.
Посочена е съдебна практика.
Моли, съда да постанови
решение, с което да:
Признае за установено, че
ЕТ „З.К. -И.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. Я., ***,
представляван от З.И.К. с ЕГН **********, не дължи на „Ю.” АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.***сумите: 50 633.44 лв. лв. - главница,
8 334.60 лв. - договорна лихва за периода от 02.06.2007 г. до 16.03.2009 г.,
1781.02 лв. - наказателна лихва за същия период, ведно със законната лихва
върху главницата от 17.03.2009 год., датата на постъпило заявление пред надлежия съд, до окончателно издължаване, 1012.67 лв. -
разноски за издаване на изпълнителния лист и 996.33 лв. - адвокатско
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.04.2009 год. по
гр. д. № 516/ 2009 г. по описа на PC Д., въз основа на влязла в сила Заповед от
26.03.2009 г. и е образувано изпълнително дело № 20207440400292 по описа на ЧСИ
М.Д., peг. №744 с район на действие КОС, поради
изтекла погасителна давност, тъй като взискателят „Ю.”
АД с ЕИК *** не е предприел действия за принудително изпълнение за
удовлетворяване на вземанията си, повече от 5 години, респ. повече от 3 години
/за мораторни и законна лихви/, както и поради
изплащане на част от задълженията /25000 лв./, извършено по изп.
дело № 20097440400183/09 г. по описа на ЧСИ М.Д., peг.
№ 744.
По делото е
постъпил отговор на допълнителната
искова молба, в който е заявено от ответника, че намира
твърденията, изложени в допълнителната исковата молба, за неоснователни по
следните съображения:
Счита, че
неправилно ищецът се е позовал на обстоятелството, че в отговорът на исковата
молба грешно е тълкувано приложението на ТР № 2 / 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС
и на ППВС № 3 / 18.11.1980г. Съгласно ППВС № 3 /18.11.1980г.
Изложено е, че
съгласно ТР № 2 / 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Воден
от горното ЧСИ М.Д., peг. № 744, район на действие
КОС е прекратил изпълнително дело № 183/2009 г., считано от 12.04.2013 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с разпореждане от 18.09.2019 г.
Твърди се, че
това действие на ЧСИ е било неправилно, тъй като посоченото решение (ТР № 2 /
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС) няма обратно действие и до момента на
постановяването му е действало ППВС № 3/18.11.1980г. Посочено е, че съгласно
ППВС № 3/18.11.1980г., действало до 26.06.2015г., по време на изпълнителния
процес давност не тече и образуването на изпълнително дело прекъсва давността.
В този смисъл е посочена съдебна практика и е изложено, че по отношение на
конкретното вземане давността е започнала да тече на 26.06.2015 г. (моментът на
постановяване на ТР № 2 / 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС), прекъсната е при
подаване на молба за преобразуване на изпълнително дело, подадена на 15.06.2020
г. от „Ю.” АД и към момента на образуване на новото изпълнително дело не е
налице изтекла погасителна давност.
Моли,
да се отхвърли така предявения иск като недоказан и неоснователен, като се
установи със сила на присъдено нещо между страните, че по отношение на издадения
изпълнителен лист от 21.04.2009 г. по гр. д. № 516/2009 г. по описа на PC Д. и
Заповед от 26.03.2009 г. не е изтекла погасителната давност и че ищецът „ЕТ „З.К.-И.“',
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. Я., ***, представляван от З.И.К.
с ЕГН: ********** дължи на „Ю.” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „ Околовръстен път”№ 260 сумите: 50 633.44 лв.
главница, 8334.60 лв. - договорна лихва за периода от 02.06.2007 г. до
16.03.2009 г.; 1781.02 лв. наказателна лихва за същия период, ведно със законната
лихва върху главницата от 17.03.2009г., датата на постъпило заявление пред
надлежния съд, до окончателното издължаване, 1012.67 лв. разноски за издаване
на изпълнителен лист и 996.33 лв. - адвокатско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 21.04.2009 г. по гр. д. № 516/2009 г. поописа на
PC Д., въз основа на влязла в сила Заповед от
26.03.2009г. и е образувано изпълнително
дело № 292/2020 г. по описа на ЧСИ М.Д., peг. № 744,
с район на действие КОС. Моли, да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Като взе предвид
становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по
делото, съдът прие за установено следното:
Между страните не се спори, че са подписали Договор за
банков кредит № Д0126/02.06.2007 г.
между „Д.Б. „ АД- кредитор и ЕТ „З.К. -И.”-
кредитополучател или длъжник е отпуснат банков
заем в размер на 41000 лв. предназначен за закупуване на земя, инвентар и
оборудване за автомивка за срок от 84 (осемдесет и четири) месеца.
На 30.04.2009 г. е образувано Изп.д. № 20097440400183/09 г. по описа на ЧСИ М.Д. №744, с
район на действие КОС срещу ищеца, в качеството й на ЕТ „З.К. -И.” с взискател "Ю." АД, по изпълнителен лист от
21.04.2009 г., издаден по гр. д. № 516/ 2009 г. по описа на Районен съд Д. за
сумите: 50 633.44 лв. лв. - главница, 8 334.60 лв. - договорна лихва за периода
от 02.06.2007 г. до 16.03.2009 г., 1781.02 лв. - наказателна лихва за същия
период, ведно със законната лихва върху главницата от 17.03.2009 год., датата
на постъпило заявление пред надлежия съд, до
окончателно издължаване, 1012.67 лв. - разноски за издаване на изпълнителния
лист и 996.33 лв. - адвокатско възнаграждение.
С разпореждане на съдебния изпълнител ЧСИ М.Д.
е прекратено изп. производство по изп.
дело № 20097440400183/09 г. с длъжник ЕТ „З.К. -И.” и взискател
"Ю." АД, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Въз основа на същия изпълнителен лист
ответникът "Ю." АД, на 15 юни 2020 год. е депозирал молба за
образуване на ново изп. дело № 20207440400292 по
описа на ЧСИ М.Д., peг. №744 с район на действие КОС.
По
делото е прието заключение на ССЕ, от което се установява, че преведените суми по ИД № 183/2009 г. на основание издаден
Изпълнителен лист от 21.04.2009 г. са в размер на 3044,71 лв. и с тях са закрити задължения за съдебни разноски в
размер на 2922,94 лв. от „Ю.“ АД. С преведените суми не са издължавани суми за
главница и лихви по Договор за банков кредит № Д0126/02.06.2007 г.. Остатъкът от цялостното задължение по
Договора за банков кредит е в размер на 53427,23
лв. и включва главница - 40517.82
лв. , лихви редовни и просрочени - 10115.62 лв./ начислени до 16.03.2009 г./ и
съдебни вземания по разноски - 1012.77 лв. и наказателни лихви по Изпълнителен лист
- 1781.02 лв.. В съдебно заседание вещото лице уточни, че в
една много малка част, която е посочена, при преводите от ЧСИ са покривани не
суми по образуваното изпълнително дело, а по текущи съдебни разноски. Установява,
че има грешка при издаването на изпълнителния лист. Сумата от 50 000 лв.
по изпълнителния лист не е само главница, а е сумата от главница и дължимите начислени просрочени
и текущи лихви към 16.03.2009 г..
Предвид установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Защитата
в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните действия
по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните
или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.
Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право в полза
на взискателя и принадлежността на обекта на
изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу
материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно
даденото гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред. Предявен е
иск срещу взискателя за установяване на недължимост на вземанията му като погасени по давност,
който се квалифицира по чл.439 ГПК във вр. с чл.124,
ал.1 ГПК. В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу
изпълнението, какъвто е и настоящият, предмет на производството, може да се
основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание. Не се
установява, нито се твърди от длъжника да е подадено възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз
основа на която е издаден процесният изпълнителен
лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва
задълженията с възражения, които е могъл да релевира
преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В случая с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите на
предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали факти, т.е. следва да се прецени
дали от датата на последното валидно изпълнително действие са
изминали пет години, в които вследствие бездействие на ответника, вземането по
изпълнителния лист е погасено по давност. Няма съмнение, че с кратката
тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетение за забава. Налице е
спор в съдебната практика по отношение на претенцията за разноски, като се
възприема становището, че вземането за разноски се погасява с
изтичане на петгодишен давностен срок.
Съгласно чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, когато взискателят в
продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия,
изпълнителното производство подлежи на прекратяване - настъпва т.нар. перемпция. Съобразно задължителните указания на ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно,
а не конститутивно значение. Прекратяването на
изпълнителното производство настъпва по право, като новата давност започва да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата
на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение,
без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в
исковия процес. Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б.
"в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва
безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на
прекъсването.
По силата на чл. 116, б.
"в" от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10
от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително
тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя
и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б.
"в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално
засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. В този
смисъл е и съдебната практика, съгласно която молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително
действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Налице е и
друго становище, че самото искане на взискателя за
предприемане на определено изпълнително действие прекъсва погасителната
давност.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа- да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа-
да не иска нови изпълнителни способи. С цитираното ТР е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудително осъществяване на
вземането. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането,
че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В настоящия случай
съдът счита, че последното валидно изпълнително действие по събиране на
вземанията е от 12.04.2011 г., постъпила сума от запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Съгласно чл. 60, ал 1 ГПК сроковете се изчисляват
по години, месеци, седмици и дни, а съгл. ал. 2 на същия чл. 60 ГПК срокът,
който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако
месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му
ден. Според чл. 60, ал 6 ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен,
срокът изтича в първия следващ присъствен ден.
Според разпоредбата
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. В конкретния случай, доколкото в периода от 13.04.2011
г. до 13.04.2013 г. взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия и такива не са извършвани по
предходно възлагане от взискателя,
то следва, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
изпълнителният процес се е прекратил ex lege след края на 13.04.2013 г., на която дата е
изтекъл двугодишния преклузивен процесуален срок от
последното валидно действие по принудително изпълнение. В конкретния случай образуваното
изп. дело е прекратено на това основание от съдебния
изпълнител с нарочно Разпореждане за прекратяване. Ето защо, всички извършени
след тази дата изпълнителни действия, които поначало биха могли да прекъснат
давността, не са породили този ефект, тъй като са били извършени след
настъпилата по силата на закона перемпция на
изпълнителното производство.
От изложеното следва,
че новата петгодишна давност е започнала да тече от датата на постъпила
сума от запор върху трудовото възнаграждение на длъжника – 12.04.2011 г. и
изтича на 12.04.2016 г., ако не бъде прекъсната или спряна.
Независимо от
обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното производство е настъпило ex lege на 13.04.2013 г., по силата на т. 10 от ТР 2/2013 от
26.06.2015 г., следва да се приеме, че новата давност е
започнала да тече на 12.04.2011 г., когато е извършено последното релевантно
изпълнително действие. Следователно давността за принудителното удовлетворяване
на изпълняемото право, както кратката тригодишна,
така и петгодишната, е изтекла преди депозиране на исковата молба за
образуване на настоящото дело - 11.02.2021 г..
Съдът счита, че
гореизложените изводи не се променят и от поставеното след тълкувателното
решение практика, в която се приема, че разрешенията, дадени в т. 10
от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. действат след постановяването му, а до тази дата
действа ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното
производство прекъсва погасителната давност, като след това, докато
изпълнителният процес е висящ, давност не тече. В случая, изпълнителния процес
е прекратен по силата на закона и съответно на срокът на погасителната давност
се счита, прекъснат с последното предприето валидно изпълнително
действие в какъвто смисъл е и съдебната практика. По отношение на искането
в петитума на ИМ, да се признае за установено, че част
от задълженията са неоснователно дължими поради плащане следва да се отбележи,
че вещото лице сочи, че със събраните суми са покривани не суми по образуваното
изпълнително дело, а по текущи съдебни разноски.
Предвид така
изложеното съдът счита, че действията извършени от ответника във връзка с
образуваното ново изп. дело № 292/2020 г. по описа на
ЧСИ не прекъсват давността, тъй като същата е изтекла, поради което предявеният
иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на
делото на ищцата се дължат направените по делото разноски, които съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК са 7939,32 лв..
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ „З.К. -И.” с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. Я., ***, представляван от З.И.К. с ЕГН **********,
чрез адв. М.С. не дължи на „Ю.” АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.***сумите: 50 633.44 лв. лв. - главница,
8 334.60 лв. - договорна лихва за периода от 02.06.2007 г. до 16.03.2009 г.,
1781.02 лв. - наказателна лихва за същия период, ведно със законната лихва
върху главницата от 17.03.2009 год., датата на постъпило заявление пред надлежия съд, до окончателно издължаване, 1012.67 лв. - разноски
за издаване на изпълнителния лист и 996.33 лв. - адвокатско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 21.04.2009 год. по гр. д. № 516/2009
г. по описа на PC Д., въз основа на влязла в сила Заповед от 26.03.2009 г. и е
образувано изпълнително дело № 20207440400292 по описа на ЧСИ М.Д., peг. №744 с район на действие КОС, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА „Ю.” АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.***, да заплати на ЕТ „З.К. -И.” с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: с. Я., ***, представляван от З.И.К. с ЕГН **********, чрез адв. М.С., сумата 7939,32 лв.,
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:………………..