О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………..../….........01.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав :
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1449 по описа за
2020г.,за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от Р.Д.М.,
с ЕГН **********, с адрес: гр.***, чрез адв.Р.И., със съдебен адрес:***, против “ЗД “Булинс““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Джеймс Баучер“ №87, представлявано заедно и поотделно от С С П и К
Д К, действащи чрез адв.Х.Б.,***, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и
чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати на ищцата, сумата от 50000лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на
баба ѝ-Я Т В, починала в следствие от ПТП настъпило на 03.12.2014г.,
около 10.45 часа между с.Петров дол и с.Габърница, обл.Варна, по вина на водача
на л.а.“**“, с рег.№***, за който към датата на инцидента е имало валидна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ сключена с ответника,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-03.12.2014г. до окончателното ѝ изплащане.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал
писмен отговор, с който поддържа становище за недопустимост и за
неоснователност на иска.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с
който оспорва доводи изложени в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з. В тази връзка,
следва да се посочи, че доводите на ответника за недопустимост на претенциите,
поради липса на легитимация на ищцата да претендира обезщетение, съставляват по
същество си доводи за неоснователност на иска, а не за неговата допустимост.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
По
доказателствените искания на страните:
Представените от
страните, писмени доказателства, с изключение на заключенията на назначените в
досъдебното производство Съдебно медицинска и авто-техническа експертизи, се
явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа
страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.
Посочените две заключения се явяват недопустими доказателства, до колкото са
изготвени в границите на друго производство и за целите на друг процес, поради
което не следва да се приобщават към доказателствената съвкупност по делото.
Искането ищцата за
събирането на гласни доказателства посредством разпит, съответно на четирима
свидетели за ищците и един на ответника, следва да се уважи.
Искането на
ответника за задължаване на ищцата на основание чл.183 от ГПК да представи в
оригинал за констатация представените с исковата молба доказателства, се явява
неоснователно, тъй като доказателствата са заверени от адвокат, съответно на
основание чл.32 от ЗА същите имат качеството на официално заверени преписи.
Предвид формулирането оспорване от ответника на представените от
ищцовата страна Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №3863 от
03.12.2014г. и Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.12.2014г., при
което не е уточнено дали се оспорва доказателствената стойност на документите
или се иска проверка на верността им по реда на чл.193 от ГПК, понастоящем
съдът е невъзможност да се произнесе необходимо ли е откриване на производство
по проверка на истинността на документите при условията на цитираната правна
норма, респективно да разпредели доказателствената тежест. Ето защо на ответника
следва да се дадат съответните указания, след което да се предприемат
надлежните процесуални действия.
На основание
чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към
спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските
в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от Р.Д.М., против “ЗД “Булинс““ АД, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226,
ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищцата, сумата от 50000лв., представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта
на баба ѝ-Я Т В, починала в следствие от ПТП настъпило на 03.12.2014г.,
около 10.45 часа между с.Петров дол и с.Габърница, обл.Варна, по вина на водача
на л.а.“**“, с рег.№***, за който към датата на инцидента е имало валидна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-03.12.2014г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се
твърди, че на 03.12.2014г., около 10.45 часа, по пътя между с.Петров дол и
с.Габърница, обл.Варна, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което П
Р П, като водач на л.а.“**“, с рег.№***, е нарушил правилата за движение по
пътищата, тъй като се е движил с несъобразена скорост по мокра пътна настилка,
в резултат от което, е загубил контрол върху автомобила, съответно е причинил
по непредпазливост смъртта на Я Т В, която е баба на ищцата. Сочи се, че по
повод инцидента е образувано ДП №509 по описа на РУП “Провадия“, като същото е
приключило с мнение преписката да се изпрати на Окръжна Прокуратура Варна и
същото да се прекрати на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК. Твърди се, че в
резултат на смъртта на баба ѝ, до ден днешен ищцата търпи нестихващи
морални болки и страдания, тъй като приживе те са имали изключително близки
отношения, основани на взаимна обич и уважение, и изключително силна
емоционална връзка. Твърди се, че починалата помагала в отглеждането на ищцата
от много ранната възраст и гостуването в дома ѝ, било истинска радост за
нея и братовчедите ѝ. Твърди се, че ищцата с нетърпение очаквала да
настъпи периода на ученическите ваканциите, за да може и да стои при баба си с
дни, даже и с месеци, през лятната ваканция. Твърди се, че починалата
непрестанно угаждала и глезила ищцата, като ѝ приготвяла любимите мекици
и я държала за ръка, нощем докато заспи. Сочи се, че и след израстването на
ищцата, бабата ѝ се отнасяла към нея като към свое дете, но не в смисъла
на възрастовият еквивалент, а като към нейна пряка наследница. Сочи се, че
починалата наричала ищцата “дете“, като ѝ казвала, че разликата била, че
само не я е родила, за да ѝ бъде биологична майка. Поддържа се, че между
ищцата и баба ѝ, съществувала изключителна близост и привързаност,
надминаваща обичайната такава. Поддържа се, че макар вече ищцата да не била в
детска възраст, баба ѝ продължавала да се грижите за нея, като внучката
можела да споделя всичко с прародителката си-и радостите и тревогите, както и
да получава ценни и мъдри съвети. Твърди се, че с гибел на баба ѝ, ищцата
загубила един от най-ценните хора в живота ѝ, поради което все още усеща
празнота, която никой и нищо, не може да запълни. Поддържа се, че независимо от
разстоянието на времето, липсата на баба ѝ, става все по-осезаема за
ищцата. Сочи се, че в резултат от внезапната трагедия, ищцата дълго време била
в изключително тежко емоционално състояние, което и до днес не може да
преодолее, независимо от разговорите с психолози и приятели. Твърди се, че
раждането на дете на ищцата, засилило у нея още повече мъката, породена от
мисълта, че децата са уязвими и зависими от по-възрастните и по конкретно от
прародителите си, които в повечето случаи, поради липса на време на родителите,
са хората, които пряко ги възпитават и обгрижват. Поддържа се, че гореизложено
допринесло за влошаване и на физическо състояние на ищцата, а именно до
проблеми с щитовидната жлеза, предизвикали наднормено тегло, което пък довело
до проблеми с кръвното налягане. Твърди се, че в резултат от преживения
посттравматичен стрес, ищцата изпитвала апатия, депресия, срив на доверието към
околните, самоизолация, страх от сближаване с хората и несигурност в бъдещето,
като продължава да ги преживява и към момента. Поддържа се, че ищцата попада в
кръга на лицата определени по смисъла на ТР от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г.
на ВКС, респективно е легитимирана да претендира обезщетение за причинените
ѝ неимуществени вреди, в резултат от смъртта на баба ѝ, настъпила
вследствие от гореописаното ПТП. Сочи се, че застраховката “ГО“ покриваща
отговорността на водача, който е причинил процесното ПТП, е била сключена през
2014г., поради което по отношения на процесния случай, е приложима част IV от
отмененият Кодекс за застраховането, чиито разпоредби не предвиждат лимит на
обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в § 27, ал.1, т.2 от ПЗР
на КЗ /отм./. Сочи се още, че в случая е неприложим § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
КЗ /ДВ, бр.101 от 2018г./, с който е определен максимален размер от 5000лв., за
обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат и внуците, въпреки
придадено му обратно действие за съдебните претенции, предявени след
21.06.2018г. Поддържа се, че настоящата претенция, макар и предявена през
2019г., не попада в горепосочената хипотеза, тъй като материалноправните норми
на новия Кодекс за застраховането, обхващат само произшествията, възникнали
след влизането му сила, а именно след 01.01.2016г. Поддържа се още, че
въпросния лимит е неприложим и защото противоречи на чл.1, § 2 от Втора
директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 16.092009г. относно застраховката “Гражданска отговорност“ и на
предвидените в чл.9, ал.1 от директивата минимални суми за обезщетяване на
пострадалите. Твърди се, че предвид посоченото противоречие, приложимо е
общностното право, като и Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12 с
предмет преюдициално запитване, което е задължително на основание чл.633 от ГПК. Твърди се, че със застрахователната претенция, обективирана в Писмо
изх.№987/06.02.2019г. ищцата е поискала от ответника заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, като претенцията не била уважена от застрахователя, с
мотив, че не са установени особено близки взаимоотношения с починалата и
действително претърпени вреди от смъртта ѝ. В заключение се поддържа, че
са налице предпоставките за възникване на субективното право по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, съответно, че ответника дължи на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди в претендираният размер. Сочи се банкова сметка, ***аното
обезщетение-IBAN: ***.
С депозирания от ответникът
в срока по чл.367, ал.1
от ГПК писмен отговор, се поддържа становище
за неоснователност на претенциите. Поддържа се, че ищцата не попада в установения кръг от лица,
имащи право да получават обезщетение за неимуществени вреди от деликт, съгласно
Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление №5 от
24.11.1969г. на Пленума на ВС, чиито постановки са потвърдени с TP №1/2016г. на
ОСГНК на ВКС. Поддържа се още, че позоваването от ищцата на TP №1/2016г. по
т.д.№1/2016г. по
описа на ОСНГТК на ВКС, е неправилно, тъй като същото е приложимо за случаи
настъпили, след постановяването на тълкувателният акт и не обхваща събития,
настъпили преди това. На следващо място се поддържа, че ищцата не е
легитимирана да получи обезщетение по смисъла на TP по т.д.№1/2016г. на ВКС, тъй като в конкретния случай е
налице обичайна и традиционната за българското семейство връзка на обич и
взаимна привързаност между внучка и баба. Не се оспорва наличието на договор за
застраховка “ГО“ на автомобилистите, покриваща отговорността на водача на л.а.“**“,
с рег.№***, към датата на процесното ПТП, но се
оспорва същия да е причинил деликт, вината му за това, както и описаният в исковата
молба механизъм на пътно-транспортно произшествие. Поддържа се, че
представеният от ищцата Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№3863/03.12.2014г., е издаден в нарушение на материалния закон, като се оспорва
и верността му, в частта му относно описаните механизъм на настъпване на ПТП,
обстоятелства и причина за ПТП, както и пострадали лица. На следващо място се
оспорват представените с исковата молба Протокол за оглед на местопроизшествие
от 03.12.2014г., Автотехническа експертиза и Съдебномедицинска експертиза двете
изготвени по ДП №509/2014г., като се сочи, че те не са годни доказателствени
средства в гражданския процес. Оспорва се и наличието на причинно следствена
връзка между настъпилото ПТП и претендираните от ищцата неимуществени вреди,
като евентуално се поддържа, че същите не са в резултат на деликт по смисъла на
чл.45 от ЗЗД, а на случайно деяние съгласно дефиницията дадената с чл.15 от НК.
Прави се възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалата при
осъществяване механизма на ПТП, поради нарушаване от същата на нормите на на
ЗДв.П, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан, с който процесното
МПС е било оборудвано. Сочи се, че с това си поведение и в нарушение на чл.137а
от ЗДв.П, Я Т В, се е поставила в повишен риск, спрямо нормалния и е създала
предпоставките за настъпването на травми при осъществяване на механизма на
произшествието, довели до нейната смърт. Поддържа се, че съпричиняването от
страна на Янка Василева, е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на
получените от нея увреждания, довели до смъртта ѝ, тъй като поставянето
на предпазен колан, би осуетило изцяло или поне значително би ограничило
тежестта на причинените увреждания. На последно място се оспорва размера на
претенциите, като се поддържа, че този за неимуществени вреди е прекомерен и в
противоречие с принципа за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД. Поддържа се
още, че в случая е приложим § 96, ал.4 от ПЗР на КЗ /обн.ДВ, бр.101/2018г./,
съответно че евентуално дължимото обезщетението, следва да се определи в размер
до 5000лв. Предвид неоснователността на главният иск, се поддържа становище за
неоснователност и на искането за присъждане на лихва за забава, евентуално се
прави възражение за погасяването по давност претендираните лихви от датата на
деликта-03.12.2014г.
С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват изложените
от ответника в отговора на исковата молба доводи и възражения, като са развити
подробни съображения. Поддържа се, че ищцата попада сред кръга на лицата имащи
право на обезщетение, както и че размерът на претендираното такова е адекватен
и съответства на претърпените неимуществени вреди, вследствие от загубата на
баба ѝ. Твърди се, че търсеното обезщетение е значително по ниско от
нормативно въведените застрахователни лимити, както и че увеличението на застрахователните
суми по застраховка ГО на автомобилистите, е с цел унифициране на европейското
законодателство в областта на застраховането и въвеждането на редица европейски
директиви. Сочи се съдебна практика, според която по отношение на отговорността
на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
не следва да се прилага ограничението в размер на 5000лв. за всяко увредено
лице. Поддържа се, че разпоредбите на сега действащия КЗ не са приложими към
настоящия казус, тъй като на основание §22 от ПЗР на същия, разпоредбите му не
се прилагат за застрахователни договори, сключени преди влизането му в сила
/01.01.2016г./. Оспорват се възраженията на ответника относно наличието на
съпричиняване на вредоносния резултата от пострадалата и относно
доказателствената стойност на представените документи.
С отговора на
допълнителната искова молба, ответника поддържа оспорванията си изложени в
отговора на исковата молба. Доразвиват се съображения за неприложимост по
отношение на ищцата на постановките на TP №1/21.06.2018г. по ТД №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС, тъй като обратно би означавало да се придаде обратно действие на
новия тълкувателен акт, което е недопустимо. поддържа се, че обратното действие
на новия тълкувателен акт, би довело до настъпването на неблагоприятни
последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в
случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предходен тълкувателен акт.
Сочи се относима съдебна практика. Поддържат се оспорванията на ангажираните от
ищцата доказателства, както и възраженията за отсъствие на особено близка
връзка с починалата и действително претърпени вреди от смъртта ѝ.
Предявените
претенции намират правното си основание в
чл.223 от КЗ /отм./ вр.
чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата
на страните, съдът приема за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното
ПТП-03.12.2014г., л.а.“**“, с рег.№***, е бил застрахован по договор “Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество.
Съгласно общия
принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните, следва
да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за
нея факти. В конкретния случай ищцата, следва да установи, че смъртта на
родственикът /баба/ ѝ, е настъпила в резултат от противоправно поведение
на застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на
валидна застраховка с ответника и какъв е размера на претърпените вреди. Следва
да установи също така, че попада сред лицата, които са легитимирани да
претендират, респективно получат обезщетение, поради наличието на изключителна
/трайно установена и дълбока/ емоционална връзка с починалото лице. Ответникът,
следва да установи обстоятелства изключващи отговорността на водача, причинил
процесното ПТП, т.е. че поведението му не е виновно и противоправно, в това
число, че инцидента е резултат от случайно деяние, както обстоятелства редуциращи размера на отговорността-наличие
на съпричиняване и получаването от пострадалите на плащане обезщетяващо същите
вреди.
На основание
чл.146, ал.2 от ГПК, съдът УКАЗВА на
ответника, че не сочи доказателства
в подкрепа на твърденията си, че процесното ПТП, респективно смъртта на Я Т В,
са настъпили в резултат на случайно деяние, както и че е налице съпричиняване
на вредоносният резултат от страна на пострадалата. Ищцата сочи доказателства в
подкрепа на твърденията си.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от ищцата писмени доказателства, с иключение на изгответните по
ДП №509/2014г. заключения на авто-техническа и
съдебномедицинска експертизи.
ДАВА възможност на ищцата да се ползва от показанията на двама свидетели, при
режим на водене, за установяване на емоционалната връзка с починалото лице и за
търпените неимуществени вреди.
ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за задължаване на
ищцата на основание чл.183 от ГПК да представи оригиналите на Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №3863/03.12.2014г. и Протокол за оглед на
местопроизшествие от 03.12.2014г.
УКАЗВА
на ответника, че следва в
едноседмичен срок от съобщаването, с писмена молба с препис за връчване на
ищцата, да уточни оспорването на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№3863/03.12.2014г. и Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.12.2014г.,
като посочи дали оспорва доказателствената стойност на документите, т.е. че
същите не са годни да установят твърдените от ищцата обстоятелства по
настъпване на процесното ПТП, или се иска проверка на верността им по реда на
чл.193 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1016/2019г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.02.2020г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: