Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 165
Добрич, 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Добрич, в публично съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и
първа година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша, докладваното от председателя, административно дело № 302/ 2020
год.
Производството е по реда на чл.
156, във връзка с чл. 107, ал. 4 ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба от „****“ АД , ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. Балчик, ул. „***“ 40, представлявано от Ц.И.К., подадена чрез
адв. С.П. и адв. Р.Ж., ВАК, срещу Акт за установяване на задължения (АУЗ) по
чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУ 000053/ 12.03.2020 г., издаден от ***– главен
инспектор ревизор по приходите към отдел „Общинска данъчна служба“ в Дирекция
„МДТСХД и БФС“ при община Балчик, потвърден с Решение № 53Р/ 05.06.2020 г. на
Директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при Община Балчик.
Жалбоподателят оспорва, че спрямо имота му, находящ се в гр. Балчик, ул. „***“
40, реално са били извършвани услугите по сметосъбиране и сметоизвозване,
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане на депа
за битови отпадъци. Счита, че не са представени доказателства или посочена
фирма, с която да е сключен договор за реалното извършване на услугите. Добавя,
че не са налице протоколи, с които да са приети извършените действия по
сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване. Сочи, че в АУЗ не било отразено разполага ли Община Балчик
с депо или друго съоръжение за обезвреждане на отпадъците, за да събира такса
за това. Прави възражение, че таксата за битови отпадъци се определя съгласно
чл. 62 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ) за всяка услуга поотделно, а
в случая размерът на таксата е определен за трите услуги общо. Според
жалбоподателя отчетната стойност на земята и сградите е определена към
12.03.2020 г. за дължими суми за данък върху недвижим имот за периода 2016 –
2019 година, въпреки че всяка година данъчната оценка е различна, поради което
определянето на една основа за изчисление на данъка и такса битови отпадъци (ТБО)
е довело до неправилно изчисление на дължимите суми и съответно до
незаконосъобразност на АУЗ. Допълва, че единствен вход на предприятието е този
на ул. „***“ № 40, на който вход нямало и не е имало поставен контейнер тип
„Бобър“ през периода, за който е начислена ТБО. Иска да бъде отменен АУЗ, ведно
с потвърдителното Решение и да му бъдат присъдени сторените по делото съдебно –
деловодни разноски. Към жалбата представя 5 броя фактури за извършени през 2005
година продажби на части от имота, справка от Имотен регистър, Справка за
продадените парцели.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.
С.П. и адв. Р.Ж., редовно упълномощени, които поддържат жалбата по наведените в
нея доводи. С вх. № 1517/ 18.05.2021 г. адв. С.П. представя Писмени бележки, с
които настоява, че обжалваното Решение е незаконосъобразно и иска да бъде
отменено. (л. 459 – 460)
При изпращане на жалбата ответникът представя писмено становище, с което
оспорва жалбата. Сочи, че услугите във връзка с ТБО на територията на Община
Балчик се предоставят от Общинско предприятие „БКС“, в чийто Правилник, приет и
одобрен от Общински съвет – Балчик, e заложена тази дейност. Изтъква, че в
потвърдителното АУЗ Решение е отразено, че за управление на дейностите по
приемане на ТБО от Община Балчик е сключен договор № 918/ 02.10.2015 г. с „***
– Балчик“ ООД, което експлоатира претоварната станция, съоръжение за временно
съхранение и предварително третиране на отпадъци. Разяснява, че след
предварителната обработка на отпадъците, тези от тях, които не подлежат на
третиране, се извозват до Регионалното депо в с. Стожер, където се депонират в
клетки. За услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване
заявява, че се предоставя ежедневно на територията на града от назначените за
целта работници на длъжност метачи и озеленители. Признава, че в случая ТБО
като размер е представена общо в АУЗ, но счита, че с оглед обстоятелството, че
не е налице освобождаване от заплащане на някой от компонентите, това не би
следвало да се счита за съществено нарушение. Твърди, че Община Балчик няма
задължение да поставя съдове за смет пред входовете на обектите, а е достатъчно
това да е сторено в близост до съответния обект. По отношение данъка за
недвижимия имот представя справки за облагаемата основа по декларациите на
жалбоподателя. Иска да бъде оставена жалбата без уважение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се представлява от юриск.
Ж.М., редовно упълномощена, която оспорва жалбата по наведените в становището
на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси, хуманитарни и стопански
дейности и БФС“ при Община Балчик.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе пред
вид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Декларация вх. № ДК14000733/ 02.04.2015 г. (л. 33 – 36) по реда на чл. 14
от ЗМДТ „****“ АД, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Ц.И.К., е декларирало
собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Балчик, ул. „***“ № 40, както
следва:
УПИ (парцел) в строителните граници с площ: 37874.00 кв./м с построени
върху него: цех ел. пещи, пресов участък, заготвителен участък, механичен
участък, автоматен участък, леярски участък, производствен обект – ширпотреба,
складове материали, кухня-столова и инженерен корпус, административна сграда и гараж.
На 03.04.2015 г. е подадена Декларация по чл. 17 от ЗМДТ с посочена отчетна
стойност за имота.(л. 37 – 38)
За предоставянето на имота в управление на дружеството е приложен Акт №
784/ 06.03.1996 г. на Община Балчик.(л. 40) Като доказателство е приета скица
на поземления имот с идентификатор 02508.55.196 на СГКК с описание на сградите,
декларирани в Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ.
Като доказателство са приети Справки за облагаемата основа по Декларация №
733/ 02.04.2015 г. по партида № ***0033 на данъчнозадълженото лице (ДЗЛ) с ЕИК ***
(л. 42 – 60) по години и обекти от Декларацията за периода от 01.01.2016 г. до
01.01.2020 г.
С АУЗ № АУ0000/ 12.03.2020 г. (л. 29 – 31), издаден служебно от ****, на
длъжност - Главен инспектор ревизор по приходите към отдел „Общинска данъчна служба“
в Дирекция „МДТ и БФС“ при Община Балчик, определен със Заповед на Кмета на
Общината на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 4 ал. 4 от ЗМДТ във връзка с
чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 5 от ДОПК №176/ 17.02.2009 г., изменена със Заповед №
1067/ 12.10.2018 г., на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, поради неплатено в
срок задължение, във връзка с чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ и подадена Декларация по
реда на чл. 14 ЗМДТ, на жалбоподателя за описания по – горе имот са установени
задължения за ТБО за 2016 г. в размер на 8152.60 лв. като главница, съответно
2921.35 лв. лихва, която е изчислена към 12.03.2020 г.; ТБО за 2017 г. в размер
на 9447.15 лв. като главница, съответно 2426.08 лв. лихва, която е изчислена
към 12.03.2020 г.; ТБО за 2018 г. в размер на 9406.18 лв. като главница,
съответно 1459.26 лв. лихва, изчислена към 12.03.2020 г.; ТБО за 2019 г. в
размер на 9365.22 лв. като главница, съответно 504.68 лв. лихва, изчислена към
12.03.2020 г. За данък върху недвижимия имот за 2016 г. и 2017 г. няма
установени задължения. За 2018 г. е установен дължим размер на ДНИ от 3231.13
лв. като главница, която е внесена към 12.03.2020 г., ведно с лихвата за забава
от 331.53 лв. Останала е дължима лихва върху размера на ДНИ за 2018 г. от
119.48 лв.
При определяне на дължимата ТБО длъжностното лице се е позовало на чл. 62,
чл. 67, ал. 2 във връзка с чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ, във връзка с чл. 15
от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги на територията на община Балчик.(л. 30) Посочило е, че имотът попада в
границите на район, в който има организирано сметосъбиране и сметоизвозване със
Заповед на Кмета на Община Балчик № 1808/ 30.10.2015 г. (л. 153) по смисъла на
чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и съгласно Решение № 219/ 22.01.2009 г. на Общински съвет
– Балчик. Отразило е по години и по видове размерът на ТБО. Позовало се е на
конкретни заповеди на Кмета на Община Балчик, с които е организирано
сметосъбиране и сметоизвозване за конкретния район и на Решение № 31/
22.12.2016 г. (л. 318) на Общински съвет – Балчик. В резултат е установило
задълженията за ТБО по години в общ размер за трите услуги, както е отразено по
- горе.(л. 31)
АУЗ е изпратен на дружеството с изх. № 26 – 00 – 277/ 13.03.2020 г. и е
получен от управителя на дружеството на 25.03.2020 г.(л. 53)
С вх. № 26 – 00 – 277 – 001/ 07.04.2020 г. е регистрирана жалба на
задълженото лице (ЗЛ) срещу АУЗ, с която се иска той да бъде отменен изцяло.
С Решение № 53Р/ 05.06.2020 г. на Директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при
Община Балчик е потвърден изцяло АУЗ № АУ000053/ 12.03.2020 г., издаден от
орган по приходите – ****, на длъжност гл. инспектор ревизор по приходите ОбДС
в Община Балчик. (л. 23 – 25)
Решението е получено от жалбоподателя на 10.06.2020 г. (л. 26)
Жалбата срещу АУЗ е подадена чрез административния орган на 22.06.2020 г.,
видно от печата, поставен върху нея.(л. 6)
С изпращане на жалбата ответникът е представил административната преписка
по издаване на оспорения акт, приета като доказателство по делото, вкл. са
представени допълнително длъжностни характеристики за длъжностите „общ работник
– озеленяване“, „общ работник“, „метач“, Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Балчик, приета с Решение № 31 по Протокол № 5/ 22.12.2006 г., последно изменена
на 29.10.2020 г. (л. 210 – 239), Наредбата за определяне на местните данъци на
територията на Община Балчик, приета през 2008 г., последно изменена през 2020
г. (л. 240 – 261), Правилник за устройството и дейността на Общинско
предприятие "БКС" гр„ Балчик (л. 263 – 266), седмични графици на
автомобилите за извозване на отпадъци по години (л. 267 – 278), доказателства
за компетентността на органите (л. 279 – 281; л. 293 - 296).
Допълнително с писмо вх. № 983/
29.03.2021 г. са представени от ответника решения на Общински съвет – Балчик за
приемане на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Балчик (л. 317 - 318), за одобряване
разходите за дейностите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ съгласно приложена План – сметка
по години (л. 319 – 321), за неприемане бюджета за 2019 г. и неодобряване във
връзка с това на разходите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ (л. 322 – 323), приемо –
предавателни протоколи между „***“ ООД и Община Балчик с месечни и дневни
отчети за приети отпадъци (л. 324 – 367), протоколи за извършване на работа по
Договор № 178/ 24.09.2014 г. с отразени приети и депонирани отпадъци в
Регионално депо от Община Балчик (л. 368 – 411), годишни отчети за събиране и
транспортиране на отпадъци по години от Община Балчик до отдел „Мониторинг на
отпадъците“ (л. 412 - 429), план –
сметки по години (л. 435 – 454)
По искане на ответника е назначена съдебно-икономическа експертиза, която
да даде заключение за дължимите от жалбоподателя такса битови отпадъци и данък
недвижим имот за процесния период, описан в Акта за установяване на задължение: за 2016 г. –
2019 г. по отношение на ТБО, като ТБО бъде изчислена и посочена конкретно по
видове услуги, години и размери; по отношение на данък на недвижими имоти 2018
– 2019 г.: за дължимите лихви за забава върху всяка една от главниците и
съответстват ли те на установените с Акта задължения; налице ли са извършвани
плащания на тези задължения, кога. Заключението на вещото лице е приобщено към
доказателствения материал по делото. (л. 196 – 206)
По делото са събрани и гласни доказателства чрез поискани от ответника
свидетели, работещи в ОбП „БКС“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
- адресат на АУЗ, при спазване на срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, след изчерпване
на процедурата по Глава ХVІІІ, във връзка с чл. 156, ал. 2 ДОПК и насочена срещу
подлежащ на оспорване административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 9б, във
връзка с чл. 4 ЗМДТ, във връзка с чл.
144, ал. 1 и чл. 156 и сл. ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, макар и да липсват
конкретни съображения на жалбоподателя в частта, в която приема съдът жалбата
за основателна:
Задълженията за местни данъци и такси представляват публични общински
вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, във връзка с чл. 1, ал. 1,
т. 1 и ЗМДТ и чл. 62 ЗМДТ в относимата редакция.
Съобразно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен със съответния закон. Относно
вземанията за процесните данъци този ред е определен в чл. 4, ал. 1 ЗМДТ,
според който в редакцията му към момента на издаване на оспорения АУЗ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. На основание чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на орган по приходите, а с ал. 4 е разпоредено, че тези
служители се определят със заповед на кмета на съответната община. Последният,
съгласно чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152,
ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи - на териториален
директор на НАП.
При така разписаната процедура оспореният Акт за установяване на задължения
по декларация е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 4, ал. 1 - 5 и чл.
9б ЗМДТ и е в писмена форма. Издаден е от служител на общинската администрация,
който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите с
нарочна заповед, цитирана в самия АУЗ.(л. 279 – 281)
Решение № 53Р/ 2020 г., с което е потвърден АУЗ, също е издадено от компетентен орган, в
пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК, във връзка с
чл. 4, ал. 5, пр. второ ЗМДТ и е в изискуемата писмена форма.(л. 279; 296)
Спор по отношение компетентността няма.
АУЗ съдържа нормативно изискуемите реквизити - мотиви и разпоредителна
част, основания за издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на
издателя и задължения субект, подпис на издателя и указания за обжалването му.
В табличен вид са отразени установените размери на задълженията по вид, година
и лихва за просрочие към тях. За всяка от годините е посочен поотделно ДНИ и
ТБО. Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗ дават възможност на
неговия адресат да установи по несъмнен начин установените задължения.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ответникът претендира от него
ДНИ и ТБО за различни години, а отчетната стойност на имотите била определена
към 12.03.2020 г. Видно от начина на описване на задълженията, таблицата към
АУЗ и справките за облагаема основа, органът по приходите е посочил датата
12.03.2020 г. единствено и само като дата, към която е издал АУЗ и са
установени лихвите за забава изпълнението на задължението.
Съдът намира че в хода на производството не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е протекло
в съответствие с изискванията на чл. 107 ДОПК, чл. 152 и сл. във връзка с чл.
144 ДОПК. АУЗ е постановен служебно, поради неплащане в срок на задължения,
размерът на които е установен въз основа на данните, посочени в подадените от
задълженото лице декларации. С оглед последното и предвид подадената през 2015
г. Декларация неотносими към спора са приложените към жалбата фактури за
продажба на части от имота през 2005 г.
Относно приложението на материалния закон, съдът намира следното:
По отношение на таксата за битови отпадъци (ТБО):
Според чл. 6, ал. 1, б. "а" ЗМДТ общините събират местни такси за
битови отпадъци, като тяхното определяне и администриране се урежда с наредба,
приета от съответния общински съвет съгласно чл. 9 ЗМДТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ в актуалната редакция към 2016 - 2019
г. таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Видовете
услуги са конкретизирани от законодателя впоследствие, но постоянно е изменян
периодът, от който влиза в сила тази конкретизация. В този смисъл за процесните
периоди важи нормата така, както е формулирана с ДВ, бр. 153 от 1998 г.,
цитирана по – горе. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ в
относимата към спора редакция за всяка услуга поотделно: сметосъбиране и
сметоизвозване, обезвреждане на битовите депа за отпадъци или други съоръжения,
чистотата на териториите за обществено ползване, като законовата разпоредба
предвижда таксата да се определя в годишен размер за всяко населено място с
решение на общинския съвет въз основа на одобрена План - сметка за всяка
дейност, включваща необходимите разходи за: 1. Осигуряване на съдове за битови
отпадъци-контейнери, кофи и др. 2. Събиране, включително и разделно на битовите
отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за
третирането им: 3. Проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други
инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на
битовите отпадъци: 4. Почистване на уличните платна, площадите, алеите,
парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено
ползване.
Основният спор по делото е, че услугите не се предоставят за процесния имот,
както и че размерът на задълженията е определен общо за всички видове услуги, а
не за всяка една услуга поотделно. С оглед на това съдът съобрази следното:
Вярно е, че задълженията за ТБО са посочени в табличен вид по години, но в
общ размер за трите услуги заедно. По делото не са налице доказателства, а и не
са налице и твърдения в тази насока, жалбоподателят да е подавал декларация за
освобождаване от някои от услугите. В тази връзка съдът изслуша заключението на
вещото лице по назначената съдебно – икономическа експертиза, което кредитира
изцяло като обективно и безпристрастно дадено, неоспорено от страните. Според
заключението на вещото лице, съобразило общия размер промили и този за
отделните компоненти на ТБО, данните, отразени в АУЗ, са съответни на задълженията
по отделните видове услуги. Както беше посочено, това заключение не е оспорено
от жалбоподателя. В пледоарията по същество процесуалните му представители
настояват, че съдът чрез експертиза не може да санира допуснатото нарушение
задълженията да бъдат отразени в общ размер. Настоящият състав приема с оглед
обстоятелството, че установените задължения съвпадат напълно с отделните видове
услуги съобразно определените за тях размери за всяка една от процесните
години, че това нарушение не е съществено, доколкото жалбоподателят се защищава
срещу вменените му задължения като цяло. Освен това не е налице и искане за
освобождаване за част от услугите.
От приложените по делото Наредба за администрирането на местните такси и
цени на услуги, актуални към процесните периоди (л. 210 – 239), се установява
изпълнението на законовото задължение по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ, като размерът на
ТБО е определен за всяка услуга поотделно. Така от чл. 15, ал. 3, т. 1.1.2. на
съответната редакция на Наредбата за администрирането на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Балчик, приета с Решение № 219 от 22.01.2009
г. на Общински съвет – Балчик, като видно от текста на чл. 15, ал. 3 от тази
Наредба за размера на таксите за 2016 г. важи този, изм. и допълнен с Решение №
478 по Протокол № 40 от 16.12.2009 г. на ОбС - Балчик (налична на интернет
страницата на Община Балчик и приложена по делото за улеснение на ВАС) се
установяват следните промили за отделните видове услуги за 2016 г.: за събиране
на битови отпадъци и транспортирането им
до депата, включително осигуряване на съдове за съхранение – 2.25 промила; за
поддържане и експлоатация на депа за битови отпадъци – 0.76 промила; за
поддържане на зони за обществено ползване – 1.49 промила или общо за трите вида
услуги – 4.5 промила. За 2017 г., видно от чл. 15 на Наредбата, приета с
Решение на ОбС – Балчик № 31 от 22.12.2016 г., е променен размерът в промили
само на услугата „за поддържане и експлоатация на депа за битови отпадъци“,
като е определен на 1.50 промила, съответно общият размер на ТБО за имоти на
юридически лица, използвани за производствени и/или търговски цели е 5.24
промила. Няма промяна в размера на ТБО за 2018 и 2019 г.
Спор относно размерите на отделните компоненти на ТБО по години не е
повдигнат.
Жалбоподателят не е подал декларация за заплащане на таксата според
количеството битови отпадъци, поради което ответникът не е бил задължен да му
предостави контейнер според количеството отпадъци, конкретно за неговия имот, а
да осигури изпълнението на услугата в съответния район. По делото са приети
като доказателства заповедите на Кмета на Община Балчик № 1808/ 30.10.2015 г.
(л. 153 - 154), № 1269/ 28.10.2016 г.(л. 155 – 156), № 1111/ 27.10.2017 г.(л.
157 – 158), № 1138/ 30.10.2018 г.(л. 159 – 160), издадени на основание чл. 44,
ал. 1, т. 8 и чл. 2 от ЗМСМА, чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и във връзка с чл. 15, ал.
2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услуги, с които са утвърдени местата, границите и зоните, в които през
процесните години Община Балчик организира и трите вида услуги. Видно от тези
Заповеди, за ул. *** в гр. Балчик се предоставят всички видове услуги, посочени
са вид на съда, обем на съда, честота на сметоизвозване.
От приложения по делото Правилник за устройството и дейността на Общинско
предприятие „БКС“ гр. Балчик (л. 63 – 67) се установява, че на това предприятие
е възложено сметосъбирането и сметоизвозването в Община Балчик, което да се
извършва в контейнери тип „Бобър“ и кофи тип „Мева“ чрез специализирани автомобили;
поддържане чистотата в гр. Балчик чрез сметосъбиране и сметоизвозване, метене,
миене и оросяване на улиците и тротоарите.
След подаване на жалбата по административен ред от директора на ОбП „БКС“
са изискани доказателства за извършване на услугите. (л. 141) Към Доклад на
директора на ОбП „БКС“ Балчик са представени пътни листи на сметосъбиращите
автомобили за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. с касови бележки за зареждане
на гориво и кантарни бележки за отпадъците (л. 68 – 139), като в маршрута на
пътния лист е маркирано и предприятието на жалбоподателя.
Издирени са и са приложени седмичните графици, вкл. за предприятието по
години, автомобили и шофьори на същите. (л. 139 - 140; л. 267 – 278)
По делото са разпитани св. М.Х.,*** и св. В.Н., също работник в ОбП „БКС“
(л. 305 – 306), които конкретно обясняват къде е поставен контейнерът в района
на имота на дружеството – жалбоподател, как се извършва почистването, както и че
се издават пътни листи за посещението на конкретния обект.
Като доказателство е прието сключеното между Община град Добрич и Община
Балчик Споразумение от 02.04.2015 г. за предаване на отпадъци за обезвреждане и
депониране на регионалното депо в с. Стожер. (л. 142)
С Договор за изпълнение на услуга № 918 от 02.10.2015 г. (л. 143 – 152) между
Община Балчик и „***“ ООД е договорено, че изпълнителят ще извършва управление
на дейностите по приемане на ТБО от конкретни общини, в това число и от Община
Балчик, като съгласно чл. 12, ал. 5 от Договора изпълнителят извършва приемане
на отпадъци по кодове, съгласно издадено разрешение за площадката от РИОСВ –
Варна; сепариране и предаване за оползотворяване на рециклируемите отпадъци;
извозване на остатъчната фрикция до депото в с. Стожер, общ. Добричка; при
евентуално наличие на опасни отпадъци – временно съхраняване, съгласно
издаденото разрешение; компостиране на зелените отпадъци; водене на отчетност;
поддържане на системи, машини и съоръжения и други за дейностите, които изпълнява.
Описаните доказателства, вкл. допълнително представените с придружително
писмо вх. № 983/ 29.03.201 г., установяват по безспорен начин престирането на
услугите, за които се претендира неплатено задължение за ТБО, като
представените документи не са оспорени от жалбоподателя по съответния ред.
Съгласно чл. 66, ал. 2 от ЗМДТ всички, относими за календарната година
разходи на общината за извършване на дейности по предоставяне на услугите по
чл. 62, се включват в план-сметка за годината за всяка от услугите по чл. 62 и
по източници на финансиране. С придружително писмо вх. № 1152/ 12.04.2021 г.
ответникът е представил План – сметки по години, одобрени със съответните
решения на ОбС – Балчик. За 2019 г. ОбС – Балчик не е приел бюджета на Община
Балчик, поради което не е одобрена и План – сметка, видно от приетото като
доказателство Решение № 504/ 29.01.2019 г. (л. 322) Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗМДТ, когато в срока по чл. 66, ал. 3, т. 2 общинският съвет не е одобрил
план-сметката, размерът на таксата за годината се определя, като разходите за
сметка на такса битови отпадъци за предходната година се коригират по реда на
чл. 66, ал. 13 и се разпределят в съответствие с последно одобрените видове
основи по чл. 67, ал. 8. Разходите за обезпеченията по чл. 60 и отчисленията по
чл. 64 от Закона за управление на отпадъците се включват в съответстващия им за
текущата година размер.
По отношение определения размер на дължимата ТБО, следва да се има предвид,
че с разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ в относимата им редакция, се
установяват два порядъка за определяне на размера на ТБО, които са в условията
на евентуалност. Принципът е правилото на ал. 1, според което размерът на
таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.
Изключение е редът по ал. 2, който е приложим, когато не може да се установи
количеството на битовите отпадъци. Според чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, размерът на
таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет, когато не може да се определи количеството
на битовите отпадъци. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМДТ, обн. в ДВ
бр. 101/2013 г., в чл. 67, ал. 2 накрая се поставя запетая и се добавя:
"която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова
стойност или пазарната им цена", т.е. законодателят е изключил данъчната
оценка, балансовата стойност или пазарната цена на имотите като основа, върху
която пропорционално да се определя размерът на таксата за битови отпадъци. По
повод така стореното изменение в нормата следва да се има предвид обаче, че от
анализа на измененията на ЗМДТ, съответно на разпоредбата на чл. 67, ал. 2, се
налага изводът, че законодателят е предвидил, че допълнението на правната норма
влиза в сила от 01.01.2015 г., след което влизането в сила е отлагано
многократно. Към момента на издаване на оспорения АУЗ, разпоредбата на чл. 67,
ал. 2 от ЗМДТ е следвало да влезе в сила от 01.01.2019 г., съгласно ЗИДЗМДТ,
обн. ДВ бр. 98/2018 г., но с § 21. от ЗИДЗМДТ, ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г. законодателят е разписал, че законът влиза в сила от 1 януари
2022 г., с изключение на § 5 относно чл. 66, ал. 3, т. 1, § 15, 16, 17 и 20,
които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен
вестник", т.е. към момента на издаване на акта, изменената норма за
основата за определяне на ТБО не е действащо право. С оглед на това няма пречка
основата за определяне на ТБО да бъде по начина, определен с чл. 15 от
Наредбата за администрирането на местните такси и цени на услуги, а именно: „данъчната
основа по смисъла на чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ“.
С оглед горното актосъставителят, отчитайки, че се касае за предприятие, правилно
е приложил значението за данъчната основа по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, както
е прието с Наредбата, издадена на основание чл. 9 от ЗМДТ, като е взел предвид по-високата
между отчетната (балансовата) им стойност и данъчната оценка по години. Видно
от заключението на вещото лице, изчисленията отговарят на определените промили
за всеки един компонент и като цяло, поради което оспорването е неоснователно.
Относно данъка върху недвижимите имоти:
Имотът с изградените в него сгради е взет предвид такъв, какъвто е описан в
подадената Декларация по чл. 14, съответно чл. 17 от ЗМДТ и двете от 2015 г.(л.
33 – 38)
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижими имоти
се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в
строителните граници на населените места и селищни образования, както и
поземлените имоти извън тях, които според подробния устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени
лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, ползвателите или
концесионерите -чл. 11 ЗМДТ. В чл. 19, ал. 1 ЗМДТ е предвидено че данъкът се
определя върху данъчната оценка на недвижимия имот, а с чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ е
предвидено, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по - високата
между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2. Възражението
е, че отчетната стойност на сградите била определена към дата 12.03.2020 г., а
не за всяка година поотделно. Това възражение е голословно и неоснователно.
Както и за ТБО беше посочено, така и за ДНИ, датата 12.03.2020 г. е отразена с
оглед изчисляване на дължимата лихва за забава. Видно от АУЗ, с приложените
справки по делото за облагаемата основа на имота по години, данъкът е изчислен
съобразно тази стойност за всяка една година поотделно. Размерът беше потвърден
от заключението на вещото лице, неоспорено от жалбоподателя.
По отношение размерът на лихвите за забава върху задължението за ТБО за
отделните години вещото лице е направило изчисления и е приело общ размер на
лихвата за забава от 7215.63 лв.(л. 203) В съдебно заседание на 30.11.2020 г. и
в самата експертиза вещото лице обяснява как е изчислило лихвите и защо е
налице разлика с изчисленията по АУЗ. Заключението на вещото лице не е оспорено
от ответника и в тази му част. Настоящият състав, като съобрази, че за
изчислението на лихвата за забава за процесния период е относимо Постановление на
МС № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23. 12. 2014 г.), в сила
от 1 януари 2015 г., като съгласно чл. единствен, ал. 2 от същото дневният
размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360
част от годишния размер, определен по ал. 1, кредитира заключението на вещото
лице, с оглед на което следва да отмени АУЗ в частта на определените лихви за
забава за невнесените в срок задължения за ТБО в частта над определения от
вещото лице размер от 7215.63 лв. до този по АУЗ от 7311.37 лв.(л. 199 и л. 31)
Предвид изложеното съдът счита жалбата за частично основателна и като
такава същата следва да бъде уважена в част от определения по АУЗ размер на
лихва за забава на задълженията за ТБО и отхвърлена в останалата част.
Предвид изхода на спора, представения списък на разноските и приложените
към него писмени доказателства на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
съдебно – деловодни разноски за производството пред Административен съд –
Добрич съобразно уважената част от 95.74 лв., а именно в размер на 5.11 лв.
С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от
процесуалния представител на ответника, приложения списък на разноските – 200
лв. за СИЕ, 20 лв. депозит за разпит на свидетели, а на основание чл. 161, ал.
1 ДОПК и юрисконсултско възнаграждение, изчислено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 1946 лв.
или общ размер на съдебно – деловодните разноски от 2166 лв., то, съобразно размера
на отхвърлената част от жалбата от 47096.69 лв., на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 2162 лв. или по реда на прихващането 2156.89
лв.
Водим от горното, Административен съд – Добрич, І състав,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на „****“ АД , ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Балчик, ул. „***“ 40, представлявано от Ц.И.К.,
Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № АУ 000053/
12.03.2020 г., издаден от ***– главен инспектор ревизор по приходите към отдел
„Общинска данъчна служба“ в Дирекция „МДТСХД и БФС“ при Община Балчик,
потвърден с Решение № 53Р/ 05.06.2020 г. на Директора на Дирекция „МДТХСД и
БФС“ при Община Балчик, в частта на определените лихви за забава за
неизпълнение на задължението за заплащане на такса битови отпадъци в срок до
размер на сумата общо от 95.74 лв., както следва: за 2016 г. за сумата над
2880.58 лв. до 2921.35 лв.; за 2017 г. за сумата над 2393.28 лв. до 2426.08
лв.; за 2018 г. за сумата над 1442.29 лв. до 1459.26 лв. и за 2019 г. за сумата
над 499.48 лв. до 504.68 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част като неоснователна.
ОСЪЖДА „****“ АД , ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Балчик, ул.
„***“ 40, представлявано от Ц.И.К.,*** съдебно – деловодни разноски по реда на
прихващането в размер на 2156.89 лв. (две хиляди сто петдесет и шест лева и 89
стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 138 АПК.
СЪДИЯ: