Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1064 12.10.2018г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На първи октомври Година
2018
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Наташа Динева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №04841 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А.С.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1666,72лв., от които сумата от 1589,65лв., представляваща главница за доставена и неплатена топлинна енергия за периода 01.05.1999г.- 30.04.2009г., сумата от 77,07лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.1999г.- 11.02.2010г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.12.2010г. по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С. Б.. Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с който е оспорил производството по делото като недопустимо. Алтернативно ответникът оспорва иска по основание и размер. Ответникът твърди, че по процесното изпълнително дело многократно са предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали давността.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от приетите доказателства, че с изпълнителен лист от 22.12.2010г. по ч.г.д.№***. на ПРС, ищецът е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 1589,65815,85лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.1999г.- 30.04.2009г., сумата от 844,06лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2009г.- 11.02.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.02.2010г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 143,01лв. за съдебни разноски.
Въз основа на същият изпълнителен лист и въз основа на молба от 12.05.2011г. на ответното дружество е образувано изп.д.№***. на ЧСИ А. В.. С молбата са посочени и способи за извършване на изпълнителни действия- запори и възбрани.
Видно от същото изпълнително дело с разпореждане от 07.11.2011г. ЧСИ А. В. е наложила запор върху трудовото възнаграждение на ответника, като е изпратено и запорно съобщение до работодателя „Стомана индъстри“АД, който е отговорил, че ищецът не е работник в дружеството от 2003г.
С молба от 07.04.2014г. ответникът е поискал налагане на запор върху вземания на ищеца от трудово възнаграждение.
С разпореждане от 08.04.2014г. ЧСИ А. В. е наложила запор върху трудовото възнаграждение на ответника, като е изпратено и запорно съобщение до работодателя „Мини открит въгледобив“ЕАД. В резултат на наложения запор работодателят е извършвал множество преводи от трудовото възнаграждение на ищеца в периода 25.08.2014г.- 08.02.2016г. С писмо от 06.07.2016г. работодателят е уведомил ЧСИ, че преустановява плащането на суми по изпълнителното дело поради прекратяване на трудовото правооотношение с ищеца.
С постановление на ЧСИ А. В. от 28.01.2017г. е прекратено производството по изп.д.№***. на ЧСИ А. В. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Не се спори по делото, че въз основа на процесния изпълнителен лист от 22.12.2010г. е образувано изп.д.№***. на ЧСИ Ст. Б..
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират /. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск /Решение № 207 по гр. д. № 7030/2014 г. IV г. о./ извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК правнорелевантни в настоящето производство са само фактите, които са настъпили след 22.12.2010г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. ОСГКТ при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
С молба от ответното дружество от 12.05.2011г. е образувано изп.д.№***. на ЧСИ А. В., като в молбата са посочени и способи за извършване на изпълнителни действия- запори и възбрани. По аргумент от Тълкувателно решение №2/2013г. ОСГКТ редовната молба за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, както и при молба с наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, се прекъсва давността. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Аргумент в подкрепа на гореизложеното и самия диспозитив на т.10 от същото ТР, съгласно който нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Следователно искането за предприемане на изпълнително действие е самостоятелно основание за прекъсване на давността отделно от самото действие. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, като искането за предприемане на изпълнително действие манифестира желанието на взискателя за принудително изпълнение, като съответния орган е длъжен да го приложи.Поради това и ПРС намира, че молбата от 12.05.2011г. е прекъснала давността и от тази дата е започнала да тече нова тригодишна давност.
Тази нова давност отново е била прекъсната от молба на ответника от 07.04.2014г. когато ответникът е поискал налагане на запор върху вземания на ищеца от трудово възнаграждение. От този момент е започнала да тече нова тригодишна давност.
Новата давност е била прекъсната с разпореждане от 08.04.2014г. ЧСИ А. В., когато е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответника, като е изпратено и запорно съобщение до работодателя „Мини открит въгледобив“ЕАД. В резултат на наложения запор работодателят е извършвал множество преводи от трудовото възнаграждение на ищеца в периода 25.08.2014г.- 08.02.2016г., когато е извършен последния превод. Поради това и съдът намира, че след 08.02.2016г. е започнала да тече нова давност.
Съгласно т.5 на Тълкувателно решение №3/2015г. ОСГТК изпълнителното действие-налагане на запор се извършва с изпращане на запорното съобщение. Съдът намира, че запорът има действие докато не бъде отменен, като не е необходимо периодичното му подновяване.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че в процесния случай не е изтекла тригодишната погасителна давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски.
В настоящето производство ответникът е бил представляван от юрисконсулт. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв., което и следва да му бъде присъдено.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от А.С.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, с който ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1666,72лв., от които сумата от 1589,65лв., представляваща главница за доставена и неплатена топлинна енергия за периода 01.05.1999г.- 30.04.2009г., сумата от 77,07лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.1999г.- 11.02.2010г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.12.2010г. по ч.г.д.№***. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С. Б., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА А.С.П., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.“Мошино“, сумата в размер на 150,00лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: