Р Е Ш Е Н И Е
№ 444 /13.06.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) № 82 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, подадена чрез пълномощник, против
Решение № 355 от 02.12.2022г., постановено по а.н.д. №20225640200714/2022г. на
Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като се основава на недопустима жалба. Сочи се, че след получаване на електронния фиш в законоустановения 14-дневен срок жалбоподателят заплатил компенсаторна такса, като по този начин се освободил от административнонаказателна отговорност по силата на чл.10, ал.2 от Закона за пътищата. Анулирането на ЕФ настъпвало автоматично по силата на закона без да бил необходим изричен акт за произнасяне от страна на административнонаказващия орган. Само при изрично направено искане съгласно чл.189ж, ал.2 от ЗДвП била налице възможност да се издава Решение за анулиране, като в случая жалбоподателят не подал такова искане, съответно ЕФ се считал за анулиран на основание заплатената компенсаторна такса. След като не постъпило изрично искане за анулиране на ЕФ, в Електронната система за събиране на пътни такси било отразено плащането на таксата и статусът бил променен на „ЕФ Платена КТ“, което било видно от представената справка „История на обработка“, и производството било прекратено. Отразеният статус в системата се възприемал като приключило административнонаказателно производство без налагане на наказание на нарушителя. Така, собственикът или третото лице се освобождавал от административнонаказателна отговорност по силата на закона. Твърди се, че възползвайки се от правото на заплащане на компенсаторна такса жалбоподателят не можел да оспорва нарушението, доколкото то се анулирало, т.е. липсвал предмет на оспорване. В случая съдът отменил ЕФ на основание чл.189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП, каквото правомощие той нямал предвид разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН. Цитираната норма от ЗДвП постановявала, че ЕФ се анулирал, а не се отменял. Отмяна се извършвала при незаконосъобразност или съществени нарушения на процесуалните правила (чл.63, ал.3 от ЗАНН), докато основанията за анулиране били различни, а имено заплащане на компенсаторна такса, подаване на декларация, че друг е управлявал ППС и др. От тази гледна точна недопустимо било тяхното смесване и при наличие на основания за анулиране, да се отмени ЕФ или обратното. С отмяната на ЕФ отпадало основанието за заплащане на компенсаторната такса и се получавал „омагьосан кръг“. В жалбата се сочи на следващо място, че в случай че се възприеме тезата, че трябва задължително да се издава нарочен акт за анулиране на ЕФ, то способът за защита не бил чрез обжалване на ЕФ, а в иницииране на производство по чл.256 от АПК. На последно място се посочва, че след като съдът имал съмнения относно това дали ЕФ бил отменен по силата на закона или с изписването в системата на „ЕФ платена КТ“, следвало да изследва и поведението на нарушителя. Действията на последния – последователно заплащане на компенсаторна такса и след това подаване на жалба срещу ЕФ, в 14-дневния срок от получаване на ЕФ, можело да бъдат разгледани най-малко в два аспекта, а именно нежелание за заплащане на таксата и злоупотреба с процесуални права.
По изложените съображения се иска обезсилване на съдебното решение и оставяне без разглеждане на жалбата против ЕФ, алтернативно – отмяна на решението и постановяване на ново такова, е което да се потвърди изцяло обжалваният ЕФ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът – П.И.Ш. редовно призован не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното съдебно решение да бъде отменено.
Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – Хасково е отменил обжалвания пред него Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за извършено от П.И.Ш. нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, във вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00 лева.
За отмени ЕФ районният съд счел, че жалбоподателят е заплатил в срок дължимата компенсаторна такса, поради което приел, че следва да се прилага разпоредбата на чл.189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП. Посочил, че заплащането на компенсаторна такса не води до недопустимост на обжалването на ЕФ доколкото същият не бил изрично анулиран, т. е налице бил предмет на оспорване, съответно жалбата била допустима за разглеждане. Налице била празнота и неяснота в уредбата на чл.189ж от ЗДвП, но анализът и систематичното тълкуване на ал.4 във връзка с ал.3 на посочената разпоредба, налагали извод, че за да се считал ЕФ за анулиран винаги следвало да има произнасяне на председателя на АПИ или на оправомощено от него лице по конкретно постъпило в тази връзка искане. В случая липсвали данни и доказателства за такова произнасяне. Въпреки, че два пъти съдът бил изискал от издателя на фиша да отговори дали ЕФ бил анулиран или не, както и да представи доказателства за това, такъв конкретен отговор не бил получен по делото.
Настоящият състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е валидно допустимо и правилно.
Оспореният
съдебен акт е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите
факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след
съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Неоснователно е възражението на касатора, че оспореното решение е недопустимо, поради това че районният съд се е произнесъл по депозираната пред него жаба при наличие на процесуални пречки затова.
Предмет на оспорване пред въззивният съд е Електронен фиш № ********** издаден от АПИ, с който на основание чл.179, ал.3, вр. с чл.187а, ал.1 от Закона за движение по пътищата на П.Ш. за осъществено нарушение по чл.139, ал.5 и ал.6, вр. с чл. 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание“Глоба“ в размер на 300.00 лева.
Нормата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП допуска при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, да може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Според ал.2 на същата разпоредбаq в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш лицето може да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата при спазване изискванията на чл. 189е, ал. 3 и 4 или да поиска анулиране на електронния фиш на основание ал. 3 с молба до председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Съгласно ал.3 на чл.189ж от ЗДвП, в приложимата към датата на твърдяното нарушение редакция, електронният фиш се анулира, когато: 1. таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата е заплатена; 2. пътното превозно средство е било обявено за издирване; 3. за пътното превозно средство съгласно закон или международен договор не се дължи съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
В случая по делото безспорно е установено, че във визирания в чл. 189ж, ал.2 от ЗДвП 14 - дневен срок от получаване на електронния фиш, ответникът по касация е заплатил дължимата компенсаторна такса в размера указан в самия електронен фиш.
Заплащането на компенсаторната такса не води до извода, че електронният фиш се счита за анулиран по силата на закона, както твърди ответника. Тази законодателна техника е предвидена в чл. 189ж, ал.3а от ЗДвП само по отношение електронните фишове издавани в хипотезите на чл. 179, ал. 4 и на чл. 10а, ал. 6 от Закона за пътищата. Посочената ал.3а на чл.189ж от ЗДвП е обнародвана в ДВ бр. 14 от 2023 г., но на същата е придадено обратно действие и е в сила от 1.01.2019 г.). По аргумент за обратното, в останалите визирани в чл. 189ж, ал.3 от ЗДвП случаи анулирането на електронният фиш, вкл. в случаите при които таксата по чл.10, ал.2 от ЗП е заплатена в законният срок, за да се счете един електронен фиш за анулиран, е необходимо да има изрично произнасяне на председателя на АПИ. Приемането на противното би довело до наличие на правна несигурност, което в санкционното производство е недопустимо. В тази насока следва да се посочи, че предвид алтернативно заявеното в касационната жалба искане, оспореният електронен фиш да бъде потвърден(становище поддържано от АНО и пред въззивния съд), то явно и самият орган има колебания да счита същия за анулиран.
Действително, нормата на чл.189ж, ал.2 от ЗДвП е непрецизна, но анализът и систематичното й тълкуване във връзка с ал.4 и ал.3 според настоящия съдебен състав, води на извода, че такова изрично произнасяне за анулиране на електронен фиш в хипотезата на чл.189ж, ал.3, т.1 от ЗДвП е необходимо не само при подадено искане от страна на лицето, но и в случаите когато самия АНО е установил, че в законния срок е налице заплащане на компенсаторна такса.
В случая касаторът не е ангажирал допустими и надлежни доказателства от които да е видно, че процесния електронен фиш действително е бил анулиран, като това не е видно и представената по въззивното производство справка от деловодната система на АПИ по отношение на ЕФ, в която въпреки извършеното плащане не е отразено че същия е анулиран. Ето защо жалбата срещу последния е била допустима, тъй като за наказаното лице съществува правен интерес да оспори пред съда издаденият и съществуващ санкционен акт.
Правилно РС-Хасково е приел, че са налице основания за отмяна на издадения електронен фиш, като незаконосъобразен.
Съгласно чл. 10, ал.2 от Закона за пътищата, в случай че водачът на пътно превозно средство, неговият собственик или трето лице заплати компенсаторна такса , се освобождава от административно наказателна отговорност, когато бъде установено, че при движение по платената пътна мрежа за съответното ППС не е заплатена такса по ал.1.
В случая е установено безспорно, че санкционираното лице е получило електронният фиш на 22.07.2022г. и е заплатило на 27.07.2022г. дължимата компенсаторна такса за осъщественото движение по платената пътна мрежа, без наличие на заплатена за същото преди това такса по чл.10, ал.1 от ЗП. Предвид липсата на доказателства за анулиране на електронния фиш след заплащането му, то последният се явява материално незаконосъобразен., тъй като законът не допуска възможност едно лице да продължава да бъде санкционирано и след заплащане на компенсаторна такса. В тази насока са и Решение № 430 от 29.03.2023г. постановено по канд № 2686/2022г. на АдмС-Варна, Решение № 1100 от 19.07.2021г. по канд№ 1274/2021г. на АДмС-Бургас, и др.
Предвид изложеното, като е достигнал до посочения извод и е отменил електронниятфиш районният съд правилно е приложил закона, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 355 от 02.12.2022г., постановено по а.н.д. №20225640200714/2022г. на Районен съд – Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.