№ 1285
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501140 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 24515/28.03.2022 г. от
Адвокатско дружество „Гърбев“, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
„Братя Пулиеви“№ 1, чрез адвокат К.К., против определение №
3150/24.03.2022 г., постановено по г. д. № 9429/2021 г. по описа на РС
Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх.№ 13778/21.02.2022 г.,
подадена от жалбоподателя с искане за изменение на постановеното по
делото решение № 511/16.02.2022 г. в частта за разноските.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на атакувания акт. Посочва се, че неправилно
първостепенният съд, след като е уважил предявените два осъдителни иска за
връщане на недължимо платени суми по нищожни клаузи за възнаградителна
лихва и неустойка по договор за паричен заем, е приел, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено поотделно при предявени искове в
защита на различни интереси, какъвто не е настоящият случай, доколкото
исковете произтичат от едно и също правоотношение. Поддържа се, че няма
значение, че исковите претенции произтичат от едно и също правоотношение
и възнаграждение се дължи за всеки иск по отделно, като приложение следва
да намери нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално
представителство по граждански дела, възнагражденията се определят
1
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
С оглед на това настоява, че е дължимо възнаграждение от 360,00 лева, с
включен ДДС по всеки иск или 720,00 лева общо. Отправено е искане
обжалваното определение да бъде отменено, а молбата за изменение на
решението в частта за разноските уважена в посочения смисъл.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от „Изи асет
мениджмънт“АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт М.К., с който жалбата
се оспорва като неоснователна и се излагат съображения в подкрепа на
обжалваното определение. Моли се то да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
Производството по г. д. № 9429/2021 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по искова молба от М.Н.И., с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал.
1, пр. 1-во от ЗЗД срещу „Изи асет мениджмънт“АД за заплащане на сумата
от 105,63 лева, като недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва
по договор за паричен заем № 2787641/11.04.2017 г. и сумата от 503,14 лева,
като недължимо платена по клауза за неустойка по договор за паричен заем №
2787641/11.04.2017 г., ведно със законната лихва върху двете суми от датата
на депозиране на исковата молба в съда 12.05.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането. С постановеното по делото решение №
511/16.02.2022 г. посочените искове са уважени изцяло, като на основание чл.
38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в полза на „Адвокатско дружество Гърбев“
е присъдено възнаграждение в размер на 360,00 лева, с включен ДДС.
С обжалваното сега определение, в производство по реда на чл. 248
от ГПК, е оставена без уважение подадената от Адвокатско дружество
„Гърбев“ молба за изменение на решението в частта за разноските, като
дължимите от ответника в полза на процесуалния представител на ищеца
разноски, да бъдат определени в размер на 720,00 лева с включен ДДС. За да
достигне до този извод, първостепенният съд е приел, че когато с една искова
молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно
2
кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да
се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът
от цената на всички искове. Счел е също така, че доколкото двата иска
почиват на едно правоотношение и едно общо основание -
недействителността на договора за кредит, в който са уговорени процесните
клаузи за възнаградителна лихва и неустойка, не следва да се присъжда
възнаграждение за всеки иск.
Този краен извод е правилен.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно.
В първоинстанционното производство по настоящото дело
полагащото се адвокатско възнаграждение е определено от съда в хипотезата
на чл. 2, ал. 2 от Наредбата. При предоставена безплатна правна помощ в
случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението по чл. 36,
ал. 2 от ЗА в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата и да осъди
другата страна да го заплати. Касае се за два обективно кумулативно
съединени иска, които обаче се основават на един и същ източник на
неоснователно обогатяване, а именно договор за паричен заем №
2787641/11.04.2017 г. Това налага дължимото възнаграждение, на основание
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, да бъде определено в размер от 300,00 лева, или
общо 360,00 лева, с включен ДДС, съгласно §2а от Наредбата, предвид
представения на л. 31 от делото на РС акт за регистрация по ЗДДС.
С оглед на така приетото в постановеното по делото решение №
511/16.02.2022 г. е правилно определено от съда възнаграждението, дължимо
за предоставената на ищеца безплатна адвокатска помощ, поради което и
подадената по реда на чл. 248 от ГПК молба за неговото изменение в частта
за разноските, е неоснователна.
Предвид съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първостепенния съд, така подадената частна жалба се явява
неоснователна, съответно атакуваното с нея определение следва да бъде
3
потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3150/24.03.2022 г., постановено по г.
д. № 9429/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4