РЕШЕНИЕ
№ 7832
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110107377 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. С., с ЕГН:**********, с
постоянен адрес: *************** чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с адрес:
******************* срещу „БЕД” ООД, с ЕИК: **************, със седалище и адрес на
управление: ***************с която се иска да бъде прогласена нищожността на
клаузата по чл. 9 ал. 1, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в
размер на 90,00 лева, от Договор за паричен заем №******************* г.
Ищецът твърди, че на 23.10.2023 год. В. С. С. е сключил потребителски договор за
кредит №********************** с „БЕД” ООД за сумата от 300,00 лева (триста лева) лв. В
договора е посочено, че искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължи
сума в размер на 90,00 лева или 30 % от размера на главницата. Заплащането на
допълнителната такса ,,бързо разглеждане“ е включено към месечните погасителни вноски
по договора за кредит №**********************.
Твърди се, че клаузата по чл. 9 ал. 1, с която е договорено допълнително плащане към
кредитора от Договора, е неравноправна, следователно и нищожна на основание чл. 143, ал.
2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като задължава потребителя да
заплати сума, в размер на 30% за услуга, която не е извършена. Сочи се, че клаузата не е
индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурира в Общите условия към
договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на „БЕД“ ООД.
Поддържа се, че клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Така
договореното заплащане на суми и такси, водят до оскъпяване на кредита, за което не се
предоставя каквато и да била услуга, а се цели допълнителна печалба.
Поддържа се, че таксата е в пряко противоречие на императивните разпоредби на ЗПК.
Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
1
предоставяне на кредит.
Сочи се, че с включването на сумата в ГПР по кредита се стига до нарушаване на чл.
19, ал. 4 ЗПК.
Обобщава се, че посочената клауза от процесния договор е нищожна и на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от 33Д поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от 33Д, като
накърняваща добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от 33П поради
неравноправност.
Иска се на основание чл. 190 ГПК съдът да задължи ответното дружество да представи
Договор за паричен заем №********************** и погасителен план към него.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се клаузата да накърнява добрите
нрави. Поддържа се, че Изискването на чл.11, т.10 от ЗПК е да бъде наличен Годишния
процент на разходите (ГПР), което е сторено в договора. Твърдението, че този процент не
отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона са определя
като неоснователно. Поддържа се,че допълнителната услуга не следва да се калкулира в ГПР
защото услугата не е задължително условие за получаване на кредита. ищецът, като страна
по договор за потребителски кредит, сам е пожелал допълнителното действие. Всяко
действие, които кредиторът е предоставил, е било по желание на потребителя. Никога
допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от
страна на „БЕД” ООД, т.е договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Пакетът от
действия присъства в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е не може да се
твърди, че ищецът не е разбрал за него
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
Договор за паричен заем №******************* г.
Препис от договора е наличен и по делото като по силата на същия ответникът, в
качество на заемодател, се е задължил да предостави на ищеца, в качеството на заемател,
сумата от 300лв., която следвало да бъде върната на 2 броя вноски, всяка по 157.50 лева на
22.12.2023 г. и 22.01.2024 г. Посочен е ГЛП от 39.78 %, ГПР от 26.63% и обща дължима
сума по кредита от 315 лв.
В чл. 9, ал. 1 от договора е уговорено, че кредитоискателят изрично е заявил желание
за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3. от раздел V от
Общите условия. Паричната сума за Бързото разглеждане на искането за кредит е в размер
на 90.00лв. и се заплаща на дата 22.11.2023г.
В чл. 9, ал. 2 от договора е уговорено, че При кандидатстването си за Кредит
Кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Динамично плащането своя кредит
при условията на т. 7.4. от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамичното
плащане по Кредита е в размер на 45.00лв.и е дължима на равни части през периода на
Кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по
Кредита
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството
потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същият следва да бъде
съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК,
2
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Настоящият съдебен състав намира, че таксата
за бързо разглеждане, която не е ясно какво представлява и за каква услуга се дължи, тъй
като не e описана в договора, а ОУ няма представени, не попада в приложното поле на
цитираната разпоредба. Не може да се приеме, че срещу тази такса (възнаграждение) се
дължи поведение от страна на кредитора за допълнителна услуга, като не е ясно и по какъв
начин е определен размерът й, респ. в какво точно се изразява насрещното поведение на
кредитора – арг. чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Очевидно тези такси, прикриват истинската им цел да
служат за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем и да бъдат
заобиколени императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според който годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Добавено към уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за
допълнителната услуга „бързо разглеждане“ несъмнено води до превишаване тавана на ГПР,
което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение
(арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК). Предвид това, съдът намира, че тази клауза е нищожна поради
противоречието й с императивни законови норми, но и поради противоречието й на добрите
нрави с оглед на обстоятелството, че на длъжника е начислена такса с неясна насрещна
престация, а самата клауза е предварително уговорена и няма доказателства потребителят да
е разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното съдържание.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е
нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен
процент няма да е 39.78%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него
участва и вземането от 90 лева и 45 лева, формално уговорени като такси. Нарушен е чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участват и сумите от 90 лева и 45
лева, изразени като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
С включването им размера на ГПР става 3034.13 %. изчислен от съда по реда на чл. 162
ГПК с calculator.bg, надвишаващ законовия максимум- пет пъти размера на законната
лихва- 68.20 %/ към месец октомври 2023 г. законната лихва е 10 % + основния лихвен
процент на БНБ -3.64 %/, а имено представлява близо двеста двадесет и два пъти
размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на
чистата стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
3
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 300 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената неустойка, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 50 лева държавна такса, 2400
лева- адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. С. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
**********, срещу „БЕД” ООД, с ЕИК: **************, със седалище и адрес на
управление: *************** нищожността клаузата по чл. 9 ал. 1, предвиждаща
заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 90,00 лева от Договор за
паричен заем №******************* г.
ОСЪЖДА „БЕД” ООД, с ЕИК: **************, със седалище и адрес на
управление:**********, да заплати на В. С. С., с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
*******************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 2450 лева-
съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4