О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
2019 година град Варна
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на четвърти юли година 2019
в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
: А.Братанова
М.Недева
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 294 по описа на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото е образувано
по подадена молба вх.№ 3578/17.06.2019г. от „Морска градина Варна” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, Морска градина, Морско казино, представлявано от П.И.Т. с
правно основание чл.250 ГПК, чл.25 ГПК и
чл.253 ГПК. Към молбата е приложено и становището на дружеството с вх.№
23908/13.08.2018г.
Според молителя постановявайки
определението си от 11.06.2019г. по в.т.д. № 294/19г. съставът на Варненския апелативен
съд е допуснал грешка или пропуск, което
е основание определението да бъде изменено или отменено, на осн.чл.253 ГПК.
Същото следва да бъде допълнено на осн.чл.250 вр.чл.254 ГПК, както и се нуждае
от тълкуване на осн.чл.251 ГПК.
Грешката се изразявала в това, че в
мотивите си съдът твърдял, че кредиторите на несъстоятелността според молителя
били : „Посолство на красотата” ЕООД – с вземане от 278 777лв – главница,
със същата поредност на удовлетворяване, както и сумата от 500лв, по силата на
договор за цесия с „Морска градина Варна” АД, след встъпване в правата на НАП,
с право на разпределение по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ, а в жалбата си дружеството
изрично е посочило, че „ понастоящем „Морска градина Варна” ЕАД се легитимира в
съответствие с чл.693 ТЗ, в производството по т.д. № 1495/2016г. на ВОС като
кредитор с приети вземания, включени в определението по чл.692 ТЗ, както следва
:
1. След встъпване в правата на НАП,
по отношение на прието вземане – в размер на 500лв, с ред на удовлетворяване чл.722, ал.1 т.6 ТЗ;
2.
След встъпване в правата на НАП, по отношение
на прието вземане в размер на 130 855,61лв, от които главница 120 586.67 лева и
10 268.94 лв. – лихва до откриване на производството по несъстоятелност, с
ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1 т.6 и т.7 ТЗ и в размер на
13 165.10 лева – лихва, с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1 т.9 ТЗ и
3. Прието вземане в
размер на 278 777лв – главница, с ред на удовлетворяване по чл.722,
ал.1 т.8 ТЗ и лихва върху главницата от 278 777лв, след откриване на
производството по несъстоятелност, считано от 26.02.2018 год., с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1 т.9 ТЗ.
Сочената от молителя грешка в мотивите на определение
№ 411/11.06.2019г. по в.ч.т.д. №
294/19г. не е налице. При внимателен прочит на това определение е видно, че на
стр.2-ра, абзац втори съдът изрично е отразил направените в частната жалба
твърдения на жалбоподателя :
„Молителят „Морска градина Варна“ АД твърди, че е
кредитор с приети вземания, притежаващ 100 % от вземанията с право на глас в
СК, като правата му произтичат от следното :
-прието вземане в размер на 278 777лв – главница,
с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1 т.8 ТЗ и лихва върху главницата от
278 777лв, след откриване на производството по несъстоятелност, считано от
26.02.2018 год., с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1 т.9 ТЗ;
- вземане в размер на 500лв, след встъпване в правата
на НАП по отношение на прието вземане в същия размер, с ред на удовлетворяване
по чл.722, ал.1 т.6 ТЗ и
- вземане в размер на 130 855.61 лева, от които
главница 120 586.67 лева и 10 268.94 лв. – лихва до откриване на
производството по несъстоятелност, с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1 т.6
и т.7 ТЗ и в размер на 13 165.10 лева – лихва, с ред на удовлетворяване по
чл.722, ал.1 т.9 ТЗ, при условията на чл.180, ал.1 т.1 и т.2 ДОПК,
след встъпване в правата на НАП, по отношение на прието вземане в
същите размери.”
Въз основа на тези именно твърдения са направени фактическите констатации и правните изводи на
съда. Посочването като кредитор на несъстоятелността на „Посолство на
красотата” ЕООД с вземане, произтичащо от договор за цесия касае установената
от съда хронологията в отношенията между
отделните дружества.
Не е налице и твърдяното много сериозно противоречие
между правни констатации, мотиви и диспозитив и по отношение на разбирането на
съда за прието вземане в производството по несъстоятелност и изведения от него
извод , че „От списъка на приетите вземания единствено кредиторът НАП е с
неоспорено вземане”. В тази връзка съдът се е позовал на разпоредбата на чл.693 ТЗ, като в същото време е посочил и образуваните по чл.694 ТЗ съдебни
производства. Въпреки осъщественото
плащане на публичноправните задължения на „Морско казино” ЕАД /н./, вземане с
кредитор „Морска градина Варна” ЕАД не е включено в списъка на приетите
вземания. Предвид на това съдът е направил извода, срещу който молителят
изразява несъгласие.
Изложеното в иницииралата настоящото производство
молба оплакване за неотносимост на препратките към чл.429 ГПК по същността си
съставляват оспорване на формираната правораздавателна воля на състава на съда
и разбирането му за приложимата правна
норма. Това несъгласие не може да бъде отстранено по реда на чл.250, чл.251 и
чл.253 ГПК.
Искането за тълкуване
е формулирано като искане да бъде даден отговор на въпроса : „Кой
упражнява правата на НАП в производството по т.д. № 1495/16г.?” Така поставен
въпросът не съдържа основания за тълкуване на постановеното на 11.06.2019г.
определение. Съгласно теорията и съдебната практика тълкуване на акта се налага
когато обективираната в диспозитива на решението воля на съда е неясна. В
настоящия случай волята на съда е ясно обективирана – потвърдено е определение
№ 1623/25.04.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено
по т.д. № 1495/2016г., с което е оставена без уважение молбата на „Морска градина Варна“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Морска градина, Морско
казино, представлявано от П.И.Т. вх.
№ 11454/11.04.2019 год., уточнена с молба вх. № 12561/22.04.2019 год. с
искане за освобождаване на синдика Т.И. на осн.чл.657 ал.1 т.4 от ТЗ и назначаване на нов такъв. Изложените от съда
мотиви не могат да се включат в искането за тълкуване на акта. Те подлежат на
преценка само, ако актът подлежи на обжалване. Ето защо искането за тълкуване
се оставя без разглеждане.
По искането за допълване на определението с поставения
в жалбата въпрос : „Към момента на нашата жалба, както и към настоящия момент
вземането на НАП прието ли е по смисъла на чл.693 от ТЗ или не?” съдът
намира за необходимо да посочи, че вземането на НАП е прието по смисъла на
чл.693 от ТЗ. Тъй като обаче всяко вземане се характеризира освен със своето
основание, размер, привилегии, обезпечения, ред на удовлетворяване в
производството по несъстоятелност, но и със своя титуляр, то смяната на
титулярството се съобразява от съда по несъстоятелността, без да се извършва
промяна в списъка на приетите взимания, единствено по отношение на наследниците
и частните правоприемници на взискателя, поръчителите и солидарните съдлъжници,
съгласно нормата на чл.429 ГПК. В останалите случаи на смяна на титуляра на
вземането, какъвто е и процесният случай, съобразно актуалната съдебна практика вземането следва да бъде предявено
отново в производството по несъстоятелност, където ще бъдат преценени от съда
по несъстоятелността, а не от настоящия въззивен състав, предпоставките за
настъпването на твърдяната законова суброгация по реда на чл.180 от ДОПК. В
случай, че съдът установи отсъствието на тези предпоставки, вземането на
„Морска градина Варна“ АД може да бъде заявено и прието по регресната претенция
на дружеството с правно основание чл.59 ЗЗД с друг ред на удовлетворяване. Едва
след изпълнение на посочените по –горе законови изисквания ще може да бъде
преценена активната материалноправна легитимация на „Морска градина Варна“ АД
по смисъла на чл.657 ал.1 т.4 от ТЗ.
Като краен резултат се налагат следните правни изводи
:
Искането съдът да отмени или измени определението си
от 11.06.2019г. на осн.чл.253 ГПК поради допусната грешка или пропуск е
неоснователно и поради това, че то не е от визираните в посочената законова
норма актове. Разпоредбата на чл.253 ГПК визира определения, които са по
движение на съдебното производство и същите могат да бъдат изменяни, или
отменяни от съда, който ги е постановил,
вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или опущение. Определението
от 11.06.2019г. не е по движение на делото, тъй като с него се слага край на производството
пред ВОС по молбата за смяна на синдика.
Искането за допълване на определението също следва да
бъде оставено без уважение, доколкото съдът се е произнесъл по цялото заявено
искане : да постанови отмяна на определение № 1623/25.04.2019г. по молба с вх.№
11454/11.04.2019г., уточнена с молба вх.№ 12561/22.04.2019г. от „Морска градина
Варна“ ЕАД в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.657 ал.1 т.4 ТЗ за освобождаване на синдика, като постанови да бъде уважена молбата на
дружеството за освобождаване на синдик Т.Д. *** от длъжността му – синдик на
„Морско казино“ ЕАД /н./ или задължи ВОС да стори това. Липсва основание за
допълване на определението.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Морска градина Варна“
АД, ЕИК *********, гр.Варна за изменение или отмяна на осн.чл.253 ГПК на
определение № 411/11.06.2019г.на Варненския апелативен съд, търговско
отделение, постановено по в.ч.т.д. № 294/2019г. и за допълване на същото на
осн.чл.250 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „Морска градина
Варна“ АД, ЕИК *********, гр.Варна за тълкуване на определение № 411/11.06.2019г.на
Варненския апелативен съд, търговско отделение, постановено по в.ч.т.д. №
294/2019г. на осн.чл.251 ГПК.
Определението в частта, в която е отказано допълване
на същото и в частта, в която е отказана поправка по реда на чл.253 ГПК не подлежи на касационно обжалване /Опр.№
376/11.06.2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по ч.т.д. № 1085/2019г./
В останалата част определението може да се обжалва
пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: