Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1474
Град Пловдив, 03.07.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1321 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 268 от ДОПК.
Делото е образувано по жалбата на В.Й.К., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение №
473 от 07.11.2018 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без
уважение като неоснователна жалба - вх. № РД-16-3703/24.10.2018 г. /л.27/ по
регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от В.Й.К., срещу Разпореждане за
присъединяване - изх. №
С180016-105-0287636/20.09.2018 г., издадено на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК
от Т.И. - старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Пловдив, като ведно с това административният орган е изпратил преписката
на старши публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, за предприемане на действия по компетентност
относно възражението за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание – жалбоподателят не се явява, не
се представлява.
Ответният административен орган - Директор на ТД на
НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. излага становище
за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, Х състав след преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на
обжалване по съдебен ред, от надлежна страна, имаща правен интерес от
оспорването, след проведено административно обжалване, което обосновава извода
за процесуалната й ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество е неоснователна, като
фактите са следните:
В развилото се административното производство, с т.нар
„молба за обжалване“, В.К. е възразил срещу Разпореждането за присъединяване,
като е навел твърдения, че са нарушени гражданските му права, предвид факта, че
не е присъствал на съдебното заседание и не е осъществил ефективно защитата си,
оспорил е размера на посочените в разпореждането публични задължения. Изложил е
аргументи, че е налице изтекла погасителна давност по отношение на
присъединените задължения, поради което иска отмяна на обжалвания акт.
С Разпореждане
за присъединяване № С180016-105-0287636/20.09. 2018 г., издадено на основание
чл. 217, ал. 2 от ДОПК към изпълнително дело № 16030091416/2003 г., образувано
срещу В.К., е бил присъединен публичният взискател - Районен сьд Пловдив за принудително събиране
на посоченото в разпореждането публично вземане.
Доколкото искането за погасяване по давност е било направеното
за първи път с жалба пред решаващия орган, с оспореното по настоящото дело решение,
правилно и законосъобразно е била изпратена преписката на старши публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, за предприемане на действия по компетентност
относно възражението за изтекла погасителна давност.
Няма спор между страните, че срещу жалбоподателя В.К. е образувано
изпълнително дело № 16030091416/2003 г. по описа на ТД на НАП Пловдив за
принудителното събиране на установени и изискуеми публични задължения, като на
длъжника е било изпратено съобщение за доброволно изпълнение - изх. №
91416/2003/000001/05.04.2005 г., в което са било посочени конкретни включени в
изпълнителното дело титули по основание и размер.
Към датата на издаване на обжалваното разпореждане -
20.09.2018 година /л.28/, видно от изричното отбелязване в самия акт, са налице
и други непогасени публични вземания по смисъла на чл. 162, от ДОПК, които ведно
с новоприсъединеното вземане – в общ размер на 51,11 лв. са формирали дълг от
общо 310,00 лв. - главница и 252,46 лв. - лихва, нелихвоносно вземане-150 лв.
Няма спор между страните, че жалбоподателят В.К. не е платил доброволно
публичните задължения установени към датата на издаване на разпореждането.
При така описаната фактическа обстановка
законосъобразно и правилно публичният изпълнител е осъществил действия по
присъединяване на взискателя PC Пловдив към изпълнително дело №
16030091416/2003 г., обективирани в оспореното разпореждане за присъединяване.
Присъединеното публично задължение на жалбоподателя в
посочения общ размер е било установено със Споразумение № 420/19.05.2017 г.,
постановено по НОХД № 2021/2017 г. по описа на PC Пловдив, Наказателна колегия,
II състав, влязло в сила на 19.05.2017 г. и е било подлежащо на изпълнение.
По делото като част от административната преписка са
ангажирани доказателства, че по отношение на длъжника / жалбоподател в
настоящото производство/ са налице
изрични произнасяния от страна на публичния изпълнител, който е издал Разпореждания
за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение с изх. №
С180016-035-0332626/09.11.2018 г.; изх. № С190016-035-0257278/03.06.2019 г.; №
С190016-035-0257354/ 04.06.2019 г.; № С190016-035-0257365/04.06.2019 г., с
които частично се погасяват задължения на лицето поради изтекла давност.
За задължението,
обективирано в изпълнителен лист по НОХД № 2021/2017 г. по описа на PC Пловдив,
е установено, че не са налице основанията за погасяването му по давност, като в
тази връзка е издаден Разпореждане - отказ за погасяване по давност - изх. №С
190016-137-0005273/04.06.2019 г. /л.53/
Директорът на
ТД на НАП Пловдив издавайки Решение № 473/07.11.2018 г., е преценил
законосъобразно релевантните факти и при правилно приложен материален и
процесуален закон е постановил своя акт.
С оглед на
посоченото жалбата на В.Й.К., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение №
473 от 07.11.2018 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, е неоснователна.
При този изход на делото на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение на основание § 2 от ДОПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка
с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100,00 лв.
Възнаграждението за процесуално представителство на ответника се определя на
база посочените правни основания, тъй като разпоредбата на чл. 161 от ДОПК се
отнася до обжалването на ревизионния акт, а настоящият спор не е с такъв
предмет.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 268, ал. 1
от ДОПК, Административен съд Пловдив, Х състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Й.К., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение № 473
от 07.11.2018 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА В.Й.К., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
ТД на НАП Пловдив съдебни разноски под форма на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв./сто лева/
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: