Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 488
гр. ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 18.10.2017 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
седми състав, в публичното заседание на
единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:М.КАРАГЬОЗОВА
при секретаря М.П., като разгледа докладваното от съдията
АНД № 394 по описа за
Производство по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Жалбоподателят
Д.Е.С. обжалва наказателно постановление/НП/ № 205/21.04.2017 г. на Директора
на Регионална дирекция по горите Велико Търново, с което на основание чл. 84
ал.1 от ЗЛОД, му е наложено административно наказание глоба в размер от 200.00 лв.; лишен е от право на ловуване
за срок от три години, както и са отнети
в полза на Държавата вещите, послужили за извършване на нарушението – ловно
оръжие – ловна пушка **************- калибър 12.
Моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно. Не било извършено описаното нарушение. В хода на провеждане
на административнонаказателното производство били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не била извършена
проверка на спорните обстоятелства.
Въззиваемата страна- Регионална дирекция по горите Велико
Търново, представлявана от юрисконсулт С., заема становище за неоснователност
на жалбата. Описаното нарушение се явявало доказано. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи издаденото НП.
Неприложим се явявал чл. 28 ЗАНН, тъй като последиците от извършеното деяние се
отличавали с висока степен на обществена опасност. Съдът, след като обсъди, събраните по делото доказателства и
основанията ,изложени в жалбата, приема за установено следното:
На 27.01.2017 г. след 17:10 часа
на ЕЕН 112 постъпил сигнал от лице с имена П.Ф./л.48/ за нерегламентиран
лов в землището на с. П., около реката, вследствие
на което св. Б.,*** на длъжност главен специалист - горски инспектор следвало
да провери сигнала. Св. Б. обслужвал
района на с. П.. Пристигайки в с. П., св.Б. бил спрян от непознато за него
лице, което му дало координатите на
мястото, където се извършвал посочения
нерегламентиран лов. Стигайки до описаното място, св. Б. възприел два
автомобила. В този момент нямало хора в автомобилите. Тридесет минути по-
късно св. Б. дочул гласове, след което
слязъл от служебния автомобил и
забелязал движещи се към него двама мъже, облечени в ловни дрехи, носещи в ръцете си сглобено ловно оръжие, без калъфи. Св. Б.
изискал от лицата разрешително за лов. Двамата отговорили, че нямат такова,
като представили ловни билети заверени за
С Протокол за приемане на ОБВВПИ
от 27.01.2017 г., св. З. приел от жалбоподателя
притежаваното от него огнестрелно оръжие/л.43/. Протоколът бил съставен
в присъствието на св. К..
За установяване точното
местонахождение на нарушението, за
съдействие бил поканен св. С. –
специалист „Ловно стопанство”. Чрез използване на ловоустройствените
карти било определено, че мястото на нарушението се намира около р. Янтра, в землището
на с. П., на около
В присъствието на жалбоподателя С.
св. Б. съставил Констативен протокол бл.№
005053 в 21:00 часа на 27.01.2017 г. за
установеното от него в землището на с. П.. Относно Т. св. Б. описал, че в момента на възприемането му, той се е
движел от МПС с рег. № **** към МПС с
рег. № ****, като на земята до първото
МПС се е намирала раница, върху която е било поставено ловно оръжие ******,
калибър 12, извадено от калъфа и сглобено, а по отношение на жалбоподателя С.-
че е застанал в непосредствена близост до лек автомобил с рег.№ ******с
извадено от калъф, сглобено и заредено ловно оръжие- ловна пушка ******-
калибър 12/л.7 от делото/.
Въз основа на установеното от св.
Б. и съставения от него КП № 005053/27.01.2017 г. на С. била изпратена покана
за съставяне на АУАН, получена от него на 09.02.2017 г./л.9-10/.
Във връзка с установените нарушения, св. К. съставил на жалбоподателя АУАН № 205/01.03.2017 г./бланков номер 004381/ за
нарушение по чл. 84 ал. 1 ЗЛОД/л.6/. Като обстоятелства във връзка с
извършеното нарушение е посочено следното: че на 27.01.2017 г. в ловно
стопански район Горна Оряховица № 26, землище на с. П., поле № 3, ловище
„Летището”, поляна в близост до р. Янтра, жалбоподателят ловувал извън населено
място с извадено от калъф, сглобено и заредено ловно оръжие- ловна пушка ******-
калибър 12 , с билет за лов № 198394, но
без разрешително за лов, без да е убил или уловил дивеч. Актът бил предявен
на жалбоподател, където той вписал, че
не е съгласен с описаното/л.6/.
В законоустановения срок по ЗАНН,
не са постъпили други писмени възражения от жалбоподателя, поради което, не било извършено разследване на
спорни обстоятелства от административнонаказващия орган.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено НП №
205/21.04.2017г., на Директора на РДГ - Велико Търново/л.11/, с което за извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 84 ал.1 ЗЛОД, било наложено
административно наказание Глоба в размер от 200.00 лв. На основание чл. 94 ал.
1 от ЗЛОД С. бил лишен от право на ловуване за срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл. 95 ал. 1 от ЗЛОД били отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на
нарушението – ловно оръжие- ловна пушка ******- калибър 12.
В издаденото НП административнонаказващият орган се мотивирал и относно невъзможността за
приложение на чл.28 ЗАНН. Били възприети фактите и обстоятелствата описани от
контролния орган в съставения АУАН № 205/01.03.2017 г., които според
административнонаказващия орган се доказвали
от приложените към преписката писмени доказателства.
Жалбата е допустима, тъй като е
подадена в законоустановения срок за обжалване. НП е връчено на
25.04.2017г./л.13/, а жалбата е с дата 27.04.2017г. По същество се явява
неоснователна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установи от обективна и субективна страна
извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 84 ал. 1 ЗЛОД на 27.01.2017 г., в
ЛСР Горна Оряховица № 26, землище на с. П.,
поле № 3, ловище „Летището”, поляна в близост до р.
Янтра.
Съобразно разпоредбата на чл. 84 ал. 1 от ЗЛОД, от обективна страна е налице нарушение, когато се извършва ловуване при наличие на билет за лов, но без
писмено разрешително за лов,
без да е убит или уловен дивеч. Съобразно чл. 43 ал. 3 от ЗЛОД
за „ловуване” се счита и престоя или движението на лица извън
населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е
заредено или не. В настоящия
случай, видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства
жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на чл. 84 ал. 1 пр.2 от
ЗЛОД вр. чл.43 ал.3 т. 1 ЗЛОД. Нарушената законова разпоредба, която всъщност е и
санкционната такава, се явява чл. 84 ал.
1 ЗЛОД
и тя е посочена както в АУАН, така и в НП.
В достатъчна степен
са описани обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение както в
АУАН, така и в НП. Не съществува съмнение, че описаните факти и обстоятелства
от контролния орган и административнонаказващия орган осъществяват хипотезата на
чл. 84 ал. 1 ЗЛОД. Конкретизация на понятието „ловуване” е дадена посредством
изчерпателното изброяване на
всички дейности, които се обхващат от него в чл. 43 ал. 2 и ал. 3 от ЗЛОД. За да
са спазени разпоредбите на чл.42 т. 4 и т. 5 и чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, не е необходимо в АУАН и в НП да
се посочи конкретно коя от дейностите, визирани в чл.43 ал. 3 ЗЛОД е осъществил
жалбоподателя – т. е. дали е престоявал, или
се е движел с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Установи се в настоящо
производство, че С. е извършвал и двете действия- при приближаването си към св.
Б. се е движел и когато е застанал до автомобила си – е престоявал. Всъщност в
КП св.Б. е описал следната част от възприятията си „чух гласове на двама
мъже…когато отидох до колите, описани по-горе, установих две лица. Едното- Д.С.
беше застанало в непосредствена близост до лек автомобил „Тойота Авенсис”…с извадено от калъф, сглобено и заредено ловно
оръжие”/л.7/. Съвсем логично е възприетите от св.Б. мъже сами да са се предвижили до мястото, където са забелязани от свидетеля.
Поне данни, че са паднали отвисоко или че са донесени от някого няма. Това, че
конкретното административнонаказателно обвинение
касае само „престой” напълно
кореспондира с посоченото и описано в КП от св.Б. обстоятелство, че С. е стоял
до автомобила си, в който момент Б. го е възприел. С това си поведение той също
осъществява нарушението, за което е ангажирана отговорността му и е ирелевантно неописването или неповдигането на обвинение и
за друго негово предходно поведение, каквото е движението с процесното
сглобено и извадено от калъф оръжие. Относно доводите за това, че не са описани
боеприпаси, които св.Б. посочва, че е установил и възприел в оръжието, както бе
посочено по-горе, съставомерността на обсъжданото
нарушение не зависи от това дали оръжието е заредено. Съобразно чл. 43 ал. 3 от ЗЛОД
за „ловуване” се счита и престоя или движението на лица извън
населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е
заредено или не. В случая св.Б. се
е уверил, че оръжието е заредено. Пропускът му да изземе боеприпасите не
игнорира неговите свидетелски възприятия. Дори да нямаше патрони в ловното
оръжие, то е било извадено
от калъф и сглобено, поради което са налични предпоставките на закона,
покриващи понятието „ловуване”. По подробно изложените от защитата доводи
относно това дали С. е осъществил нарушение в населено или извън населено
място, от всички събрани доказателства се установява, че мястото на нарушението
не е място, на което живее население-няма къщи и постройки, нито хора.
Населеното място е обособена територия с постоянно живеещо население и
обособена инфраструктура. Ловните площи, които подробно се описват от св.С./***/,
се обособяват извън населените места. Това е имал предвид законодателят с
описанието „извън населено място”. Посредством описване на фактите, че С. е
ловувал извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, както
контролния орган, така и административнонаказващият
орган са изпълнили задълженията си,
визирани в чл.42 т.4 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, поради което не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя.
КП № 005053/27.01.2017 г. е писмено доказателство, прието
в настоящото производство, в което са отразени възприетите от контролния орган
обстоятелства, послужило в по-късен етап като основа за съставяне на АУАН № 205/01.03.2017
г. Това писмено доказателство се ползва
със същата тежест, както и гласните доказателства, събрани с показанията на св.
Б. при съдебното разглеждане на делото. Пред съда св. Б. заяви, че жалбоподателят и св.Т. са се движели срещу него с извадени
от калъф и сглобени ловни оръжия. Не е налице разминаване между отразените обстоятелства в КП и събраните гласни
доказателства чрез разпита на св. Б. в
съдебното производство, поради следните съображения: При разпита в съдебно
заседание св. Б. възпроизведе в пълна степен възприетата от него фактическа
обстановка на 27.01.2017 г. около 18:00 часа, а именно, че след като е чул
гласове е възприел двамата мъже с извадено от калъф и сглобено оръжие да се
приближават към него и към автомобилите си. В следващия момент С. е застанал до автомобила си. Този момент е
фиксиран в протокола, а св.Т. се е
придвижил от автомобила на С. към своя
собствен. Тогава св. Б. се е легитимирал и е поискал лицата да му представят
разрешително за лов, като предприел извършване на проверка първо на оръжието на
жалб.С.. Възприел момента, в който оръжието на Т. е било оставено върху раница, находяща се
до автомобила и този момент е фиксиран в протокола. Следва да се отбележи, че
нито жалбоподателят, нито св.Т. отричат, че са носили оръжия.
Последните двама твърдят обаче, че ловните оръжия са били
в калъф. Обясненията на жалбоподателя съдът възприема като защитна версия за случилото се с цел избягване на административнонаказателна отговорност. Версията на
жалбоподателя се „подкрепя” от показанията на св. Т., на които съдът не дава вяра.
Както С., така и Т. са заинтересовани от изхода на настоящото дело, тъй като за случилото се е съставен
един КП за установените от Б. факти и обстоятелства. Срещу св. Т. също е
образувано административнонаказателно производство за
извършено от него адм.нарушение на същата дата и установено
едновременно с нарушението, за което се търси отговорност от жалб.С.. В съдебно заседание св.Т. заявява, че се познава с
жалбоподателя, заедно ловуват, дори са имали намерение да пренощуват в къщата
на С. ***, което сочи на близки отношения между двете лица. Тези близки
отношения предполагат единомислие между лицата да не се уличат в извършването
на наказуемо деяние. По отношение на св.Б. не се установяват особени лични
отношения с жалбоподателя или други причини, поради които той да има интерес жалб.С. да бъде санкциониран. Именно поради тази причина
съдът кредитира изцяло неговите показания. Те не могат да бъдат обсъждани като
компрометирани само поради факта, че св.Б. е свидетелствал за „пълнолуние” /СЗ
11.09.2017г.-л.33/, а защитата е установила чрез справка в интернет данни за
„новолуние”/л.51/. Как изглеждат различни небесни обекти, наблюдавани от
лице-неспециалист по астрономични явления и как се назовават те, е нещо, което
не може да се изисква от всеки свидетел и най-малкото от това да се правят
изводи за неговата негодност да свидетелства правдиво за фактите с правно
значение. Показанията на св.Т. и
обясненията на жалбоподателя се оборват и от изслушания в съдебно заседание
звукозапис, материализиран върху CD носител. Съобразно възприетото от съдебния състав, а и
от страните, лицето позвънило на тел.
112 е съобщило за незаконен лов, извършван
от лица в ден, който не е ловен. Ако
двамата са носели пушките в калъфи, лицето
подало сигнала нямаше да съобщи за незаконен лов. Т.е. доказателствата,
събрани с разпита на св. Б., както и описани в съставения КП се подкрепят
от изслушания звукозапис, относно заявените
от подателя на сигнала обстоятелства. В
обясненията си жалбоподателят не отрича, че е бил с бял чаршаф/точно така както
съобщава лицето позвънило на тел. 112/.
Жалбоподателят подробно разяснява ролята на този чаршаф при ловуване- за да
може ловецът, предвид факта, че е облечен в камуфлажни дрехи, като „наметне”
белия чаршаф да се слее с околната среда/зимен сезон-сняг/ и по този начин да
не плаши дивеча-„Тъй като навсякъде е бяло и ако ние сме с камуфлажните дрехи,
дивечът се плаши”/л.67/. Неубедителни са обясненията на С., че той е носил това
бяло наметало само с цел „подхранване” на дивеча.
Ориентирите
относно мястото на извършеното
нарушение са зададени от лицето подало
сигнала на ЕЕН 112, което става ясно
след изслушване на звукозаписа. По тези ориентири впоследствие св. Б. е
установил спрените МПС-та на св.Т. и на жалбоподателя. Тези
ориентири са съобщени и на св. З., който също е пристигнал на мястото
в по-късен етап и впоследствие след обясненията на всички лица св. С. е посочил
точното местонахождение на нарушението.
Не се доказа по несъмнен начин, че св. З. се е подписал
на празен лист преди изготвяне на съдържанието на КП от св. Б.. Тези
обстоятелства се твърдят единствено от жалбоподателя и св.Т., по отношение на
които съдът изложи в настоящия съдебен акт защо не дава вяра на обясненията на
първия и показанията на втория. От друга
страна даже и това обстоятелство да беше доказано в настоящото производство, КП
не представлява такова писмено доказателство,
каквото е упоменато в чл. 127 НПК. В тази връзка този протокол не се съставя
при условията и реда, предвиден в НПК. От друга страна в ЗАНН също не е
уредена формална процедура за съставяне
на констативен протокол. Въз основа на изложеното се налага извод, че КП е писмен акт, който се съставя от съответния
контролен орган, в който той отразява установени обстоятелства в хода на извършена проверка.
Изцяло от преценката на този орган зависи кои лица да бъдат вписани като присъствали при съставянето на протокола. Обстоятелствата, вписани в
протокола подлежат на проверка с всички допустими доказателства и
доказателствени средства. След като беше извършена такава проверка се установи,
че св. З. не е станал свидетел на
обстоятелствата, първоначално установени от св. Б., тъй като е
пристигнал след като нарушението вече е било установено. В тази връзка, тъй
като св. З. не е възприел непосредствено обстоятелствата във връзка с
извършване и установяване на нарушението,
безпредметно се явява и участието му при съставяне на КП, тъй като той
не може да удостовери с подписа си истинността на тези обстоятелства. От друга страна няма
изискване КП да се съставя с участието
на свидетел, бил той друг контролен орган от съответната институция, или друг
административен орган, който може да
вземе отношение спрямо извършеното конкретно нарушение.
Съгласно
чл. 201 ал. 1
от Закона за горите служителите
в ИАГ и в нейните структури, както и горските инспектори, могат да осъществяват
правомощията си върху територията на цялата страна, както и извън установеното им
работно време.
От друга страна, видно от приетата като доказателство по делото длъжностна
характеристика за длъжност Главен специалист-горски инспектор, какъвто се явява св. Б., негово
задължение е извършване на проверки по сигнали от тел. 112. Т.е. действията, предприети
от св.Б.
на 27.01.2017 г.
при извършване на проверката в землището на село П., са съобразени с
разпоредбите на Закона.
При издаване на НП административнонаказващият
орган е изложил подробни мотиви защо не
следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН, които се споделят от настоящата
инстанция.
Не е налице по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Ловуването е дейност
със завишена степен на обществена опасност, в
която връзка е въведен
разрешителен режим за извършването й.
Причини за извършване на деянието
са незачитане на установените правила
във връзка с дейността ловуване.
Административнонаказващият орган е определил наказанието
глоба в максималния, предвиден в закона размер по чл. 84 ал. 1 ЗЛОД.
При индивидуализацията
на наказанието обаче, съдът намира,
че наказващият орган не е съобразил
в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по 84, ал. 1, глоба
в размер на 200 лева, явяващ
се над минимума
на предвидената санкция, съобразно действащата към момента редакция. При съвкупната преценка на всички
отегчаващи, каквито всъщност липсват, и смекчаващи отговорността обстоятелства – фактът, че нарушението е първо за жалбоподателя,
доколкото не се представят данни
в обратна насока, както и че вследствие
на деянието все пак не
са налице настъпили значителни допълнителни вредни последици за дивеча,
съдът намира, че административното наказание би било
обосновано и законосъобразно определено, единствено, ако глобата бъде
наложена в минимален размер. Още повече,
че не са
били събрани и данни за имущественото
състояние на нарушителя, като не без значение
са и данните, събрани за личността
му – същият е примерен ловец и не са регистрирани
негови бракониерски прояви/л.53/. Поради това, правилното
приложение на материалния закон в този аспект от
дейността на наказващия орган изисква да се
приеме, че макар горните обстоятелства
да не отличават
процесния случай като такъв
с явно незначителна обществена опасност или с по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните случаи за този вид
нарушения, обосноваващи приложение на чл.
28 ЗАНН, административното наказание
по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД следва
да бъде индивидуализирано
съобразно установения минимум на предвидената
глоба, а именно 50.00 лева. Наказателното постановление в останалата обжалвана част, с която е наложено кумулативно предвиденото за процесното
нарушение наказание „Лишаване от право
на ловуване” за срок от
3 години на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, е правилно, доколкото индивидуализацията на това административно наказание не е предпоставена от
преценка на наказващия орган, респ. съда, предвид
фиксирания срок в приложимата санкционна норма. По отношение
постановеното отнемане в полза на Държавата на 1 бр. ловно оръжие ловна пушка ******- калибър 12, НП също е съобразено с фактите по делото и с материалния
закон, предвид необходимостта от приложение на разпоредбата
на чл. 95, ал. 1 ЗЛОД, като законова последица от деянието и предвид
предназначението на оръжието, а именно за ловуване.
Компетентността на административнонаказващия орган да издаде процесното НП се удостоверява със Заповед № РД
49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните(л.14).
При провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на
атакуваното НП на това основание.
Водим от горното, съдът
Р
Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 205/21.04.2017 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите гр. Велико Търново, с което
на Д.Е.С., на основание чл.84 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, е
наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 200.00 (двеста)лева ; на
основание чл. 94 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча му е наложено
административно наказание ЛИШАВАНЕ
от право на ловуване за срок от ТРИ
ГОДИНИ години, както и на основание чл. 95 ал.1
от Закона за лова и опазване на дивеча, е отнета в полза на Държавата ловна
пушка ******- калибър 12, като вещ, послужила за
извършване на нарушението, САМО в частта
относно размера на наложеното административно наказание глоба, като НАМАЛЯВА
размера на същата от 200.00 на 50.00 /петдесет/лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление
в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд Велико Търново, в
14-дневен срок от връчване на съобщението до стараните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: