Решение по дело №3261/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 81
Дата: 7 януари 2023 г.
Съдия: Кристина Янкова Табакова
Дело: 20225330103261
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Пловдив, 07.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330103261 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба „Некст Лоджистикс” ЕООД, ЕИК: ********* против
Т. Р. Б., ЕГН: **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с
правно основание по чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 372, вр. с чл. 361 ТЗ, вр. с Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че съобразно изпратена от ответника заявка по електронна поща,
между страните бил сключен договор за международен превоз на товари, по силата на който
ответникът възложил превоз на стоки – 4 евро палета или 1 тон билки, които съобразно
уговореното, били натоварени от дружеството превозвач „Т. Транс“ ООД, от адреса на
товарене в Г.: J. *** до разтоварен пункт в град в РБ, гр. П. ****. За извършената услуга
била издадена международна товарителница – ЧМР, а за дължимото възнаграждение –
фактура № **********/05.10.2021 г. за сумата от 938.80 лева, с падеж за изпълнение на
задължението – 29.10.2021 г. Посочва се, че ответникът е приел извършената услуга, не е
възразил до момента по отношение на качеството на изпълнение и срока, като до настоящия
момент не е заплатил дължимото възнаграждение.
С оглед горното, се моли за осъждане на ответника да заплати дължимото
възнаграждение за извършения превоз, съобразно сключения договор в размер на 983.80
лева с ДДС - главница, за което е издадена фактура № **********/05.10.2021 г., както и
33.64 лева – обезщетение за забава за периода 30.10.2021 г. – 07.02.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на
ответника, с който оспорва иска по основание и размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
1
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните
правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответника по договор за международен превоз на стоки, с посочените в исковата молба
параметри; че е изправна страна по договора; че е изпълнил качествено и в срок
задълженията си да превози и достави товарите по указаното направление и, че стоките са
получени без възражения, както и размера на уговореното възнаграждение. По иска за
обезщетение за забава – че главното парично вземане е възникнало, че е настъпила неговата
изискуемост, както и, че размера на обезщетението за забава възлиза именно на спорната
сума.
От приетите като писмени доказателства по делото – имейл – кореспонденция /л.18-
23/, се установява, че ответникът Т. Р. Б. е възложил на ищеца „Некст Лоджистикс“ ЕООД,
да превози стока – 4 броя палета /1 тон билки/, с товарен пункт: Г., J. *** и дата на товарене:
01.10.2021 г. и разтоварен пункт в Б., гр. П. ****, с дата на разтоварване: до 07.10.2021 г.
От приетата като писмено доказателство по делото - заявка за транспорт /л.24/, се
установява, че ищцовото дружество е възложило на превозвача „Т. Транс“ ООД да извърши
превоза на стоката – 4 броя палета /1 тон билки/, с товарен пункт: Г., J. ***, с дата на
товарене: 01.10.2021 г. и разтоварен пункт в Б., гр. П. ****, който превоз да се извърши с
превозно средство камион/ремарке: с рег. № **** и с рег. № ****.
От приетата по делото като писмено доказателство - международна товарителница /л.7/
се установява, че превозът на стоката – 4 броя палета, с товарен пункт: Г., J. *** и
разтоварен пункт в Б., гр. П. ****, е извършена от „Т. Транс“ ООД, с превозни средства с
рег. № **** и с рег. № ****, като стоката е получена без забележки.
По делото е приета и като писмено доказателство и фактура № **********/05.10.2021
г. /л.6/, за извършената транспортна услуга за сумата 938.80 лева с ДДС.
По делото е прието и заключението на вещото лице по назначена съдебно –
счетоводна, прието като обективно и компетентно дадено, от което се установява, че
процесната фактура № **********/05.10.2021 г. е в размер на 938.80 лева, същата е
осчетоводена, включена е в дневниците за продажби по ЗДДС за периода 01.10.2021 г. –
31.10.2021 г. и е внесен дължимия данък ДДС за месец октомври 2021 г. в счетоводството на
ищеца „Некст Лоджистикс“ ЕООД. Вещото лице установява също, че процесната фактура №
**********/05.10.2021 г. е с падеж 29.10.2021 г., както и, че мораторната лихва върху
главницата от 938.80 лева за периода 30.10.2021 г. – 07.03.2022 г. е в размер на 33.12 лева.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
В настоящия случай, доколкото се касае за автомобилен превоз на товари с превозни
средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото
място за доставянето й, посочени в договора, се намират в две различни държави, от които
поне една се е присъединила към Конвенция за договора за международен автомобилен
транспорт /СМR/, то се прилага Конвенцията.
В конкретния случай, ищецът основава претенцията си спрямо ответника, въз основа
на сключен между тях договор за превоз, по силата на който и по възлагане на ответника,
ищецът е извършил транспортна услуга.
В трайната практика на ВКС, е възприето становище, че договорът за международен
автомобилен превоз е неформален, консенсуален договор и за неговото сключване е
достатъчно наличието на съвпадение на насрещните волеизявления на съконтрахентите.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Конвенцията, товарителницата удостоверява, до доказване на
противно, условията на договора и получаването на стоката от превозвача.
От представените по делото писмени доказателства, съдът намира, че безспорно се
установява, че ищецът е извършил транспортната услуга в полза на ответника.
2
Този извод се подкрепя от всички, събрани по делото доказателства – писмени – имейл
– кореспондеция, заявка – транспорт от ищеца към превозвача, процесната товарителница и
приложена към нея фактура, както и от приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводна експертиза.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза,
прието като обективно и компетентно дадено, което съдът кредитира изцяло, се установява,
че процесната фактура, издадена от „Некст Лоджистикс“ ЕООД към ответника, е
осчетоводена в счетоводството на дружеството ищец на стойност 938.80 лева с вкл. ДДС.
Съгласно търговския характер на сделката и разпоредбите на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ,
редовно водените счетоводни книги служат за установяване на търговски сделки между
търговци.
Ето защо и предвид изложеното, съдът приема за доказано, че между страните по
делото е сключен договор за международен превоз на стоки, по които ищецът е извършил
транспортна услуга в ползва на ответника за периода от 01.10.2021 г. – 31.10.2021 г., а
възраженията на ответника, че транспортната услуга не е извършена в поисканите
параметри и качество - за неоснователни.
Предвид изложеното, съдът счита, че са налице всички елементи от фактическия
състав на предявения главен иск, поради което и същият е доказан по основание и размер.
Уважената главница е за лихвоносно вземане и съответно следва да се уважи и
искането за присъждане на законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 07.03.2022 г.
По отношение не претендираното обезщетение за забава върху главницата в размер на
33.64 лева, за периода от 30.10.2021 г. - 07.02.2022 г., съдът намира следното:
В процесната фактура е посочено, че падежът за плащане е 06.10.2021 г., но доколкото
претендираният от ищеца, начален срок на забавата е с по-късна дата – 30.10.2021 г., поради
което правата на товарополучателя не са накърнени.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като
обективно и компетентно дадено, се установява, че дължимото обезщетение за забава по
процесната фактура, за периода от 30.10.2021 г. до 07.03.2022 г., е в размер на 33.12 лева.
Заявеният от ищеца период на обезщетението за забава, обаче, е за периода от
30.10.2021 г. до 07. 02.2022 г. Изчислено служебно от съда, на основание чл. 162 ГПК /чрез
онлайн калкулатор/, дължимата мораторна лихва върху главницата от 938.80 лева, възлиза
на сумата от 26.34 лева за периода от 30.10.2021 г. до 07.02.2022 г.
Ето защо и, иска относно обезщетението за забавено плащане е основателен за сумата
от 26.34 лева, а за разликата до пълния претендиран размер от 33.64 лева – ще бъде
отхвърлен.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора в полза на всяка от страните по делото, следва да се
присъдят разноски по съразмерност.
Ищецът е направил искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
сторени такива в размер на: 100 лева – платена държавна такса, 200 лева – за ССЕ, 360 лева-
заплатено адвокатско възнаграждение, 300 лева – възнаграждение за особен представител.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер от 952.79 лева, по съразмерност.
Ответникът не е сторил разноски, поради което не му се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Р. Б., ЕГН ********** да заплати на „Некст Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36,
представлявано от у. В. Б., следните суми: сумата от 938.80 лева /деветстотин тридесет и
осем лева и осемдесет стотинки/ главница, представляваща неплатено възнаграждение за
извършен международен превоз на стоки, за което вземане е издадена фактури №
**********/05.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 07.03.2022 г. до окончателното й погасяване; сумата
от 26.34 лева /двадесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/ - обезщетение за забава
за периода от 30.10.2021 г. -07 .02.2022 г.; сумата от 952.79 лева /деветстотин петдесет и два
лева и седемдесет и девет стотинки/ - разноски за настоящото производство по
съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ предявения акцесорен иск за обезщетение за забава за
периода от 30.10.2021 г. – 07.02.2022 г. за разликата над 26.34 лева до пълния претендиран
размер от 33.64 лева.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
4