Р Е Ш Е Н И Е
№ 1592
гр.Варна, 31.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ – ти състав, в публично заседание проведено на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 11467
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 във вр. с
422, ал.1 ГПК,за приемане за установено в отношенията между страните, че К.А.П.,
ЕГН: **********,*** дължи на "П.И.Б." АД, със седалище и адрес на
управление ***, вписана търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията
с ЕИК *, представлявана от Изпълнителните директори Н. В. Н., и С. А. П., ЕГН **********,
чрез пълномощник И. Г. С., Управител на "П.и.б." АД *** и М. К. –
процесуален представител, като кредитополучател по Договор за потребителски
кредит №369-20/24.01.2011г. и Анекс №1 с изх.№369-22/24.01.2011г. следните суми: Просрочена главница - 8452.45 EUR (осем хиляди четиристотин
петдесет и две евро и четиридесет и пет евроцента);Просрочена договорна лихва
съгласно Раздел I, т.4.1 /респ. т.4.2/ от Договор за потребителски кредит
№369-20/24.01.2011г. и Анекс №1 с изх.№369-22/24.01.2011г. към него, дължима за
периода от 26.07.2013г. до 25.01.2019г.: 2790.16
EUR (две хиляди седемстотин и деветдесет евро и шестнадесет евроцента);
Просрочени наказателни лихви съгласно Раздел I, т.6 към Договор за
потребителски кредит №369-20/24.01.2011г. и Анекс №1 с изх.№369-22/24.01.2011г.
към него, за периода от 26.08.2013г. до 24.03.2019 г. (включително): 4642.02 EUR (четири хиляди шестстотин
четиридесет и две евро и два евроцента),Ведно с акцесорните
последици от подаденото Заявление - на основание чл.78 ал. 1 от ГПК -
направените разноски в размер на 621.35 лв., както и на основание чл.78, ал.8
от ГПК - юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 50 лева.
Моли да му
бъдат присъдите направените разноски в
настоящото производство, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК - юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 300 лева.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК от 25.03.2019 г., е образувано ч.гр.дело № 4606/2019 г. по описа на Варненски районен съд, срещу К.А.П., ЕГН: ********** за следните суми:
- Просрочена главница - 8452.45 EUR (осем хиляди четиристотин петдесет и две евро и четиридесет и пет евроцента);
- Просрочена договорна лихва съгласно Раздел I, т.4.1 /респ. т.4.2/ от Договор за потребителски кредит №369-20/24.01.2011г. и Анекс №1 с изх.№369-22/24.01.2011г. към него, дължима за периода от 26.07.2013г. до 25.01.2019г.: 2790.16 EUR (две хиляди седемстотин и деветдесет евро и шестнадесет евроцента);
- Просрочени наказателни лихви съгласно Раздел I, т.6 към Договор за потребителски кредит №369-20/24.01.2011г. и Анекс №1 с изх.№369-22/24.01.2011г. към него, за периода от 26.08.2013г. до 24.03.2019 г. (включително): 4642.02 EUR (четири хиляди шестстотин четиридесет и две евро и два евроцента)
Ведно с акцесорните последици от подаденото Заявление - на основание чл.78 ал. 1 от ГПК - направените разноски в размер на 621.35 лв., както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 50 лева.
По ч.гр.дело № 8095/2016 г. е постъпило възражение със сочено правно основание чл. 414 ГПК от длъжника К.А.П. чрез пълномощника адвокат адв. Димитър Дочев, адвокат при ВАК, срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Със свое разпореждане, получено в ПИБ АД на 19.07.2019 г, съдът ни е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 ГПК , в който да бъде предявен иск за установяване вземането ни срещу ответника К.А.П..
С оглед цитираното разпореждане на ВРС за "П.И.Б." АД възниква правен интерес да инициира настоящия исков процес.
ОБСТОЯТЕЛСТВА НА КОИТО СЕ ОСНОВАВА ИСКА:
На основание Договор за потребителски кредит №369-20/24.01.2011г. и Анекс №1 с изх.№369-22/24.01.2011г. към него М. Ю. АД, с ЕИК *, чийто универсален правоприемник е „П.и.б." АД ЕАД, съгласно вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, вливане на „Ю." ЕАД и „П.и.б." АД, е предоставило на кредитополучателя К.А.П., ЕГН: **********, банков кредит в размер 11 000 EUR /единадесет хиляди евро/. Отпуснатият кредит е изцяло усвоен от кредитополучателя на дата 25.01.2011г.
Съобразно условията на договора за кредит за първата година от срока дългът по кредита се олихвява с фиксиран годишен процент в размер на 10.95 % /десет цяло стотни процента/, като след този срок се прилага плаващ лихвен процент, определен в размер на действалия дванадесет месечен EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 880 базисни точки, но не по-малко от 10.95 %. Лихвата за просрочие по кредита е в размер на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1 000 б.т. Една базисна точка е равна на 1/100 от един процентен пункт или 0,01 процентни пункта по смисъла на т.6.1 от договора. Крайният срок за погасяване на всички задължения по предоставения кредит е 25.01.2019 г. /съгласно т. 10/.
Така усвоеният кредит е погасяван по главница и лихви по обслужващата кредита банкова сметка ***: *** /стар IB AN: BG20CBUN91951040357440/, на следните дати: 25.02.2011 г.; 25.03.2011 г.; 26.04.2011 г.; 27.04.2011 г.; 25.05.2011 г.; 26.05.2011 г.; 27.06.2011 г.; 04.07.2011 г.; 25.07.2011 г.; 25.08.2011 г.; 31.08.2011 г.; 26.09.2011 г.; 25.10.2011 г.; 25.11.2011 г.; 02.11.2011 г.; 27.12.2011 г.; 30.12.2011 г.; 25.01.2012 г.; 31.01.2012 г.; 27.02.2012 г.; 26.03.2012г.; 25.04.2012 г.; 27.04.2012 г.; 07.05.2012 г.; 28.05.2012 г.; 25.06.2012 г.; 02.07.2012 г.; 25.07.2012г.; 31.07.2012 г.; 27.08.2012 г.; 11.09.2012 г.; 25.09.2012 г.; 31.10.2012г.; 26.11.2012 г.; 27.12.2012 г.; 02.01.2013 г.; 21.01.2013 г.; 25.01.2013 г.; 08.02.2013г.; 25.02.2013 г.; 15.03.2013 г.; 22.3.2013 г.; 25.03.2013 г.; 26.03.2013 г.; 22.04.2013 г.; 20.05.2013 г.; 21.05.2013 г.; 29.05.2013 г.; 19.06.2013 г.; 25.06.2013 г.; 26.06.2013 г.; 10.07.2013 г.; 07.08.2013 г.; 08.08.2013 г.; 13.08.2013 г.
Кредитът е в просрочие считано от 26.08.2013 г. - общо 2037 дни към 25.03.2019г.
При настъпване на крайния падеж, уговорен между страните в т. 10 от Договора за кредит на - 25.01.2019 г. кредитополучателят не е погасил дължимите съгласно договора за кредит суми, кредитът е изискуем в пълен размер, поради което е налице правен интерес от страна на Банката кредитор да депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. На основание депозирането заявление е образувано ч.гр.дело № 4606/2019 г. по описа на Варненски районен съд. Съдът, след преценка на представеното писмено доказателство - извлечение от счетоводните книги на П.и.б. АД, уважава искането и издава в полза на ПИБ АД Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 2532, като правилно и законосъобразно е приел, че извлечението съдържа всички необходимите задължителни реквизити, удостоверяващи подлежащо на принудително изпълнение притезание срещу лицето, сочени като длъжник по изпълняемото право в претендираните размери, произтичащо от непогасено задължение по Договор за потребителски кредит №369-20/24.01.2011г. и Анекс №1 с изх.№369-22/24.01.2011г. към него. На основание издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за принудително събиране на вземането по молба на банката е образувано изп.дело № 20198070400255 по описа на ЧСИ Н. Д., с per. № * при КЧСИ и с район на действие Варненски окръжен съд.
В хода на изпълнителното производство не са постъпвали суми за удовлетворяване вземането на Банката.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговора на исковата молба. Оспорва така предявеният иск като частично неоснователен и недоказан по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК в редакцията на същата, действала през периода 12.05.2010г. - 23.07.2014г., когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
С разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗПК законодателят е определил необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата на чл.22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същия реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е недействителен.
Договорът за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Кредиторът се е задоволил да посочи в договора единствено като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема, лихвен процент за деня. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 12,41%). В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредбите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита) следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай в процесния договор за кредит яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема (който е фиксиран), както и годишно оскъпяване по заема, респ. общодължимата в края на периода сума, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемане на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо (в материалноправен смисъл). Тези съставни елементи обаче, както бе посочено по-горе, остават неизвестни и на практика така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Действително двете величини са с различни математически измервания, но винаги възнаградителната лихва следва да бъде включена при формирането на ГПР. Неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. Съобразно изложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Счита, че част от претендираната главница е погасена по давност към датата на подаване на заявлението - 25.03.2019г. и в този смисъл прави и настоящото възражение за това по отношение на претендираните вноски като част от общата главница.
След датата на просрочието 26.08.2013г. до началото на пет годишния давностен срок, а именно - 25.01.2014г.- пет години преди настъпване на крайния падеж - 25.01.2019г. и изискуемостта, така претендираните вноски като част от общата главница са погасени по давност, респективно и калкулираните лихви спрямо тях.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявената претенция като недоказана и необоснована.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание , ищецът поддържа исковата молба, а ответникът отговора на исковата молба.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по настоящото дело ч.гр.дело №4606/19год. по описа на ВРС се установява , че заявлението на ищеца по чл.417 от ГПК с вх.рег.№21990 от 25.03.2019год. е уважено , като е постановена заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист против длъжника за следните суми: сумата 8452.45 евро /осем хиляди четиристотин петдесет и две евро и 45 евроцента/ - просрочена главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 369-20 от 24.01.2011 г. и Анекс № 1 с изх.№ 369-22 от 24.01.2011 г., сключен между К.А.П. и МКБ Ю. АД, чийто универсален правоприемник е „П.и.б.“ АД, съгласно вписано в Търговския регистър вливане на „Ю.“ ЕАД и „П.и.б.“ АД; сумата 2790.16 евро просрочена договорна лихва от 26.07.2013 г. до 25.01.2019 г.;сумата 4642.02 евро просрочени наказателни лихви от 26.08.2013 г. до 24.03.2019 г. включително и законната лихва върху главницата от 25.03.2019 г. до изплащане на вземането;както и сумата 671.35 лева разноски по делото, от които 621.35 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
В срок е подадено възражение от длъжника, предвид на което , заповедният съд с разпореждане от 16.07.2019год. указва на заявителя за възможността да предяви иск за установяването на оспорените с възражението на длъжника вземания, предмет на заповедта за изпълнение. Разпореждането на заповедния съд , заявителят - ищец в настоящото производство е получил на 19.07.2019год. Видно от датата на входиране на исковата молба, същата е предявена на 22.07.2019год. в законоустановения едномесечен срок. Налице е допустима претенция по която съдът дължи произнасяне по същество.
Видно от приетия по делото договор за потребителски кредит се установява, че на 24.01.2011год. „М. Ю.” АД предоставя на К.А.П. кредит в размер от 11 000евро за задоволяване на текущи потребителски нужди. Отношенията между страните се уреждат , съгласно договора от 24.01.2011год. и анекс към договора за потребителски кредит от същата дата.
Приобщени към доказателствата по делото са годишен процент на разходите и погасителен план.
По делото са ангажирани специални познания, чрез съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени , като обективно и компетентно дадена.
От заключението на ВЛ се установява следното: На 24.01.2011 г. между МКБ Ю. в качеството на Кредитодател от една страна и К.А.П. в качеството на Кредитополучател от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит № 369-20/24.01.2011 г.Съгласно т. 1.2 от този договор Банката предоставя на ответника кредит в размер на 11000.00 евро.Кредитът е усвоен на 24.01.2011 г., в пълен размер, по сметка с титуляр К.А.П..Извършените от кредитополучателя плащания по главница са описани в Приложение 1. Общ размер на извършените плащания по главница: 2 547.55 евро.Извършените плащания по договорна лихва са описани в Приложение 2. Общ размер на извършените плащания по договорна лихва: 2 476.11 евро.Повечето от плащанията не са извършени на посочените в погасителния план падежи.Към 25.03.2019 г.: главница: 8 452.45 евро; договорна лихва: 2777.21 евро; наказателна лихва: 4618.70 евро.Към 22.07.2019 г.:главница: 8 452.45 евро;договорна лихва: 2777.21 евро;наказателна лихва: 4618.70 евро;законна лихва 25.03.2019 - 21.07.2019 г.: 279.40 евро.
Гореизложеното мотивира съда да изведе
следните правни изводи:
В
заповедното производство постановените
заповед за незабавно изпълнение и изп.лист са
основани на чл.417, т.2 от ГПК. Молителят
е претендирал издаване на заповед за изпълнение и допускане на нейното
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – договор за предоставяне
на кредит от 24.01.2011год. и извлечение от счетоводните книги на банката,
основавайки се на забава на длъжника
и настъпил краен падеж на договора за кредит-
25.01.2019год.
За да е редовно от външна
страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение изискуемо вземане в полза на
банката - заявител срещу длъжника, извлечението по чл. 417, т. 2 ГПК трябва да
съдържа данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото
задължение и размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за
непогасения размер на вземането - главница и лихви, и за момента на неговата
изискуемост.
В конкретния случай съдът
намира, че представеното със заявлението извлечение от счетоводните книги отговаря
на тези изисквания, налице са данни за договора за кредит и кредитополучателя,
размера на кредита и поетото задължение за връщане на същия,срока на
издължаване, за непогасения размер на вземането и за настъпилата изискуемост на
същия с оглед изтичането на уговорения между страните срок.
Така представеното извлечение
от сметка изхожда от договор за кредит, който видно от приетите в настоящото
производство писмени доказателства се установява , че съществува в правния мир
от 24.01.2011год.
Не е спорно между страните ,
че ответникът е усвоил отпуснатата му с договора за кредит парична сума. Това
обстоятелство се установява и от заключението на ВЛ по ССч.Е.Заключението
на ВЛ е дадено след обследване на счетоводните записвания на банката, на които
чл.182 от ГПК и чл.55,ал.1 от ТЗ придава разширена доказателствена
стойност, както на представената първична счетоводна документация, която по
аргумент на чл.7 от Закона за счетоводството е годно доказателство за
първоначално регистрираните стопански операции.
Съгласно заключението на ССч.Е ответникът е усвоил пълната отпусната му сума.
Усвояването е извършено по разплащателна сметка на ответника, което съобразно
направеното осчетоводяване е станало на 25.01.2011год.Т.е. поетото от Банката
задължение по договора за банков кредит за отпускане /предоставяне на заемателя на парична сума и съответното усвояване на сумата се счита изпълнено от момента на
заверяване на разплащателната сметка на заемателя,
като за доказване на този факт не е необходимо издаване на нарочен документ.
/Решение №125 от 12.07.2013год. на ВКС по т.д. №910/2012год. , второ т.о. ТК/.
С оглед горното се извежда
извод за изправността на ищеца, като универсален правоприемник на кредитодателя по процесния договор
за кредит.
След усвояване на кредита,
ответникът като кредитополучател и съгласно уговорения между страните
погасителен план е извършил плащания до 13.08.2013год.
По отношение на
неизпълнението им след дата 13.08.2013год.ответникът не твърди и не доказа да е погасил чрез
плащане възникналото и изискуемо задължение, което от заключението на ВЛ се
доказа, като съществуващо в претендирания от ищеца
размер.
С оглед направените от ответника възражения за недействителност на клаузи от договора, които водят до недействителност в цялост, съдът намира следното: Позоваването на ответника на недействителност на договора с оглед неизпълнение императивните разпоредби залегнали в чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК се явява неоснователно. Видно от приетия по делото договор за кредит страните са уговорили ГЛП, периода за който той действа , като е описана и конкретната методика при която банката може да извърши промяната.Яснотата и конкретиката в тези уговорки, изготвянето на подробен погасителен план за целия период на договора , посочването на отделните компоненти на договора-главница и възнаградителна лихва, както и таксите и разноските в конкретни размери в погасителния план налагат извода, че още при подписване на договора за кредит ответникът е бил наясно и е могъл да прецени икономическите последици от този договор с оглед на което и възраженията на ответникът в горепосочения смисъл се явяват неоснователни.
Видно от съдържанието на
договора за кредит дългът по кредита се олихвява с фиксиран годишен процент в
размер на 10.95 % /десет цяло стотни процента/, като след този срок се прилага
плаващ лихвен процент, определен в размер на действия дванадесет месечен
EURIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 880 базисни точки, но не по-малко
от 10.95 %. Лихвата за просрочение по кредита е в
размер на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1 000 б.т. Една базисна точка е
равна на 1/100 от един процентен пункт или 0,01 процентни пункта по смисъла на
т.6.1 от договора. Съгласно т. 15 от договора за кредит са уговорени подробно
периодите и интензитета на прилагане на договорната компонента - дванадесет
месечен EURIBOR, както и начина на формиране на лихвения процент / т. 15-18/.
Пак в договора е уговорената и самата методиката на ГПР - т. 19 и следващите.
Т.е. направените твърдения от страна на ответника не съответстват на
съдържанието на договора за кредит.
Освен горното съдът изцяло
споделя аргументите на ищеца, че договорът за банков кредит е търговска сделка
от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга,
свързана с дейността на кредитни институции, по смисъла на пар.
13, т. 12 от ДР на ЗЗП, обн. в ДВ, бр. 99 от 09. 12.
2005г., в сила от 10.06. 2006г. Като такъв вид търговска сделка за предоставяне
на финансова услуга, той попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл.
143 - 146 от ЗЗП /по арг. от чл. 144 от ЗЗП, уреждащ
изключенията, при които е неприложимо правилото за приемане за неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител/. Всички клаузи на процесния
Договор, в това число в раздела за лихвените плащания, са договорени
индивидуално между страните и кредитополучателят - ответник в настоящото
производство, е имал възможност да влияе върху съдържанието им, и като такива
на основание чл. 146, ал.1 от ЗЗП са изключени от понятието неравноправни
клаузи по чл. 143 от ЗЗП. С подписването на процесния
договор ответникът е заявил волята и съгласието си с разпоредбите от договора,
които регламентират реда и начина за определяне и изплащане на дължимата лихва.
С подписването на процесния договор ответникът е
заявил волята и съгласието си с разпоредбите от договора, които регламентират
реда и начина за определяне и изплащане на дължимата лихва. След като договорът
е сделка, позволена от закона, единствено меродавна при преценката относно
валидността на уговорените клаузи е това дали процесиите уговорки са във вреда
на потребителя/кредитополучателя като противоречащи на изискването за
добросъвестност и причиняващи значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по конкретния договор за кредит. Безспорно идеята на
законодателя, инкорпорирана в текстовете, а и в самото заглавие на ЗЗП, е
нормативно да се осигури закрилата на потребителя в отношенията му с търговци
(в т.ч. и банките), доколкото първият винаги е икономически по-слабата страна в
една такава облигационна връзка. Добросъвестността е принцип на гражданското
право, съгласно който субектите следва да действат добросъвестно при
осъществяване на своите права и задължения (чл. 12 от ЗЗД). Законът изисква,
всеки да изпълнява точно и добросъвестно поетите по договора свои задължения
(чл. 63, ал. 1 ЗЗД), при това с грижата на добър стопанин (чл. 63, ал. 2 ЗЗД).
В този смисъл не всяка клауза, която е в интерес на Банката, следва да се
интерпретира като такава, която непременно е във вреда на кредитополучателя. В
конкретния случай следва да се направи и преценка доколко всяка от страните по
договора е изпълнявала задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно
изискванията на закона (чл. 63 от ЗЗД). Съгласно цитираната по-горе дефиниция
за неравноправна клауза, за да се обяви за неравноправна дадена клауза, трябва
да се докажат кумулативното наличие на следните параметри: Вреда;Нарушаване на
изискването за добросъвестност; Наличие
на значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.В хода на
производството по настоящето дело не е
доказана нито една от горните предпоставки.
По отношение на възражението за изтекла давност:
В множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на Върховен касационен съд, е прието, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата страна - за заплащането на конкретно получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й е повтарящо се.
В случай, че е уговорено между кредитора и длъжника връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части и преди договорения краен срок /падеж/ - чл.66 от ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. За разлика от периодичните плащания, при които отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения, при договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. Т.е. връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита /който в процесния казус е 25.01.2019 г. , а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в" ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски./ Решение № 38/26.03.2019г. , постановено по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС на Република България, Търговска колегия, Второ отделение/. В конкретния случай погасителната давност не е изтекла с оглед договорения краен срок за погасяване на кредита на 25.01.2019 г. и упражненото право на кредитора да потърси принудително изпълнение - депозирано заявление по реда на чл.417 от ГПК на 25.03.2019 г.
В случая освен главницата, част от месечните вноски е и възнаградителна лихва, включваща разноски и печалбата на кредитора, поради което последните също не представляват задължение за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД, доколкото се касае за предварително фиксирано окончателно оскъпяване на кредита под формата на възнаграждение за кредитора по договора за заем, а не за периодична лихва, каквато има предвид законът в посочената разпоредба. Възнаградителната лихва следва да се възприеме като едно единно фиксирано или определяемо задължение, представляващо възнаграждението на банката по предоставянето на услугата - паричен ресурс, което е разсрочено и включено заедно с главницата към общото задължение по кредита чрез разпределянето му на отделни анюитетни вноски. Възможно е възнаградителната лихва да бъде уговорена в един фиксиран размер, който да бъде заплатен еднократно от кредитополучателя, например на датата на падежа на кредита и в този случай най-ясно личи характера й на главно задължение, което може да бъде разсрочено по волята и съгласието на кредитора, но не представлява типична лихва поради неизпълнение, обезщетение за неизпълнение или периодично плащане.
Вземайки предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че заявените в настоящото производство искове се явяват доказани по основание и размер и постановява решение с което ги уважава в цялост
При този изход на спора в тежест на ответника , следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените от ищеца в производството съдебно деловодни разноски, възлизащи в общ размер от 921.35лв., от които :100лв. юк.възнаграждение, 200лв. депозит за ВЛ и 621.35лв. държавна такса за исковото производство. С оглед разрешенията, дадени в т.12 от решение по ТД № 4/2013год. на ОСГТК при ВКС , следва на ищеца да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство по ч.гр.дело №10577/2018год. разноски, възлизащи в размер от 671.35лв., от които 621.35лв. заплатена държавна такса и 50лв. юк.възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните в настоящото производство , че ответникът К.А.П., ЕГН: **********
*** ДЪЛЖИ на ищеца „П.И.Б.”АД *** търговския регистър, воден от Агенцията по
вписванията с ЕИК * , представлявана от изпълнителните директори Н. В. Н. и С. А. П., ЕГН: **********, чрез пълномощник
И. Г. С. – управител на „П.и.б.” АД *** и М. К.-юрисконсулт и проц.представител, задължения произтичащи от Договор за потребителски кредит
№369-20/24.01.2011г. и Анекс №1 с изх.№369-22/24.01.2011г., както следва:
Просрочена главница - 8452.45 EUR (осем
хиляди четиристотин петдесет и две евро и четиридесет и пет евроцента); Просрочена
договорна лихва съгласно Раздел I, т.4.1 /респ. т.4.2/ от Договор за
потребителски кредит №369-20/24.01.2011г. и Анекс №1 с изх.№369-22/24.01.2011г.
към него, дължима за периода от 26.07.2013г. до 25.01.2019г.: 2790.16 EUR (две хиляди седемстотин и
деветдесет евро и шестнадесет евроцента); Просрочени наказателни лихви
съгласно Раздел I, т.6 към Договор за потребителски кредит №369-20/24.01.2011г.
и Анекс №1 с изх.№369-22/24.01.2011г. към него, за периода от 26.08.2013г. до
24.03.2019 г. (включително): 4642.02 EUR
(четири хиляди шестстотин четиридесет и две евро и два евроцента),ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда- 25.03.2019год.до окончателното изплащане , за които суми е издадена
заповед за изпълнение и изп.лист в производството по
ч.гр.дело №4606/2019год. на ВРС, на
основание чл.415,ал.4 във вр. с чл.442, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.А.П., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.И.Б.”АД *** търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията с ЕИК * , представлявана от изпълнителните директори Н. В. Н. и С. А. П., ЕГН: **********, чрез пълномощник И. Г.С. – управител на „П.и.б.” АД *** и М. К.-юрисконсулт и проц.представител, сумата от 921.35лв. сторени за настоящото производство разноски, от които :100лв. юк.възнаграждение, 200лв. депозит за ВЛ и 621.35лв. държавна такса за исковото производство и 671.35лв. сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 4606/2019од., от които 621.35лв. заплатена държавна такса и 50лв. юк.възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. ХРИСТОВА/