№ 4609
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110209042 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „****” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „***“ № ***, представлявано от А. А. - изпълнителен директор, и И. Е. -
Председател на Управителен съвет, чрез юрк. А. Д.-С., против наказателно постановление
№ НП-27/29.05.2023 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно
регулиране, за нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 4 от Закона за енергетиката. За
същото е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лв.
В жалбата са изложени твърдения в насока неправилно приложение на материалния
закон и допуснати при издаването на наказателното постановление съществени нарушения
на процесуалните правила. Поддържа се липса на посочване на времето и мястото, на които
се твърди да е извършено нарушението, липса на пълно и точно описание на нарушението и
на доказателствата, които го подкрепят, и издаване на АУАН и НП при неправилно изяснена
фактическа обстановка. Застъпва се теза в насока прекомерност на наложената санкция и
наличие на основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, регламентираща
маловажния случай. По изложените съображения в съвкупност е направено искане
атакуваното НП да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
За проведеното на 26.09.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. „****“ ЕАД се представлява от юрк. С., а председателят на КЕВР - от юрк. Н..
В дадения ход по същество юрк. С. поддържа доводите, релевирани в жалбата, а
именно, че Решението на КЕВР било издадено по времето, когато от „****“ ЕАД били
предприети действия по провеждане на процедура по ЗОП, при което дадените от КЕВР
задължителни указания и срокове били твърде кратки и несъобразени със сроковете по ЗОП.
Пледира атакуваното НП да бъде отменено и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени
1
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Юрк. Н. моли атакуваното НП да бъде потвърдено. Поддържа, че при издаването на
АУАН и НП не са допуснати нито съществени нарушения на процесуалните правила, нито
нарушения на материалния закон. Намира факта на извършване на нарушението за доказан,
доколкото „****“ ЕАД не е изпълнило акт на КЕВР, който не бил обжалван и е породил
правни последици. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Депозира писмени бележки, в които развива доводите си в пълнота.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна стрА. следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. РазгледА. по
същество, е неоснователна.
От фактическа стрА. се установи:
„****“ ЕАД има издадена от КЕВР лицензия за дейността „пренос на топлинна
енергия“, при което има качеството на лицензиант по смисъла на Закона за енергетиката и
следва да осъществява дейността си в съответствие с неговите изисквания.
С Решение № Ж-356 от 21.07.2022 г. на КЕВР по жалба вх. № Е-12-00-1162/12.05.2022
г., подадена от О. Х. М., управител на „***“ ЕООД, на „****“ ЕАД били дадени
задължителни указания, както следва: в тримесечен срок от получаване на решението да
изпълни задължението, описано в Договор № ДП-161/14.01.2021 г. да присъедини клиента
към топлопреносната мрежа на гр. София при спазване на техническите и технологични
изисквания, заложени в Предварително проучване № 3341/22.01.2020 г. в съответствие с
всички негови условия и след изпълнението от стрА. на клиента на всички задължения,
вменени му с договора, и в 7-дневен срок след приключване на дейностите да предостави на
Комисията доказателства за изпълнението им. Решение № Ж-356 от 21.07.2022 г. на КЕВР
било връчено на представител на дружеството на 27.07.2022 г., не било обжалвано в
законоустановения срок и влязло в сила.
Срокът за изпълнение на задължителните указания изтекъл на 31.10.2022 г., до която
дата в КЕВР не били предоставени доказателства от стрА. на „****“ ЕАД за извършване на
съответното присъединяване. Поради това от стрА. на КЕВР били изискани доказателства
относно изпълнение на задължителните указания, дадени с цитираното решение, но такива
не били представени от дружеството. В последователно депозирани отговори, с писмо вх. №
Е-12-00-1162 от 24.11.2022 г. и писмо вх. № Е-14-01-27 от 29.12.2022 г., то уведомило КЕВР
относно причините за неизпълнение, свързани с обявена обществена поръчка по ЗОП
относно процесния обект, и произтичащите от нея срокове.
При това със заповед № З-Е-13/06.01.2023 г. на председателя на КЕВР била сформирА.
работна група в състав свидетеля С. Ц. и К. К., главни експерти в дирекция
„Електроенергетика и топлоенергетика“, със задачи да извършат проверка по документи на
изпълнението на Решение № Ж-356 от 21.07.2022 г. на КЕВР, и да изготвят констативен
протокол и доклад за резултатите от проверката в срок до 20.01.2023 г. С последваща
заповед № З-Е-28/20.01.2023 г. срокът за изпълнение на проверката бил удължен до
20.02.2023 г.
Запознавайки се с наличната в КЕВР по преписката документация, в това число
разменената кореспонденция, контролните органи констатирали, че до изтичане на
законоустановения срок „****“ ЕАД не било представило на КЕВР доказателства за
изпълнение на задължителните указания, дадени с решението. Съставен бил констативен
протокол № Т-1/10.01.2023 г.
Впоследствие, на 07.02.2023 г., в присъствието на свид. Ц. и упълномощен
2
представител на „****“ ЕАД, К. К. съставила срещу дружеството АУАН № Т-КРС-
25/07.02.2023 г., в който описала подробно времето, мястото и обстоятелствата относно
извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 215, ал. 4 ЗЕ. АУАН бил предявен и връчен
на упълномощения представител, като в законоустановения срок срещу него постъпило
писмено възражение.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и давайки му А.логична правна квалификация, и като
преценил възражението като неоснователно, председателят на КЕВР издал срещу „****”
ЕАД атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 215, ал. 4 ЗЕ му
наложил имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетеля С. Ц., и писмени - Решение № Ж-356 от
21.07.2022 г. на КЕВР; писмо изх. № Е-12-00-1162 от 27.07.2022 г. и известие за доставяне №
ИД PS 1040 096WIN L; писмо изх. № Е-12-00-1162 от 14.11.2022 г. на КЕВР; писмо вх. Е-12-
00-1162 от 24.11.2022 г. от „****“ ЕАД; писмо изх. № Е-14-01-27 от 16.12.2022 г. от КЕВР;
писмо вх. № Е-14-01-27 от 29.12.2022 г. от „****“ ЕАД; заповед № З-Е-13/06.01.2023 г.;
заповед № З-Е-28/20.01.2023 г.; констативен протокол № Т-1/10.01.2023 г.
Съдът кредитира цитирА.та доказателствена съвкупност, намирайки гласните и
писмени доказателства и доказателствените средства за обективни, кореспондиращи
помежду си и допринасящи за изясняването на правнорелевантните факти.
Посредством показанията на свидетеля Ц. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка и направените фактически констатации. Депозираното от него е
последователно, логично и допринася за изясняване фактологията по проверката и
съставянето на АУАН, поради което съдът го кредитира.
Показанията на свидетеля в пълна степен кореспондират и със събраните по делото
писмени доказателства. Посредством последните се изясняват обстоятелствата по издаване
на процесното Решение № Ж-356/21.07.2022 г. на КЕВР, момента на връчването му на
дружеството и на влизането му в сила, и съдържанието на дадените задължителни указания.
От кореспонденцията, разменена между КЕВР и „****“ ЕАД, се изяснява също, че
решението не било изпълнено, както и посочените от дружеството причини за това. По
отношение на съответните факти доказателствената съвкупност е еднопосочна, предвид
което съдът прецени за ненужно да подлага всяко от приобщените писмени доказателства на
отделно обсъждане и А.лиз.
Материалната компетентност на актосъставителя К. следва от приложената заповед №
З-Е-1218/28.10.2022 г. на председателя на КЕВР, а компетентността на
административнонаказващия орган следва по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл.
225, ал. 2 ЗЕ.
При така установеното от фактическа стрА., съдът прие от правна стрА. следното:
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на
установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Процесуални нарушения в
процедурата по съставянето и връчването им не са допуснати.
И двата акта отговарят на изискванията съответно на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 ЗАНН - съдържат описание на нарушението, времето и мястото на извършването му, и
пълно, точно и ясно описание на обстоятелствата, при които е осъществено. Налице е
съответствие между фактическото описание и дадената правна квалификация и
изчерпателно посочване на доказателствата, въз основа на които нарушението е установено.
Неоснователно е възражението в насока неяснота по отношение на датата, на която се
3
твърди да е извършено, доколкото последната е ясно и недвусмислено изводима чрез
посочване на момента, до който „****“ ЕАД не е изпълнило дадените му задължителни
указания - 31.10.2022 г. Предвид факта, че нарушението е от категорията на формалните
нарушения, осъществявани чрез бездействие, следва да се приеме, че е извършено с
изтичане на срока, в рамките на който неизпълненото действие е било дължимо. Точно
посочено е и мястото на извършване на нарушението.
Нарушение на разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН също не се констатира, доколкото
наказващият орган, преди да се произнесе по преписката с издаване на наказателното
постановление, е извършил дължимата проверка на акта, с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост. Излагането на мотиви по представените доказателства и
релевираните възражения срещу АУАН, въпреки че не е законово регламентирано, в случая
е доказателство за това.
Предвид изложеното съдът прецени, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в това
число досежно задължителните реквизити на АУАН и НП, които да са ограничили правото
на защита на санкционираното лице и да представляват формални основания за отмяната на
санкционния акт.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Фактическата обстановка по извършване на нарушението е правилно изяснена от
актосъставителя и административнонаказващия орган. Въз основа кредитирА.та
доказателствена съвкупност се установи безспорно, че с противоправното си бездействие до
изтичането на дадения от КЕВР срок /до 31.10.2022 г. включително/, „****“ ЕАД не е
изпълнило дадените с Решение № Ж-356/21.07.2022 г. на КЕВР задължителни за изпълнение
указания - в тримесечен срок от получаване на решението да изпълни задължението,
описано в Договор № ДП-161/14.01.2021 г. - да присъедини към топлопреносната мрежа на
гр. София недвижим имот по проект „Топлозахранване и абонатна станция на жилищна
сграда с подземен етаж в УПИ VII-***, ***, кв. 18, м. „***“, СО, район „*********“, ел.
„***“ № 24 при спазване на техническите и технологични изисквания, заложени в
Предварително проучване № 3341/22.01.2020 г. в съответствие с всички негови условия и
след изпълнението от стрА. на клиента на всички задължения, вменени му с договора, и в 7-
дневен срок след приключване на дейностите да предостави на Комисията доказателства за
изпълнението им.
Предвид това осъществен от обективна стрА. е съставът на нарушението по чл. 215, ал.
4 КТ. То е осъществено чрез бездействие в рамките на предоставения за изпълнение на
указанията срок. Изпълнението им е било задължително за „****“ ЕАД, доколкото Решение
№ Ж-356/21.07.2022 г. на КЕВР не е било обжалвано, влязло е в сила и е произвело правни
последици. При това за дружеството-жалбоподател е възникнало задължението за
изпълнението му в указания срок. С оглед на това, доколкото включително в рамките на
проведеното първоинстанционно съдебно производство не се доказа изпълнението му,
наведените възражения в насока неправилно изясняване на фактическата обстановка, следва
да бъдат преценени като неоснователни. Меродавно се явява, че съгласно чл. 137, ал. 1 ЗЕ
при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са негова собственост. Предвид това присъединяването на
процесния обект е било задължение на „****“ ЕАД по силата на закона и възлагането на
дейността на външен изпълнител не го е освободило от отговорност да го изпълни в срок.
Следователно и провеждането на сочените от жалбоподателя обществени поръчки не го е
освободило от задължението да изпълни решението на регулатора и е ирелевантно към
ангажирането на отговорността му. След като процесното решение на КЕВР не е било
обжалвано по надлежния ред пред съответния административен съд, то е стА.ло
4
задължително за изпълнение от адресата, независимо дали е било правилно или не, като
предметът на настоящето производство е органичен до проверката било ли е изпълнено.
Субективната съставомерност на нарушението се презумира, предвид обективния
характер на отговорността на юридическите лица.
Санкцията, следваща се за неизпълнение на влязлото в сила решение на КЕВР, е
законосъобразно определена в рамките на предвидения от закона размер, в случая в
предвидения минимум от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., предвид което основания за
намаляването й не се констатират.
Не са налице и предпоставките за третиране на процесния случай като маловажен,
което да обуслови приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Нормата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН
постановява, че маловажен случай е този, при който извършеното нарушение, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Предвид това преценката за маловажност на случая е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. В процесната хипотеза не би могла да бъде възприета
теза за липса или незначителност на вредните последици, тъй като нарушението е формално,
на просто извършване, и за довършването му не е необходимо настъпването на
допълнителен съставомерен резултат, освен факта на осъществяването му. Не се констатира
и наличието на третата алтернатива от визирА.та дефинитивна норма, а именно „други
смекчаващи обстоятелства“, които да редуцират степента на обществена вредност на
нарушението, в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от същия вид. Това е
така, доколкото засегнати са обществените отношения, свързани с неизпълнение решението
на надзорния орган в указания срок, което засяга ежедневния, битов, минимално допустим
стандарт, който следва да получат потребителите на услугата. Периодът на забавата също не
може да бъде приет като незначителен, доколкото надхвърля един месец. Предвид всички
съображения в съвкупност, настоящият съдебен състав прецени, че случаят не е маловажен.
С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Подадената жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на
въззиваемата стрА. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЕВР. С
оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото и разглеждането му в едно
съдебно заседание, претенцията следва да бъде уважена в минималния размер, определен
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 80 /осемдесет/ лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 4 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-27/29.05.2023 г., издадено от
Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу „****“ ЕАД за
нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 4 от Закона за енергетиката, за което му е
5
наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лв.
ОСЪЖДА „****” ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„***“ № ***, представлявано от А. А. - изпълнителен директор, и И. Е. - Председател на
Управителен съвет, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Комисия за енергийно и водно регулиране
/КЕВР/ сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение за осъществено пред настоящата инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6