№ 310
гр. София , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503243 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищцата Й. С. И., подадена
срещу решението на Софийския окръжен съд, Търговско отделение, V състав,
постановено на 30.07.2020 г. по т. дело № 158/2019 г., с което изцяло са отхвърлени
исковете й, предявени на осн. чл.432 от КЗ срещу ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Във въззивната жалба се твърди, че необосновано окръжният съд е приел, че
исковите претенции са неоснователни, тъй като не е доказано противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил. Излагат се подробни съображения
относно установения по съдебен ред деликт, както и относно тежестта на претърпените
от ищцата увреждания, болки и страдания.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло – присъждане на
40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 180 лева обезщетение за
имуществени вреди.
Срещу жалбата на ищцата е подаден отговор от процесуалния представител на
ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в който се изразява становище, че оплакванията на Й.И.
са неоснователни. Относно приложеното към жалбата решение, с което водачът на
застрахования автомобил е бил признат за виновен, не се излагат съображения.
1
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателката и становището на
въззиваемия ответник, намира следното:
Ищцата Й.И. е предявила искове за обезщетяване на понесени от нея вреди с
твърдението, че на 31.10.2018 г. е била увредена от недобре укрепен товар, превозван с
лек автомобил „Хонда ЦРВ“ с рег. № ********, управляван от водач Г. Д. М..
За да отхвърли изцяло исковете на жалбоподателката Й.И. за обезщетяване на
вредите, решаващият мотив на окръжния съд е бил, че от ищцовата страна не са
доказани правно релевантни факти относно механизма на ПТП, както и че не е
доказано противоправно поведение на водача на застрахования автомобил.
Към въззивната жалба на ищцата е приложен препис от решение на
Ботевградския районен съд, НО, постановено на 21.07.2020 г. по АНД № 247/2020 г.,
влязло в сила на 06.08.2020 г. Решението е приобщено към доказателствата по делото
поради наличието на предпоставките на чл.266, ал.2 от ГПК – решението на
наказателния съд е постановено на същата дата, на която са приключили устните
състезания пред първоинстанционния граждански съд.
От цитираното решение се установява, че обвиняемият Г. Д. М. е бил признат за
виновен за това, че на 31.10.2018 г. в гр. Ботевград, в отсечката, водеща от бул. „Цар
Освободител“ към магазин „Кауфланд“, при управление на лек автомобил марка
„Хонда ЦР В“ с рег. № ******** с прикачено багажно ремарке с рег. № *******, е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.127, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП
във връзка с Наредба № 7/27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари,
вследствие на което недобре укрепеният термопанел изпаднал и причинил на Й.И.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния глезен на дясната
подбедрица, съчетано със сублуксация.
Обвиняемият е бил освободен от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК и
му е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
Ответникът не е оспорил, че лекият автомобил, управляван от водача М., към
датата на произшествието е бил валидно застрахован за риска „гражданска
отговорност“ в „Бул инс“ АД.
За установяване на претърпените от ищцата увреждания и свързаните с тях
2
болки и страдания, окръжният съд е допуснал съдебно-медицинска експертиза и
разпит на свидетел.
От заключението на вещото лице д-р В. Т. – съдебен лекар, се установява, че в
резултат от удара на тежкия предмет ищцата е получила две травматични увреждания:
счупване на външния глезен – на малеоларния изразстък на малкопищялната кост на
дясната подбедрица, както и сублуксация на глезенната става. Уврежданията са били
лекувани оперативно. На 01.11.2018 г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ е извършена кръвна
репозиция на счупената кост и е било поставена метална остеосинтеза. Металната
стабилизация е отстранена оперативно на 29.12.2018 г. Общата продължителност на
възстановителния период е около 4-5 месеца.
При извършения на 13.02.2020 г. личен преглед на ищцата от вещото лице д-р
Т., същият е констатирал, че функцията на увредения крайник е възстановена, но не
напълно – налице са остатъчни ограничения на движението на ставата при сгъване,
разгъване, както и настрани. Външният десен глезен е видимо по-деформиран в
сравнение с левия, видим е и оперативен белег с размер от 15 см. от външната страна
на малкопищялната кост.
Прогнозата е добра, но ищцата може да изпитва болки при натоварване на
крайника и при промяна на времето, които ще са до живот.
В показанията си свидетелката С. И. – дъщеря на ищцата, е разказала, че видяла
майка си непосредствено след ПТП – в „Бърза помощ“ в гр. Ботевград. Била с шина на
крака, изплашена, с болки в крака. След изписването й от болница не можела да се
обслужва сама в продължение на около 2 месеца, за нея се грижели свидетелката, баща
й и баба й. Придвижвала се с патерици, дори когато й казали, че трябва да се опитва да
стъпва на крака, се страхувала да се „разграничи“ от патерицата. Рехабилитацията
доста й помогнала, правела и упражнения в къщи. Доста време накуцвала след като
проходила самостоятелно, трудно й било да си намери подходящи обувки. Сега вече
няма толкова оплаквания, освен при смяна на сезоните, но се страхува да ходи през
зимата, защото се чувства несигурна.
Към исковата молба е приложена фактура, издадена на 02.11.2018 г., от която е
видно, че ищцата е заплатила на УМБАЛСМ „Пирогов“ – клиника по ортопедия и
травматология сумата 1 180 лева, представляваща стойността на 1/3 тибуларна плака за
фибула – комплект с винтове.
3
С оглед на горните доказателства, настоящият съдебен състав намира следното:
След приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, по настоящото дело е
постановено решението на наказателния съд, с което е установено противоправното
поведение на водача на застрахования автомобил, както и причинната връзка между
това поведение и нанесената на ищцата травма. Това обуславя предпоставките на
чл.429 и чл.432 от КЗ за ангажиране на отговорността на застрахователното дружество
за обезщетяване на вредите, претърпени от пострадалата при ПТП.
При извършване на преценка относно справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди въззивният съд взе предвид следните релевантни обстоятелства:
броя и тежестта на уврежданията – счупване и изкълчване на глезенната става;
претърпените две оперативни интервенции; продължителността на възстановителния
период – 4-5 месеца; наличието на остатъчни страдания, изразяващи се в деформация
на глезенната става и ограничения в движенията й. При съобразяване и на социално-
икономическата обстановка в страната към месец октомври 2018 г., съдът приема, че
справедливото обезщетение е 40 000 лева – колкото е поискано с исковата молба.
Имуществените вреди са доказани с цитираната по-горе фактура, от която се
установява заплащането на 1 180 лева за остеосинтезния материал, използван при
оперативното лечение на ищцата в болница „Пирогов“.
Тъй като ищцата претендира лихва за забава от датата на отказа на ЗД „Бул инс“
АД, а не от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, с оглед на
диспозитивното начало в гражданския процес, лихвата върху обезщетенията следва да
се начислява от посочената в исковата молба дата – 04.04.2019 г.
За производството пред окръжния съд ищцата е документирала разноски в
размер на 805 лева, които с въззивната жалба претендира да й се присъдят. За
настоящата инстанция ищцата не е направила разноски.
Процесуалното й представителство е осъществявано при условията на чл.38 от
ЗА. В жалбата се претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за
производството пред САС, но не и за първоинстанционното производство. Поради това
в полза на адв. И. Ж. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно – 1 765,40 лева
Тъй като ищцата е била освободена от задължението за заплащане на държавна
такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, същата – в размер на 1 647,20 лева, следва да бъде
4
заплатена от ответника.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския окръжен съд, Търговско отделение, V
състав, постановено на 30.07.2020 г. по т. дело № 158/2019 г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Й. С. И. с ЕГН
********** от гр. ***, *** област, ул. „***“ № **, със съдебен адрес гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 5, вх.В, ап.25, 40 000 /четиридесет хиляди/ лева
обезщетение за неимуществени вреди и 1 180 /хиляда сто и осемдесет/ лева
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете
обезщетения, начислявана от 04.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Й. С. И. с ЕГН
********** от гр. ***, *** област, ул. „***“ № **, със съдебен адрес гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 5, вх.В, ап.25 направените разноски за производството
пред Софийския окръжен съд в размер на 805 /осемстотин и пет/ лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. И. Ж. от САК
1 765,40 /хиляда седемстотин шестдесет и пет лева и 40 ст./ адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати по сметката на
Софийския апелативен съд 1 647,20 /хиляда шестстотин четиридесет и седем лева и
20 ст./държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6